24 март 1928 г
За другарите Бухарин, Риков, Молотов.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ПРОГРАМАТА НА К И
Признавайки „бележките“ на Бухарин като принципно верни, смятам за необходимо да ги допълня със следните бележки.
1) Мисля, че програмата ще трябва да се напише отново, тъй като проектопрограмата, приета за основа от V конгрес, не може да се смята за задоволителна от гледна точка на текущите нужди на Коминтерна.
2) Съществуващото „Въведение” към проектопрограмата на V конгрес е незадоволително. Би било по-добре да се направи без „Въведение“. Ако това не е възможно, можете да направите „Въведение“, което да обоснове идеята за необходимостта от обща програма на К И заедно с отделни програми за секциите му.
3) Според мен програмата трябва да започне (в първия раздел) с анализ на световната капиталистическа система в нейната империалистическа фаза на развитие, а не на капиталистическото общество като цяло, провеждайки този анализ от гледна точка на развиващата се криза на световен капитализъм. Тук, разбира се, не става въпрос за следвоенната криза от 1919-1921 г. която по същество вече се преодолява, а за по-сериозната криза на световния капитализъм, започнала по време на войната и получила най-ярък израз във факта на формирането на съветската икономическа система. Ясно е, че тази криза ще съществува и ще се развива, въпреки частичната стабилизация на капитализма, докато съществува съветската система, развиваща се успоредно и за сметка на световната капиталистическа система. От гледна точка на тази криза, според мен, трябва да се представи анализът на световната капиталистическа система. В същото време би било добре да се характеризира икономическата и политическата неравномерност на развитието, да се разкрият основните противоречия в световната система на капитализма, с неизбежността на военните конфликти, да се обоснове идеята за възможността за победа на социализма в отделните страни и пр. в духа на „записките“ на Бухарин.
4) В следващия раздел би било възможно да се характеризира световната комунистическа икономическа система, взета като противовес на капиталистическата световна система и като единствен начин за разрешаване на противоречията на капиталистическата световна икономическа система. Мисля, че този въпрос не предизвиква никакви съмнения и затова не си струва да се спираме на него.
5) Третият раздел трябва да бъде посветен на въпросите на политиката и икономиката на преходния период, въпросите за диктатурата на пролетариата, за съветската форма на диктатура, за „военния комунизъм“, за НЕП и т.н. Когато се характеризира преходният период, по-специално условията за завземане на властта от пролетариата и социалистическото строителство в определени страни, трябва да се говори не за прехода от капитализъм към социализъм като цяло, а за прехода при наличието на диктатура на пролетариатът в една от страните, т.е. у нас. Важно е да се отбележи това, тъй като този факт променя цялата ситуация на завземане на властта и изграждане на социализъм в други страни. В този случай според мен би било необходимо да се разделят държавите най-малко на три категории: категорията на империалистическите, категорията на колониалните и категорията на съветските страни (републики), с характеристика на специален подход към въпросите на преходния период във всяка от тези категории държави. Това е необходимо, за да се създадат определени предпоставки за съставяне на индивидуални програми по отделните звена на КИ, както в общата им част, така и в земеделско-селската част.
6) Четвъртият раздел трябва да бъде посветен на СССР, неговата политика (диктатура на пролетариата), неговата икономика (социалистическо строителство), световното му революционно значение, въпросът за отговорностите на пролетариата на СССР по отношение на пролетариата на други страни, въпросът за отговорностите на пролетариата на други страни по отношение на СССР. Този раздел ще бъде от голямо значение за цялата програма, ако може да бъде разработен с достатъчна пълнота и яснота.
7) Последният раздел може да бъде посветен на въпросите за основите на стратегията и тактиката на Коминтерна като цяло, представляващи това, което е общо и основно за всички раздели.
8) По въпроса за „следвоенната криза“ (виж параграф 154 от „бележките“ на Бухарин) вече казах в параграф 3 от моите коментари.
9) По въпроса за „военните споразумения“ (виж параграф 14 от „бележките“ на Бухарин) смятам, че този параграф трябва да бъде напълно изхвърлен от програмата.
10) По въпроса за „защитата на отечеството“ (виж параграф 16 от „записките“ на Бухарин) смятам, че трябва да се прави стриктна разлика между империалистическо отечество и антиимпериалистическо отечество, както и между империалистическата буржоазия, с която не може да има споразумения, и антиимпериалистическата буржоазия, споразуменията с която в контекста на борбата срещу империализма са допустими и желателни при определени условия и за определен период. Тази теза ще трябва да бъде развита в раздела за основите на стратегията и тактиката на Коминтерна.
11) Мисля, че програмата не трябва да се спира на теорията за натрупването (виж параграф 13 от „бележките“ на Бухарин).
Как беше разбит НЕП. Стенограми от пленумите на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките през 1928-1929 г. В 5 тома. Том 2. Пленум на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките, 4-12 юни 1928 г. – М., 2000. – С. 606-607.
Превод от „Марксизм и современность“- Милчо Александров
