„СТРАНА НА РОЗИТЕ” ИЛИ НЕОКОЛОНИАЛНА ТЕРИТОРИЯ?

ПЕТЪР ВОРОБЬОВ

ОТ БЪЛГАРИЯ

  Националната икономика на Република България, както и всяка икономика, е поставена в ситуацията на съвременната реалност, която е в зависимост от движението на финансовия капитал и неговите негативни последствия. В условията на постоянно променящите се геофинансови рискове, България до 2016 година се оказа на 28-мо, последно място в ЕС по икономическо развитие и по заплащането на труда и е на първо място по безработица. България сега преживява една от най-мащабните икономически, демографски, културни, исторически и политически кризи в многовековната си история. Външният дълг през последните две години се удвои, при това БНБ е напълно зависима, тя е под постоянен контрол на ЕЦБ и няма възможност да провежда собствена фискална политика, а всяко действие и решение се съобразява и се одобрява от финансовите институции на ЕС…

Непременно трябва да посочим, че икономиката е тясно свързана с политиката и промените след 1989 година, които са причината и които обясняват днешното и́ състояние…

България има висок отрицателен прираст на населението, както се вижда от данните, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). Ако населението на Република България през 1991 година е наброявало 8 595 500 човека, то през 2014 г. то е 7 202 200 човека, което показва отрицателния естествен прираст с (- 5,7%), който спад е един от най-големите в света. Ако изключим хората живеещи в чужбина, реалните негативни цифри на демографските промени ще бъдат изразени още по-силно. Анализът на статистическите данни за 2008-2014 години показва, че по смъртност на населението, заедно с детската, България заема първо място в Европа. Съгласно статистическите данни до 2014 година, България, заедно с Литва и Латвия, притежава едно от най-ниските равнища по средна продължителност на живот.

(По-нататък отделя специално внимание на различните страни от икономическия живот на страната и различните обезпокоителни показатели на икономиката, след което обръща внимание на следващото обстоятелство – ред).

В електронната публикация, върху основата на проверки в търговския регистър са посочени собствениците на банки в Република България, от където става ясно, че в страната има само една действаща банкова институция и това е държавната Банка за развитие. Останалите са собственост на чужди финансови институции. Аналогична информация  може да се получи и от друга публикация за собствеността на банките в България.

Фактическата аргументация, статистическите данни и резултатите на логическия анализ ни позволява да направим следния извод, че финансовата система в България е институционално подчинена и работи като законна легитимация на интересите на международния финансов капитал. БНБ е институционално ангажирана и подчинена на ЕЦБ. Министерството на финансите годишно одобрява списък на инвестиционните посредници, които, в повечето случаи, са представители на чужди икономически финансови институции. Изнасянето на капитали е един от важните проблеми, появил се след 1989 година, който  продължава да действа дестабилизиращо върху цели отрасли и натрупва негативни геофинансови промени, правещи невъзможно развитието на реалната икономика на страната.

Друг аргумент за негативизъм в тенденциите са новите геофинансови промени – свързани с банковите институции на представители от бивши и сегашни управляващи, в това число и такива с криминално минало. Като пример можем да посочим КТБ като образец за умишлен банкрут на финансовата институция, взела 8 милиарда лева, тоест това е пример когато неправомерните действия на физическите лица и институции, в това число и на БНБ, повишават дълговото задлъжняване на страната в много големи размери. Втори пример е едностранното прекратяване на проекта „Южен поток”, от страна на българското правителство, вследствие на което нашата страна беше принудена да плати на РФ неустойка в размер на 1,5 милиарда евро.

Проблемите с финансовия капитал в България започват отдавна, още през 90-те години, когато политиката на БНБ беше изключително погрешна и по закон рефинансираше всички частни банки на 100%. В резултат в страната се нароиха повече от 100 финансови институции, които умишлено изнасяха финансови ресурси в чужбина, като се използваха фиктивни договори, чрез които в края на годината излизаха на дефицит и бяха финансирани от БНБ, тоест от държавата. Тези действия доведоха до икономическа криза и инфлация, до сваляне на демократично избраното правителство на Жан Виденов. Непосредствено след това в България беше въведен валутния борд, който завърши масовата приватизация и престъпното първоначално натрупване на капитала.

