Председател на ЦК на БКП Вл. Цеков
На всички е известна крилатата фраза, че „Комунистическата партия – това е партия от нов тип”. В действителност това е точно така. Комунистическата партия е била замислена от Ленин като принципно нова, невиждана до тогава политическа организация и сила.
Но в какво се състои нейното принципно различие от другите партии? В Програмата? Да, програмата на комунистите коренно се различава от всички други партийни програми. В Устава? Да, Уставът на комунистическата партия е изцяло различен от уставите на другите партии.
Но нали Програмата сама по себе си, колкото и справедлива, оригинална, честна, красива и прочие да е, още не прави партията уникална. Програмата – това са думи, планове, лозунги, цели, написани на хартия. И Уставът сам по себе си, колкото и красив и оригинален да е, не прави партията уникална, от нов тип, ако не се спазва и изпълнява. Но тогава какво е онова нещо, което превръща комунистическата партия в партия от нов тип? Отговорът е еднозначен – това е нейната практическа работа, практическа дейност, нейната борба.
Програмата и Уставът на партията – това са партийни документи, призвани да направляват, да помагат, да улесняват нейната практическа дейност. Като всички документи от този род и Програмата и Уставът подлежат на периодична актуализация. Но само при едно условие – че са отживели времето си и пречат на практическата дейност на партията.
От тук произтича въпросът: пречат ли и с какво настоящата Програма и Устав на БКП, на нейната практическа дейност в момента? С отговорът на този въпрос трябваше да започнат тези другари, които предлагаха промени в Устава, а по същество предложиха съвсем нов Устав.
Конгресът даде категоричен отговор на този въпрос. В този момент не е необходима никаква кардинална промяна нито в Устава, нито в Програмата на партията. Да се отделя време и прахосва енергия за изработване на нов Устав и Програма сега означава да се отклонява работата на партията от най-важното в момента – нейното организационно укрепване, работата по бъдещото обединение на всички комунисти в една партия и свалянето на позорящото пред цял свят България правителство на ГЕРБ. А промените на Устав и Програма, освен целесъобразност, изискват и технологично време. Не може за два, три или пет месеца работата да се претупа. Тези, които са чели произведението на Ленин „Крачка напред, две назад” знаят, че за изработването на новите Устав и Програма на партията се е работело няколко години.
Но да се върнем към практическата дейност на партията и по-точно към работата по нейното организационно функциониране и укрепване. Какво значение има тук дали лидерът на партията се нарича секретар или председател? Не са ли по-важни неговите качества – безрезервна преданост към идеите и делото на марксизма-ленинизма, организационни способности, ораторски талант, честност и прочие. Та нима един Генерален секретар не предаде социализма в собствената си страна и в цял свят /М.Горбачов/, а други като Е.Ходжа в Албания и Г.Г Деш в Румъния – също секретари – защитиха социализма. Та нима Мао Дзе-дун не беше Председател на ККП като защити социализма?
Да вземем приемането на нови членове в партията. Някъде това става на конвейeр, имат ли качества, нямат ли качества – няма значение. Не се спазват изискванията на Устава за поръчители и заявленията даже не се пишат саморъчно от самите кандидати.
Материалната връзка на отделните партийни членове с партията – членският внос, не се осъществява по изискванията на Устава.
На редица места редовите партийни членове не получават печатните органи на партията ,вестниците „Комунистическо дело” и „Работническо дело”. Съответните партийни ръководства правят малко или почти нищо по този въпрос.
Плачевно е идейно-политическото ниво на партийните кадри, в това число и ръководни, особено от ново присъединилите се към БКП, от ПБК. Каква е била там ролята на Политическите секретари, каквато позиция има в тяхната партия, не знам, но идейно-политическата им подготовка е на кота нула. Ако редовите партийни членове, и особено ръководните кадри, не са запознати и овладели основни положения на марксистко-ленинската идеология, не са запознати със законите на общественото развитие, с причините, начините и тенденциите на това развитие, те по никакъв начин не могат да пропагандират комунистическите идеи сред народните маси, а партията не може да изпълни мисията си на преден отряд на работническата класа.
И така, за това дали Комунистическата партия отговаря на ленинските изисквания за партия от нов тип се съди не по красотата и оригиналността на нейната Програма и Устав, по това дали обложката на Устава е тъмно, винено или друг вид червена и прочие подробности, а по непосредствената практическа дейност на партията. И който иска да работи за действителното укрепване и превръщане на Комунистическата партия в партия от нов тип, в болшевишка партия, трябва да обърне своя поглед не към промени в Програмата и Устава на партията, а към спазването на техните изисквания, т.е. към практическата дейност, към отстраняване на грешките и слабостите в своята работа.
