Тъй като живеем в класово общество и интересите на основните ни социални класи – буржоазията и пролетариата – са напълно противоположни, то в такова общество не може да има междукласова (уж обективна) гледна точка. Дори да погледнете събитията в такова общество не като участник, а отвън, пак е невъзможно да не приемете една гледна точка, съответстваща на позицията на една от двете воюващи страни. Междукласовата гледна точка в едно класово общество е като опит да седнете между два стола – неизбежно ще се окажете на пода, падайки и от двата.
Как например можете да разберете кой е прав и кой крив, ако се опитате да оцените действията на вълка и овцата „отвън“? В крайна сметка изглежда, че всеки от тях е прав. Вълкът иска да яде, затова убива овцете. Няма как да не я убие, защото иначе самият той ще умре от глад. Но овцата иска да живее и не иска да бъде изядена от вълка. И като че ли всеки от тях има своята истина. Това е вярно, но само в случаите, когато човек гледа на непримиримия конфликт между вълка и овцата. Как друг вълк или друга овца биха погледнали на това? Ясно е, че те не могат да бъдат обективни, но биха заели гледната точка на кръвния си брат: овцете подкрепят позицията на овцете, а другият вълк ще подкрепи вълка.
Същото е и в нашето класово капиталистическо общество, когато интересите на двете основни социални класи се сблъскват еднa с другa. Капиталистът не може да не експлоатира работника и да не присвоява неговия труд, защото ако спре да прави това, той ще умре като капиталист. Капиталистът също така не иска да бъде изяден от други капиталисти, така че той е принуден да става все по-богат и по-богат, да става по-силен, за да издържи на конкуренцията с другите капиталисти, и за това той трябва да експлоатира и потиска наемния работник все повече и повече.
Работникът, от своя страна, изобщо не иска да бъде експлоатиран и потискан, той също иска да живее като човек – в материално богатство и спокойствие. Но за да осигури повече или по-малко сносен живот за себе си, той е принуден непрекъснато да се бори с капиталиста за правата си, поне до известна степен ограничавайки неговото потисничество.
Както виждаме, капиталистът и работникът гледат на едно и също нещо по напълно различни начини – от позициите на различни социални класи. Това са различни класови гледни точки – гледната точка на буржоазията и гледната точка на пролетариата.
И така, коя е правилната? Чия гледна точка да приемем? Кого да подкрепим?
Зависи кой как ги гледа и кой ги оценява. Ако той е същият капиталист, тогава той определено няма да разбере работника и винаги ще подкрепя своя колега по класа. Но ако работникът оценява, тогава той самият е в абсолютно същото положение като работника и е притиснат и потиснат по същия начин от своя работодател. Това означава, че работникът винаги ще подкрепя работника, ако не е полудял.
Защо е важно да разберем, че има различни класови перспективи? Да, дори само защото разбираме същността на случващото се в страната и света и как това може да се отрази на самите нас.
Например нашето правителство приема нов закон. Официалните медии хвалят този закон, чиновниците също с пяна на устата да ни доказват какъв добър закон е приет и колко страхотно ще оздравее страната ни сега.
Как да мислим? Трябва ли да им вярваме или не? Много е просто да запомните, преди всичко, че живеем в класово общество и буржоазната класа сега е на власт в нашата страна, че за нея са написани всички закони, на които нашата държава след това ще принуди всички да се подчинят.
Новият закон е добър за буржоазията, затова и тя, и нейните слуги – журналисти и политолози – го хвалят, защото от този закон буржоазията само ще забогатее.
Но добър ли е този закон за нас, за наемните работници? Ние не принадлежим към буржоазията, нямаме фабрики, вестници или кораби, живеем само с една заплата. Как този нов закон засяга нас и хората като нас? Сега ще трябва ли да плащаме нещо допълнително от собствения си джоб или не?
Само като си отговорим на тези въпроси, т. е. възприемем класовата гледна точка на наемните работници – такава, която отразява нашите коренни интереси, ще разберем истинския смисъл и същност на приетия закон, ще разберем последствията, които той води след себе си и как тези последствия ще се отразят на самите нас.
Историческите събития трябва да се оценяват по същия начин, особено що се отнася до събитията от 20-ти век, които все още предизвикват много спорове сред трудещите се в нашата страна, които са забравили за своята класова гледна точка.
Всяка емоционална оценка за „добро“ или „лошо“ винаги е класова оценка. И преди да се съгласите с нея, подкрепяйки този или онзи автор, помислете добре от името на коя класа говори той. Това ще ви разкрие истинската същност на това, което самият автор често крие. И тогава никой няма да може да ви води за носа.
Например, авторът на някаква статия се кара на болшевиките, като ги хули по различни начини – те са кървави, казват те, и избиха руския народ с милиони, и унищожиха великата страна, и изпратиха най-добрите хора в чужбина. И този автор представя своята гледна точка като изключително обективна.
Всъщност в позицията му няма обективност – той твърдо стои на гледната точка на земевладелците и буржоазията, тоест класата на експлоататорите, към която принадлежи не повече от 1,5% от населението на Русия по това време. Болшевиките, напротив, пряко и ясно отразяваха интересите на потиснатите и експлоатирани класи – руското работещо селячество, работническата класа и други слоеве от трудещото се население.
Първите укази на болшевиките, приети в същата нощ, когато Октомврийското въоръжено въстание победи в Петроград (в нощта на 25 срещу 26 октомври 1917 г.), бяха „Декрет за земята“ и „Декрет за мира“. „Указът за земята“ най-накрая даде земя на руските селяни, отнемайки я от земевладелците и аристократите, които селяните търсеха от средата на 19 век. Забележете, че тогава селячеството е над 80% от населението на страната. „Декретът за мира“, който чакаше цялата работеща страна, напълно изтощена от много години безсмислена световна касапница, сложи край на империалистическата война, в която Русия се бори за интересите на буржоазията на Англия и Франция. Русия загуби почти 5 милиона свои граждани в тази война! И за какво? В името на просперитета на английската и френската буржоазия? Нашите хора загинаха ли за печалбите си? И след това болшевиките бяха „кървави“ и „лоши“, а не тези, които безмилостно караха руския народ да умира за чужди печалби?
Съвсем очевидно е, че това може да каже само някой, който мрази собствения си народ, който презира трудещите се, наемниците като нас, и който угажда на сегашната руска буржоазия с всички сили, защитавайки правото ѝ да паразитира върху милиони работници, да ги ограбва и да ги потиска. Такива хора могат открито да заявяват такива неща само защото днес у нас на власт е същата буржоазия, която беше прогонена от трудещите се под ръководството на болшевиките през октомври 1917 г. И за тази буржоазия е изгодно да представя болшевиките в негативна светлина, така че днешните руски хора да не мечтаят за свобода, да не разбират, че могат да стигнат до нея само по същия път, по който болшевиките водеха руските работници преди 100 години .
Без ясна класова гледна точка, без да разберете чии интереси са ви по-скъпи – на хора като вас, на обикновените работници, на работниците и селяните или на вашите работодатели-експлоататори, е невъзможно да разберете историята на нашата страна или да разберете какво се случва днес.
Г Гагин; Комунистическо работническо движение „Работнически път“ –превод Милчо Александров
