МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
На 7 ноември (нов стил) всяка година цялото прогресивно човечество отбелязва годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция.
Годините и месеците които я предхождат се характеризират с мобилизация на болшевишката партия, с повишаване на активността на работническите комитети и революционизиране на масите, вследствие на корниловския метеж като опит на буржоазното правителство да спаси контрареволюцията. Жестоките репресии принуждават ръководството на болшевиките да изпратят В И Ленин в емиграция за да спасят живота му. Но и от чужбина вождът на революцията успява да ръководи партията и да следи обстановката в страната.
На 3-ти октомври 1917 година ЦК решава В И Ленин да се премести в Петроград, за да поддържа постоянен тесен контакт с него и да бъде осигурена възможност да ръководи непосредствено въстанието. На 7-ми октомври той пристига в столицата и е настанен в квартира в най-революционния, Виборгски район. На 10 октомври се провежда заседание на ЦК, на което Ленин изнася доклад за текущия момент. В него той подчертава, че политическото положение е назряло напълно за преминаване на властта в ръцете на пролетариата и бедните селяни. Поставя изискването цялата партия да постави в дневния си ред въпросът за въоръжено въстание. То влиза в резолюцията на ЦК. Само Зиновиев и Каменев се обявяват против нея. На заседанието Троцки не се обявява срещу резолюцията за въстание. Но той настоява за отлагане на въстанието до свикването на II–я конгрес на Съветите, което на дело е означавало проваляне на въстанието, понеже есерите и меншевиките е можело да отложат свикването на конгреса, а Временното правителство получава възможност да съсредоточи сили за разгрома на въстанието. Другите членове утвърждават резолюцията и тя се превръща в директива на болшевишката партия. На това заседание се избира Политическо бюро начело с В И Ленин, а за ръководен орган на въстанието е избран Военно-революционен комитет. В него влизат представители на ЦК, на фабрично- заводските комитети, профсъюзите, гарнизона, на Балтийския флот и на други организации.
Навсякъде бързо се формира работническата Червена гвардия, през октомври тя наброява 200 000 съзнателни работници, готови да дадат живота си за революцията и способни да увлекат след себе си трудещите се маси.
На 16 октомври се провежда разширено заседание на ЦК с представители от Петроградския комитет, Военната организация, от Петроградския съвет, на Петроградския окръжен комитет, от фабрично-заводските комитети и от профсъюзите. На него се потвърждава резолюцията на Ленин за въстание. В края на заседанието се избира Военно революционен център за ръководене на въстанието в състав: Бубнов, Дзержински, Свердлов, Сталин и Урицки. Решава се партийният Военно-революционен център на ЦК да влезе в състава на съветския Военно-революционен комитет.
След като не успяват да се преборят с ЦК, Зиновиев и Каменев извършват нечувано предателство: публикуват в непартийния, полу меншевишки вестник „Новая жизнь” декларация, в която заявяват, че не са съгласни с решението за въстанието, и с това издават на враговете решението на ЦК за въоръжено въстание.
Предупредено от предателите, Временното правителство взима спешни мерки за смазване на революцията. От фронта се дислоцират специални части, целият Петроград е разделен на райони и във всеки район са създадени конни отряди. Но тези мерки не са в състояние да спрат мобилизацията на революционните сили. Партията вече е вдигнала и организирала за борба огромните народни маси. Цялата работа по организирането на въоръженото въстание се ръководи от Ленин. По негово предложение въстанието започва на 24 октомври, преди откриването на конгреса.
Щабът на въстанието се намира в Смолни, където късно вечерта пристига Ленин. По указание на щаба отрядите на Червената гвардия заемат набелязаните обекти. Червеногвардейците организират охраната на фабриките и заводите. Всички подстъпи към столицата се охраняват от революционни части, които недопускат подкрепленията на Временното правителство, идващи от фронта. Извикани са моряците от Балтийския флот. През нощта се превземат всички правителствени учреждения и е обкръжен Зимния дворец, в който се помещава Временното правителство. Главна бойна сила на въстанието е работническата Червена гвардия, заедно с моряците от Балтийския флот и полковете на петроградския гарнизон. Подкрепата на въстанието от народните маси е осигурена до такава степен и планът за въстанието е толкова добре обмислен, че то се извършва много бързо, което рядко се случва. До сутринта на 25 октомври Временното правителство е съборено. В 10 часа сутринта се издава възвание „Към гражданите на Русия!”, написано от вдъхновителя на революцията В И Ленин със следния текст: „Временното правителство е съборено. Държавната власт преминава в ръцете на органа на Петроградския съвет на работническите и войнишки депутати – Военно-революционния комитет, който стои начело на петроградския пролетариат и гарнизона.
