ИЗВОДИ ОТ СТОЛЕТИЕТО НА ВЕЛИКИ ПОБЕДИ И ТРАГИЧНИ ПОРАЖЕНИЯ НА СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ В СССР

vosr

Преди сто години нашият народ извърши под ръководството на Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин и партията на болшевиките Великата Октомврийска Социалистическа Революция. И тогава нашата Родина тръгна по социалистическият път на общественото развитие. ВОСР постави началото на освобождението на човечеството от експлоатацията,а прилагането на идеите на научния комунизъм в живота оказаха дълбоко въздействие върху следващия ход на световната история.

Пътят към победата на пролетарската революция беше показан в теорията на научния социализъм.Вождовете на пролетариата Маркс, Енгелс и Ленин направиха дълбок анализ на закономерностите на общественото развитие,разкриха най-острите противоречия на капитализма,доказаха неизбежността на неговата гибел и резултатите от социалистическата революция. Начело на партията,ръководеща най-великата в историята на човечеството революция стоеше гениалният мислител и непоколебим революционер Владимир Илич Ленин. Той беше идеен вдъхновител и организатор на революцията.ВОСР отхвърли строя на експлоатацията и подтисничеството.

Отминалото столетие се оказа наситено със съдбоносни събития,изменили не само картата на света,но и в значителна степен разколебали светата вяра в капиталистическата икономика, като единствен вариант  за всички страни,еднозначно  определен за вечни времена. Извършването на ВОСР стана начало на нова ера в историята на човечеството,начало на строителството на ново,още невиждано в историята общество,с нова господстваща форма на собственост-не частна,както при предишните експлоататорски строеве,а общонародна,с разпределение на благата в обществото не по количеството на капитала в собственост на отделния индивид,а по количеството и качеството на неговия труд,по индивидуалните способности и по неговия принос в общото дело.

ХХ век-това е невиждан в историята на човечеството подвиг на съветския народ,борещ се с велика вяра в победата ,с всички трудности,по пътя към светлото комунистическо бъдеще. Но това е и мъка,че великият скок в бъдещето не беше завършен,движението към комунизма беше престъпно прекратено,разрушено беше всичко, което беше създадено през десетилетията на комунистическото строителство:мощната държава на трудещите се-СССР, братската дружба между съветските народи,невижданото ниво на образованието,културата, науката и техниката. Страната се оказа в лапите на престъпна, буржоазна ,антинародна клика,присвоила за себе си нашата общонародна собственост и откраднала от народа всички негови завоевания, клика,която продължава да граби и лъже народа.

Героите на Октомврийската революция бяха пионерите в строителството на новото  общество, общество  без социално неравенство, експлоатация, лъжи и насилие. На тях им се падна в изключително тежки условия да търсят отговори на безбройните въпроси ,поставени им от реалния живот. И те се придвижваха напред,изпълнени с безгранична вяра в правотата на своето дело. Строителството на социалистическото общество се извършваше при изключително тежки условия,в противоборство с целия, обкръжаващ капиталистически свят, при липса на необходим опит и кадри, защото ние бяхме първи. За това ние разбираме-да, имаше и грешки,някои от тях можеше и да избегнем, нещо можеше да предвидим. Но ние бяхме първи-значи имахме право и на грешки, вървейки по непрокаран и неотъпкан до тогава път. Историята не може да се върне назад и да се повтори, но може и е нужно да се направят дълбоки изводи от всичко случило се в съветската история.

На нас съвременните болшевики времето ни постави задачата да направим щателен и обективен анализ на огромния, натрупан опит, да отхвърлим всичко, което се оказа неефективно, да вземем на въоръжение всичко важно и нужно, доказало своята правота и ефективност в практиката на борбата и строителството на социализма. И това е особено уместно и необходимо сега, в столетието от Великия Октомври.

