С наближаването на годишнината от победата на ВОСР стават все по-актуални материалите, свързани с положението в Русия. Смятаме, че за читателите ще бъде интересна и полезна статията на Л.Прибиткова, поместена на страниците на руския печат. От редакцията.
Недалече от Москва живее бившият Генерален секретар на КПСС Михаил Сергеевич Горбачов, когото в Европа наричат Горби. Той е вече 90 годишен, но не престава да бъде активен. Вдовец. Но живее добре. Има личен водач, готвач, двама помощници и четири охранители. Получава 750 000 рубли пенсия на месец. В банкови сметки има не един милион долари.
От 1985 г. Горбачов е не само Генерален секретар на ЦК на КПСС, но и държавен глава на СССР, на първата в света работническо-селска държава. Оглавява световната социалистическа система. За него са написани много статии и книги. С възторг на Запад и с проклятия на Изток.
След Великата Октомврийска Социалистическа революция от 1917 г. западната буржоазия правеше всичко възможно, за да унищожи тази държава. Устройваше икономически блокади, водеше политическа и идеологическа борба, нито за минута не спираше психологическата война.
Фашистка Германия, събрала под своите знамена армиите на над десет държави, започна Втората световна война, за да унищожи с бомби и снаряди Съветската власт, която беше пример за световния пролетариат в борбата му против буржоазията.
Четири години продължи войната. Фашистката войска под командването на Адолф Хитлер изтри от лицето на нашата земя стотици градове и села. Престанаха да работят фабрики и заводи, училища и болници. Милиони хора трябваше да бягат по пътищата в търсене на убежища и сигурност. Фашистите убиха 27 милиона съветски граждани.
Но на хитлеристите не се удаде да победят Съветския народ. На 9 май 1945 г. Червената армия празнува своята победа в Берлин. Празнуваше победата и цялата съветска държава.
Самоубивайки се, Хитлер не издържа позора от своето поражение. Но това, което не можа да направи Хитлер, след 45 години успя да направи Михаил Горбачов. Разбира се, не сам. М.Горбачов днес – това е концентриран образ на всички разрушители на великата страна, отрекли се от идеологията и практиката на научния комунизъм и в своята престъпна и предателска дейност стремящи се, за съжаление успешно, особено през 80-те и 90-те години на миналия век, към дискредитиране и унищожение на Съветската власт. Горбачов предаде Съветския народ, измени на делото на работническата класа и на Родината. Разруши световната Социалистическа система. За това получи десетки медали и парични премии от буржоазните правителства. През 1990 г. му присъдиха Нобелова награда, очевидно за преданост към буржоазията.
Днес на територията на СССР освен Русия съществуват десетина „суверенни” държави. Престанаха да съществуват хиляди населени места – села и градове, няма ги колхозите и совхозите, стотици хиляди декари обработваема земя са обрасли в бурени и треви, повече от половината фабрики и заводи са разрушени, появи се масова безработица. Хората бяха принудени да търсят прехрана и по най-отдалечените кътчета на планетата.
В днешна Русия по официални данни бедните са около 5 милиона /колко ли са в действителност/, оголели, обосели и гладни хора, загубили своя човешки облик, превърнали се в бездомници и клошари. Голяма част от хората нямат никаква сигурност за утрешния ден. А престъпникът Горби живее в разкош. Даже своята 80 годишнина отбеляза с размах в Лондон. Е, наистина се страхува да живее без охрана. Даже и днес, в 21-и век, може да се появи някой Андрей Желябов, смел и убеден, че за такива предатели място на земята няма.
В книгите на марковите антикомунисти обаче за Горби се пише с топлота и взаимно разбиране, точно като в книгата на Д.Волкогонов „Седем вожда”, в която този Херострат на 20-ия век нарича строителството на социализма в СССР „антинародна политика”.
В СССР Волкогонов стана генерал, а по време на „перестройката” откри, че „при комунистическия режим е невъзможно да се живее по човешки”. Всички живели и работили в СССР и превърнали страната във велика и могъща държава, той нарича роби. За Ленин пише само с ненавист, как ли не го нарича. Болшевиките за него са авантюристи, а работническата класа, построила основите на съветската държава и на социализма – „бездушна каста”.
Ако сравним книгата на Волкогонов „Психологическа война”, написана в съветско време, с книгата „Седем вожда”, излязла през 1989 г., то ще ни стане напълно ясно, че имаме работа с политическа проститутка. /Такива екземпляри сега са на мода и у нас. Типичен техен представител е Антон Тодоров. Първо бичуваше ГЕРБ и написа книгата „Шайката”, а сега е правоверен гербаджия. Не му отстъпват по манталитет и Т.Биков и Д.Сачева. Бел. ред./
Но в перестроечните времена именно този тип човешки особености стана политически инструмент за разрушението на страната. Горбачов отправи в пенсия всички по-стари партийни лидери, не умеещи да се преустроят, т.е. да се откажат от „остарелите марксистко-ленински догми”. Обгради се с реформатори, приели неговата ориентация на „съединение на социализма с капитализма”.
