Идеолозите на частната собственост твърдят, че тя работи по-ефективно в сравнение с държавната и общонародната. Както свидетелства професорът от МГУ В.М. Кулько, анализът на работата на предприятията в средата на 80-те години в 4-те най-големи страни на Западна Европа (Италия, Франция, ФРГ и Великобритания) показва, че съотношението на показателя производителност на труда в държавния и частния сектори е било в полза на първия. Съответно по страни: 1,21; 1,30; 1,34 и 1,91. И никъде по света частният собственик не е по- ефективен от държавата.
Що се отнася до необичайната ефективност на общонародната собственост, за това говори историята на съветската държава. Най-високи темпове и качество на икономическото развитие са постигнати в СССР през 30-те години, в периода на Великата Отечествена война и в хода на изпълнението на следвоенната програма за възстановяване на народното стопанство. Това е почти мълниеносна индустриализация на страната на Съветите – за непълни 3 петилетки. Немислимо сгъстени срокове за пребазиране на хиляди предприятия от военната промишленост на изток през 1941 г. При два-три пъти по-малка обща мощност на съветската промишленост в сравнение с тази в обединената „под Хитлер” Европа, съветската промишленост даде на фронта 1,5-2 пъти повече различно въоръжение. А довоенното ниво на промишленото производство в СССР беше достигнато само за 3 години след края на войната, а не след 20-25 години, както предсказваха западните идеолози.
По този начин е абсолютно лъжлив главният постулат на идеолозите на перестройката за голямата ефективност на частната собственост в сравнение с обществената, въз основа на който беше проведено почти безплатно раздаване (приватизация) на общонародната собственост в частни ръце. Тя трябва да бъде строго преразгледана (отменена – б.р), а виновните – привлечени към углавна отговорност.
За да се извърши бързо престъпната перестройка (разрушаване на съветската държавна система) и да се върне цветущата страна на пътя на деградацията, трябваше да се изпълни главното: оглупяване на милиони. А това беше невъзможно без развенчаването в съзнанието на съветските хора не само на принципите на социалистическото общество, но и на образите на вождовете на Революцията – за да се опитат да разрушат идейно-нравствените ценности на съветското общество, за да се подмени комунистическата (съветската, колективистичната) идеология и морал с буржоазни (индивидуалистични, егоистично-корпоративни).
За изпълнение на своята гнусна задача перестройчиците в буквален смисъл използваха част от тъй наречената творческа интелигенция, тъпо надяваща се на възможност за лична свобода в обществото на частна собственост, т.е. поставиха я по-високо от интересите на обществото. А нали още през ХVІІІ век Жан Жак Русо твърдеше, че „няма нищо по-пагубно от влиянието на частните интереси върху обществените дела”. Ако погледнем с ленински поглед тъй наречената творческа интелигенция от времето на Горбачов, то тя изигра мръсна роля в трагичната история на тези години. Тези марк-захаровци, олег-табаковци, башилашвили и марк-урановци. Сега много от тях започнаха гадно да хленчат, жалвайки се от липсата на демокрация у нас. При това като първопричина те се позовават на многовековното робско, по тяхно мнение, съзнание на народите на Русия. Но напълно игнорират такъв грандиозен факт от най-ново време: могли ли са „робите” през 1941-1945 г. почти самички да разгромят механизираната, фашизирана западна Орда на цяла континентална Европа? Не, това можеха да направят само свободни хора с най-висока Духовност (не религиозност!). Те съзнателно принесоха на олтара на Победата в името на бъдещето на своята страна гигантска колективна жертва – живота на много милиони от своите най-добри синове и дъщери!
Стремейки се да „развенчае” ръководителите на Съветската страна, днешният псевдоелит се стоварва и на Ленин. Тя го ненавижда и затова, че той разголи същността на „буржоазната свобода”: „свободата, ако тя не е подчинена на интересите на освобождението на труда от гнета на капитала, е измама. Вашата свобода е такава, че това е свобода на книга, а не на дело”. Нима това не е видно сега?
В писмо до Горки от 7 февруари 1908 г. (след поражението на революцията от 1905 г.) Ленин писа: „Интелигенцията бяга от партията: там е и пътят на тази сволоч”. Перестроечната сбирщина всячески разиграваше такъв вид резки изказвания на Ленин, злонамерено, подло изваждайки ги от контекста. Но и Г.В. Плеханов някога говореше за същите интелигенти-ликвидатори: „Това не са истински хора, а само човечета-играчки. Не си струва те да се коментират. Техният девиз е – какво ще заповядате?”
При това Ленин ясно разграничаваше интелигенцията, готова и способна да служи на народа и тази полу дребнобуржоазната по дух. Точно втората той наричаше сволоч (така народът обикновено нарича предателите). Лени беше убеден: „интелигенцията,откъсната от народа, е обречена да стане „така наричана” интелигенция. На нея й остават два пътя: или да отиде на служба на капитала или да се търколи в блатото на еснафщината”. Когато Горки се впусна в литературното течение богостроителство, Ленин рязко го е критикувал: „От обществена, а не лична гледна точка всяко богостроителство е именно любовно самосъзерцание на тъпото филистерство, на крехкото еснафство, на мечтателното самооплакване на филистерите и дребните буржоа, „отчаяни и уморени”. Впоследствие Горки, признавал необикновената убедителност и правота на другарската критика от страна на Ленин, ще каже в очерка „Ленин”: „Той понасяше всяка дума на длан… лесно разкриваше точния й смисъл…
Понякога изглеждаше, че неукротимата енергия на неговия дух струи от очите като искри, и думите, наситени с нея, блестят във въздуха. Неговата реч винаги предизвикваше физическо усещане на неотразима правда”.