Годините, когато болшевишката партия и Съветското правителство бяха възглавявани от Ленин и Сталин, бяха години, напълно оправдали подхода към строителството на социализма, превърнал за кратко време слабата и неграмотна Русия във втората по икономическа мощ държава и една от водещите страни в света. За периода от 1917 до 1953 година бяха извършени колосални преобразования: индустриализацията в промишлеността и колективизацията в селското стопанство. Младата съветска страна удържа две велики победи-в Гражданската и във Великата Отечествена война и стана една от първите държави в света, не само победила германския фашизъм, но и създала световния лагер на социализма, както на запад, така и на изток в Евразийския континент. Курса на строителство на социализма партията и работническата класа проведоха в условията на ожесточена класова борба с остатъците на свалените експлоататорски класи, с капиталистическите елементи в града и селото, с левите и десните опортюнисти, опитващи се да ни отклонят от правилния път. СССР в най-добрите свои години-30-те, 40-те и 50-те-беше без преувеличение светиня за прогресивните хора на земята, те идваха и се възхищаваха от видяното. Между тях бяха и такива световно известни личности като Бърнард Шоу, Анри Барбюс, Хърбърт Уелс, Рабинтранат Тагор и много други. През януари 1946г. в прогноза на американски експерти се отбелязва, че през следващите двадесет години икономическият растеж в СССР ще изпреварва значително този на всички останали страни и икономиката ни ще се превърнe в сравнима с тази на САЩ. В един от секретните анализи на ЦРУ, станали по-късно публично достояние се говори, че ако СССР продължи да се развива с такива темпове, то в следващите 20 години е възможнo ликвидирането на капитализма.

В страната беше успешно осъществена културна революция. В трудните условия на културна изостаналост и остър недостиг на квалифицирани кадри и средства държавата създаде нова система на народно образование, осигурила всеобща грамотност на населението, бърз подем на науката и културата, възпитание на подрастващото поколение в духа на социализма. В процеса на социалистическото строителство се утвърди и братството между народите на нашата Родина. Триумф на ленинската национална политика беше създаването през декември 1922г. на Съюза на Съветските Социалистически Републики/СССР/. Победата на социализма беше законодателно закрепена в Конституцията на СССР през декември 1936г., която беше изработена под ръководството на Й.В.Сталин. Хората справедливо я наричаха сталинска.

За три и половина десетилетия след революцията Съветската страна премина огромен път на борби и победи. Пътят на първооткривателите винаги е труден. Той изисква постоянно търсене, решаването на сложни задачи, преодоляването на много противоречия и препятствия, „…Тази работа е нещо ново-казва Ленин-невиждано в историята, което не може да се прочете в книгите”. Провеждането на социалните преобразования изискват от комунистите майсторско владеене на диалектиката, умело съединяване на основополагащите принципи на марксистко-ленинската теория с конкретните практически задачи на строителството на комунизма.

1953г. е трагична за цялата история на СССР. В тази година умря Й.В.Сталин-великият държавен и политически деец, верният ученик и продължител на делото на Ленин, ръководител на партията на болшевиките и Съветската държава. Беше убит верният съратник на Сталин Л.П.Берия. В резултат на тези трагични събития, радикално се промени целия вектор на социално-политическото развитие на страната. С идването на власт на Хрушчовската клика беше преустановено, а след това и отречено движението на СССР към комунизма. На ХХ конгрес на КПСС Хрушчов безпардонно хвърли помия върху цялата героична история на съветския народ, което имаше съдбовни последици, както за единството на социалистическия лагер, така и за цялото световно комунистическо движение . Съветският Съюз беше превърнат от страна, ползваща се с огромно уважение и авторитет по цял свят,  в страна, подложена на постоянни разюздани нападки и клевети от страна на буржоазните средства за масова информация.

Ще се спрем на най-важните моменти  в развитието на СССР, довели до поражение делото на строителството на социализма в страната. В противовес на сталинската теория за движението към комунизма въз основа на всестранния разчет на вътрешно присъщите на социализма мощни ресурси за развитие на обществото, формулирани в неговия труд „Икономически проблеми на социализма в СССР”, група „ръководители”, начело с Хрушчов, ловко подмениха задачата за строителство на комунистическото общество-като формация със свои икономически закони, своя система на стопанисване и свой комунистически човек, който единствено е способен да строи комунистическото общество-със задачата да се развива социалистическото общество с помощта на капиталистически методи, основаващи се на финансовата печалба на предприятията, на личната материална заинтересованост. В споменатия по-горе труд  за прехода към комунизма Сталин отбелязва: „Др.Ярошенко не разбира, че преди да преминем към формулата „всекиму според потребностите”, трябва да преминем през редица етапи на икономическо и културно превъзпитание на обществото, в течение на които трудът като средство само и единствено за поддържане на живота се превърне в първа жизнена необходимост, а обществената собственост-в непоклатима и неприкосновена основа за съществуване но обществото.