Дясна ръка на Горбачов беше А.Н. Яковлев, главен идеолог на ЦК на КПСС, академик на РАН /Руската академия на науките/, приятелят му генерал Калугин, който по-късно беше осъден като агент на ЦРУ. Главният идеолог стана мозъчен център на контрареволюцията в СССР. Дълго прикривайки се зад лицемерната грижа за необходимостта от усъвършенстване на социализма, сега той разкри истинския си лик. Започна да назовава марксистко-ленинската наука „людоедска”. А в „Черната книга на комунизма” убедено доказва, че „болшевизмът е социална болест на века” и трябва да му се потърси отговорност за „престъпления против народа”.
На този буржоазен апологет не му е нужна истината. Та нали в съветските времена хиляди такива като него и Горбачов, селски момчета, получиха образование и професии, станаха академици и политици, лекари, учители, инженери… Но неговият стаж в Колумбийския университет на САЩ, където готвят агенти за „петата колона” и работата му като посланик в Канада свършиха своето.
Горбачов представяше пред народа, че реформира социализма, иска да го превърне в „социализъм с човешко лице”, като че ли до тогава той не е бил човешки. За тази работа той привлече „съветските учени” Шаталов и Попов, Абалкин и Аганбегян, Петраков и Гайдар, Ясин и Бунич, които и не скриват своите позиции за необходимостта от „извеждане на страната от социализма”. Но и самият Горбачов, както показа практиката, не стоеше на принципите на пролетарската идеология. Това оказа влияние на десетки и стотици закони и постановления,приети по негово време.
И така преустройството на съветското общество и на СССР по същество се превърна в буржоазна контрареволюция.
В докладите на Горбачов винаги имаше призиви да се работи в интерес на народа. Но делата му водеха винаги в противоположна посока – положението в икономиката ставаше все по-лошо и по-лошо, разрушаваше се военно-промишления комплекс, падаше жизненото равнище на голяма част от населението, поскъпваха и изчезваха от пазара редица стоки, настроението на хората се влошаваше, губеше се увереността в утрешния ден. Горбачов говореше красиво, обещаваше много, а животът ставаше все по-тежък. Нарастваше възмущението.
Но нямаше кой да организира и вдигне на борба за защита на социализма и страната, съветския народ. КПСС вече беше разложена до такава степен, че с болшинството от гласовете на 28-ия конгрес беше дадена зелена линия на капитализма. Как да не си спомним тук думите на гениалния Маркс, който казва: „невежеството – това е демоническа сила и ние се страхуваме, че то ще послужи като причина за още много трагедии.” /Тези думи на великия мислител трябва да отекнат като камбанен звън в главите на всички комунисти. В партията трябва да бъдат приемани само идейно убедени хора, а не на килограм, а в ръководните и́ органи не трябва да попадат невежи профани, които не са прочели и една книга от класиците на марксизма, а даже и не знаят кои са авторите на някои от най-великите произведения на марксизма-ленинизма. Бел.ред./
Главните идеи на преустройството, като че ли бяха „демократизацията” на обществото и „гласността”. Въплъщението в живота на тези „благородни” намерения, призиви за свобода на печата и борба за права на човека, отвориха широко вратите пред „петата колона”, активистите на която наричаха себе си демократи.
Те взеха в свои ръце всички средства за масова информация и заливаха с помия нашето съветско минало. В списанията „Знаме”, „Октомври”, „Москва”, „Нов свят” започнаха да пишат само писатели-антисъветчици. Печатният орган на ЦК на КПСС, списанието „Комунист”, с първи зам.редактор докторът на икономическите науки Ото Лацис, стана рупор на антисъветската пропаганда, както и „ Московски новости” на Егор Яковлев, убеждаваха, че класовият подход в оценката на социалните явления е остарял, възпяваха „общочовешките ценности”. Като цяло голяма част от средствата за масова информация се превърнаха буквално в помийна яма. Антисъветските „откровения” на Феодор Бурлацки, Юрий Афанасиев, Виталий Коротич, Евгений Евтушенко, Никита Михалков и други такива запълваха пресата. Всички те така „страдаха”, че не е имало свобода за творческата интелигенция в СССР. И щом приключат с комунистическата „тирания” ще заживеят и творят нормално.
Контрареволюционната политика беше провеждана в живота от известните в цялата страна Яковлев и Шеварднадзе, Назърбаев и Бразаускас, Кравчук и Шушкевич, Собчак и Попов, Сахаров, Солженицин, Волкогонов, Арбатов и много други преустроили се отрепки. Горбачовата гласност им даде възможност да очернят нашето славно съветско минало, да осквернят благородните цели на социалистическото строителство.
