Великата Октомврийска социалистическа революция,осъществена от работническата класа на Русия в съюз с трудовото селячество,под ръководството на партията на болшевиките,начело с нейните вождове Ленин и Сталин означава коренен поврат в световната история-от стария капиталистически свят към новия социалистически свят.ВОСР възвести на света,че разрешението на основното противоречие -между Труда и Капитала е излязло на финалната права. „Започна нова глава в световната история:епохата на пролетарските диктатури.”/Ленин/ „Класата на угнетените и експлоатираните за първи път в историята на човечеството се превърна в господстваща и зарази със своя пример пролетариата от всички страни.”/Сталин/ВОСР не е зиг-заг в световната история,както непрекъснато тръбят буржоазните идеолози,а се явява закономерен резултат от развитието на капитализма,резултат от изострянето на противоречията в световната система на империализма.Крахът на империализма и преходът на човечеството към социализма и комунизма е исторически неизбежен процес.Ленин, анализирайки епохата на империализма достигна до извода,че империализма е навечерие на социалистическата революция.В началото на ХХ век Русия беше най-слабото звено на империализма и по думите на Сталин тя беше бременна с революция.
След победата на февруарската буржоазно-демократическа революция коренните въпроси на развитието на страната не бяха решени:народът не получи нито хляб,нито земя,нито мир.Империалистическата война изостри до крайност противоречията на капитализма и ускори съзряването на пролетарската революция.Свалянето на царизма и победата на февруарската революция изискваха нова ориентация на партията на болшевиките,която беше озвучена от Ленин в неговите исторически Априлски тезиси. Той разработи стратегическия план на прехода от първия етап на революцията към втория етап-социалистическата революция.В периода на провеждането на ВОСР,партията на болшевиките,начело с нейния вожд Ленин,успешно реши задачата за сваляне диктатурата на буржоазията и установяване диктатура на пролетариата, под формата на република на Съветите.През цялото време на подготовката и провеждането на революцията редом до Ленин беше неговият верен ученик и съратник И.В.Сталин.Под ръководството на Ленин и Сталин болшевиките решиха успешно задачата по неутрализирането на съглашателските партии на есерите и меншевиките,представляващи най-опасната социална опора на империализма в периода на провеждането на революцията,разгромиха капитулантите в своите собствени редици.съумяха да убедят масите в правилността на болшевишките лозунги и болшевишката политика,завоюваха мнозинство в новите органи на пролетарската власт-Съветите.Без изолиране на съглашателските партии и без завоюване доверието на масите победата на революцията би била невъзможна.На заседанието на Петроградския съвет на работническите и войнишки депутати,на 7-ми ноември 1917г. Ленин заявява: „От днес настъпва нов етап в историята на Русия,и сегашната ,трета революция,в своя край трябва да доведе до победата на социализма.”ВОСР ликвидира остатъците от средновековието,разби капитализма,лиши буржоазията от средствата за производство и ги превърна в общонародна собственост,национализира земята и реализира вековните стремежи на трудовото селячество.ВОСР осигури излизането на Русия от империалистическата война и запали пред всички народи факела на мира.ВОСР спаси страната от заплашващата я икономическа катастрофа,от поробването й от империалистическите хищници.ВОСР създаде условия за построяване фундамента на социалистическата икономика.
След победата на ВОСР и отблъскването на свирепите атаки на вътрешната и международна контрареволюция,главното свое въздействие върху световния революционен процес,Съветската държава оказва чрез своята икономическа политика.Победата на социализма в СССР ,под ръководството на Сталин стана пример за угнетените и експлоатирани народи.Велики и притегателни бяха завоеванията на първата в света страна на социализма-СССР,пробиваща пътя към бъдещата комунистическа формация.По повод победата на социализма в СССР Сталин пише за международното значение на тази победа следното: „това,за което мечтаеха и мечтаят милиони честни хора в капиталистическите страни-вече е осъществено в СССР.”В годините на сталинските петилетки СССР се нареди в редиците на най-развитите индустриални държави.По общия обем на произведената промишлена продукция СССР зае първо място в Европа и второ в света,докато през 1913г. по този показател царска Русия е на пето място в света.Такъв колосален ръст на промишленото производство,за такива кратки срокове, светът просто не познаваше.В хода на изпълнението на третия пет годишен план значително се повиши материалното и културно равнище на съветските хора,те на практика се убедиха в преимуществата на новия социалистически обществен строй.Колективизацията на селското стопанство означаваше втора социалистическа революция и ликвидиране на експлоататорската класа на село-кулачеството.