Хрушчов разбираше строителството на комунизма по своему. Будеха смях неговите „указания” какво е това комунизъм. Според него комунизъм-това е кифли с масло и сметана. Или „Догонваме САЩ по производство на мляко и месо и до комунизма не е далеко. ”Според Хрушчов се получаваше, че съветският работник ръководейки се от чисто капиталистически стимули към труд ще строи комунистическо общество. Може напълно да се съгласим с В.М.Молотов, който наричаше Хрушчов „обущар по въпросите на теорията”. Но този „обущар” беше голям майстор на лъжата и измамата. От една страна на ХХII к. на КПСС се приема програма за строителството на комунизма в СССР до 1980г.-значи страната се движи към комунизма с ударни темпове. Такъв подход на тогавашното „ръководство” на страната, несъмнено се явяваше като престъпна авантюра. От друга страна, в социалистическото народно стопанство на страната се провеждаха буржоазните по своята икономическа същност реформи на Косигин, за които в книгите от хрушчовско-брежневските времена фарисейски се пише: „Явявайки се последователно социалистическа по своята същност,, изразявайки необходимостта да се приведат икономическите отношения при социализма в съответствие с равнището и характера на развитието на производителните сили, икономическата реформа означава нов подход в управлението на икономиката.” Фактически реформата на Косигин развърза ръцете на директорите на още формално социалистическите предприятия, за определяне на стойността и асортимента на произведената продукция. Увеличаващата се в паричен израз печалба все повече оставаше в джобовете на директорите и в пласментните отдели. По такъв начин се раждаше новата класа-съветската буржоазия. Но „нововъведенията”на Хрушчов и Косигин не показаха ефективност за подобряване работата на социалистическата икономика. Нещо повече, чуждите на социалистическата икономика „нововъведения”се оказаха болестотворни микроби за здравето на социалистическия организъм. Те се разпространяваха обхващайки все нови и нови области, тровейки съзнанието на съветските хора с абсолютно чуждите на социализма понятия, като насаждаха в масите буржоазно съзнание.

А по Маркс „ Социализмът е непрекъсната революция, класова диктатура на пролетариата, като необходимо преходно стъпало за унищожение на класовите различия изобщо, и унищожение на целите производствени отношения, на които се опират тези различия, към унищожение на всички обществени отношения, съответствуващи на тези производствени отношения…”Какво е важното тук? Това е НЕПРЕКЪСНАТАТА революция, ПЪЛНОТО УНИЩОЖЕНИЕ на производствените и обществените отношения, присъщи на капитализма. ХХII к-с на КПСС, ръководейки се от неграмотните идеологически постановки на Хрушчов отпрати страната обратно към капитализма.

При Хрушчов беше отменена /отречена/ диктатурата на работническата класа /пролетариата/, рязко намаля нейната роля в обществото, култивираше се презрително отношение към работника. Съзнанието не само на безпартийните, но и на много членове на КПСС се плъзгаше към потребителство, вещомания и еснафство. При Хрушчов и Брежнев формализмът господстваше на всякъде и във всичко. Много неща се правеха механично, без душа и сърце и не за реално въплъщение в живота.