Явно хората бяха забравили мъдрите слова на Ленин, изказани на 5 август 1921г.: „Свободата на печата в целия свят, където има капиталисти, е свобода да се купуват вестници, да се купуват писатели, да се купува, подкупва и фабрикува „обществено мнение” в полза на буржоазията… Буржоазията в целия свят все още е много по-силна от нас, и то много пъти по-силна. Да й се даде в ръцете и такова оръжие като свобода на политическа организация /свобода на печата, тъй като печатът е основа и център на политическата организация/, значи да облекчим работата на врага, да помогнем на класовия враг. Ние не желаем да се самоубиваме и затова няма да направим това.” /ПСС,т.44,с.79/ Казаното от Ленин днес е актуално както никога до сега.
Но така наречената „гласност” беше само инструмент за стратегическите цели на реформизма. Необходимо беше оглупяване, за да се скрие главното.
Горбачов много пътуваше на Запад и обещаваше на неговите лидери, че тогава още социалистическият Изток ще живее дружно със капиталистическия Запад. В това се състоеше и неговото „ново мислене”. И буржоазията беше щастлива. В Германия рухна берлинската стена, стана обединение на капиталистическата ГФР със социалистическата ГДР. Престана да съществува СИВ /Съвет за икономическа взаимопомощ/. Престана да съществува Световната социалистическа система. Рухна военното, политическото и икономическото единство между СССР и европейските социалистически страни. Разоръжи се съветската армия, унищожаваха се отлични видове въоръжение.
Реакционните националистически движения надигнаха глава във всички съюзни републики. Създаваха се „Народни фронтове”. Проливаше се кръв. Всепозволеността и свободата, които Горбачов даде на враговете на народа, се превърнаха в беда за милиони съветски граждани.
Суверенитетът на републиките доведе до разпад на огромната държава. Разрушени бяха икономическите и стопански връзки. Спряха работа хиляди заводи. Появи се безработица и миграция на населението. Хората от различни националности станаха врагове.
Не случайно на 4 ноември 1991 г. сътрудникът на Генералната прокуратура на СССР Виктор Илюхин възбуди срещу Михаил Горбачов углавно дело по чл.64 от Наказателния кодекс на РСФСР – за измяна на Родината.
Но най-главното беше, че продължаваше разрушаването на социализма. През 1990 г. болшинството от делегатите на 28 конгрес на КПСС гласуваха за свободния пазар, поставяйки страната на капиталистически релси. Активно вървеше дребнобуржоазното реформиране. Бяха приети закони „За акционерните дружества”, „За земята и фермерското стопанство” и много подобни.
Унищожено беше централизираното планово ръководство и управление на народното стопанство на страната. Предприятията се ориентираха към стоково-паричните отношения – самостоятелност, стопанска сметка и печалба. Беше приет закон „За държавните предприятия”, даващ им големи права извън връзката с държавния план на страната. Легализира се „сивата икономика”. Всичко това създаде условия за приватизация, която направи частната собственост икономическа база на обществото, което се превърна в капиталистическо.
Горбачов и неговите съратници „демократи” правеха всичко съзнателно. Това бяха врагове. Изказвайки се в Американския университет в Турция, Горбачов вече открито призна, че: „Целта на целия мой живот беше унищожението на комунизма… Светът без комунизъм ще изглежда много по-добре. След 2000 година ще настъпи епоха на мир и всеобщ разцвет.” /Сега вече виждаме какъв „разцвет” настъпи. Постоянни войни, екологични катастрофи, корупция, беззакония, световни епидемии като Ебола и Ковид-19, перманентни и постоянно задълбочаващи се икономически и прочие кризи. С една дума – истински, необуздан капитализъм. Бел.на прев./
„Петата колона”, която реализира неговите контрареволюционни идеи, беше вражеска сила. Не може да се каже, че тя нямаше идейни и политически противници, истински комунисти, които не се съгласиха с капиталистическите реформи. Но не може и да не се признае, че грамадната КПСС не можа да вдигне работническата класа на борба с враговете и в защита на единствено народния строй – социализма, и своето бъдеще. И загуби авторитет в значителна част от народа. /Въпросът за авторитета на Комунистическата партия е от фундаментално значение както за самата партия, така и за хода на бъдещата борба. Не бива да се вземат лекомислени, повърхностни решения, да се предприемат необмислени политически ходове, да се влиза в коалиции, обслужващи само конюнктурата на деня. Трябва да се мисли преди всичко за бъдещето. Бел.на прев./
На материалната сила на врага може да се противопостави също такава материална сила. Днес, както никога до сега е нужна силна Комунистическа партия от ленински тип, която да внесе в съзнанието на работниците марксистките революционни идеи, да им помогне да се организират, за да продължат и развиват класовата борба и отново да победят!
Превод Вл.Цеков