Работещата икономика в България само за две десетилетия се превърна в развалини. Ако през 1988 година страната се нареждаше между първите 30 страни в света по икономическо развитие, то сега тя е на последно място в ЕС – напълно или частично унищожи тежкото си машиностроене, енергетиката, корабостроенето, металургията, селското стопанство, местната си промишленост. През последните две години външния дълг на Република България почти се удвои, чуждите инвестиции за първото полугодие на 2016 година се намалиха на 33% в сравнение със същия период на 2015 година.

Световният икономически форум за 2016 година постави България на 118-то място от 136 страни в борбата с организираната престъпност, на 115-то по защита на правата на частната собственост, на 110-то по независима съдебна система, на 93-то по ефективност на правителствените разходи. Към това можем да прибавим 113-то място по свобода на средствата за масова информация.

…Съгласно статистическите данни за БНБ, още от второто полугодие на 2014 година в България беше изключително критично увеличението на външния дълг, достигнал 37,915 милиарда евро.

Иван Пехливанов, ръководител на Българската стопанска камара (от 1983 до 1990 години), изключително точно описва процесите за деиндустриализация на България и възникването на нови отраслови сектори в статията си „България, която загубихме”. Авторът описва създаденото и функциониращо до 1989 година производство от корабостроенето, енергетиката, хранително-вкусовата, химическата промишленост, жилищния фонд, туризма и др..: „Бъдещите поколения трябва да знаят, че България беше индустриална страна, една от 30-те страни, участвали в световния износ на машини. Ние сами създавахме технологии и продукти, които бяха гордост за цялата нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на българския индустриален интелект. Индустриалният умствен капитал на България е унищожен. Това е престъпление, много по-голямо от разрушаването на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито нейното изграждане нито нейното развитие. Той се създава бавно и трудно. Необходимо е време, подходяща среда и много пари. Разправата с него беше проведена професионално. Тя стана с бързата раздяла със старите специалисти, те бяха унижени и изоставени на бедно доизживяване. Изгониха в чужбина младото и средно поколение под натиска на безработицата и безперспективността. Сривът в създаването на нови специалисти. Унищожена беше образователната система. По този начин България беше изключена от групата на индустриалните държави, тя се превърна в неоколониална територия. Изпълнението започна още в началото на 90-та година. Беше фалшифициран външният дълг, за да се представи нашата икономика като преживяла катастрофа. Изчезнаха 1,4 милиарда долара от валутния резерв. Необяснимо е, защо не бяха събрани тези 2,35 милиарда долари дълг който ни приписаха?…”.

Няколко думи за днешното производство.

Какво се произвеждаше в България през 1988 година? Това е последната година преди идването на „псевдодемокрацията”.   Ето резултати за сравнение с 2014 година само по някои отрасли:

Посочените данни показват истината, как живеят хората и какво потребяват. Разрушителната политика на тези, които управляват държавата след 1989 година, е само една от причините, поради които България стана страна от третия свят. Идеалът на нашите „демократични” политици беше съкращаване и унищожаване на заводите и фабриките като символ на комунизма. Дори комисиите, създадени специално за ликвидиране на кооперативите (ТКЗС), бяха наречени с безумното име „ликвидационни”. Това име е потресаващо.

Сравнителният анализ на статистическите данни доказва, че финансовия капитал (местен и световен) по безпрецедентен начин унищожи малката многовековна просперираща страна. Агресията на глобалната геофинансова политика нанесе непоправими последствия на „страната на розите” и ако тенденцията на движение върви в тази посока, то България ще стане първата страна в света напълно унищожена и изтрита от лицето на земята с негативни последствия за световната финансова политика. А преходът към демокрация и пазарна икономика още продължава…

Да се каже, какво ще е бъдещето на страната, изхождайки от посочения анализ и фактите, е трудно, но на 100% е ясно, че на България е необходима спешна промяна. Страната не очаква какъвто и да е ръст в условията на евроатлантическите ценности, с наложената от вън финансова политика под диктата на САЩ, Англия и ЕС. Периодът от 1989 до 2016 години е най-голямата социално-икономическа, културна, политическа, демографска катастрофа в историята на България и на Балканите. Развитието на обществото е възможно само вследствие на плодотворния, съзидателен, обществено-доброволен труд, където свободното развитие на всеки ще бъде условие за свободното развитие на всички.

Mысль                           превод със съкращения Милчо Александров