ВЪПРОСЪТ ЗА ПАРТИЯТА. В партията трябваше да бъдат най-достойните за това високо звание членове на обществото. Да бъде член на партията беше почетно и престижно, защото свидетелстваше за висока нравственост и политически качества у човека. Действаше система за подбор на най-добрите измежду най-добрите за прием в партията, препоръки от партийни членове с дългогодишен партиен стаж, периодични чистки в партията, партиен максимум в получаването на заплата. Комунистите бяха винаги на предни позиции в работата, на най-трудните и  тежки фронтове на строителството на новото общество. При Ленин и Сталин партията отговаряше на определението дадено от Сталин: „Партията-това е орден от мечоносци.” и на ленинското: „Без партия,желязна и закалена в борбата,без партия ползваща се с доверието на всичко честно в дадена класа, без партия умееща да следи за настроенията на масите и влияеща върху тях, да се води успешно революционна борба е невъзможно.”По време на Великата Отечествена война комунистите вдигаха в атака войниците. От 5 милиона членове на ВКП/б/ на бойното поле, 3 милиона загинаха. Образувания числен вакуум в партията се запълваше ускорено с хора с недостатъчна политическа и идеологическа грамотност и с такива, които разглеждаха това като път към успешна кариера. В 70-те и 80-те години можеше да се чуе: „Иванов влезе в партията за да получи жилище.” Или „Петров стана член на партията за да получи по-висок пост. ”Разбира се, няма войник, който да не мечтае да стане генерал. Но когато кариерното развитие се явява главен стимул за встъпване в партията, това означава прераждане на партията и крах на строителството на комунизма. В хрушчовските и следващите години партията все повече ограничаваше своя статус на идеологически и политически ръководител, което на практика означаваше отстъпление от нейните главни функции-идеологията и кадрите. И така към 90-те години партията напълно се откъсна от народа и се превърна в учреждение, напълно загуби партийната си същност. И я разрушиха нейните собствени „вождове”. Под ръководството на своя последен генсек Горбачов партията се отказа от своя монопол върху комунистическата идеология, вместо което беше предложено да се следва чисто буржоазния „политически плурализъм”. С това беше разрушена политическата основа на социалистическата държава. В икономиката се премина от планова система към системата на пазарното стопанство с „многообразие на формите на собственост”. Страната се превърна в капиталистическа , с повсеместна власт на криминалитета.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС-ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА РАБОТА. Работата с всички –и с членовете на партията и с безпартийните маси. Имаше ли такава система? Имаше. Читални, клубове, лекции, партийна учебна година, университети по марксизъм-ленинизъм, разни семинари, кръжоци…Имаше ли полза от това? Несъмнено, да. Особено в първите следреволюционни десетилетия, когато бяха изковани комунистическите кадри. Но през 70-те и 80-те години тази система вече работеше проформа. Защо? Защото в тези времена доминираше, беше главен, друг фактор, възпитаващ хората: това беше семейството, роднините, общуването с най-различно обкръжение и в училище и във ВУЗ, и в работата. „Най-добрия учител-това е животът.” Разбира се и външното идеологическо въздействие чрез СМИ, задграничните радиостанции, дисидентската литература, подмолната работа на антисъветчиците вътре в страната и в партията. Но това го имаше и по времето на Сталин, но то не успяваше да постигне своите цели. Съветските хора тогава вярваха в партията и всички нейни решения се претворяваха в живота. Съветският Съюз вървеше с гигантски крачки напред, догонвайки капиталистическите държави. Светът на капитала не познаваше такива темпове на развитие, каквито имаше социалистическата ни държава по времето на сталинските петилетки. За това съветските хора бяха уверени в своето бъдеще. Целият техен живот беше осмислен от велика цел, обща за всеки член на съветското общество-ние строим комунизъм, ние сме пред всички на планетата. В 60-те и 90-те години реалната борба с вражеската буржоазна идеология, опитваща се да проникне в съзнанието на съветските хора, беше подменена със заглушаване на чуждите радиостанции, недопускане в страната на всякаква чуждестранна литература, филми и изобщо буржоазно изкуство. По своята същност това беше бягство от идеологическата борба, замяната й с киловати заглушители. Но „забраненият плод е винаги сладък”. Горбачовската „перестройка” показа, че съветският народ е съвършено неподготвен за реална политическа борба, с внимание и доверие  се вслушваше в това, което му нашепват /пропагандират/ лъжедемократите.

Нека си припомним казаното от Ленин: „Силата на привичките на милионите и на десетките милиони е най-страшната сила. Да победим едрата, централизирана буржоазия е с хиляди пъти по-лесно, отколкото да „победим” милионите и милиони малки буржоазчета, а те със своята всекидневна, невидима, неуловима, разложителна дейност осъществяват тези същите резултати, които са нужни на буржоазията, които реставрират буржоазията”, „Да се превъзпитат трябва, в дълга борба, върху основата на диктатурата на пролетариата, и самите пролетарии, които от своите собствени дребнобуржоазни предразсъдъци се отървават не изведнъж, не по чудо, не по заповед на божията майка, не по заповед на лозунги, резолюции, декрети, а само в дълга, трудна и упорита масова идеологическа борба с масовите дребнобуржоазни влияния.”

ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ. Преди всичко, казаното от Маркс: „Най-просветената част от работническата класа напълно съзнава, че нейното бъдеще, следователно и бъдещето на човечеството изцяло зависи от възпитанието на подрастващото работническо поколение.” Проблемът, че на новото общество е нужен нов човек, прекрасно са знаели дейците на Великата френска революция. Както казва Робеспиер: „За да не създаваме повече господари, а да създаваме граждани, само родината има право да възпитава своите деца. ”Съветската система през 20-те – 50-те години интензивно и целенасочено работеше чрез училището, пионерските организации, комсомола, изкуството-преди всичко киното, чрез примери от живота за възпитанието на комунистически качества в младото поколение. Тихо, но непрекъснато израстваше новия човек, за когото „наше” беше по-важно от „мое”-това е основния белег на комунистическия човек. За това работеше системата на „трудовите резерви”, суворовските и нахимовските училища. Но през 60-те,70-те години бурно нарасна влиянието на запада. на западната система от ценности, на западната псевдокултура върху умовете на редовите съветски граждани. Разминаването между реалния живот и пропагандата от година на година ставаше все по-дълбоко. А партията и държавата не правеха почти нищо за оправяне на нещата. Защо? Защото самите партийни функционери идеологически почти не се отличаваха от възпитаваните от тях маси

