ОЛЕГ НАЗАРОВ
Какъв беше делът на Върховния главнокомандващ за победата? Отговор на този въпрос дава завеждащият научния сектор на Руското военно-историческо дружество, кандидатът на историческите науки Юрий Никифоров.
Ролята на Върховния главнокомандващ Въоръжените сили на СССР Йосиф Сталин за разгрома на нацистка Германия – както и преди е тема на горещи публицистични дискусии. Едни казват, че Съветският Съюз спечели войната изключително благодарение на военния и организаторски талант на ръководителя на страната. Други, обратно, твърдят, че войната спечели не Сталин, а народа, при това не благодарение, а въпреки Върховния, многобройните грешки които едва ли не само увеличили цената на победата.
Разбира се, това са крайности. Но така се случи, че вече много десетилетия фигурата на Сталин се оценява по принципа „или-или”, или като гений, или като злодей. Между другото в историята винаги са важни и полутоновете, важни са и оценките, основаващи се на анализа на източниците и елементарния здрав смисъл. И затова ние решаваме да поговорим за ролята на Сталин във войната sine ira et studio (без гняв и решителност) – без гняв и по възможност без пристрастия, за неговия принос за Победата.
– Много години съществуваше мнение, че в първите дни на Великата Отечествена война генералният секретар на ЦК на ВКП(б) Йосиф Сталин се намира едва ли не в прострация (изтощен), не е могъл да ръководи страната. Доколко това съответства на действителността?
– Този, както и редица други митове, професионалните историци отдавна са опровергали. В резултат на архивната революция от началото на 1990 г. станаха известни по-рано недостъпни документи, в частност тук става въпрос за Книгата за посещения при Сталин в неговия кремълски кабинет. Този документ е разсекретен отдавна, цялостно публикуван и позволява да се направи еднозначния извод че: за никаква прострация на Сталин не може да става дума. Всекидневно през първата седмица на войната в неговия кабинет идват членовете на Политбюро на ЦК на ВКП(б), наркоми и военоначалници, там се правят съвещания.
Няколко дни след 29 юни и до 3 юли ръководителят на страната е бил на вилата си. Какво е правил там, не е известно много точно. Но е известно, че той се връща в Кремъл с разработени проекти за постановления на Държавния комитет на отбраната (ГКО), Совнаркома и други отдели, които са били приети веднага след неговото идване. Съдейки по всичко, на вилата си Сталин е работил върху тези документи и върху текста на знаменитата си реч, с която той се обръща към съветския народ на 3 юли. Когато я четеш внимателно, то разбираш, че за нейната подготовка е било необходимо време. Тя явно не е била съчинена за половин час.
– В каква степен е отговорен Сталин за неуспехите през първите месеци на войната? Коя е неговата голяма грешка?
– Този въпрос е от най-сложните. Дори в средите на историците, които се занимават специално с него, няма единна, канонична гледна точка. Аз бих акцентувал върху това, че Съветският Съюз (точно както и Руската империя накрая на Първата световна война) не само по икономически, но и по географски и природно-климатични условия беше в по-сложно положение, от колкото Германия. И преди всичко от гледна точка на разгръщането на въоръжените сили на бъдещия театър на военните действия. За да се убедим в това, е достатъчно да погледнем картата. На нас винаги ни е било необходимо много повече време, за да проведем мобилизация, както и съсредоточаването и разгръщането на армията, на която и предстоеше да влезе в бой с противника. В навечерието на Великата Отечествена война Сталин се сблъска със същите проблеми, над които е умувал императорският Генщаб преди Първата световна: как да не се забави „по-бързото изнасяне към границата”, как навреме да се извърши мобилизацията и разгръщането, които трябвало да влезнат в бой с противника. В навечерието на Великата Отечествена война Сталин се сблъсква със същите проблеми, над които се мъчил императорския Генщаб преди Първата световна война: как да спечели придвижването към границата, как навреме да извърши мобилизацията и да разгърне войските. През 1841 година, както и през 1914-та, получилият призовка е трябвало да се качи на талигата, да пристигне във военкомата, който често се намирал много далече, след това трябвало да стигне до железопътната гара и т.н.т.