Световно-историческото значение на ВОСР се състои в построяването основите на социализма-първата фаза на комунизма-върху базата на обществената собственост, върху оръдията и средствата за производство в двете й форми-общонародна и колхозно-кооперативна-станали господстващи в икономиката на СССР.Съюзът на Съветските Социалистически Републики продемонстрира на цял свят възможностите на обединените народи от различни националности на базата на равноправието и свободата,върху принципите на съветския патриотизъм и пролетарския интернационализъм.Великата Сталинска Конституция закрепи победата на социализма в СССР и гарантира действителните/осигурени от държавата/,а не фиктивни,както в буржоазните конституции права и свободи на трудещите се и стана програма в борбата на народите за своето освобождение от гнета на империализма.
Строителството на социализма в СССР вървеше по неотъпкани пътища,в условията на пълна обсада,обкръжено от всякъде с капиталистически държави.Сталин непрекъснато е подчертавал необходимостта от укрепване диктатурата на пролетариата,непримиримостта към класовия враг,бдителността по отношение на контрареволюционерите,виждал е възможната заплаха за делото на социализма в СССР.Той не веднъж е изтъквал,че с напредването на строителството на социализма класовата борба не само че не затихва,но точно обратното,тя се изостря все повече.
„Необходимо е да разбием и отхвърлим настрана гнилата теория за това,че с всяко придвижване напред класовата борба у нас все повече и повече ще затихва,че по силата на нашите успехи класовият враг ще става все по-опитомен.Това е не само гнила теория,но и опасна теория,която приспива нашита хора,а на класовия враг дава възможност да се окопити за борба със Съветската власт.Напротив,колкото повече се придвижваме напред,колкото повече са нашите успехи,толкова повече ще се озлобяват остатъците от разбитите експлоататорски класи,толкова по-бързо те ще отиват на все по-остри форми на борба,толкова повече ще пакостят на Съветската държава,толкова повече те ще се хващат за най-отчаяните средства за борба ,като последно средство на обречените.
Трябва да се има предвид,че остатъците от разбитите класи в СССР не са сами.Те имат подкрепата на нашите врагове извън границите на СССР.Погрешно би била да се мисли,че сферата на класовата борба е ограничена в пределите на СССР.Ако единият край на класовата борба има своето действие в рамките на СССР,то другият край се разпростира в пределите на окръжаващите ни буржоазни държави.За това не може да не знаят остатъците от разбитите класи.И именно защото те знаят това,те ще продължават своята отчаяна съпротива.