ЗА ЗАЩИТАТА НА ПРОЛЕТАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ. Реалното строителство на комунизма е възможно само в държава, където има държавна идеология, твърдо ориентирана към строителството на безкласово общество, с обществена собственост върху средствата за производство. Носител на това комунистическо начало се явява комунистическата партия и приближените до нея обществени организации. Защитник на принципите на революцията в нашата страна първоначално беше ВЧК /Всерусийска извънредна комисия/, комисия за борба с контрареволюцията и саботажите. ВЧК се бореше с всеки, който се противопоставяше на социалистическата революция. По-нататък следваха ГПУ и ОГПУ, чиито названия говорят за това, че те са политически организации. По-нататък НКВД и КГБ, за защита на държавната сигурност. И по име и на практика КГБ е призван да защитава не принципите на пролетарската революция, а сигурността на държавата, каквато и да е държавата и нищо повече. Ето от къде е това позорно бездействие на тази мощна сила в годините на преустройството и приватизацията. Съветската държава се оказа на практика беззащитна пред лицето на тази опасност, с която се срещна. Да добавим тук и до сега не разсекретеното Постановление на ЦК със забрана КГБ да осъществява контрол върху партийната номенклатура от горе до районно равнище, прието скоро след убийството на Берия, на когото приписаха планове уж за завземането на властта от КГБ. В последните съветски години сред сътрудниците на КГБ процъфтя безидейността, безпринципността и еснафската психология. Ако Ф.Дзержински и В.Менжински говореха, че чекистът трябва да бъде преди всичко съзнателен комунист, то  в хрушчовско-брежневските времена кагебейците бяха само изпълнители на заповеди от горе. Такава организация, разбира се, не би могла да защити сигурността и целостта на социалистическата държава-СССР.

Какъв в бъдеще може да бъде изходът от това положение? Трябва да се издигат в партията не само способни но и задължително проверени, съветски хора. Трябва да възстановим твърдите, но справедливи сталински чистки на партийните редици, позволяващи на партията да се освободи от присламчилите се в нея, неискрени и двулични индивиди, Партията се укрепва, като се очиства от такива елементи.

ЗА „СТАЛИНСКИТЕ РЕПРЕСИИ”. Цялата лъжлива конструкция на обвиненията за „сталински репресии” почива на две гнили подпори. Първата се намира в обвинителния доклад на Хрушчов срещу Сталин и се съдържа в постановката, че „никакви врагове на Съветската власт в средата на тридесетте години не е имало”, за разлика от сталинската постановка, че с напредването на строителството на социализма съпротивата на реакционните класи не само, че няма да затихва, но напротив, тя ще нараства. Историята многократно доказва правотата на сталиновата постановка. Да вземем Великата Отечествена война. Там имаше и власовци и отново изплували на повърхността бели генерали и „горски братя”. Разсекретените сводки на КГБ за следвоенните години говорят за разлепени антисъветски листовки, за публични антисъветски изказвания и прочие. А това, което ние видяхме по време и след „перестройката” е просто христоматийно доказателство за правотата на Сталин по въпроса за изострянето на класовата борба.

Какво говорят борците със сталинизма за признанията на арестуваните? Те голословно твърдят, че всичко за което говорят и си признават арестуваните не е истина. Не било имало никаква антисъветска, антидържавна и антинародна дейност, всичко било скалъпено и признанията били добити с мъчения. Това е втората гнила подпора, на която се крепят обвиненията срещу Сталин. Но нека видим как се отнася към Сталин съвременното население на Руската федерация? Статистиката от м.март 2016 г. показва, че 54% от запитаните смятат, че Сталин е изиграл положителна роля в историята на страната, а 57% са убедени, че той е мъдър ръководител, довел страната до разцвет. Нараства и мнението, че чистките – според антисталинистите – репресиите, са били абсолютно необходими. През 2014 г. така са смятали 9% от запитаните, а през 2016 г. – 26%. Сред хората все по-често се чува мнението, че на страната е нужен Сталин. Сталин – за да се спасим от почти всеобщата корупция от горе до долу, колосалните грабежи на държавни средства и износа им зад граница, при тотален разпад на народното стопанство. А известният икономист Михаил Делягин казва: „За да избегнем унищожението на Русия ни е нужен Сталин. Алтернатива няма!”

