В момента, каквито и думи да се говорят в средствата за масова информация за възхвала на западните ценности, едно е ясно в трудовите хора на Република България цари несигурност и отчаяние от демокрацията. Проблемите са постоянни и потискащи. Те ще задължат всеки човек да вземе отношение за премахване на недъзите от обществото.
Моето виждане е, че нещата тръгнаха към все по-лошо в края на 20-ти век, когато в социалистическия лагер бе даден старт на перестройката в посока строителство на капитализъм с човешко лице. В Народна Република България беше премахната думата народна, беше спряно социалистическото производство и работници и селяни бяха подмамени и пратени по улиците да правят „Нежната революция“. И както казват някои хора в страната – „Сами си Докараха Сиромашията“.
Аз обаче мисля, че за сетен път се потвърди истината – трудовите хора не знаят какво да правят, ако няма Комунистическа партия, която да им посочи правия път. Тогава БКП беше принудена да се бори за своето оцеляване, защото тя е партия, която казва цялата истина за проблемите, а това не се харесва на буржоазията. В интерес на трудовите хора името на БКП беше запазено от Владимир Спасов. Като че ли, за да докажат своето коварство, живковистите, конкретно лиловци, започнаха да създават БКП-тата срещу политиката на БКП. Ето и някои умозаключения на БСП и СДС за краха на комунизма:
„В Студената война победи капитализма”. Бил по-силен строй. Следва внушението, че видите ли, “в социалистическия лагер не е имало комунизъм.“
Други казват:
„Революцията в СССР от 1917 г. е дело на евреите.“
А най-горбачовистите сеят заблудата, че има общ план на ЦРУ и КГБ, наречен „Голгота“, с което се цели да се дискредитира първата фаза – социализма и в преходен период на държавите в европейския дом, като се премахнат границите между тях да се премине на втората фаза – комунизма. В крайна сметка ясно е, че политиците на буржоазната класа не казват нищо съществено. А нужен е обективен анализ за промените и причините довели до крах на социализма, за да се оцени настоящето и да се премине в бъдещето. Нужна е реална оценка, какви са в действителност БСП и СДС. Причините по важност за краха са:
- Основна причина за бъркотиите в края на 20-ти век е, че промените се започнаха и продължават да се извършват от висши членове на комунистически партии в целия социалистически лагер, които не познават, не разбират Марксистко-Лениновото учение.
- Подценяване на религията като разделител на трудовите хора.
- На трето място е така нареченото капиталистическо обкръжение на социалистическия лагер. По тази причина е важно да се отбележи факта, че революцията от 1917 г. се извърши в капиталистическа Русия от една малка, но истинска ВКП(б) на работниците. По-късно, чрез ВКП(б) беше отхвърлена интервенцията на четиринадесет капиталистически страни. Капитализмът не е толкова силен, колкото ни го представят някои.
По втората причина, религията отново се оказа съучастник на буржоазните политици за сеенето на омраза и разделянето на трудовите хора. След всяка служба в храмовете, се внушаваше вина на комунистите, без да се зачита факта, че в БКП в Народна Република България членуваха над 1 000 000 души, което според Ленин е възможно – „членство на вярващи хора“, ако спазват устава и програмата на партията.
Най-лошата част на религията в Европа е разделянето на Християнството преди 1000 години на Католици и Източно Православни. Акт, който е в услуга на властта, на богатите, по-късно в негласна договорка между мюсюлмани и католици довежда до падане на източно православните страни под турско робство до 500 години. В това време запада /белите хора/ се обогатява, с налагане на колониалното робство в цял свят.