– В Германия всичко това е било много по-просто…
– Съдете сами: за да се разгърне и да се приведе в бойна готовност многомилионната армия през 1941 година са били необходими само няколко седмици. И главното се изразява в това, че ако решението се вземе едновременно в Москва и Берлин, Съветският Съюз по обективни причини ще загуби тази „надпревара към границата”. Този проблем се е разбирал в Генщаба, което се вижда от Записките на Георги Жуков от 15 май 1941 година в съображенията му по стратегическото разгръщане на Червената армия, а също и от сводката на Генщаба от 22 юни, където Жуков напълно съзнателно, според мен, поставя фразата: „Противникът, ще ни изпревари с разгръщането…”. За съжаление, на този проблем наркомът на отбраната Семен Тимошенко и началникът на Генералния щаб на РККА Жуков не са намерили отговор.
На нацистите е било много по-лесно да организират поетапното съсредоточаване на групировките си за нахлуване на съветско-германската граница по такъв начин, че до последния момент Кремъл да остане в неведение относно техните планове. Ние знаем, че танковите и моторизираните части на вермахта бяха прехвърлени на границата най-накрая.
Съдейки по известния документ, от който се разбира за непредотвратимостта на скорошното нападение върху СССР от Германия което пристига на 10-12 юни, когато да се направи нещо вече е било невъзможно, още повече, че да се обяви открита мобилизация или да се започне ускорено прехвърляне на войски към границата генералите не са могли без санкцията на Сталин. А Сталин такава санкция не им дава. Получило се, че Червената армия, която по численост на личния състав е разполагала с еднакви сили и ги превъзхождала по броя на танковете, авиацията и артилерията, не имала възможност да действа в първите седмици на войната с целия си военен потенциал.Дивизиите и корпусите от първия, втория и третия ешелони влезли в боя по части, по различно време. Тяхното поражение в този смисъл е било програмирано.
– Какви решения са били взети за привеждането на войските в бойна готовност?
– Още през пролетта е била проведена частична мобилизация под предлог на големи учебни прехвърляния (БУС), и започват прехвърляне на сили към държавната граница. В последната седмица преди войната са били дадени заповеди за придвижването на дивизии към граничните окръзи в районите за съсредоточаване, маскиране на летищата и други военни обекти. Буквално в навечерието на войната е било заповядано да се отделят от окръжните щабове фронтови управления и да се придвижат на командните пунктове. За това, че много заповеди и разпореждания на Наркомата на отбраната и Генщаба са били изпълнени със закъснение или изобщо си останали на хартия, носят отговорност командващите щабовете на крайграничните окръзи и подчинените им армии. Да се стовари цялата вина върху Сталин за закъснението с привеждането войските в бойна готовност, както се направи по времето на Никита Хрушчов, аз смятам за неправилно.
Независимо от това, като ръководител на държавата, Сталин е бил длъжен да вникне дълбоко в сложното осигуряване на своевременното мобилизиране на войските и привеждането им към бойна готовност и предприеме енергични военни действия. Той, поне както се представя, до последния момент не е бил сигурен, че войната ще започне с внезапно нападение на немците и което стана на 22 юни. Съответно, никакъв разбираем, недвусмислен сигнал от Кремъл не пристига. Едва през нощта на 21срещу 22 юни беше прието съответното решение и до войската беше изпратена директива № 1. Така че отговорността за поражението през първите седмици и дори месеци на войната не трябва да се свалят: той е виновен и без това не може да се мине.
– За изпращането на фронта. Често може да се чуе: „Но нали разузнаването е докладвало!”
– Не са верни твърденията, че Сталин е имал точни данни за датата на началото на войната. Съветското разузнаване получава маса сведения за подготовката на Германия за нападение срещу СССР, но да се направят еднозначни изводи относно сроковете и характера на нападението е било крайно сложно, а може да се каже и невъзможно. В много от съобщенията имало немска дезинформация за подготовката на Германия с ултимативни искания към Съветския Съюз, в частност по повод откъсването на Украйна. Германските спецслужби умишлено разпространявали такива слухове.
Вероятно, в Кремъл са смятали, че първият изстрел ще се предшества от някакъв дипломатически демарш от страна на Хитлер, каквито са били случаите с Чехословакия и Полша. Получаването на такъв ултиматум дава възможност да се водят преговори, макар и да се знае, че ще се провалят, но ще се спечели време, колкото е необходимо на РККА да завърши подготвителните мероприятия.
– Къде виждате основните причини за неуспехите през първите години на войната?
– Основните причини за неуспехите през 1941-1942 години са „производни” от катастрофата през лятото на 1941-ва. Наложи се промишлеността да се евакуира спешно на изток. Това доведе до рязко спадане на производството. През зимата на 1941-1942 –ра години армията разполагаше с малко техника, нямаше с какво да се стреля. От тук и големите загуби. Това – първо.
Второ, когато кадровата армия загина в обкръжение, тя беше сменена със слабо подготвени хора, които току що бяха мобилизирани. Те спешно бяха хвърлени на фронта, за да прикрият образувалата се пробойна. Такива дивизии имали слаба боеспособност. Значи, такива е трябвало да има повече.
Трето, огромните загуби на танкове и артилерия през първите месеци на войната довели до липсата на основния инструмент за водене на успешно настъпление – механизирани части. А с отбрана война не се печели. Наложило се да се възстановява кавалерията. Пехотата край Москва тръгна в контранастъпление в буквалния смисъл на думата…
– …по снега и липсата на пътища.
– Именно така. Големите жертви станаха следствие от системните проблеми, а те възникнаха в резултат на тежкото поражение в крайграничните сражения. Естествено, за нашите несполуки е имало и субективни причини, свързани с приемането на редица грешни решения (както на фронта, така и в тила), но не те са определяли общото състояние на събитията.
– Какви бяха механизмите при вземането на решения по военни въпроси?
– Този механизъм се възпроизвежда по спомените на хората, които са участвали в обсъждането и приемането на решения. Всичко е било концентрирано около фигурата на Сталин като председател на ГКО и Върховен главнокомандващ. Всички въпроси се решавали на съвещанията в неговия кабинет, на които се канили лица, в чиито сфери на отговорност се намирали тези въпроси. Такъв подход позволявал на съветското ръководство успешно да решава задачите съгласно потребностите на фронта за провеждане на евакуации, разгръщане на военното производство и за целите на живота в цялата страна.
– Променяли ли са се през войната подходите на Върховния главнокомандващ за взимане на решения? Много ли се е различавал Сталин подписващ през юли 1942 година заповедта „Нито крачка назад” от този в началото на войната? До колко и в какво Сталин през 1945 година се различава от Сталин през 1941 година?
– Преди всичко бих се съгласил с историка Махмут Гареев, който отдавна обърна внимание върху изобразяването на Сталин изключително като гражданска личност. В началото на Втората световна той притежава голям военен опит, по-голям от този на Чърчил или на Франклин Делано Рузвелт. Ще напомня, че през годините на Гражданската война Йосиф Сталин лично отговаряше за отбраната на Царицин. Той участва и в Съветско-полската война през 1920 година. В навечерието на Великата Отечествена генералният секретар на ЦК на ВКП(б) ръководи индустриализацията , създаването на военно-промишления комплекс на страната. Тоест тази страна от работата му е била много добре известна.
Разбира се, от гледна точка на оперативното изкуство, което е необходимо за главнокомандващия, той допуска и грешки. Но не трябва да се забравя, че Сталин гледаше на събитията от гледна точка на голямата стратегия. Обикновено се критикуват неговите решения в началото на 1942 година, преминавайки в настъпление по целия съветско-германски фронт. Това се интерпретира като груба грешна сметка на Сталин, който едва ли би преоценил успехите, постигнати от Червената армия по време на контранастъплението край Москва, Критиките не отчитат, че спорът между Сталин и Жуков не е в това, трябва ли да се премине в общо настъпление. Жуков също е бил за настъпление. Но той е искал, резервите да бъдат хвърлени в централното направление – против групите армии „Център”. Жуков смята, че това ще позволи да пробие тук немския фронт. А Сталин не позволява да се прави това.
– Защо?
– Работата е в това, че Сталин, като ръководител на страната и Върховен главнокомандващ, е виждал пред очите си целия съветско-германски фронт. Не трябва да се забравя, че в това време е стоял въпросът за оцеляването на Ленинград. Всеки месец там умират около 100 хиляди човека. Без да се отделят сили за да се направи опит да се пробие обръча на блокадата, би било престъпление по отношение на ленинградци. Затова започва Любанската операция, която след това завършва с гибелта на 2-ра ударна армия на генерал Андрей Власов. По това време загиваше и Севастопол. Сталин опита с помощта на десант, във Феодосия, да откъсне част от силите на противника от Севастопол. Отбраната на града продължава до юли 1942 година.
По такъв начин, Върховният главнокомандващ не е могъл да даде всички резерви на Жуков. Затова нито Ржевско-Вяземската операция, нито опита за пробив на блокадата на Ленинград се оказаха успешни. Пък и Севастопол след това се наложи да се изостави. Постфактум решението на Сталин изглежда грешно. Но се поставете на негово място, когато в началото на 1942 година той е взимал решенията…
– Критиците на Сталин едва ли са искали да бъдат на негово място.
