Иван Герасимов
Налагането на диктатурата на пролетариата е най-трудната задача. В условията на частично запазване на класовите различия работническата класа, стояща на най-долното стъпало на социалната стълбица, следва своята линия, до голяма степен разчитайки на своите представители във висшата държавна власт. Йосиф Висарионович Сталин заслужено се счита за такъв представител на работническата класа.
През 1926 г., вече като глава на съветската държава, Сталин, отговаряйки на поздравленията на работниците от главните железопътни работилници в Тифлис, пише: „Спомням си 1898 г., когато за първи път получих кръжок от работниците от железопътните работилници. .. Тук, в кръжока на тези другари, тогава аз получих първото си бойно кръщение. Тук, в кръжока на тези другари, аз тогава станах ученик на революцията. Първите ми учители бяха работниците от Тифлис.
Три години революционна работа сред работниците в петролната индустрия ме укрепиха. В общуването с такива напреднали работници на Баку като Вацек, Саратовец, Фиолетов и други, от една страна, и в бурята от най-дълбоки конфликти между работниците и собствениците на петрол, от друга страна, за първи път научих какво означава да се водят големи маси от работници. Там станах чирак на революцията. Накрая си спомням 1917 г., когато бях по волята на партията прехвърлен в Ленинград. Там, в кръга на руските работници, за първи път се научих да разбирам какво означава да си един от лидерите на великата партия на работническата класа. Там, в кръга на руските работници – освободители на потиснатите народи и водачи на пролетарската борба… под ръководството на Ленин станах един от водачите на революцията”[2].
Сталин разбира, че политиката е класова борба за завладяване, задържане и упражняване на държавната власт. В крайна сметка е възможно да се постигне победа само чрез свързване с напредналата класа, която изразява интересите на социалното развитие и е жизнено заинтересована от радикална трансформация на обществото.
В отговора си до работниците от Тифлис Сталин не споменава батумския си период на своята революционна дейност. Преди Сталин в Батум е изпратен видният грузински социалдемократ Г Чхеидзе. Така описва тези събития Л П Берия в доклада си пред Тифлиския партиен актив на 21-22 юли 1935 г. „По въпроса за историята на болшевишките организации в Закавказието“:
„Преди другаря Сталин в Батум не е имало работническа социалдемократическа организация. Още преди другаря Сталин е изпратен членът на Тифлиския комитет Георгий Чхеидзе в Батум със задачата да създаде социалдемократическа организация там. Георгий Чхеидзе се свърза с Карло Чхеидзе, който тогава беше в Батум, и се обърна към него за помощ, но Карло Чхеидзе каза на Георги, че в Батум всичко е ясно видимо и е немислимо да се създаде каквато и да е революционна организация тук и го посъветва да си замине, което и направи, това беше извършено и докладвано на комисията от Георгий Чхеидзе след пристигането му от Батум”[3].
При такава ситуация в Батум, другарят Сталин от името на Тифлиския комитет се премества в Батум в края на ноември 1901 г. Веднага след пристигането си в Батум той се свързва директно с авторитетните работници и в края на декември 1901 г. успява да създаде социалдемократически кръжоци в редица големи предприятия в Батум…
През януари 1902 г. Й В Сталин, заедно с осъзнатите работници, организира първата голяма стачка на работниците в завода Манташев в Батум, която завършва с победа на работниците. През февруари същата година той организира две големи стачки във фабриките на Ротшилд, които също завършват с победа на работниците.
Царската тайна полиция съобщава за работата на другаря Сталин в Батум следното: „През есента на 1901 г. Тифлиският комитет на РСДРП изпрати един от своите членове, Йосиф Висарионович Джугашвили, бивш ученик от 6 клас на Тифлиската духовна семинария, в град Батум, изключен от нея за пропаганда на ленинизма сред фабричните работници. Благодарение на дейността на Джугашвили…социалдемократическите организации започнаха да се появяват във всички фабрики в Батуми, първоначално ръководени от Тифлиския комитет. Плодовете на социалдемократическата пропаганда бяха разкрити още през 1902 г. в продължителната стачка в град Батум във фабриката на Ротшилд и в уличните бунтове“[4].
Сталин нарича себе си скромно „калфа на революцията“ през „бакинския“ период. Тогава именно той ръководи блестящо организираната стачка на петролните находища на Нобел, която завършва с подписването на първия колективен трудов договор в Русия.
