На 28 ноември 1820 г. във Вупертал – Прусия, в семейството на текстилен фабрикант се ражда Фридрих Енгелс – един от основоположниците на марксизма, вожд и учител на световния пролетарият, другар и съратник на Карл Маркс.
Бащата на Енгелс, който също се казвал Фридрих, е смятал да даде на децата си религиозно възпитание. До 14 г. Енгелс се учи в градското училище, а през 1834 г. постъпва в гимназията. Благотворно влияние на формирането на възгледите на Енгелс оказва майка му – Елизабет Ван Хаар, научила го на любов към литературата и изкуството. Енгелс от все сърце обичал своята майка, считайки я за прекрасен човек.
В гимназията Енгелс с увлечение изучава историята, чужди езици, немската литература, прави първи поетически опити. Но вниманието на младежа привлича не само това, което той може да научи от книгите. Особено го възмущават нечовешките социални и духовни условия на живот на трудещите се във Вупертал, които той всекидневно наблюдава и които се намират във въпиющо противоречие с това, което му говорят в гимназията за човешкото достойнство и човешката свобода. Той вижда, че работата в капиталистическата фабрика отнема на работниците всичките сили и ги лишава от всички радости на живота, забелязва страшната нищета и се възмущава от лицемерието на богатите фабриканти, които в неделя два пъти ходят на църква, а в своите предприятия довеждат до пълно изтощение деца и проявяват пълно равнодушие, ако работникът остане без работа и хляб.
През 1837 г. по настояване на баща му Енгелс прекъсва гимназията и заминава за Бремен да работи в търговска фирма. Чужд на тази дейност, той се посвещава на изучаването на философията, историята, литературата, пише стихове, занимава се с музика, увлича се от спорт. В Бремен започва да чете чуждестранна преса, опозиционни вестници, разпространява ги сред другарите си и се приобщава към радикално-опозиционното литературно направление „Млада Германия”. През 1839 г. Енгелс се запознава с философията на Хегел. Критикувайки неговия консервативен политически мироглед, Енгелс, в същото време става привърженик на хегеловата теория за развитието – диалектиката на Хегел.
През 1841 г. Енгелс отива в Берлин да отбие военната си служба. В свободното си време посещава лекции в Берлинския университет, усилено се занимава с философия, сближава се с младохегелианците, правещи от философията на Хегел радикални и атеистични изводи. Пруското правителство, изплашено от младохегелианците, решава да покани за четене на лекции в Берлинския университет Шелинг. От всички младохегелианци Енгелс най-остро критикува Шелинг, като пише статии, издава брошури /1841-1842/. В тях Енгелс публично заявява за своите атеистични възгледи и от революционно-демократични позиции критикува не само Шелинг, но и консервативните политически възгледи на Хегел. На ирационализма на Шелинг той противопоставя философските възгледи на Фойербах.
През октомври 1842 г. Енгелс завършва военната си служба и се връща във Вупертал. Баща му се опитва да го отклони от радикално настроените му другари и го изпраща в Манчестър, във фабриката, на която е съсобственик. Във връзка с работата си във фабриката Енгелс посещава Кьолн и редакцията на „Рейнски вестник”. Тук той за първи път се среща с Маркс, който е главен редактор и се договарят Енгелс да стане английски кореспондент на вестника. Това е преломен момент в живота на Енгелс, който в качеството си на кореспондент пише статии, в които подчертава, че Великобритания е изправена пред социална революция, решаваща сила в която ще бъде пролетариатът. Във Великобритания Енгелс окончателно става социалист. Той се запознава с лидерите на чартисткото движение, сътрудничи в печатните им органи, присъства на събрания и митинги и става член на тяхната партия. Едновременно изучава произведенията на Оуен и неговите ученици, посещава заседания на социалистически клубове. Запознава се с живота и бита на английските работници. В тези клубове се запознава и с ирландската пролетарка Мери Бърнс, която по-късно става негова жена. Любовта между него и Мери окончателно го определя на страната на пролетариата и той се превръща в истински пролетарски революционер и теоретик. Едновременно с това Енгелс окончателно скъсва с идеализма и преминава към материализма като съществена роля за това изиграват произведенията на Фойербах и на френските материалисти от 18 век.
Особено плодотворно за Енгелс се оказва изучаването на политическата икономия. Владеейки майсторски диалектиката, Енгелс открива дълбоко противоречивия характер на капиталистическото общество и показва апологетизма на буржоазните икономически науки. Маркс бил възхитен от работите на Енгелс и ги охарактеризира като гениални. Това го накарало и той да започне да се занимава с дълбокото изучаване на политическата икономия. От това време започва редовната преписка между двамата и началото на тяхното сътрудничество и дружба.
Връщайки се в края на 1844 г. в Германия Енгелс заминава за десетина дни в Париж, при Маркс. На тази среща те постигат пълно единство на възгледите по теоретичните въпроси. Те и двамата вече били материалисти и комунисти. И двамата решили да излязат против младохегелианците, които оставайки на позициите на идеализма и буржоазния радикализъм, са противници на демократичните и комунистически идеи. Резултат от този замисъл се явява тяхната първа съвместна работа „Светото семейство”, публикувана през 1845 г. и представляваща един от важните етапи във формирането на марксисткия мироглед.
От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро е разпусната. В съавторство с Маркс написва Манифест на комунистическата партия (1848 г.).
Двамата участват в революцията в Германия през 1848 г.
След неуспеха ѝ Маркс и Енгелс емигрират в Англия, където Маркс създава основното си произведение „Капиталът“ и стават съоснователи на Първия интернационал. Енгелс подпомага материално Маркс и семейството му.
Той редактира и публикува 2 и 3 том на „Капиталът“ след смъртта на Маркс. Написва десетки статии и книги на философска и икономическа тематика. Освен немски философ, Енгелс е и един от първите идеолози на международното работническо движение.
Превод Вл.Цеков
