Великият съратник и другар на Маркс – Фридрих Енгелс, е роден на 28 ноември 1820 година в Германия, в гр. Бремен. Преди още да се срещне с Маркс, Енгелс се сблъсква с ужасяващите условия на живота на работническата класа в Англия и се запознава с английското работническо движение по това време. Независимо от Маркс той също идва до извода, че именно работническата класа е тази сила, която може да унищожи експлоатацията и да построи ново, комунистическо общество.
Маркс и Енгелс се срещат в Париж през 1844 година. Тази среща има огромно историческо значение, тъй като тя слага началото на дългогодишната дружба между Маркс и Енгелс и тяхното сътрудничество в борбата за комунизъм.
В Париж Маркс и Енгелс написват книгата “Светото семейство”, разобличаваща идеалистическите възгледи на младохегелианците. След завръщането си в Германия през 1845 година Енгелс напечатва своята забележителна книга “Положението на работническата класа в Англия”, която Ленин нарича “едно от най-добрите произведения в световната социалистическа литература”. В този свой труд Енгелс пръв казва, че пролетариатът не е само страдаща класа, но че той може да си помогне сам, като се бори против буржоазията.
Заедно с Маркс, Енгелс създава и разработва научната теория на пролетариата и разобличава дребно-буржоазните социалисти-утописти; заедно с Маркс, той събира първите групи на работници-комунисти, от които по- късно се създава “Съюзът на комунистите”. Заедно с Маркс той написва през 1848 година “Манифест на комунистическата партия”, в който е изложено в общодостъпна форма учението за комунизма.
След поражението на революцията през 1848г. Енгелс отива в Лондон, а след това в Манчестер, където живее до 1870. Преписката му с Маркс, събрана в четири тома, е истинска енциклопедия на теорията и практиката на марксизма.
Велик теоретик на марксизма, Енгелс пише редица забележителни трудове, които представляват неоценим принос в теорията и практиката на международното пролетарско движение. С основаването на Първия интернационал Енгелс заедно с Маркс води борба против прудонистите, бакунистите и други врагове на Интернационала. През този период той пише своите забележителни статии срещу Дюринг, от които по-късно съставя гениалното си произведение “Анти Дюринг”. За тази книга Ленин пише: “Тук са разгледани най-големите въпроси от областта на философията, естествознанието и обществените науки… Това е удивително съдържателна и поучителна книга.”
В същото време Енгелс задълбочено изучава естествените науки и математиката, в резултат на което се появява друга негова бележита книга “Диалектика на природата”. През същия период излиза и класическото произведение на Енгелс “Произход на семейството, частната собственост и държавата”, а през 1888 г. Излиза “Людвиг Фойербах и краят на класическата немска философия”.
Фридрих Енгелс е велик мислител. Неговите научни интереси са всестранни и разнообразни. Той е дълбок познавач на естествените науки и историята, философията и политическата икономия, военното дело и математиката. Енгелс владее добре десетина езици.
През 70-те години на XIX век вече били образувани първите масови пролетарски партии, които стояли на марксистки позиции. Маркс и Енгелс били признати ръководители на международния пролетариат. Когато през 1883 г. Маркс умира, върху плещите на Енгелс паднала двойна тежест. Той смятал за свой дълг да довърши незавършения труд на Маркс. Той подготвя за издаване втория и третия томове на “Капиталът”. Ленин казва, че тези два тома на “Капиталът” трябва да се смятат за труд както на Маркс, така и на Енгелс.
Заедно с тази огромна работа Енгелс следял за издаването и преводите на другите произведения на Маркс, като не преставал сам да разработва отделни въпроси от теорията на марксизма.
Оставайки сам като ръководител на европейския пролетариат, Енгелс продължава дългогодишната борба на Маркс против опортюнизма и против лявото фразьорство в работническото движение. Той установява обширна преписка с представителите и ръководителите на работническите партии в целия свят, включително и с Българската работническа социалдемократическа партия.
