Съдейки по днешните социологически допитвания, именно този човек нашите хора смятат за един от най-добрите управници на СССР.
И това не е чудно. Различни видове антисъветчици могат колкото искат да пишат и разсъждават за „брежневския застой” или за тогавашната корупция, обаче абсолютното болшинство съветски граждани помнят съвсем друг живот – живот, който отговаряше практически на всички понятия за социална справедливост. За това свидетелстват и многобройни статистически данни.
Независимо от различните недостатъци в СССР, за такъв „негатив” в нашата икономика и в нашия живот, които се наблюдаваха при Брежнев, днешната руска власт може само да мечтае.
„Застоен” подем
По времето на същия този „застой” Съветският Съюз заемаше първо място в Европа и второ място в света по обем на промишленото производство и селското стопанство, отстъпвайки само на САЩ.
Само една съюзна република – РСФСР – от година на година увеличаваше добива на зърно с такива темпове, че през 1978 г. беше събрана рекордната за цялата наша история реколта – 127,4 милиона тона зърно. Днешна Русия едва-едва достига 80 милиона. Тоест днес ние сме паднали на нивото на 60-те години на миналия век, по времето на управлението на Хрушчов.
Що се отнася до промишлеността… Именно по времето на Леонид Илич беше построена цялата съвременна нефтена инфраструктура и основано това, което сега наричаме Газпром. При Брежнев беше построен газопровода за Европа Уренгой–Помари–Ужгород и завършено строителството на първия участък на БАМ. При него в основни линии бяха газифицирани нашите градове и села. При Брежнев започна да работи атомната енергетика и бяха пуснати такива енергийни гиганти като Саяно-Шушенската ВЕЦ и Уст-Илимската ВЕЦ, които и до сега доставят електричество на половината страна.
Също тогава страната получи и мощен тласък в автомобилостроенето – бяха построени заводите АвтоВАЗ, КамАЗ и др. При това тяхната продукция беше ориентирана не само към вътрешния пазар, но и към външния. И въобще, в тези „застойни времена” ние изнасяхме не само нефт или газ, съставляващи не повече от 16% от всички външни приходи, но и качествени трактори, влакове, кораби, самолети, вертолети.
Даже не говоря за продукцията на нашия военно-промишлен комплекс, който тогава беше един от най-добрите в света! Както твърдят специалистите, ние и до сега използваме тези военни разработки, които са създадени именно в „застойните” брежневски времена. Космическите полети по това време бяха ежедневие, като всички те по правило бяха с международни екипажи.
Понятно е, че такъв пробив би бил невъзможен без съответните научни кадри. И държавата старателно отглеждаше тези кадри. Създаваха се не просто нови научни институти, но и цели селища като Новосибирския академгордок, където се трудеха хиляди съветски учени и конструктори. Не е чудно, че нашата фундаментална наука и нашето образование се считаха за най-напредничави в света (а сега ние не можем да управляваме едно мизерно Сколково).
Целият ръст на националната икономика от 1965-та до 1982 г. беше 250%! А частта на съветската страна в световното стопанство беше от порядъка на 20%, която е значително повече от тази на днешен Китай, излизащ днес на предните промишлени рубежи.
И някой се осмелява да нарича това „застой”?!
Увереност в утрешния ден
За социалната защита на населението, за защитата на детството и майчинството и за качеството на медицинското обслужване в Съветския Съюз може да се напишат цели книги. При Брежнев страната премина на петдневна работна седмица с пет години беше намалена пенсионната възраст. 1 януари, 8 март и 9 май станаха неработни дни. На прославилите се в годините на Великата Отечествена война градове беше присвоено званието градове-герои. Ветераните от войната получиха държавни предимства при получаването на жилища, заплащането комуналните разходи, телефонната връзка и пенсионните начисления. Но страната помагаше не само на ветераните.
Средната работна заплата през 70-те години беше 120–170 рубли месечно (за военните, учените и квалифицираните работници – над 200 рубли). При това цената на обяда в стола беше не повече от рубла, а за студентите – около 40 копейки (при стипендия от 40 рубли). Пътуването с автобус струваше 6 копейки (в южните региони – 5 копейки), в тролея и трамвая – 3 копейки. Бензинът А-93 струваше 10 коп. за литър. А сега обърнете внимание на цените в магазините за хранителни стоки: хляб – от 14 до 22 коп., картофи – 7–10 коп. за кг, толкова струваха и цвеклото и морковите; десет яйца – 80–90 коп., килограм захар – от 77 до 98 коп. и т.н.
При това цените на хранителните продукти не се променяха цели десетилетия, тъй като държавата постоянно дотираше от бюджета стоките от първа необходимост. Всичко това позволяваше на съветските продукти, както отбелязваха западните икономисти, да бъдат качествени и едновременно много евтини, което само по себе си се отразяваше положително на жизненото ниво на населението. Такава стабилност позволяваше на хората да чувстват увереност в утрешния ден и да планират живота си и всичките си разходи за години напред. Очевидно не е случайно, че по това време практически във всяко съветско семейство имаше по две–три деца. Майчински капитал тогава нямаше, но всички кръжоци, студии и секции бяха безплатни. Също така безплатно можеше да се получи средно специално и висше образование.
Да вземем поне някои постижения на 10-та петилетка (1976-1980 г.):
Влязоха в строя 1200 нови крупни промишлени предприятия.
Националният доход нарасна с 21%.
Обемът на общата промишлена продукция нарасна с 24%.
Обемът на общата продукция на селското стопанство нарасна с 9%.
Дължината на магистралните нефтопроводи нарасна с 15 хил. км, а на газопроводите – с 30 хил. км.
Саяно-Шушенската ВЕЦ започна да подава електроенергия в енергосистемата от декември 1978 г.
Строителство на БАМ (1974-1984).
В селското стопанство работеха – 1,8 млн. трактора, 540 хил. зърнокомбайни, 1,3 млн. камиона.
Атомният ледоразбивач „Арктика“ за първи път в историята на мореплаването достигна Северния полюс…
При това си струва да добавим и просто невижданите за днешно време темпове на строителство на нови жилища. За три брежневски петилетки нови жилища получиха 162 милиона души, тоест голямата част от населението на Съветския Съюз! При това с две трети беше обновена цялата комунална инфраструктура на градовете и селата (сравнете с днешното положение в „комуналките”, където степента на амортизация по различни оценки е от 60 до 80%). Цената на комуналните услуги не превишаваше 3% от дохода на средното съветско семейство (останалите разходи поемаше държавата).
Тоест, средната работна заплата позволяваше на подавляващото болшинство от хората не просто да съществуват, но и да живеят нормално, да заделят пари за своето бъдеще и бъдещето на своите деца. При това реалните доходи на човек от населението през това време нараснаха повече от два пъти…
За най-ярък показател в този план може да служи ръстът на броя на населението на страната. При Брежнев то се увеличи с 42 милиона души (сравнете със сегашната демографска ситуация). Съгласете се, едва ли в „стадий на социален упадък” хората щяха да раждат толкова деца.
А нали Брежнев беше на длъжност Генерален секретар 18 години – колкото Лужков като кмет на Москва и по-малко от действащия президент на РФ…
Комсомолски прожектор
