Майсторите на лъжата – буржоазните пропагандатори – могат да убедят доверчивия човек и в това, че черното е ослепително бяло, и в това, че разрухата е разцвет, и в това,че деградацията е развитие, и в това, че… може да се продължи почти до безкрай. Много красиво говорят, а главното, повтарят своите лъжи по сто пъти на ден. И може да повярваш даже и в дявола, ако вземеш да се вживяваш в казаното. И има повярвали! Даже ако фактите говорят точно обратното. Тази статия е посветена на един от буржоазните митове, също свързани с вярата – вярата в догми. И така, кой е догматик?
Комунизмът – това е младостта на света! Но много често в спорове с млади политически опоненти или даже с обикновени аполитични младежи, изплува мнението, че всички комунисти са догматици. В по-разгърнат вид този аргумент може да изглежда така: комунистите са тези, които приеха на доверие идеите на Маркс, който е живял в средата на по миналия век и на Ленин, който е живял в началото на миналия. Тези идеи били отдавна остарели, обществото силно се било изменило и даже Съветския Съюз го няма. Вярата в революцията и комунизма е съвършено безпочвена, откъсната от реалния живот, в който отдавна няма никакви революции. И ето, получава се, че комунистите се опират на мъртва и лъжлива догма.
Уверен съм, че подобни упреци е слушал всеки комунист, който не се стеснява да отстоява своите убеждения. От тук и необходимостта да се изясни догматици ли са комунистите или не.
На първо място, догма – това е недоказано твърдение, прието на доверие, нещо такова, в което не бива да се съмняваш. Но нали логиката и теорията на познанието на марксистите е диалектиката, която утвърждава, че всичко се изменя, няма нищо вечно, неизменно. Целият свят е едно постоянно движение и изменение, всяко нещо, всяко явление има своето начало и край. Говорейки точно, вечен е само самият принцип за всеобщата изменчивост. Вярата на доверие или сляпата вяра подхожда за догматиците, но в никакъв случай не е подходяща за характеристика на комунистите, т.е. на тези, които имат диалектико-материалистически мироглед. Комунистите не приемат нищо на сляпа вяра, на доверие. Както е известно, критическият подход е бил основно кредо на Маркс. Той сам казва: „Подхвърляй всичко на съмнение!” Постоянно съмнение във всичко, което не е проверено, не е доказано, не се съгласува с практиката, с реалния живот. Ако нещо е доказано, то вече не е догма, не е вяра, а е знание. Но даже хиляди пъти препотвърденото и препровереното явление може да ни подведе, ако остане скрита, неразбираема неговата вътрешна логика на развитие, тъй като вече отбелязахме – всичко се движи и се изменя.
Трябва да се отбележи, че комунистите не изпадат и в другата крайност, противоположна на догматизма – скептицизма. Мнението, че светът е непознаваем стои толкова далече от истината, колкото и недоказаното твърдение на догматиците.
Светът – това е процес. Развивайки се по определени закони, човешкото общество преминава през различни етапи. Капитализмът е един от тези етапи. И няма съвършено никакви основания да се твърди, че в света на всеобщото движение и изменение капитализмът /сам, в разстояние на век и половина, колосално изменил се/ се е установил вечно. Учението на Маркс и Ленин /марксизмът-ленинизмът/ е само най-точно разбиране на текущия момент от развитието на човечеството. Всеки марксистки тезис, всяко твърдение, се ражда не в празните мечти за прекрасното, а в тежка практическа борба. в изучаване на реалните изменения на процесите.
Без съмнение, нещо в трудовете на Маркс и Ленин е остаряло, доколкото е било написано в определени политически и икономически условия. Ако Ленин съвършено справедливо е призовавал към свалянето на царизма и отмяната на помешчическото земевладение, сега е неуместно да се издигат такива призиви, доколкото царизъм в Русия отдавна няма, а класата на помешчиците – също.
Обаче в марксизма-ленинизма на съвременните комунисти е много важна и много, много актуална революционната теория, диалектикоматериалистическата философия, логика и теория на познанието, метода. За да разбираме правилно настоящето и бъдещето е необходимо да изучаваме миналото, при това имащи на въоръжение напълно адекватна, съгласуваща се с практиката, развиваща се теория. Тук главното е да съумеем правилно да я приложим в практиката на сегашния момент.
Що се касае до комунистическата революция, която по мнението на някои наши съвременници вече никога няма да я има, то тук всичко е ясно. Текущата криза на световната капиталистическа икономика, която започна преди няколко години, е още далече от своя край, ако не се е превърнала в перманентна /постоянна/. А нали до съвсем скоро ние слушахме самоуверените изявления на „авторитетни експерти”, че вече кризи никога няма да има. Ако някой вярва, че при наличието на такива кризи революциите са останали в миналото, то това е истинска догма, а вярващият – истински догматик.
Вячеслав Съйчев
преводът е на редакцията