ЗА ДЕФОРМАЦИИТЕ В ИКОНОМИКАТА. След смъртта на Сталин в икономиката на СССР се оформи катастрофална по своите размери диспропорция между производството на стоки от група А и група Б. Смяташе се, че най-важната държавна задача е да се създаде мощен ракетно-ядрен щит по време на „студената война” – против САЩ и НАТО. Тази постановка беше правилна и беше успешно реализирана от сталинските кадри. В огромни мащаби нарасна производството на нефт и стомана. Надминахме САЩ по броя на изстреляните изкуствени спътници на земята. Но на производството на стоки за народно потребление се отделяше малко внимание и се оформи дефицит на тези стоки. Държавните ни ръководители се отказаха от сталинския принцип за опора на собствените сили и срещу пари от продажбата на нефт купуваха западни стоки. А през горбачовските времена хиляди съветски танкове отидоха за претопяване, множество ядрени бойни глави бяха унищожени по разни договори със САЩ. Фактически страната се лиши от боеготовна армия. ПРЕДАДОХМЕ СЕ, БЕЗ ДА ВОЮВАМЕ!

В многонационалната държава, в периода на застой с тотална корупция, масово разграбване на социалистическата собственост се намериха много идейни „спасители” на държавата. У нас, в Русия Солженицин предлагаше столипинските реформи, в други републики предлагаха Степан Бандера /сега вече го имат и виждаме какво става/, СС „Ваффен” и прочие. Оформилата се олигархия разбираше не по-лошо от своите западни партньори, че са необходими фашистки и бандитски групировки за защита на своя бизнес.

При Сталин твърдо се изпълняваха лениновите указания за електрификация и икономия на енергоресурси като важно звено за издигането на жизненото равнище на населението. Всички средства, с които разполагаше държавата, отиваха за съзидание, страната приличаше на огромна строителна площадка – строяха се жилища, училища, детски градини, културни домове, почивни станции, образованието и медицинското обслужване бяха безплатни. Материалните блага създадени от народа се връщаха отново в него – за подобряване на неговия живот.

МОРАЛНО И ДУХОВНО ИЗРАЖДАНЕ. След сталинския период, с идването на власт на Хрушчов, започна процес на морално и духовно израждане на съветското общество под мощния натиск на еснафската психология, сполучливо наречена хрушчовщина. Известни са примитивните, даже олигофренски определения на Хрушчов за комунизма /Комунизъм – това са блини с масло и сметана/. А партийната програма за построяване на комунизъм предизвикваше в хората горчива ирония и озлобление. Но и в КПСС и в народните маси оставаха хиляди честни хора комунисти и безпартийни, които виждаха фалша и невежеството на Хрушчов и неговото обкръжение, а след това и на Горбачов и компания. В крайна сметка буржоазната контрареволюция извоюва победа, която в никакъв случай няма да трае дълго. В началото тази контрареволюция се наричаше перестройка или подобрение на социализма. Силите на реакцията, надянали пищни „демократични” одежди и издигайки фалшиви лозунги с ефектно въздействие върху многохилядната тълпа на антисоциалистическите митинги, днес вече напълно се саморазобличиха пред народа. Хората разбраха,че властта е била нужна на тези лъже демократи само за едно – да откраднат народното богатство, създадено от поколения съветски хора. Така антинародната същност на тези „демократи” – либерали стана ясна на всички. Те вандалски разрушиха цялото народно стопанство. Страната живее само за сметка на безумната разпродажба на природните си богатства, като по-голямата част от тези доходи отива в бездънните джобове на новоизлюпените капиталисти, а народът купува в магазините второкачествени ментета от запада. Хиляди фабрики и заводи са разрушени, разграбени или стоят безлюдни, полята и градините пустеят, обрасли с бурени и тръни. Прелестите на реставрирания капитализъм изпитват на гърба си всички трудещи се от бившата ни социалистическа Родина. Но вече настана време за съд над виновните, причинили тези невероятни страдания на народа, за нарушаването на законите, за тоталната корупция,за грабителската приватизация.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ НИЕ, ДНЕШНИТЕ БОЛШЕВИКИ, В ТАЗИ КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ, В КОЯТО СЕ ОКАЗА СТРАНАТА И ДЕЛОТО ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА КОМУНИЗМА?