Научният социализъм се различава от утопичния социализъм по това, че показва на класата, която е жизнено заинтересована от изграждането на общество, свободно от експлоатация, общество, в което всестранното развитие на всеки е условие за цялостното развитие на всички. Сталин не беше утопист. А в речта си на Втория всесъюзен конгрес на Съветите на 26 януари 1924 г., известна още като „Клетвата на Сталин“, той каза: „Напускайки ни, другарят Ленин ни завеща да запазим и укрепим диктатурата на пролетариата. Заклеваме ви се, другарю Ленин, че няма да пожалим силите си, за да изпълним с чест тази ваша заповед!” [5]. И това не е рутинна фраза, изказана „по повод“. Сталин разбра че „основното нещо в ленинизма е въпросът за диктатурата на пролетариата“[6]. Чрез своята партия, ръководена от Сталин, руската работническа класа успешно осъществява своята диктатура, което убедително се доказва от всички успехи на изграждането на социализма в СССР.
Показателна е реакцията на Сталин на опита да го сравни с Петър Велики по време на разговор с немския писател Емил Лудвиг на 13 декември 1931 г.: Лудвиг. Допускате ли паралел между себе си и Петър Велики? Смятате ли се за продължител на делото на Петър Велики?
Сталин: Не. Историческите паралели винаги са рискови. Този паралел е безсмислен.
Лудвиг. Но Петър Велики направи много за развитието на страната си, за да пренесе западната култура в Русия.
Сталин. Да, разбира се, Петър Велики направи много, за да издигне класата на земевладелците и за развитието на възникващата класа на търговците. Петър направи много за създаването и укрепването на националната държава на земевладелците и търговците.
„Що се отнася до мен, аз съм само ученик на Ленин и целта на живота ми е да бъда негов достоен ученик.
Задачата, на която посвещавам живота си, е издигането на друга класа, а именно работническата. Тази задача не е укрепването на каквато и да е „национална“ държава, а укрепването на социалистическата и следователно международната държава, а всяко укрепване на тази държава допринася за укрепването на цялата международна работническа класа. Ако всяка стъпка в работата ми за издигане на работническата класа и укрепване на социалистическата държава на тази класа не беше насочена към укрепване и подобряване на положението на работническата класа, тогава бих смятал живота си за безцелен.
Виждате, че вашият паралел не е верен ”[7].
От работническата класа Сталин възприема колосалната си работоспособност.
От работниците Сталин научи голямата отговорност за думите и действията си.
От работниците Сталин научи безпощадността към паразитите, онези, които „се промъкват до всяка облага без свян“, за което си спечели омразата на определена част от интелигенцията и партийното ръководство.
Сталин беше лидер на работническата – комунистическа – партия и лидер на работническата класа. Това означава, че работническата класа, чрез своята партия и Сталин, упражнява ръководството на Съветския съюз. Сталин продължава да изразява и защитава интересите на работническата класа до смъртта си.
В последния си голям труд „Икономическите проблеми на социализма в СССР” през 1952 г. Сталин пише: „Това е необходимо за да се постигне такова израстване на културното ниво на членовете на обществото, което да осигури на всички членове на обществото цялостно развитие на техните физически и умствени способности, така че членовете на обществото да имат възможност да получат достатъчно образование, за да станат активни фигури в социалното развитие . За целта е необходимо преди всичко да се съкрати работният ден най-малко до 6, а след това до 5 часа… радикално да се подобрят условията на живот и да се повишат реалните заплати на работниците и служителите поне наполовина, особено чрез по-нататъшно системно намаляване на цените на потребителските стоки”[8]. Работническата класа на съвременна Русия формализира тези идеи в своята програма „Задачи на колективните действия“.
Антисталинската лъжа се изчерпа и се превърна в своята противоположност. Авторитетът на Сталин расте и неминуемо ще расте.
Но най-горещите възхвали за Сталин, както показва нашата история, са малко полезни и задачата ни е да научим основното нещо в науката на Сталин да побеждаваме и да я следваме.
[1] Герасимов Иван Михайлович – кандидат на техническите науки, доцент, заместник-председател на фондация „Работническа академия“.
[2] Сталин Й В оп. – Т. 8. – С. 174-175.
[3] Виж мемоарите на А. Окуашвили и Г. Чхеидзе.
[4] Централен архив на Грузия, доклад пред ЦК. Отдел на Батумска област, дело № 1011.
[5] Сталин Й В оп. – Т. 6. – С. 48.
[6] Сталин Й В оп. – Т. 8. – С. 16.
[7] Сталин Й В оп. – Т. 13. – С. 104-105.
[8] Сталин Й В Икономически проблеми на социализма в СССР. – М.: Политиздат, 1952. – С. 68-69.
Превод Милчо Александров
