НА 23 СЕПТЕМВРИ 1923 Е ИЗБУХНАЛО СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ В МОНТАНСКО . НЕКА ГО ЗНАЯТ МЛАДИТЕ ХОРА. ВАШИТЕ ПРАДЕДИ ИЗЛЯЗОХА НА ВЪСТАНИЕ СРЕЩУ ФАШИСТКИ РЕЖИМ.

Паметта за Септемврийското въстание – 1923 година, е жива и днес, 98 години след трагичната, но славна епопея.

  Денят 23 септември, в който избухва Септемврийското антифашистко въстание не бе отбелязано с нищо от никой. 6 човека от Монтана сложиха стрък цвете на паметника на септемврийското въстание.

  Днес отново е 23 септември, но годината е 2021. Днес от това място се дава тласък на разнопосочни мисли и тълкования – днес какъв ден е – празник, или панихида на погрома и кои носят политическата отговорност за хилядите избити българи? Искам да знам: кой е виновен за смъртта на един от дядовците ми? Вероятно този въпрос е от тези, които никога няма да получа отговор!? Но аз го зная!

  С какво се асоциира 23 септември 1923 г.? За едни той остава светъл празник, честване на въстание срещу фашистки режим. За други това е селски метеж. Преди да се пристъпи към разглеждане на проблема, е необходимо най-общо да се изложат и анализират Септемврийските събития. Политическият опит на създателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев се е опитвал да се противопостави на каквито и да било прибързани революционни действия на левите комунисти в БКП, което би поставило партията извън закона и в политическа изолация. Но младите и радикално настроени дейци на партията начело с Георги Димитров и Васил Коларов, вдъхновявани и подкрепяни от Коминтерна, надделяват в полза на организирането на това въстание.

  Последиците – нечувани зверства при потушаването на въстанието, спрямо невъоръжени селяни от правителствени войски и масови изстъпления срещу мирното население от шпиц-командите на ВМРО. Зверства, палежи, саморазправа без съд и присъда, дори срещу неучаствали, но неудобни.

  Извода – Изключително недооценени и непреценими развития на революционната ситуация по време на подготовката и по време на военните събития, след избухването на въстанието. Отговорност?! От кои и от кой?! Май няма! А жертвите са хиляди и хиляди опожарени домове. Но тези същите загинаха за мечтите си и вярата, че светът може да стане по добър и по-справедлив. Животът и делото им е пример за ярка човешка съдба, отдадена в защита на най-светлите идеали – справедливост, солидарност и свобода! Е това ме накара да сведем покорно глава и поднеса цветя на тези „същите“. В тяхното съзнание е имало един идеал, за който са били готови да дадат живота си. Къде е сега идеалът? Питам лидерите на БСП Монтана?! Но… кои лидери?! Тези, които приличат на хибридни плодове ли?

  Кой съкруши и унищожи тази силна идея, която даряваше вяра и доверие на човешкия ум.

  Ето още една много важна причина да се разграничим от политиката на буржоазната номенклатура на БСП, тя е и в Монтана. Това е утвърдена тенденция сред върхушката на БСП и по места. Тя е стигнала до там, че вече избягва дори историческата истина, само и само да се докажат като феодали и господари на статуквото. Затова местното ръководство на Общинската партийна организация не присъства на такива чествания и подобни събития. Това е Наглост! Това е позор! Това ли е моята партия? Това ли е партия на моите родители и дедите ми. Не е, тази партия за която е дал живота си един мой дядо през Септември 23 г. Питам, от Общинска Партийна Организация Монтана, наброяваща към 700 членове, защо присъстваха едва 6 члена? Нашата сила е в съпротивата срещу неолибералната дясна политика, която направи България колониална страна! И заплитането на партията в мрежите на чужди идеологии, трябва да се брои за политическо престъпление. Нямаме политическо време вече, за да бъдем толерантни към тези явления като местните бизнес „социалисти“.

  Датата 23 септември е застинала в един пантеон /храм/ от геройски дела, чийто дух на непримиримост за по достоен живот трябва да бъде предаван на идните поколения.

ИЛИЯ МИЛАДИНОВ

Tags: