„Първата крачка в работническата революция е превръщането на пролетариата в господстваща класа,завоюването на демокрацията.
Пролетариатът използва своето политическо господство за да изтръгне от буржоазията, стъпка по стъпка, целия капитал, да централизира всички оръдия за производство в ръцете на държавата, т.е. на пролетариата, организиран като господстваща класа и възможно най-бързо да увеличи сумата на производителните сили.” – „Манифест на комунистическата партия”
„Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство се съсредоточи в ръцете на асоциацията от индивиди, тогава публичната власт ще загуби своя политически характер. Политическата власт, в собствения смисъл на думата – това е организирано насилие на една класа за потискане на друга. Ако пролетариатът в борбата си против буржоазията се обедини в класа, ако по пътя на революцията се превърне в господстваща класа и в качеството на господстваща класа със сила унищожи старите производствени отношения, то заедно с тези производствени отношения унищожава и условията за съществуването на класови противоположности, унищожава класите изобщо, в това число и своето собствено господство като класа. На мястото на старото буржоазно общество, с неговите класи и класови противоположности идва асоциация, в която свободното развитие на всеки се явява условие за свободното развитие на всички.” – Пак там.
„.. Всяка стремяща се към господство класа – ако даже нейното господство, както при пролетариата, обуславя унищожението на всички стари обществени форми и господства изобщо – трябва преди всичко да завоюва за себе си политическата власт.” /Маркс, Енгелс, Немската идеология, Съч. т.2 стр.32/
„Социализмът е обявяване на непрекъсната революция, класова диктатура на пролетариата, като необходим етап в унищожението на класовите различия изобщо към унищожението на всички производствени отношения изобщо, на които се опират тези различия, към унищожение на всички обществени отношения, съответстващи на тези производствени отношения, към преврат във всички идеи, произтичащи от тези производствени отношения.” /К.Маркс, Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г./
„Що се касае до мен, на мен не ми принадлежи нито заслугата, че съм открил съществуването на класите в съвременното общество, нито че съм открил тяхната борба помежду им. Буржоазните историци дълго преди мен са изложили историческото развитие на тази борба между класите, а буржоазните икономисти икономическата анатомия на класите. Новото, което съм направил, се състои в доказването на следното: 1. Че съществуването на класите е свързано само с определени исторически етапи в развитието на производството. 2. Че класовата борба по необходимост води към диктатура на пролетариата. 3. Че тази диктатура представлява само преход към унищожението на всички класи и към общество без класи.” /Писмо на К.Маркс до И.Вайдемайер /
„Всички преврати усъвършенстват тази машина вместо да я счупят”. „Работническата класа не може просто да овладее готовата държавна машина и да я пусне в ход за своите собствени цели.” /Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт – К.Маркс/
„Не преминаване от едни ръце в други на бюрократичната военна машина, както е ставало до сега, а нейното унищожение, именно това е предварителното условие на всяка действително народна революция на континента.” /Писмо на К.Маркс да Л.Кугелман от 12 април 1871 г./
„Ако политическата борба на работническата класа приеме революционни форми, ако работниците на мястото на буржоазната диктатура поставят своята революционна диктатура, то те извършват ужасно престъпление оскърбяващо принципите, тъй като за удовлетворяване на своите жалки, груби потребности на деня, за да сломят съпротивата на буржоазията, работниците придават на държавата революционна и преходна форма, вместо да сложат оръжие и да отменят държавата.” /К.Маркс, Политически индиферентизъм/
„Между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно преобразуване на първото във второто. На този период съответства и политически преходен период и държавата в този период не може да бъде нищо друго осен революционна диктатура на пролетариата.” /К.Маркс, Критика на Готската програма/
„Комуната беше във висша степен гъвкава политическа форма, както между другото всички предишни правителства бяха по своята същност угнетителски. Нейната истинска тайна беше ето какво: тя беше по своята същност правителство на работническата класа, резултат от борбата на класата – производител срещу класата на присвояващите, тя беше открита политическа форма, при която можеше да се осъществи икономическото освобождение на труда. За това Комуната трябваше да служи като оръдие за отхвърляне на икономическите условия, на които се опира самото съществуване на класите, а следователно и класовото господство.” /К. Маркс, Гражданската война във Франция/
„Комуната беше длъжна от самото си начало да признае, че работническата класа, установявайки своето господство, не може повече да се примирява със старата държавна машина, че работническата класа за да не загуби своето току що извоювано господство, трябва от една страна да отстрани всичко старо, до сега употребявано против нея, и от друга – да осигури себе си като обяви своите собствени депутати и чиновници за сменяеми по всяко време.” /Фр. Енгелс, Увод към Гражданската война във Франция/
„Държавата не е нищо друго освен машина за потискане на една класа от друга – и в демократичната република и в монархията. И в най-добрия случай държавата е зло, което по наследство получава пролетариатът, удържал победа в борбата за класово господство. Победилият пролетариат, както и Комуната, трябва незабавно да отсече лошите страни на това зло, докато поколението израсло в новите, свободни обществени условия, се окаже в състояние де изхвърли цялата тази вехтория държавност.” /Пак там/
„В последно време социалдемократическият филистер пак започва да изпитва спасителен страх при думите диктатура на пролетариата. Искате ли да знаете, милостиви господа, как изглежда тази диктатура? Вижте Парижката Комуна! Това беше диктатура на пролетариата.” /Ф,. Енгелс, Увод към „Гражданската война във Франция”/
превод Вл.Цеков