Първата книга на Енгелс, която излиза на български език, е “Развитие на научния социализъм”, издадена през 1890 г.
Енгелс умира на 5 август 1895 година.
Тук публикуваме статията на Фр. Енгелс от 1873 г. „За авторитета”:
Някои социалисти са предприели напоследък истински кръстоносен поход против онова, което те наричат принцип на авторитета. За тях е достатъчно да заявят, че един или друг акт е авторитарен, за да го осъдят. С това съкратено процедиране така се злоупотребява, че е необходимо въпросът да бъде разгледан малко по-отблизо. Авторитет в този смисъл на думата, за който се касае тук, означава поставяне на чужда воля над нашата; от друга страна, авторитетът предполага подчинение. Но тъй като тези две думи звучат лошо и изразяваното от тях отношение е неприятно за подчинената част, пита се няма ли начин да минем без това отношение, не можем ли ние – при сегашните обществени отношения – да създадем друг обществен строй, при който този авторитет ще се окаже безсмислен и следователно ще трябва да изчезне. Когато изследваме икономическите – индустриални и селскостопански отношения, – които образуват основата на сегашното буржоазно общество, ние установяваме, че те имат тенденцията все повече и повече да заместват изолираната дейност с комбинираната дейност на отделните лица. На мястото на малките работилници на изолираните производители се появи съвременната индустрия с големи фабрики и работилници, в които стотици работници управляват сложни, движени от пара машини; пощенските коли и каруци по големите шосета са изместени от влаковете по железопътните линии, а малките гребни лодки и платноходки – от параходите. Машините и парата завладяват постепенно дори селското стопанство като бавно, но сигурно заместват дребните собственици с едри капиталисти, които обработват големи площи земя с наемни работници. Навсякъде комбинираната дейност, комплицирането на зависещи един от друг процеси заменят независимата дейност на отделните лица. Но комбинираната дейност значи организация, а възможна ли е организация без авторитет?
Да приемем, че социалната революция е детронирала капиталистите, чийто авторитет ръководи сега производството и циркулацията на богатствата. Да приемем по-нататък, заставайки напълно на гледището на антиавторитаристите, че земята и оръдията на труда са станали собственост на работниците, които си служат с тях. Ще е изчезнал ли тогава авторитетът или само е изменил своята форма? Да видим.
Да вземем за пример памукопредачницата. Памукът трябва да мине най-малко през шест последователни операции, преди да се превърне в нишка, операции, които – в по-голямата си част – се извършват в различни зали. Освен това, за да се поддържа движението на машините, е нужен инженер, който да контролира парната машина, нужни са механици за текущия ремонт и много неквалифицирани работници, които да пренасят продуктите от една зала в друга и т.н. Всички тези работници – мъже, жени и деца – са принудени да започват и завършват работата си в час, определен от авторитета на парата, която ни най-малко не се интересува от личната автономия. И така преди всичко работниците трябва да се споразумеят относно работните часове: веднъж установени, тези часове са вече задължителни за всички без изключение. След това във всяка зала и във всеки момент възникват конкретни въпроси относно производствения процес, разпределението на материалите и т.н., които трябва да бъдат разрешени веднага, за да се избегне спирането в същия момент на цялото производство. Дали те се разрешават от делегат, поставен начело на всеки отрасъл на труда, или, ако това е възможно, с мнозинство на гласовете, волята на всеки един човек винаги ще трябва да се подчинява, а това означава, че въпросите ще се разрешават авторитарно. Механичният автомат на една голяма фабрика е много по-тираничен, отколкото са били някога дребните капиталисти, за които работят работниците. Поне що се отнася до работните часове, над вратите на тези фабрики може да се напише: „Оставете всяка автономия, вие, които влизате тук”. Ако човекът с помощта на науката и изобретателския си гений подчини природните сили, те му отмъщават, като го подчиняват – толкова повече, колкото повече той ги заставя да му служат – на един истински деспотизъм , независим от всякаква социална организация. Да искаме да премахнем авторитета в едрата индустрия, това значи да искаме да премахнем самата индустрия – да унищожим парната предачна машина, за да се върнем към чекръка.
Да вземем друг пример – железницата. И тук сътрудничеството на безброй много лица е абсолютно необходимо: Сътрудничество, което трябва да се осъществява в точно определени часове, за да се избягнат злополуките. И тук първото условие за експлоатацията е една доминираща воля, която разрешава всеки подчинен въпрос, независимо дали тя е представена от един делегат или от комитет, на който е възложено да изпълнява решенията на мнозинството от заинтересовани лица. И в единия, и в другия случай имаме работа с напълно изразен авторитет. Нещо повече: какво би станало с първия потеглил влак, ако е премахнат авторитета на железопътните служещи по отношение на господа пътниците?
Но най- очевидно изпъква необходимостта от авторитет, и то властен авторитет, на параход в открито море. Там в момента на опасност животът на всички зависи от незабавното и безпрекословно подчинение на всички на волята на един.
Всеки път, когато съм изтъквал този аргумент пред най-отчаяните антиавторитаристи, те не са можели да ми отговорят нищо друго освен: „Да! Това е вярно, но тук се касае не за авторитет, който ние даваме на нашите делегати, а за поръчение”. Тези господа си мислят, че са променили нещата, като променят техните имена. Тези дълбоки мислители чисто и просто се подиграват с хората.
И така видяхме, че от една страна, известен, все едно по какъв начин възложен, авторитет, а, от друга страна, известно подчинение ни се налагат независимо от всякаква обществена организация заедно с материалните условия, при които се извършва производството и обръщението на продуктите.
От друга страна, видяхме, че в резултат на едрата индустрия и едрото земеделие неизбежно се разширяват материалните условия за производството и обръщението, които имат тенденцията все повече да разширяват сферата на този авторитет. Затова абсурдно е принципът на авторитета да се представя за абсолютно лош, а принципът на автономията – за абсолютно добър. Авторитет и автономия са относителни неща и областта на тяхното приложение се променя в различните фази на социалното развитие. Ако автономистите се задоволяваха да кажат, че социалната организация на бъдещото ще допуска авторитета само в границите, в които производствените условия го правят неизбежен, тогава бихме могли да се разберем с тях; но те са слепи за всички факти, които правят авторитета необходим, и се нахвърлят върху думата.
Защо антиавторитаристите не се задоволяват с това да крещят против политическия авторитет, против държавата? Всички социалисти споделят мнението, че политическата държава, а с нея и политическият авторитет ще изчезнат в резултат на бъдещата социална революция, т.е. че обществените функции ще загубят своя политически характер и ще се превърнат в прости административни функции, които охраняват действителните интереси на обществото. Но антиавторитаристите искат авторитарната политическа държава да бъде премахната с един удар, преди да са премахнати социалните условия, които са я породили. Те искат първият акт на социалната революция да бъде премахването на авторитета. Никога ли тези господа не са виждали революция? Революцията несъмнено е най-авторитарното нещо на този свят. Революцията е акт, с който една част от населението налага на другата част своята воля посредством пушки, щикове и топове, т.е. с най-авторитетните средства, които са мислими; и ако победилата партия не иска борбата и́ да остане безрезултатна, тя трябва да направи своето господство трайно чрез страха, който нейното оръжие вдъхва на реакционерите. Щеше ли Парижката комуна да се задържи и един-единствен ден, ако не беше си послужила против буржоазията с авторитета на въоръжения народ? Нямаме ли право, напротив, да упрекнем Комуната, че много малко си послужи с този авторитет?
И така, едно от двете: или антиавторитаристите сами не знаят какво говорят, и в този случай сеят само бъркотия, или те знаят какво говорят, и в този случай изменят на движението на пролетариата. И в единия, и в другия случай те служат на реакцията.