– Трябва да отчетем, че немското разузнаване е действало по-добре от нашето. На театъра на военните действия нашето командване се е държало много по-лошо. Киевският „котел” през 1941година е ярко потвърждение на това. Не Сталин, а разузнаването на Юго-Западния фронт изгледа втората, южна „щипка” на обкръжението. Освен това, ние трябва да дадем дължимото и на хитлеристките генерали. В много от случаите те действали така, че заблуждавали командването на Червената армия. А през 1941-ва те са имали и стратегическата инициатива.
На Сталин му е било необходимо време, за да се научи да слуша подчинените си и да се съобразява с обективните обстоятелства. В началото на войната той понякога е искал невъзможното от войските, не винаги добре си представял, как приетото в кабинета му решение може да бъде изпълнено в посочените срокове, в тези или в други действащи обстоятелства. От спомените на тези наши военоначалници, които са работили постоянно заедно с него по време на войната, Георги Жуков и Александър Василевски, през 1941-ва и 1042-ра Сталин не рядко е бил излишно нервен, рязко е реагирал на несполуките и възникващите проблеми. С него е било тежко да се общува.
– Да. Освен постоянното претоварване. Струва ми се, че в началото на войната той се опитал да струпа върху себе си всичко, стараел се да вникне във всички въпроси до най-малката подробност, много рядко се е доверявал някому. Пораженията през 1941 година го потрисат. Измъчвал го е въпросът: „Ние вложихме преди войната в укрепването на отбранителната способност на страната толкова много средства, цялата страна хвърли толкова много усилия… Къде са резултатите? Защо отстъпваме?”
– Вие докоснахте темата за взаимоотношенията между Сталин и Жуков. Как са се вписвали в йерархията през войната отношенията на лидера на страната и големия пълководец? Вслушвал ли се често Сталин в неговите думи или по-често е заповядвал?
– Жуков далеч не веднага е станал в очите на Сталин този човек, на когото е можел да се довери напълно без уговорки. В края на юли 1941-ва, след изоставянето на Смоленск, той е бил отстранен от длъжността началник на Генералния щаб на РККА. Сталин изпраща Жуков да командва фронта. В началото на войната той е снел мнозина и много е назначавал. Търсел хора, на които е можел да се опре. Съдбоносни за Георги Жуков стават две събития. Когато е бил назначен за командващ Ленинградския фронт, в плана „Барбароса” се забелязва пробойна. Тогава Хитлер взима решение да прехвърли танковите дивизии от групата на Ерих Хьолнер край Москва. Макар да не трябва да се отрича ролята на Жуков за спасяването на града на Нева, то той налага на защитниците на Ленинград да застанат на смърт, когато новият командващ пристига на Ленинградския фронт, налага му се да се бори с паникьорските настроения. След като въвежда ред край Ленинград и положението там се стабилизира, със същата задача – да спаси града – Сталин го прехвърля край Москва. Във вестниците се публикува портрета на Георги Константинович. По всичко изглежда, че именно в хода на Московската битка, Жуков успява наистина да си извоюва уважението и доверието на Сталин. Постепенно Жуков се превръща в човека, на който Върховният главнокомандващ започва да му възлага решаването на най-трудните и важни задачи. Така например, когато немците се промъкват към Волга, той назначава Жуков за свой заместник и го изпраща да защитава Сталинград. А понеже спасява и Сталинград, доверието към Жуков нараства още повече.
Ако говорим за йерархията, то тя винаги е била такава: Сталин заповядвал, а Жуков изпълнявал. Да се твърди, както някои, че Жуков едва ли не е могъл да се отклонява от изпълнението на заповедите на Върховния главнокомандващ или да действа по собствена инициатива, плюейки на мнението на върха-е глупаво. Разбира се, в хода на войната Сталин все по-често му е предоставял правото да взима самостоятелни решения. Вече по времето на Битката край Сталинград в телеграмите на Върховния до Жуков се среща фразата: „Взимайте решение на място”, в това число и по въпроса, именно когато преминава в настъпление. Доверието му се изразявало в удовлетворяването на заявките му за резерви и разпределянето им по фронта.
– Върху какво е наблягал Сталин при подбора на кадрите най-напред?
– Определящото в хода на войната е била способността на ръководителите от всички рангове – както на фронта, така и в промишлеността – да постигат необходимите резултати. Генералите, умеещи да решават поставените задачи от Върховния главнокомандващ са правили кариера. Хората са били длъжни на практика да доказват професионалната си пригодност, това е било всичко. Такава е логиката на войната. В нейните условия на Сталин съвсем не му е било да обръща внимание на някакви лични моменти. На него не са му правили впечатление доносите на политическите органи. Компроматите се задействаха, когато войната вече беше спечелена.
