Преди няколко години научният сътрудник от Института за руска история, професорът от православната духовна семинария Владимир Лавров се обърна към Следствения комитет на Русия с искане да се разгледа и осъди ленинизма като екстремистко учение. В неговото обръщение присъстват десетки ленински цитати, но нито един факт по повод на какво Ленин ги е произнесъл. Просто да се чуди човек на сляпата ненавист на църковните мракобеси към Съветската власт.
В началото на ХХ век в Русия една след друга се извършват три революции. Те са били закономерни, тъй като народът е разбирал, че така повече не може и не бива да се живее, на беззаконията и страданията на народа трябва да се сложи край.
Гладът и тормозът в селата кара много хора да се насочат към градовете, но и там надеждите за по-добър живот не се оправдават. Както пише изследователят Н. Воробьов, в текстилните фабрики на Иваново-Вознесенск по това време работният ден е бил 14 часа, а заплатите символични. За най-малкото „провинение”, като непосещение на църква например, наказанието е било половин надница. Като правило условията на труд са били ужасяващи, а самият труд – каторжен. Въздухът в цеховете е бил наситен с отровни газове и работниците често са изпадали в безсъзнание. В сушилните помещения температурата е достигала 60 градуса. Прахът, боклуците и тежката работа са причинявали неизлечими заболявания на работниците, те са губели своята работоспособност, имало е и много смъртни случаи.
Н. Воробьов пише: „Класовите противоречия тук са изострени до мозъка на костите. От една страна работниците, угнетявани до крайна степен и от друга капиталистите-фабриканти със своите груби експлоататорски инстинкти”. Не случайно работническото движение стремително се разраства. Нараства и жестокостта на царското правителство спрямо протестиращите. В Иваново-Вознесенск политическата стачка през 1905 г. продължава 72 дни. Градът е задръстен от войска. Казашки отряди патрулират по улиците. Побоища, арести и масови уволнения от работа, така завършват много протестни акции. Потопено е в кръв мирното шествие на работниците на 9 януари 1905 г., останало в историята като „кървавата неделя”.
През пролетта на 1905 г., на Третия конгрес на РСДРП е приета резолюция за необходимостта от сваляне на самодържавието чрез въоръжено въстание. Разпространена е прокламацията „Първи май”, написана от Ленин. „Да живее социализмът, който ще ни спаси от нищетата, униженията и невежеството. Всички фабрики и машини, създадени от ръцете на работническата класа, а също и земята, ще станат обща собственост. Тогава цялото общество ще се труди за общото благо, а не за благото на капиталистите. Тогава пред нас и пред милионите хора няма да стои призракът на безработицата и гладната смърт на улицата. Ние знаем, че да завладеем оръдията за производство ще ни се удаде само тогава, когато пролетарските маси станат съзнателни, когато се обединят в една могъща партия…” Революцията от 1905-1907 г. претърпява поражение, но става генерална репетиция за следващите битки. Опитът от многогодишните класови битки доведе работническата класа до победата през 1917 г., когато беше установена диктатура на пролетариата и създадена първата в света държава на работниците и селяните. Но световната и отечествена буржоазия не сложи оръжие. Съветската власт в Русия заседна като кост в нейното гърло, пречеше на грабителската й политика, лишаваше я от безгрижен живот за сметка на експлоатацията на трудещите се и даваше пример и на другите народи как да се борят.
В книгата си „Истината за враговете на народа” /Москва, 2006 г./ Д. Голиков пише за тежкия живот на хората в първите години след революцията и за вярата на болшинството в новата власт, за помощта им за Червената армия и органите за безопасност в борбата с жестокия и многочислен враг, подлагащ на жесток терор народа в стремежа си да унищожи Съветската власт. Свалените експлоататори с помощта на световната буржоазия започнаха гражданска война. В края на октомври 1917 г. избухва метеж в околностите на Петроград, под командването на генерал Краснов. През ноември организира бунт и генерал Дутов, опиращ се на богати казашки и башкирски националисти. Той завзема гр. Оренбург и важни промишлени предприятия в поречието на Волга. През декември казашкият атаман Каледин завзема Ростов на Дон, Таганрог и се придвижва към Донбас.
През пролетта на 1918 г. войските на Англия, Франция, САЩ, Япония, Италия и др. нападат Съветския север и Сибир. През май Антантата организира метеж на чехословашкия корпус, състоящ се от военнопленници. Поволжието, Урал и Сибир фактически попадат в ръцете на контрареволюционерите. А през това време продължава и войната. Германците завземат Украйна, а после Ростов, Таганрог и нахлуват в Крим. През ноември в Омск за върховен управител на Русия е провъзгласен адмирал Колчак. С помощта на Антантата той създава мощна армия, която потапя в работническо-селска кръв Сибир. Но Червената армия разгромява бандите на Колчак и освобождава Сибир. Днес руската буржоазия издига паметници на този бандит.
По време на гражданската война Прибалтика, Украйна и Белорусия са окупирани от германците. Войските на Антантата извършват десант в Мурманск, Севастопол и Одеса. В ръцете на чуждестранните интервенти и контрареволюцията се оказва три четвърти от територията на страната и тя фактически е блокирана.
Голяма вреда на Съветската държава причинява един от най-непримиримите й врагове – Борис Савинков. До 1923 г. в съветския тил непрекъснато се извършват саботажи, палежи, диверсии. Взривяват се мостове, складове с продоволствие, унищожават се телеграфни линии, обстрелват се влакове, убиват се комунисти и лидери на работнически организации.
Архивите разказват за страшния метеж на А.С.Антонов в Тамбовска губерния. Кулашките банди зверски се разправят с комунистите и съветските активисти, изгарят домовете им, рушат и плячкосват всичко. За времето на метежа убиват над две хиляди души.