  1. Крайно важно е да разясняваме на хората, че те живеят в чисто буржоазна, феноменално корумпирана държава, начело, на която стои олигархична групировка, днес начело с Путин, вчера – начело с Елцин, а преди това – с Горбачов. Важно е да се обяснява, че никакви страшни критики на Путин спрямо Евросъюза и САЩ ни най-малко не променят неговата буржоазна същност, че това се прави за да се хареса на народа и нищо повече.
  2. Трябва да се разбере, че В.В. Путин е само глава на либерална групировка, дошла на власт по времето на перестройката и заела всички възлови позиции в страната, безумно тлъстееща от грабежа на трудовия народ и в никакъв случай не се готви нито да отслабва нито да сдава своите позиции. Путин фактически продължава политиката на Елцин.
  3. Крясъците на левите авантюристи, в унисон с езика на Навални, Явлински и прочие, за незабавно сваляне на Путин и организиране след това на перестройка – 2, свидетелстват за близост на тяхното политическо мислене или за тайна зла умисъл.
  4. Реално не е изключено, че такъв подход може да засили властта на проамериканската пета колона либерали и без военна намеса да ни превърне в колония на Запада.
  5. Важно средство за нашата борба в тези условия е агитацията за отваряне на очите на хората с всички достъпни средства. Тук е и интернет и вестниците и листовките и работата с отделните хора. Не бива да се изпуска и най-малката възможност да се разяснява позицията на нашата партия, като се използват митингите и протестите на различни групи от хора, а също и редките възможности за явяване по буржоазните телеканали. Както казваше Ленин: „Ние сме длъжни да отидем при всички класи от населението. Ние сме длъжни да разясняваме нашите позиции и да разширяваме отрядите на своята армия.”.
  6. Необходимо е да се активизира работата по написването на листовки по злободневни, актуални теми на деня – по въпроси, които вълнуват обществото и са предмет на широко обсъждане. Както никога до сега е нужно да работим сред масите, защото, както казва Ленин: „С един само авангард не можем да победим. Да хвърлим само авангарда в решителен бой, докато цялата класа, широките народни маси не са заели позиция или по поддръжка на авангарда, или, в краен случай благожелателен неутралитет по отношение на него и нежелание да поддържат противника, би било не само глупост, но и престъпление.”
  7. Трябва дълбоко да познаваме човека, когото агитираме! Трябва да агитираме индивидуално, всеки човек има своите пристрастия. „Ако партията успее да въвлече в борбата не само своите членове, но и безпартийните, то това вече е началото на завоюването на масите.”
  8. За уравниловката и „казармения социализъм”. Трябва яростно да се борим за истината, разобличавайки буржоазните фалшификации. По този въпрос Сталин казва: „Тези хора очевидно смятат, че социализмът изисква уравниловка, изравняване, нивелиране на потребностите и личният бит на членовете на обществото. Няма какво да се говори, че такова предположение няма нищо общо с марксизма, с ленинизма. Под равенство марксизмът разбира не уравниловка в личното потребление и бита, а унищожение на класите. Трябва да се знае, че марксизмът е враг на уравниловката.”
  9. За много бивши граждани на нашата страна днес жизненият мироглед е повече пари, повече богатство. Да си спомним поведението на множеството по време на перестройката. То беше готово да даде всичко, включително завоеванията на бащите и дедите, за илюзорната надежда за супербогатство, за живот „като в Америка”. Важно е да се отбележи, че оеснафеният човек, еснафът и буржоазният човек са синоними. Няма и не може да има каквото и да е „добро еснафство”. Едно от двете: или тържество на еснафството, или неговото преодоляване, отричане в името на високи обществени идеали.
  10. Важно е да се обясни на хората,че за тяхното бъдеще, бъдещето на техните деца, на страната, каквото и да си го представляват, няма да се бори някой друг. Това трябва да направят те. За това трябва да се включат в политиката. Известен е печалният опит от деградацията на КПСС, чиято върхушка стигна до предателство. Причината за това беше отчуждението на народните маси от участие в обществения живот, за което способстваше и самата политика на КПСС.
  11. КАК КОМУНИСТИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ ВЛАСТТА? Това може да стане само по революционен път, не чрез „дебати” в буржоазния парламент. Трябва да си свръх наивен за да мислиш, че с пускането на бюлетината може да измениш обществено-политическия строй. Ленин говори, че: „Смяната на буржоазната държава с пролетарска е невъзможна без насилствена революция”. Тези думи на Ленин напълно се потвърждават от огромния опит на социално-политическите движения на ХХ век. Държавната дума на РФ е нужна за стабилизиране на господстващия буржоазен строй, за изпускане на парата на народното недоволство, за смекчаване на народното недоволство и избягване на революционна ситуация.
  12. 12. Как да се подтикнат хората към революционни преобразования? Революцията не може нито да се планира, нито да се заповядва, тя сама израства. Може само да се работи за революцията. „Всеобщата вяра в революцията е вече начало на революцията”- казва Ленин.
  13. Важно е да се отчете, че равнището на живота на абсолютното болшинство на хората в страната е толкова ниско, че те даже не са в състояние да се съпротивляват на своите експлоататори. И тук можем да се обърнем към Ленин. Ето какво казва той по този въпрос през 1917 г.: „Съвременните наемни роби по силата на капиталистическата експлоатация са дотолкова смачкани от нищетата, че на тях не им е до демокрация, до политика, те са отстранени от обществено-политическия живот и мислят само за „хляба насъщен”. Това до голяма степен обяснява и днешните трудности при агитацията и пропагандата сред масите.