По първата – най-важна причина, кадрите решават всичко, нужна е реална оценка за БСП и СДС. За появата и съществуването си те не дават реална оценка. Дори техните висши ръководства не знаят какви са… Те са фракции от БКП от преди 1989 г. Техни създатели са: на СДС Андрей Луканов, на БСП – Александър Лилов. Нямат сериозна членска маса, членския им внос е по 0,17 лв. на месец, а от субсидиите взимат по 11,00 лв. Тези илюзорни успехи на „големи партии“ те постигнаха чрез средствата за масова информация, като разделиха народа на електорати. По равно си разделиха бизнесмените от бившата номенклатура на партията, по равно са агентите и лутащите се в мъгла интелектуалци, внедрени в отделните граждански сдружения и синдикати. Фактически на кръгла маса ръководствата на БСП и СДС се разбраха само по един въпрос – по всички въпроси да не се разбират! В този аспект хулите им против комунизма са едни и същи, но казани по различен начин. „Комунизма бил недоносче, утопия, хубава идея, но….и т.н..!“. Това е продължение на хулите срещу Сталин и е обща черта на БСП и СДС – те са антисталинисти. В интерес на истината е от значение, както се дава оценка на Сталин, така да се даде оценка и на неговите критикари и зложелатели. В това отношение много добър пример е книгата на акад. Сава Дълбоков – „Йосиф В. Сталин живот с ярки исторически следи“. В нея към успехите на Сталин, изведнъж със загрижен тон, че те биха били по-добри, ако той през 30-те години на 20-ти век не бе допуснал култ към себе си. Ето извадка от нея /стр.31/
…“В това време, въпреки, че дейността на местните партийни организации се провежда нормално, в съответствие с устава на партията пленумите на централния комитет и конгресите на партията се провеждат нередовно, в някои случаи не се свикват с редица години. Сталин се оказва извън критиката.“
Като се добави към това становище същата загриженост и думи за Сталин, казани по една ТВ от професор Искра Баева, набива се на очи факта, че антисталинистите се уговарят по време какво да говорят. На практика обаче не умеят да усещат времето на промените, че сега сме в период на добре развити информационни технологии и за желана информация тя се получава за секунди. За книгата издадена в печатница Славейков през 2013 г. лесно може да се провери, че конгресите на ВКП/б/ се провеждат редовно и по устав, както и пленумите по два пъти всяка година между конгресите:
– ХV-тия конгрес – 02÷10.ХII.1927 г.;
– ХVI-тия конгрес – 26.VI.÷13.VII.1930 г.;
– ХVII-тия конгрес – 26.I.÷10.II.1934 г.;
– ХVIII-тия конгрес – 10.III.÷21.III.1939 г.;
Към лъжата за конгресите, като се отбележи опита да се внушава, че има разминаване между ППО и Сталин, нещата стават от ясни по-ясни. Живковистите в СДС и БСП нищо старо не са забравили, а и нищо ново не са научили. В неумелата им демагогия, увъртания, хитрувания и лъжи. В този ред, вратите за комунистическите партии, в СССР меншевиките начело с Хрушчов, в НР България опортюнистите начело с Тодор Живков, бяха отворени за навлизане на псевдокомунисти в партията. За целия социалистически лагер, с измисления култ към Сталин, беше сложено началото на противопоставяне на работниците и селяните с командващите ги от канцелариите псевдокомунисти. Като пример – нямаше рационализация в завод на работниците, в която съавтор да не е главния счетоводител или негов заместник.
За да се обясни по-пълно разрива между трудовите хора и опортюнистите в БКП, задължително е да се посочи една съществена истина, казана в отчета на Сталин пред ХVII-тия конгрес на ВКП/б/, че при социализма трудовите хора срещат най-голямата трудност в преодоляване остатъците на капитализма в икономиката и в съзнанието на хората. Тези остатъци са една от съществените причини за гнева на хората и са в основата на промените. Работниците спряха заводите, селяните разтуриха ТКЗС-тата, очевидно е, че са силата, която може да ги възстанови и да продължи строителството на социализма.
Накрая, за разведряване, препредавам една случка в СССР по време на „Сталиновите репресии“ – при Сталин отива патриархът на руската православна църква с оплакване, че на много места се разрушават православни храмове… Отговорът на Сталин бил, както винаги кратък и прям – „Вървете си и гледайте си службата. Който е рушил храмовете, той ще ги възстанови“. И питам – има ли някой съмнение, че Сталин е забравил обещанието си?
Огнян Лечев