Историята помни и казашкия атаман Аненков като жесток палач и убиец на народа. Бивш дворянин, внук на известен декабрист, след Октомврийската революция става фанатичен деспот и садист. На 11 септември 1918 г. аненковци завземат Славгород /Алтайска област/ и убиват около 500 човека. 87 делегати на селски конгрес са изкормени на площада пред Народния дом, селото Черен дол е изгорено до основи, а в село Знаменка е изклано почти цялото население. През лятото на 1919 г. завземат село Черкаское и убиват над 2000 човека, а в село Колаковка – над 700. След това Аненков още дълго бандитства на територията на Китай, но през 1927 г. с помощта на китайците е заловен, осъден и на 24 август разстрелян.
В стремежа си да унищожи съветската власт Западът никога не е жалел франкове, фунтове стерлинги и долари. Стимулирайки с парични средства спецслужбите си и контрареволюционерите в Русия, той е съпричастен с терора и убийствата. Така са убити забележителните революционери Володарски, Урицки, С.Лазо, Шаумян и групата на 26-те бакински комисари. Не веднъж е стреляно и по Ленин.
Активна борба против Съветите води и църквата. Известно е делото срещу митрополит Тихон, станал патриарх на Русия през ноември 1917 г. Реакционните църковни деятели около него не признават нито един декрет на Съветската власт. Много служители на църквата са непосредствени участници във въоръжените антисъветски изстъпления. По време на ярославския метеж свещеник от владимирската църква стреля с картечница по червеноармейците. В контрареволюционни метежи взимат участие много монаси, на които епископ Митрофан дава благословия и много пари. Архангелското духовенство, начело с епископ Павел поддържа белите и интервентите и призовава вярващите да направят същото. Църквата събира пари и вещи за бялата армия и изпраща на фронта проповедници. По време на посрещането на Колчак в Пермската църква уфимският епископ Борис се обръща към него с думите „освободител от болшевиките” и призовава населението да се бори против съветската власт и да се жертва за Колчак.
На 11 юли 1918 г. Всеруската извънредна комисия /ВЧК/ заявява: „… нито един свещенник, епископ и пр. няма да бъде арестуван за това, че той е духовно лице, но тези, които водят контрареволюционна дейност, независимо от своето духовно звание, ще бъдат привлечени към отговорност, но не за своята религиозна дейност, а за антиправителствената дейност.”
През 1918 г. патриарх Тихон благославя френското правителство за организирането на военната интервенция против Съветска Русия. Със съгласието на синода на 28 февруари 1922 г. той призовава вярващите към съпротива на Съветската власт при изземване на църковни ценности за борбата срещу глада. Московският революционен трибунал подвежда Тихон под отговорност.
Вл.И. Ленин прекрасно е разбирал, че „всяка революция струва нещо само тогава, когато умее да се защити”. Той пише: „Преходът от капитализма към социализма е велика историческа епоха. Докато тя не завърши, в експлоататорите неизбежно остава надежда за реставрация, а тази надежда се превръща в опити за реставрация. И след първото сериозно поражение свалените експлоататори, които не са очаквали своето поражение, не са вярвали в него, не са допускали и мисъл за това, с удесеторена енергия, с бясна страст, с ненавист нараснала стократно, ще се хвърлят в бой за връщане на отнетия „рай”.”.
И така, в първите следреволюционни години отечеството е в постоянна опасност. Появява се остра необходимост от създаване на органи за държавна безопасност и свои въоръжени сили. На 7 декември 1917 г. е създадена Всеруската извънредна комисия /ВЧК/ за борба с контрареволюцията и саботажите. Възглавява я Ф.Е. Дзержински. На 15 януари 1918 г. Съветът на Народните Комисари приема Декрет за създаване на Работническо-селска Червена армия.
В архивите може да прочетем редица ленински мисли по този въпрос. „Буржоазията, помешчиците и всички богати класи напрягат отчаяни усилия за подкопаване на революцията, която е длъжна да обезпечи интересите на работниците, трудещите се и експлоатираните маси. Буржоазията отива на всякакви престъпления, подкупвайки отпадъците на обществото и насочвайки ги към вредителства и погроми. Привържениците на буржоазията, особено сред висшите служители, банковите чиновници и пр. саботират работата, организират стачки за подкопаване на правителството и неговите мерки за осъществяване на социалистическите преобразования. Нещата стигат даже до саботаж на продоволствената работа. Необходими са незабавни мерки за борба с контрареволюцията и саботажите.”
И Съветската власт,начело с мъдрите си ръководители ги взима. На белия терор се отговаря твърдо. Саботьорите в банките и предприятията се арестуват незабавно. Злостният саботаж се смазва безмилостно, предприятията се конфискуват. Без пощада са разгромени бандите на Каледин, Дутов, Петлюра, Махно, Савинков, Антонов, Аненков, барон Врангел, Колчак и пр. Претърпява поражение и Антантата.
Желязната ръка на революционния народ действаше решително. Въпросът стоеше така – или те, или ние. Затова класовата борба на пролетариата с враговете трябва да бъде безпощадна. ИЛИ ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА, ИЛИ ДИКТАТУРА НА БУРЖОАЗИЯТА, ТРЕТИ ПЪТ НЯМА!
Говорейки за Парижката комуна Ленин казва, че „Комуната е диктатура на пролетариата, а Маркс и Енгелс я упрекват, че една от причините за нейната гибел е недостатъчно енергичното използване на нейните въоръжени сили за унищожаване съпротивата на експлоататорите…”
Октомврийската революция избегна тези грешки и за това победи.
Превод Вл.Цеков