Така ни учи нас историята.Така ни учи ленинизмът.”И.В.Сталин
Заслугата на сталинското ръководство за победата на социализма в СССР се състои в това,че в периода на строителството на социализма беше разгромен десният опортюнизъм и троцкизмът в редиците на болшевишката партия,решително и без колебание бе ликвидирана петата колона,намираща се на служба на капиталистическите разузнавания и поставяща си за цел свалянето на диктатурата на пролетариата,реставрацията на капитализма в СССР,поражението на СССР в предстоящата схватка с фашизма. „Непристъпните крепости,най-лесно се превземат отвътре.”И.Сталин,съч.том 15,стр.34
В предвоенния период,в резултат на сталинската политика в Съветския Съюз бе построен фундамента на социалистическата икономика.Възстановявайки народното стопанство след Великата Отечествена война/1941-1945/болшевишката партия постави задачата за завършване строителството на социалистическото общество и постепенен преход от социализма към комунизма.Тази задача беше обоснована от Сталин в „Икономически проблеми на социализма в СССР”/1952г./
Световно-историческото значение на ВОСР не се изчерпва с победата на социализма в СССР.ВОСР превърна Русия в център на социализма,родина на трудещите се от всички страни.Руската работническа класа се превърна в авангард на угнетените и експлоатирани народни маси от цял свят в борбата за унищожаване на империализма. „Ние имаме право да се гордеем-пише Ленин-и сме щастливи за това,че на нас се падна в едно ъгълче на земното кълбо първи да свалим този див звяр,капитализмът,залял земното кълбо с кръв,довел човечеството до глад и смърт,който неминуемо и скоро ще загине,каквито и зверски и чудовищни да са неговите предсмъртни прояви.”ВОСР откри епохата на социалистическите революции в страните на империализма,епохата на национално-освободителните революции в колониалните и зависими държави.ВОСР „представлява първи етап от световната революция и могъща база за по-нататъшното й разгръщане.”/И.Сталин,съч.т.6,стр.400/ВОСР нанесе удар по империализма не само в центъра на неговото господство,но и в неговия тил,разклати неговото господство в колониалните и зависимите страни,с което постави под въпрос самото съществуване на световния капитализъм.В резултат на ВОСР и последвалите я социалистически революции в редица страни, светът се раздели на два лагера със съвършено противоположни социално-икономически системи-лагер на империализма и лагер на социализма.Целият стар свят,на експлоатацията и гнета,развихри ожесточена борба не на живот,а на смърт,с първата в света страна на социализма.
Злобата на империалистите към ВОСР няма граници-пише Сталин-защото тя за разлика от другите велики революции от миналото си постави за цел не смяната на една форма на експлоатация с друга форма на експлоатация,а унищожението на всяка форма на експлоатация.ВОСР оказа неизмеримо идеологическо въздействие върху угнетените народи в цял свят.За международния характер на ВОСР Сталин пише: „Победата на Октомврийската революция означава коренен прелом в историята на човечеството,коренен прелом в съдбата на световния капитализъм,коренен прелом в освободителното движение на световния пролетариат,коренен прелом в начините на борба и формите на организация,в бита и традициите,в културата и идеологията на експлоатираните маси от цял свят.”
Империализмът,получил сериозен удар в резултат на победата на ВОСР и на социализма в СССР се окопити след първия натиск и започна да крои планове за свалянето на диктатурата на пролетариата по пътя на фашистката агресия против СССР.
Ленинската теория за социалистическата революция ни учи ,че победата на социализма едновременно във всички капиталистически страни е невъзможна,че световният революционен процес ще се разгръща по пътя на отпадането от капитализма на страните,една след друга.Сметките на империализма за разгром на социализма от фашисткия блок излязоха криви,с противоположен резултат.Решаващата победа на Съветския Съюз над фашистката агресия рязко измени съотношението на силите между двете системи-капиталистическата и социалистическата.Световният империализъм получи още един сериозен удар.Втората световна война и разгрома на фашизма,освободителната мисия на Работническо-Селската Червена армия и засилването на антифашистките движения доведоха до отпадането на редица страни от централна и Юго-източна Европа от системата на империализма.Възникнаха нови Народно-демократични държави,които с успех изпълняваха функциите на диктатурата на пролетариата и успешно пристъпиха към строителството на социализма.След Втората световна война кризата на колониалната система прерасна в разпад.Огромно значение имаше фактът,че основните фашистки и милитаристични сили бяха разгромени от Съветския Съюз.Това доведе до отслабване на световния империализъм и създаде условия за победата на национално-освободителните движения в колониалните и зависими страни.Процесът на разпад на колониалната система обхвана преди всичко Азия.След разгрома на японския империализъм,поробил много страни в Азия ,възникнаха благоприятни условия за тяхното освобождение от игото на колонизаторите.Особено сериозен удар върху световната система на империализма и колониализма нанесе народната революция в Китай.Много страни от Третия свят провъзгласиха политическа независимост,а Китай,Виетнам,Куба и Корея тръгнаха по пътя на социализма.Започна още по-бърз разпад на старата система на империализма и колониализма.Главната характерна черта на промяната на съотношението на силите между империализма и социализма се състоеше в това,че в света вече имаше не само една социалистическа държава-СССР,а цяла редица социалистически страни,образува се могъщия социалистически лагер и по пътя на социализма тръгна една трета от човечеството.
Социалистическите революции в страните от Европа и Азия,както и соц.революцията в Куба приеха общите черти,закономерности и опита на ВОСР.Революциите в тези страни победиха,защото следваха революционната линия на ленинизма и вървяха по пътя на ВОСР.Наред с образуването на социалистическия лагер и мощния ръст на национално-освободителните движения,значително нарасна влиянието на Комунистическите и Работнически партии в големите капиталистически страни и в зависимите страни.Комунистите бяха на предните позиции в борбата срещу фашизма,реакцията и борбата за национално освобождение и се ползваха със заслужено уважени и авторитет.
Значението на ВОСР не се заключава само в международното въздействие,което тя оказа върху хода на световната история,но и в това ,че тя обогати със своя класически опит марксистко-ленинската теория,даде на революционерите от всички страни мощно идеологическо оръжие в борбата за събарянето на империализма,за диктатура на пролетариата.
Хрушчовските троцкисти, дошли на власт след смъртта на Сталин, се възползваха от доверието към партията, изградено под ръководството на Сталин, отказаха се от диктатурата на пролетариата в СССР и поставиха икономиката на държавата на капиталистически релси. Отхвърлиха основните закони на социализма,открити и формулирани от Сталин, отрекоха се от научната политикономия на социализма. Хрушчовските икономически експерименти, провеждани въпреки обективните икономически закони на социализма, дезорганизираха социалистическата икономика, подкопаха материално-техническата база на селското стопанство,нанесоха огромни загуби на страната и създадоха условия за реставрация на капитализма. Следващата стъпка бяха Косигинските икономически реформи, провеждани от икономисти, получили образованието си в западни университети.
Сталинската икономика се базираше на повишаване производителността на труда и понижаване на цените. Действието на законите на стоковото производство, частично останали от капитализма, в условията на двете форми на собственост – общонародна и колхозно-кооперативна – беше силно стеснено и ограничено. При социализма работната сила и основните средства за производство /освен тези за външния пазар/ престанаха да бъдат стока. Сталин особено е подчертавал, решавайки задачата за постепенния преход от социализма към комунизма, че стоковото обръщение е несъвместимо с този преход. Той е поставил задачата за издигане нивото на кооперативно-колхозната собственост до равнището на общонародната и за ликвидирането на стоковото производство. В противовес на това косигинските реформи дълбоко деформираха социалистическата икономика. За главна цел на икономическото развитие беше провъзгласена печалбата, което водеше до повишение на цените по пътя на манипулации със себестойността на произведените продукти. Тази печалба постепенно се натрупваше в джобовете на зараждащата се нова буржоазия и откъсналата се от народните маси партийна номенклатура на ревизионистичната КПСС. Така бяха широко отворени вратите за действието на стихийните закони на стоковото производство, в чиято сфера бяха включени и средствата за производство. Внедряването на капиталистически елементи в социалистическата икономика доведе до деформация на производствените отношения при социализма, което доведе до конфликт с огромните производителни сили, създадени при социализма. Всичко това съпътствано с икономически саботажи и империалистическа експанзия, доведе до дълбок икономически застой, прераснал в криза.
Реставрацията на капитализма в СССР навлезе в нов етап по времето на горбачовската перестройка и елцинските реформи и се провеждаше под мощно идейно-политическо прикритие. Тези ренегати организираха в печата, радиото и телевизията зверска антикомунистическа кампания, която се превърна по характер и форма в антисталинска истерия. Една от целите на тази кампания беше да се опорочат най-героичните и успешни етапи в развитието на социалистическата държава за да се парализира всяка съпротива от страна на народа. Пораженията на опортюнизма бяха толкова дълбоки, че цялата партийна върхушка се оказа в плен на буржоазно реформаторство. Затова реставрацията на капитализма на територията на СССР се разви почти безпрепятствено и капитализма бе реставриран.
Партийната номенклатура, новите буржоа, международният империализъм и неговата агентура, практически внедрена във всички държавни структури на СССР и средствата за масова информация заедно с елитната интелигенция, станаха главната движеща сила на буржоазната контрареволюция и съставляваха единния антисоциалистически блок на реставраторите.
Реставрацията на капитализма в СССР е резултат от опортюнизма и подривната дейност на световния империализъм, хвърлил за тази цел милиарди долари за оживление и активиране на разгромената при Сталин империалистическа агентура.
В периода на буржоазната реставрация, в условията на революционна обстановка и жестоко противоборство между силите на реакцията и антиреставраторските комунистически сили неоценима услуга на буржоазните реставратори оказаха партократите от КПРФ /Комунистическа партия на руската федерация/. Бидейки се само по название комунистическа, КПРФ на дело представлява съглашателска социалдемократическа партия от парламентарен тип, създадена с цел да стабилизира режима на буржоазната контрареволюция и неутрализиране на комунистическото движение в Русия.
Световното комунистическо движение, след временното поражение на социализма преживява дълбока криза. Главната опасност за международното комунистическо движение днес представлява десният опортюнизъм, опитващ се да подчини това движение на монополистическия капитал. Една от най-коварните форми на опортюнизма сега е антисталинизмът. Без преодоляване на това положение световният революционен процес няма да излезе от кризата. Днес най-опасни в комунистическото движение са тези ревизионисти и опортюнисти, които се присламчват към името на Сталин. Авторитетът на Сталин нарасна колосално сред народа, който премина през ада на пазарните реформи. Ето защо опортюнистичната КПРФ и сродните й партии, възникнали на територията на бившия СССР използват образа на Сталин в качеството на реклама за своята избирателна кампания, за влизане в органите на властта, отвеждайки работническата класа встрани от класовата борба. Ето защо още на мартенския пленум на ЦК на ВКПБ – 1998 г. ние предложихме политическа линия на болшевизация на комунистическото движение, на връщането му към теорията и практиката на революционния марксизъм-ленинизъм. Болшевизацията – това е курс не към буржоазен парламентаризъм, а към революционно изменение на съществуващия обществен строй – капитализма. Болшевизацията – това не е смяна на един продажен режим с друг продажен и експлоататорски режим на буржоазията, а политика на ликвидиране реставрацията на капитализма и възраждане на СССР. Болшевизацията – това е партийно строителство на базата на демократичния централизъм, критика и самокритика, съзнателна и строга партийна дисциплина. Болшевишката партия се укрепва като се очиства от опортюнистите, ревизионистите, от примъкналите се в партията рушители на партийната дисциплина, от тези, които със своето поведение в обществото уронват нейния авторитет, не служат за пример на безпартийната маса. Болшевизацията – това е постоянно укрепване на връзките с народа, защита на неговите икономически и политически интереси. Болшевизацията – това е стратегическата линия на ВКПБ за дълъг период.
Политиката на болшевизацията не е ново изобретение. Тази политика беше въведена от Ленин през 20-те години на ХХ век и провеждана от Сталин с цел създаване на световно комунистическо движение и създаване на болшевишки партии в отделните страни. Както в началото на миналия век, така и сега болшевизмът е призван да играе решаваща роля в борбата за световен прогрес, против силите на империализма, експлоатацията и войната. Курсът на болшевизация трябва да бъде винаги в центъра на нашето внимание, в нашата политическа и агитационно-пропагандна работа. В условията на дълбок разпад на комунистическото движение, на проникналия опортюнизъм и ревизионизъм, е необходима обмяна на мнения и опит между марксистко-ленинските партии с цел консолидация на комунистическото движение върху принципите на марксизма-ленинизма.