КАКВИ ИЗВОДИ МОГАТ ДА СЕ НАПРАВЯТ ОТ СТОЛЕТИЕТО НА ВЕЛИКИ ПОБЕДИ И ТРАГИЧНИ ПОРАЖЕНИЯ НА СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ В СССР?

  1. Властта на трудовия народ в СССР еднозначно, на практика показа, че за ефективното функциониране на народното стопанство не са нужни никакви буржоа – народът сам може да строи фабрики и заводи, да се храни и развива, да защитава своята Родина. Буржоазията е просто класа паразит, ненужен баласт.
  2. В историята на съществуването на СССР може ясно да се отделят два периода – 1917-1953 години на интензивно строителство на комунизма и 1953-1991 – години на катастрофално отстъпление от теорията и практиката на построяването на комунистическото общество, съпровождано от гръмки обещания за построяването на комунизма до 1980 г.
  3. Комунистическата партия в годините, когато я ръководеха Ленин и Сталин, се ръководеше от марксизма-ленинизма, беше истински ръководител, лидер на трудовия народ. Тя го водеше към велики трудови завоевания и беше с него и в труд и в бой.
  4. След смъртта на Сталин, с ръководството на КПСС са свързани годините на застоя в народното стопанство, отначало незабележимо, а после катастрофално връщане назад, към капитализма. Бурно нарасна разривът между думите на върховете и мислите на обикновените хора, закономерно довели до буржоазната контрареволюция.
  5. Гледайки към бъдещето ние трябва да разберем, че реалното строителство на комунизма е възможно само в общество, в което всеки труженик е уверен, че той работи за страната и неговия труд се възвръща към него чрез растящите материални и социални блага, че всички – от върховете до низините работят за общото дело, за общата цел. Всеки труженик трябва да бъде уверен, че всичко в обществото е честно, че никой не кръшка встрани, неизвестно накъде и защо, че социалното благополучие на него, труженика, се определя само от едно – от неговия обществено-полезен труд, а не от корупция, далавери, машинации, симпатии и връзки.
  6. Комунистическата идеология трябва да бъде в пълна и равна степен задължителна за всички членове на обществото. Това изискване трябва да се провежда през целия живот на човека. Главната задача на съветската система на образованието и културата трябва да бъде формирането на убедена комунистическа личност.

ПРИЧИНАТА ЗА КРАХА НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА КОМУНИЗМА, РАЗРУШАВАНЕТО НА СССР, НЕ Е В ТОВА, ЧЕ КОМУНИЗМЪТ Е УТОПИЯ, ТОЙ ИЗДЪРЖА В НАЙ-ТЕЖКИТЕ ИЗПИТАНИЯ, В КЪРВАВАТА ВОЙНА, А В ТОВА, ЧЕ РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА И СТРАНАТА ИЗМЕНИ НА ДЕЛОТО НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА КОМУНИЗМА, В ТОВА, ЧЕ ПРЕДАТЕЛИТЕ РАЗТВОРИХА ПРЕД ВРАГА ВРАТИТЕ НА НЕПРИСТЪПНАТА КРЕПОСТ!

ЦК НА ВКПБ                      превод Владимир Цеков

Tags: