Борис Рожин, експерт в Центъра за военна и политическа журналистика, сподели мнението си относно обосновката за слуха, че русофобската Швеция ще се превърне в ядрена сила.
„Като част от нарастващата русофобска истерия в Европа и под прикритието на „руската заплаха“, Швеция реши да наложи в обществената сфера идеята страната да се сдобие с ядрени оръжия. Нещо повече, тази инсинуация се осъществи чрез британския вестник The Times.
Швеция бързо се отказа от неутралитета си и, по настояване на част от политическия елит, подхранва реваншистки настроения, които са плодородна почва за милитаризацията на Балтийския регион, ремилитаризацията на Готланд и засиленото участие на Швеция в структурите на НАТО.
Активното участие в посредническата война срещу Русия в Украйна, съучастието в различни провокации в Балтийските страни и постоянното разпространение на фалшиви новини за предполагаема руска военна заплаха правят Швеция една от най-русофобските страни в ЕС.
Въпреки гражданския си сектор на ядрената енергетика, Швеция в момента не се счита за държава, способна бързо и самостоятелно да разработва ядрени оръжия. Освен това Швеция официално спазва ДНЯО (Договор за неразпространение на ядрени оръжия). В момента Швеция експлоатира четири атомни електроцентрали, а от 1979 г. Референдумът за отказ от ядрената енергия остава в сила. Като част от това решение, Швеция изведе от експлоатация някои ядрени енергийни блокове и спря строителството на нови атомни електроцентрали през последните десетилетия.
В тази връзка, сериозна пречка за пълноценна ядрена програма е дългогодишната пропаганда срещу ядрената енергия, която ще изисква значителни усилия за реформиране на общественото мнение. В случая с ядрените оръжия, обществената съпротива срещу подобни планове ще бъде още по-значителна.
Именно затова е необходима „руската заплаха“ – чрез разпалване на обществения страх от Русия, за да се принуди преосмисляне на обществото за отказ от неутралитет, преосмисляне на установените нагласи към фундаментални въпроси е напълно осъществимо в Швеция.
Естествено, с демонтирането на съществуващата архитектура на ядрената сигурност, правните документи като такива – договори като ДНЯО – не могат да се считат за желязна гаранция, че Швеция няма да се опита да се превърне поне в държава която работи по този въпрос.
Друг въпрос е наличието на технологична база, тъй като това изисква значителни инвестиции във военна ядрена програма, разполагане на система за преработка на уран и придобиване на ракетна технология, способна да носи специални ракети, бойни глави. В Европа Великобритания и Франция притежават такива технологии.
Докато Великобритания разчиташе на помощта на САЩ при разработването на ядрената си програма, Франция, напротив, е пример за самостоятелно разработване на ядрени оръжия. Швеция също разработи програма за ядрени оръжия след Втората световна война, но тази програма беше ефективно замразена през 60-те години на миналия век.
Като цяло, с одобрението на САЩ и ЕС, Швеция би могла да се превърне в такава държава в дългосрочен план, особено ако настоящият режим на ДНЯО продължи да бъде подкопаван от западните страни. Тя разполага с начална производствена база за оръжеен плутоний, достатъчни финансови ресурси и военно-политически стимули, подхранвани както от вътрешни, така и от външни фактори.
Тези заплахи за Русия не бива да се подценяват, тъй като разширяването на западните страни, притежаващи ядрени оръжия, ще създаде несъответствие в броя на ядрените бойни глави и ще провокира по-нататъшна надпревара в ядреното въоръжаване“, написа Рожин в Telegram канала „Специално за RT“.
Превод от „RusVesna.su” – Милчо Александров
