РОСТИСЛАВ ИЩЕНКО
президент на Центъра за системни анализи и прогнози
До залпа на „Калибр”- ите, извършен от Каспийската флотилия, Вашингтон беше сигурен, че РФ не е способна ефективно да се противопоставя на силовите действия на САЩ без използване на ядрено оръжие. Върху това и се основаваше американската наглост в международната политика.
Русия демонстрира пълноценен авиационен ударен комплекс, в който самолетът и пилотът са най-важните, и най-забелижимите, но те са само едно от многото звена, осигуряващи ефективното унищожаване на противника и собствената сигурност.
Но макар групировката на руските ВКС в Сирия да е малка, противникът не притежава пълноценна съвременна система на ПВО, авиациите от страните на Запада няма да окажат пряко противодействие срещу ВКС на Русия, за това можем да говорим за пълно превъзходство над вероятния противник в авиационния компонент – няма какво да се сравнява все още.
Що се отнася до военно-морската компонента, на 7 октомври една Каспийска военна флотилия, с един залп от 26 ракети „Калибър” изстрелян по базите на ИДИЛ в Сирия, задълго (а в този вид за винаги) премахна от морските простори флота на САЩ като реален фактор, способен да осигури така наречената проекция на силите (преди това се наричаше „дипломация на канонерките”).
Тоест и Каспийската флотилия, и Черноморският флот са способни, без да напускат акваторията си, да унищожат всеки противник в Източното Средиземноморие и в Персийския залив, а Балтийският флот е способен да държи на прицел Северно море, Ла-Манша и част от Норвежко море. Като отчетем възможностите на Северния флот да контролира Северна Атлантика извън границите на обсега на противниковите възможности за поразяване и аналогичните възможности на Тихоокеанския флот да потопи всичко, което плава в Тихия океан северно от Хаваите, флотът на САЩ се оказа неспособен да преоцени заплахата от бреговете на Евразия. Понеже ракетният залп може да се изстреля от изобщо незабележими кораби в близката морска зона, намиращи се на хиляди километри от американските кораби, американските моряци ще видят ракетите само в момента на попадение в техните съдове или малко преди това. Те няма да имат никаква възможност да вземат ефективни мерки за самоотбрана. По такъв начин рязко се съкращава броя на ракетите в залпа, необходим за унищожаването на авиационните ударни групи (АУ Г). Изчезва необходимостта от въвеждането на големи надводни кораби от флота на РФ на разстояние за ефективен ответен удар. Да следят за всеки охранителен кораб, който пази от бракониери в Охотско или Каспийско море (но който може да потопи американски самолетоносач, мирно плаващ далече, през три морета като незабележима лодка) САЩ просто не са в състояние.
До 7 октомври Вашингтон беше сигурен, че Русия не може да се противопоставя ефективно със силови действия на САЩ без използването на ядрено оръжие. Върху това се градеше американската наглост в международната политика. Американците не криеха, че ще използват сила, когато си поискат, просто защото никой не можеше да им отвърне с обикновено оръжие, а Русия няма да предприеме ядрена война нито за Ирак, нито за Сирия и дори за Украйна. Те, като нахален юноша, свикнал, в компанията всички да са по-слаби от него, спокойно създаваха конфликти, по принципа: „Победи ме, ако можеш”, с пълната самоувереност, че никой няма да може. И изведнъж се изясни, че могат. Русия може. Американците се оказаха в крайно сложна ситуация. Цялата им политика през последните години се изграждаше върху това, че в критичния момент Вашингтон е способен относително безнаказано да използва сила. Сега стана ясно, че вече това е невъзможно. Нещо повече, демонстрираните възможности от флота на авиацията, генералите от Пентагона вече пресметнаха, че руските ВКС са способни да унищожат цели върху територията на САЩ, без да напускат въздушното пространство на Русия. Америка за пръв път в историята почувства колко е безпомощна пред обикновените (неядрени) оръжия. Но най-страшното за САЩ не е това, че Русия притежава възможност да прикрие територията си и територията на съюзниците си в Евразия от американския флот, който сега вече е бреме за данъкоплатците (той на практика е ликвидиран като военно-политически аргумент). И дори не това, че Москва може при желание да постреля по територията на САЩ с обикновено оръжие от безопасно разстояние (точно както САЩ по Ирак). Важното е, че това се разбра от съюзниците на САЩ. А болшинството от тях отдавна вече са верни на световния хегемон само поради страхът от военните възможности, от които (по техните представи) никой не може да ги защити. На 7 октомври Русия демонстрира, че тя може. И това коренно промени цялата политическа ситуация в света. Разбира се, американските съюзи и коалиции ще започнат да се разпадат не изведнъж, но за САЩ сега ще е много трудно да командват съюзниците си както обикновено без да отчитат интересите им. Партньорите им сега има къде да отидат. На Вашингтон ще му се наложи вече да убеждава и да търгува. Но те отдавна се отучиха от това. Не са предвидени ресурси за облага на съюзниците. Пък и аргументите им са много слаби. Ако може да се вярва на Обама, САЩ са добри, защото са добри и всички са им длъжни защото са им длъжни.
Този аргумент важеше до 7-ми октомври 2015 година. Сега ситуацията се промени.
сайт на ВКПБ превод Милчо Александров