През 1919 г. на VІІІ конгрес на партията Ленин говори за необходимостта от привличане на буржоазната интелигенция към социалистическото преустройство на Русия: „те трябва да бъдат обградени от атмосфера на другарско сътрудничество… трябва да се даде възможност да работят по-добре, отколкото при капитализма, тъй като този слой, възпитан от буржоазията, иначе няма да започне да работи”.
Нека не ми простят, но маже да бъдат разбрани тези днешни интелигенти, които не са получили съветско образование, за това, че те не знаят почти нищо за Великата Октомврийска социалистическа революция и нейните вождове. Много жалко за тях, защото забележителното – най-доброто в света – съветско училище – даваше универсални фундаментални знания и широк, обемен поглед върху света. То привеждаше повече от убедителни обяснения за запазването в индивидуалното съзнание на неголяма част от хората на остатъци от исторически обусловената и постепенно естествено отживяваща сляпа религиозна вяра. И което е извънредно важно, то не отделяше обучението от възпитанието, т.е. то даваше образование и подготвяше бъдещи достойни граждани на великата страна. Тази школа беше породена от великата епоха на създаване на по-справедливо общество и беше достойна за нея. Сега тя пречи на провеждането на престъпната бандитска глобализация, и целенасочено я унищожават.
В този план е направо престъпна позицията на конюнктурщиците, които днес работят в масмедиите и тиражират нагла лъжа, но изглежда се надяват на безнаказаност в бъдеще. Напразно се надяват! В предаването на Н. Бехтина (Радио Русия) някой си Марк Урнов от зверилницата наречена „Висша школа за икономика” крещеше: „Ленин и Сталин – това са бандити и сволочи!” Самата водеща обобщи, че разсъжденията на госта са били напълно премерени. Нравственото и интелектуално ниво на представителите на „ВШИ” представи и политологът и социолог В. Касамара, която счита за най-видни исторически дейци на ХХ век У. Чърчил, М. Татчър и М. Горбачов. Както се казва, дойдохме си на думата! Депутатът А. Исаев заяви: „През 1917 г. на власт дойдоха убийци!” Неведнъж днешните лъжеисторици се опитват да докажат, че ако не са били германските пари, Октомврийската революция е нямало да победи. Очевидно те са били двойкаджии в съветското училище и не са запознати с диалектиката не само по Хегел. Иначе следваше да разбират, че до революции винаги довежда неумолимият и неизбежен обективен ход на събитията. И в революцията побеждава този, който е овладял законите на историята и знае, чувства, как по най-добър начин да се разреши смъртоносния възел на противоречията. За решението на тези задачи трябва да бъдеш гениален стратег като Ленин. И трябва да си крайно примитивен, за да разсъждаваш за революции, извършени с нечии пари. Ето непредубеденото мнение за Ленин на негови съвременници.
„Ленин, който беше по-умен от всички нас, чувствително се вслушваше в гласа и туптенето на сърцето на обикновените хора, учеше се от тях, въздигаше тях и техните дела, показваше, че редовият човек и неговият труд са основата на живота. Никога по-рано пред обикновените хора не е стоял човек, така добре познаващ самите тях и техния живот, като Ленин”. (Мартин Андересе-Нексе – Дания).
„Ленин без никакво съмнение беше епохално явление – управляващ с нов демократичен стил, зареден с енергия, концентрация на могъща воля и аскетизъм.” (Томас Ман – Германия)
„Ленин – това е завършеният образ на новия човек. За нас той е първообраз на човека на бъдещето.” (Пол Вайян-Кутюрие – Франция)
„Руският народ, освободен от Ленин, никога няма да допусне отново да го превърнат в роб. Ленин и неговата Русия, хуманността и справедливостта, които той внесе в управлението на страната, в крайна сметка ще победят.” (Теодор Драйзър – САЩ)
„Аз уважавам в Ленин човека, който използваше цялата си сила с пълно самопожертвование на личността си за осъществяване на социална справедливост. Подобните на него хора са пазители и обновители на съвестта на човечеството.” (А. Айнщайн – Германия)
Вече в края на живота си, през 1955 г. Глеб Максимилианович Кржижановский написа книга „Великият Ленин” за своя гениален учител, по-голям приятел и другар. В нея има такива редове: „Всеки път, когато ми се е случвало да се изказвам, се стараех преди това да се вгледам в скъпите черти: това ме настройваше, задължаваше и приповдигаше… Разбира се, той беше обаятелен, пробуждаше чувство на възторжена признателност, гореща любов към себе си, привличаше както магнит привлича желязото. Ленин беше сила, направляваща човешките умове.”
Наистина прекрасна със своята простота, човечност и художествена изразителност е характеристиката, дадена от А.М. Горки на Владимир Илич Ленин: „Здрав, набит, със Сократовски череп и всевиждащи очи, той нерядко заемаше странна и малко комична поза. В тази поза имаше нещо удивително мило и смешно, нещо победоносно-петльово, и целият той в такъв миг сияеше с радостта на голямо дете на окаяния свят. Прекрасен човек, който трябваше да се принесе в жертва на враждата и ненавистта заради осъществяването на делото на любовта.”
Г.В. Канев – Архангелск
от в. Мысль