– Често може да се чуе мнението, че съветският народ спечелил войната въпреки Сталин? До колко е справедливо това твърдение?
– Това е все едно да се каже, че Отечествената война през 1812 година Руската империя е спечелила въпреки Александър I или Северната война със шведите – въпреки Петър Велики. Глупаво е да се твърди, че със заповедите си Сталин само е вредил. Без командване войниците на фронта изобщо нищо не могат да направят. Както и работниците в тила. За някаква самоорганизация на народа и дума не може да става. Сталинската система доказа, че в условията на тежка война е ефективна.
– Твърди се, че ако не са били грешките на Сталин, войната би била спечелена с „по-малко кръв”.
– Когато говорят така, то, по всичко изглежда, че някой друг на мястото на Сталин би приел други решения. Остава въпросът : какви именно решения? Предложете алтернатива! По начало избор се прави от наличните възможности. Например, предложете достойна алтернатива на договора, подписан от Молотов и Рибентроп в Москва на 29 август 1939 година, която би била при тези обстоятелства по-изгодна от гледна точка на осигуряването на национално-държавните интереси на Съветския Съюз. Ще отбележа, че многобройните критици на тази крачка на съветското ръководство така и не можаха да предложат нищо по-умно от това.
Същото можем да кажем и за 1941-ва. По начало тогава, разбира се, Сталин е мислил и, че в бъдещата война с Германия Съединените Щати трябва да се окажат на наша страна. А за това е било важно да не се дава на американците повод да „повярват”, че Хитлер само се отбранява от агресията на СССР и, че за войната е виновен Сталин, а не Хитлер.
– Любимата тема на либералните историци и журналисти е цената на победата. Твърди се, че СССР е победил за сметка на колосалните човешки жертви. До колко е справедливо такова твърдение и с какво се обясняват безпрецедентните загуби на Съветския Съюз?
– На мен винаги ми е била неприятна такава постановка на въпроса с такава терминология, като „цена” и „качество на направените услуги”. По време на войната се решаваше въпросът за оцеляването на народите на СССР. Заради спасяването на децата си и близките си съветските хора жертваха живота си, това беше свободен избор на много от тях. И накрая, многомилионните жертви не са цената на победата, а цената на фашистката агресия. Две трети са понесените човешки загуби от на;а страна – това е следствие на изтребителната политика на нацисткото ръководство за обезлюдяване на завладените територии, това са жертви на хитлеристкия геноцид. Трима от пет съветски военопленици загинаха.
Загубите на въоръжените сили на противостоящите страни са напълно съпоставими. Никой от сериозните историци не вижда основание да критикува данните от загубите на армиите, дадени в изследванията на колектива под ръководството на генерал-полковник Григор Кривошеев. Алтернативните пресмятания правят много големи грешки.Като например, съгласно тези данни, безвъзвратните загуби на Червената армия са 12 милиона човека (убити, умрели от раните си, изчезнали безследно и пленени). Но не всички от тези хора са загинали: около 3 млн от тях са останали на окупираните територии и след освобождението са били повторно мобилизирани или са се освободили от плен, като са се върнали в къщи след войната. Що се отнася до общите загуби на Съветския Съюз- 26,6 млн човека, тоест да се смята,че има причина да се смята, че те са малко преувеличени, то въпросът изисква допълнително изучаване.
– На Запад, пък и сред нашите либерали е прието да се приравнява Сталин с Хитлер. Как се отнасяте към фигурата на Сталин и историческата памет за него?
– Прословутото „приравняване” на Сталин и Хитлер трябва да се разглежда най-напред в контекста на пропагандните технологии и мероприятия, създадени да оказват въздействие върху общественото съзнание. Но изобщо не е свързано с търсенето на историческата истина, пък и с науката. Всеки гражданин на Русия, мислещ за бъдещето на страната си, е длъжен да разбере и да приеме следното: исторически фигури от такъв мащаб трябва да бъдат защитавани от оскърбления и окарикатурявания в публичното пространство. Дискредитирайки по един или друг начин водещи дейци от отечествената история в общественото съзнание, ние волно или неволно ще дискредитираме цял период от нашата история, извършено от цяло поколение на нашите предци. Сталин, като лидер на страната, си остава символ на своята епоха и на тези хора, които под негово ръководство строиха и побеждаваха. Главното в работата на Сталин беше разгромът на фашизма във Великата Отечествена война. С това се определя неговия принос не само в историята на нашата страна, но и в историята на човечеството.
превод Милчо Александров