Делото, за което се бори народът е: незабавно предлагане на демократичен мир, отменяне на помешчическата собственост върху земята, работнически контрол върху производството, създаване на съветско правителство, това дело е осигурено.
Да живее революцията на работниците, войниците и селяните!”
На 25 октомври вечерта се открива II–я конгрес на Съветите, който е представен от над 400 Съвета в страната, излъчили 650 делегати, от тях 400 са болшевики. Мнозинството от останалите е от левите есери и много малка част от 70-80 човека са от меншевиките и десните есери. Той постановява, че: „цялата власт по места преминава в ръцете на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати, които са длъжни да осигурят действителен революционен ред.”
По предложение на Ленин, приема Декрет за мира в който се обявява войната за най-голямото престъпление срещу човечеството, незабавно да се подпише мир с еднакво справедливи за всички страни условия, без анексии и контрибуции. За пръв път в историята са провъзгласени новите принципи на международните отношения, които осъждат войната като средство за решаване на спорните въпроси и се издига мира за основа на международните отношения.
Отново по предложение на В И Ленин конгресът приема Декрет за земята, с който се обявява конфискуването на всички помешчически земи без изкупуване и преминаването на цялата земя в ръцете на народа.
По този начин болшевишката партия изпълнява обещанията си към народа в своята програма.
II-ят конгрес на Съветите създава Съвет на народните комисари (Совнарком) начело с Ленин.
След Петроград съветската власт побеждава и в Москва, където боевете продължават няколко дни, а след това и в цялата страна.
На редица места борбата за утвърждаване на съветската власт се усложнява от действията на белогвардейците и буржоазната националистическа контрареволюция (като Централната рада в Украйна, атаман Каледин на Дон, атаман Дутов в Оренбург).
Но въпреки разнообразните условия, благодарение на болшевишката партия, върху огромната територия на Русия се установява съветска власт за сравнително кратък срок.
Главната причина за успеха на Октомврийската революция е, че тя се оглавява от работническата класа на Русия. Такъв гигантски опит, натрупан за толкова кратък исторически срок, няма в нито един отряд в международната армия на труда.
Октомврийската революция побеждава, защото в Русия се създава обществена сила – съюзът на пролетариата и селяните. Сила, която смазва съпротивата на отмиращата класа.
Тя се различава от всички други революции по това, че работниците създават своя орган на властта. В недрата на руския пролетариат се ражда новата форма на революционната власт – Съветите на работническите депутати. Съветите на работническите, войнишките и селски депутати са органи на съюза на пролетариата и селячеството, форма на организация на двете трудови класи под ръководството на работниците.
Октомврийската революция побеждава защото в лицето на руската буржоазия е имала сравнително слаб противник.
Решаващо условиe за победата на революцията е, че начело на народните маси застава изпитаната, боева, революционна партия на болшевиките, с нейната марксистко-ленинска теория. Болшевишката партия успява да обедини всички различни революционни движения и да ги насочи към една обща цел – събарянето на империализма.
Една от причините от международен характер за успеха през Октомври е, че революцията избухва през периода на световната империалистическа война. Нито англо-френския блок, нито германският блок са могли да окажат непосредствена въоръжена помощ на руската буржоазия.
Огромната подкрепа за революцията идва от международния пролетариат. Под въздействието на ВОСР във всички капиталистически страни се засилва масовото революционно движение. Революционните действия на международния пролетариат пречат на империалистите, с което помагат на въстаналия руски пролетариат.
Октомврийската революция е класическо осъществяване на ленинската представа за диктатурата на пролетариата, а именно: като съюз на руските работници и селяни с трудещите се от всички националности в Русия, като съюз на пролетариата от една напреднала страна с потиснатите колониални народи.
Огромното световно значение на Великата Октомврийска социалистическа революция е, че е първата в света, която даде на народа не само политически права, но и материални условия за заможен живот.
Октомврийската революция показва на зависимите и колониални народи, единствено правилния път за решаване на националния въпрос.
Победата на социалистическата революция в Русия потвърждава силата на идеите на марксизма-ленинизма, правилността на стратегията и тактиката на болшевишката партия.
Ние, българските комунисти, сме се учили и се учим от богатия опит на руските болшевики –творци на първата в света социалистическа държава.
(Използвани са материали от „История на комунистическата партия на Съветския съюз”; Издателство на Българската комунистическа партия; София-1950 година)
