Измина втора година на второто столетие от деня на победата на Великата Октомврийска Социалистическа Революция. Този ден стана надежда за всеки работник, за всеки експлоатиран човек на планетата. Той беше първа стъпка на построяването на нов свят… Свят, в който мерило за човека ще стане не портмонето му, кесията му, а неговото лично достойнство, ползата, която той допринася за обществото.
Това не беше „революция” на смяната на една група експлоататори с друга. Това беше Революция, призвана да унищожи изобщо експлоатацията като явление. Парижката Комуна беше първият героичен опит за установяване на диктатура на пролетариата. ВОСР, обаче, беше първият успешен опит в историята на човечеството да се обърне хода на историята против експлоататорите, в случая против буржоазията.
Взимайки властта в свои ръце работническата класа освободи всички трудещи се в Русия от класовия и национален гнет, разкъса оковите на експлоатацията и зависимостта от световния капитал и поведе страната по пътя на социализма.
До Октомври 1917 г. социализмът не представляваше за света нищо повече от една утопия, сладка приказка за бъдещето. Вождът на Пролетарската революция Владимир Илич Ленин и неговите съратници болшевиките поведоха след себе си работническата класа на страната и нейните съюзници, всички трудещи се и заедно превърнаха тази приказка в действителност, показвайки на цял свят преимуществото на курса към социализъм пред капитализма, чието съществуване се дължи на паразитирането върху гърба на хората на труда, на ограбването им и на нечовешката експлоатация.
Отнемайки оръдията и средствата за производство от помешчиците и капиталистите, изтръгвайки властта от буржоазията, Октомврийската революция развенча лъжливата буржоазна теория за свещената и неприкосновена частна собственост, че експлоатираните не могат да минат без експлоататорите, че капитализмът е вечен и непоклатим. Разбивайки тези „теории”, революцията показа на дело възможностите и начините за освобождение на трудещите се от игото на капитала, от всяка експлоатация изобщо.
Резултатите от революцията бяха колосални. Беше унищожена частната собственост върху средствата за производство и създадена обществена форма на собственост. Решен беше националния въпрос в Русия, премахнат бе гнета на едни народи от други, всички хора се ползваха с еднакви права, всеки отделен човек стана нужен на обществото. В кратки срокове се ликвидира неграмотността. Държавната програма за електрификация даде на страната така нужното за фабриките и заводите електричество. Всеки трети учен на планетата беше съветски. Установен беше 8 часов работен ден. Създадена беше нова система на образованието, безплатна и достъпна за всеки, безплатно медицинско обслужване – едно от най-добрите в света. Ликвидирана беше безработицата, бедността, безпризорността и скитничеството. За две десетилетия Съветският Съюз се превърна във втората по сила икономика.
Октомврийската революция беше не само руско явление, революция в национални рамки. Световното й значение беше огромно както по своите непосредствени резултати, така и по по-далечните последствия. Влиянието, което тя оказа на поробените народи от Тихоокеанския басейн и особено на китайския народ, явяващ се съсед на съветския, също беше огромно. Великите революционни идеи на марксизма-ленинизма в първите години след Октомврийската революция завладяха умовете и сърцата на милиони работници, селяни и интелигенти от Китай, Индия, Япония, Индонезия, Корея и други азиатски страни. Големият китайски философ Сун Ят-сен в своята работа „Трите народни принципа”, правейки равносметка на Първата световна война пише, че в резултат на нея се „роди великата надежда на човечеството – Руската революция.” В Индия след стачка на текстилните работници в Бомбай през 1918 г., през 1919-1922 г. се развива мощно освободително движение против английските империалисти. Независимо от предателството на своята буржоазия, в борбата се включва не само пролетариатът,но и селячеството.
Октомврийската революция беше и победа на идеологията на работническата класа. След Октомври се осъществи пълното разграничение между марксизма и социалдемокрацията. Стана съвършено ясно, че истински носители на марксизма, комунисти, които са способни да организират трудещите се на победна социалистическа революция, са болшевиките-ленинци, а не социалдемократите от Втория интернационал. Победата на Октомври стана победа на ленинизма над опортюнизма в международното работническо движение. До тогава европейските работници можеха да видят в своите капиталистически страни само разслоение на бедни и богати, кризи, безработица, липса на пенсии и осигуровки и изобщо липса на увереност в утрешния ден. /Точно това, което сега се случва у нас – б.р./ Октомври им показа пътя и независимо от това, че в Европа революциите не се състояха, бе нанесен удар с невиждана мощ по капитализма. Боейки се от работническите стачки, демонстрации и въстания, от това, че може да загубят богатствата си и охолния си начин на живот върху гърба на трудещите се, и боейки се от страшните думи „диктатура на пролетариата”, капиталистите са принудени да се вслушват в исканията на работническата класа и даже да правят и отстъпки.
Реставрацията на капитализма в Русия, ако доказа нещо, то това не е абсурдността на пътя, по който ни поведоха Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, а паническия страх на буржоазията от революция. И й дойде като манна небесна изявлението на опортюниста Г. Зюганов, че Русия е изчерпала лимита за революции. /А у нас има „комунисти”, на които им капе мед от устата, когато се спомене името на този предател. И цели „комунистически” партии, които предлагат сътрудничество с неговата буржоазна социалдемократическа КПРФ – б.р./
И така, какви изводи може да се направят? Първо. Чрез буржоазни парламентарни избори капитализмът не може да бъде победен. Това не е било, не е сега и не може да бъде. Всички,които ни заблуждават по този въпрос са слуги на буржоазията. Второ. Единственият верен път за смъкване на буржоазията от власт е класовата борба и нейният неизбежен,закономерен венец – социалистическата революция. Трето. Само диктатурата на пролетариата може да обезпечи и доведе до победен край революцията. Четвърто. Да изучаваме, овладяваме и прилагаме в практиката марксистко-ленинското учение. Това е най-силното и непобедимо оръжие на работническата класа в борбата й против буржоазията. И пето, да знаем, че със 7 ноември 1917 г. всичко само започва…
РД