Както в СССР, така и в страните от Европа десният ревизионизъм доведе до реставрация на капитализма. Империализмът удържа временна победа над световните сили на социализма. Световната капиталистическа система се стабилизира до известна степен, доколкото Китай след смъртта на Мао Дзе-дун и Виетнам също тръгнаха по капиталистически път. Световният империализъм, получил икономически допинг за сметка на овладяването на икономиките и пазарите на бившите социалистически страни, днес отново е в криза. Световната икономическа криза е съпътствана от дълбока политическа криза, с нарушаване на всички аспекти на световния ред и сигурност, екологична криза като резултат от производството при капитализма, духовна и личностна криза от загуба на перспектива и житейски ориентири. Задълбочаването на тази всеобща и всеобхватна криза на световната капиталистическа система закономерно води към самоунищожаване на човечеството. Световният революционен процес не е спрял, а само преживява период на преосмисляне на станалото и набиране на нови сили за борба за унищожаване на империализма. Социалистическа Куба и КНДР продължават да водят борбата за тържеството на делото на социализма, получавайки горещата подкрепа на всички честни хора и революционери в света. Трудещите се от Западна Европа, които капитализмът лиши от множество социални придобивки, заимствани от времето на социализма, излизат на улицата със социално-икономически и политически искания. Венецуела, Боливия, Еквадор и други страни от Латинска Америка не желаят повече да бъдат заден двор на САЩ и се вдигат на борба за своята свобода и независимост, солидаризирайки се с Острова на Свободата /Куба/. Арабските народи се борят против терористите от Ислямска държава, създадена от САЩ и техните съюзници. Епицентър на тази борба сега е Сирия, нежелаеща да повтори съдбата на Либия и на другите страни, станали жертва на грубата империалистическа намеса. Народът на Украйна се съпротивлява на фашистката хунта, дошла на власт в резултат на държавен преврат, при финансова и военна подкрепа на САЩ. Американският империализъм е особено опасен днес. След краха на Световната социалистическа система неговият апетит за световно господство нарасна неимоверно. Той е хвърлил око на богатите с нефт страни от Близкия Изток, опитва се да си възвърне загубените позиции в Латинска Америка и Азия, протяга своите мръсни ръце и в близост до Русия, създава стратегически плацдарми за реализация на своите цели за икономическа експанзия и военна агресия. създава многобройни военни бази, чрез своята агентура сваля прогресивни или неудобни правителства, реабилитира и насажда фашизма, разпалва кръвопролитни войни в различни краища на света, създава неуправляем хаос и безредие. Отново човечеството е изправено пред угрозата от нова световна война, която при наличието на ядрено оръжие ще го постави на границата на самоунищожение. Времето изисква да се издигнат непреодолими прегради пред реализацията на безумните планове на САЩ. Както никога до сега са актуални думите на Сталин: „За да се предотврати войната, трябва да се унищожи империализмът.”
Световният опит на революционното движение показва, че историята се развива не по права линия, че са неизбежни зиг-загите в развитието на революциите, връщане назад под напора на силите на стария свят. „Не е имало нито една революция, даже в рамките на националните, която да не е преживявала тежки периоди на поражение.” Вл.И. Ленин.
Анализирайки причините за временната победа на контрареволюцията в СССР, ВКПБ прави извод, че исторически не Ленинско-Сталинският социализъм претърпя поражение, а деформираният, изопачен и изкривен от ревизионисти и опортюнисти след смъртта на Сталин. Съветският Съюз в периода на Ленин и Сталин винаги ще бъде знаме в борбата за социализъм, против империализма.
Независимо как се развиваха събитията през ХХ век, той ще остане в историята като век на пробите и грешките в борбата за социализъм и прогрес. За разлика от ХХ век, днешният ХХI ще бъде век на глобалния преход към първата фаза на комунистическата формация – социализма, строй на истинска свобода и хуманизъм, към който независимо от нежеланието на някои водят всички пътища на световната цивилизация.
„Само пролетарските социалистически революции могат да изведат човечеството от задънената улица, в която е вкарано от империализма и империалистическите войни. Каквито и да са трудностите на революцията и възможните временни неуспехи и вълни от контрареволюции, окончателната победа на пролетариата е неизбежна.” Вл.И. Ленин
Пролетарии от всички страни съединявайте се!
Превод Вл. Цеков
