16 октомври 1908 г. – 112 години от рождението на Енвер Ходжа – революционер, теоретик и практик на марксизма-ленинизма, ръководител на Народна Социалистическа Република Албания и Албанската партия на труда.
Предлагаме на читателите малка част от спомените на Енвер Ходжа за срещите му с Й.В.Сталин
Сред забележителните фигури на Маркс, Енгелс и Ленин, др. Сталин беше за нас извънредно скъп и уважаван, тъй като под негово ръководство ние водехме борбата за създаването на Комунистическата партия на Албания, като партия от ленински тип. Той ни вдъхновяваше по време на национално-освободителната борба и ни помагаше в строителството на социализма.
Беседите със Сталин и неговите напътствия се явяваха за нас като пътеводител в нелеката ни борба за утвърждаване на завоюваните победи.
Той от самото начало създаде такава топла другарска атмосфера, че ние скоро почувствахме облекчение от естественото вълнение, което ни беше обзело при влизането в неговия кабинет – просторна зала с дълга маса за заседания, редом до неговото работно бюро. Няколко минути след първите думи у нас се създаде такова чувство, като че ли ние не беседваме с великия Сталин, а със стар другар, с когото се познаваме от отдавна и с когото сме беседвали много пъти. Тогава аз бях още много млад и представлявах малка партия от малка държава и беше много важно да се създаде топла дружеска атмосфера и Сталин прекрасно разбираше и правеше това. Той се шегуваше и с обич и дълбоко уважение започна да говори за нашия народ, за неговите бойни традиции в миналото и за неговия героизъм в Национално-освободителната борба. Той говореше тихо, спокойно и с предразполагаща топлота.
За няколкото дни, прекарани в Москва, след всяка среща и беседа с др. Сталин ние все повече виждахме в този забележителен революционер, в този велик марксист, един обикновен честен, прям и мъдър човек. Той с цялото си сърце обичаше съветския народ, беше му посветил цялата си сила и енергия,цялото си сърце и ум.
След вечерята др. Сталин ни покани на кино в Кремъл, където освен няколко кинопрегледа гледахме филма „Трактористи”. Порази ме вниманието, с което Сталин гледаше този нов съветски филм. На него особено му хареса тракториста, който за да завоюва доверието и уважението на своите другари и на земеделците се стараеше повече и по-добре да разбере обичаите и поведението на хората на полето, техните грижи, мисли и стремежи. Трудейки се и живеейки сред тези хора, трактористът стана уважаван и обичан от селяните ръководител. В този момент Сталин, обръщайки се към нас каза: „За да умееш да ръководиш, трябва да познаваш масите, а за да ги познаваш, трябва да отидеш сред тях.” Както у мен, така и във всички, които чуха тези думи, дълбоко се вряза в паметта поведението и чертите на славния Сталин, на този човек, чието име и дело всяваха страх у враговете – империалисти, фашисти, троцкисти, реакционери и предизвикваха радост и възторг в комунистите, в пролетариите и всички честни хора, умножаваха техните сили и увереност в бъдещето.
Незабравимо за мен ще остане и посещението в Сталинград и на Мамаев Курган. В годините на антихитлеристката война войниците от Червената армия с името на Сталин на уста са защитавали не всяка педя, а всеки милиметър от този курган. В този легендарен град, на основата на сталинския план за разгром на хитлеровите пълчища, съветските войни написаха славни страници, удържаха победата над нацистките агресори и положиха началото на прелома в хода на войната. Този град, който носи името на Сталин, е бил изпепелен, разрушен, превърнат в развалини, но не се е предал.
Пред мен обаче се откри съвсем друга гледка. Градът, разрушен през войната, беше построен отново и то в съвсем кратки срокове. Новите многоетажни жилищни сгради, културно-битовите учреждения, училищата, университетите, кинотеатрите, болниците, съвременните фабрики и заводи, новите широки и красиви улици изцяло бяха преобразили града. Улиците зеленееха от младите дървета, парковете бяха пълни с цветя и деца. Аз посетих и тракторния завод и се срещнах с много работници. „Ние много обичаме албанския народ и сега, в мирно време, работим и за него – ми каза работник от завода. – Ще дадем още повече трактори на албанските селяни – такава е волята и заповедта на нашия любим Сталин.” Ние навсякъде чувствахме непринуденото отношение, любовта и уважението, в които беше възпитал обикновените съветски хора великият Сталин, любим и незабравим приятел и другар на албанския народ и Албанската партия на труда.
Превод от в. „Революция” Вл. Цеков
