МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
На 21.10.2021г. в гр. Сочи се проведе поредната среща на президента на РФ Владимир В Путин с журналисти от цял свят в известния вече клуб „Валдай“.
На нея той изнесе кратък доклад и след това отговори на въпросите на журналистите. Аз няма да се спирам подробно върху пълния текст на доклада и отговорите на Президента на РФ, понеже има пълен запис на цялата среща в You Tube и всеки който желае и разбира руски , горе-долу задоволително, може подробно да се запознае с целия ход на мероприятието. Там ще се чуе от Владимир В Путин онези глупави буржоазни твърдения, че болшевиките искали „жените да бъдат общи“, наложили „уравниловка“, затваряли в лагери и т.п.
Както казах вече, без да съм подробен, ще се спра само на онези моменти, които на мен ми направиха впечатление.
Владимир В Путин засегна въпроса за кризата на капитализма като каза: „Съществуващият модел на капитализма – а днес това е основата на общественото устройство на преобладаващото мнозинство на страните – се изчерпа, в неговите рамки няма вече изход от оплитането, в преплитането на големите противоречия“.
Това, разбира се е вярно, но големият въпрос е как смята да преодолее изчерпалия се капитализъм? С какво общество смята да го замени?
На тези въпроси той отговори: „чрез умерен консерватизъм“.
Да се опитаме да разберем как Путин ще се бори с изчерпания капитализъм?
Да започнем с понятието консерватизъм – „консерватизмът е философско и политическо течение, чиито основни ценности са запазването на традициите, институциите и стабилността, усещането за йерархия и авторитет, както и отхвърлянето на промени, нарушаващи тези ценности. Същността на консерватизма е защитаването на съществуващия ред такъв, какъвто е, и се противопоставя на радикални промени в него. По-добре е да се запази изградената система, въпреки нейните недостатъци, отколкото да се правят коренни промени без ясен резултат, които ще нарушат характера и духа на дадено общество. Друга основна ценност на консерватизма е частната собственост, нейното неравномерно разпределение и свободното ѝ наследяване.“
Да видим какви видове консерватизъм има:
„Фискален (бюджетен) консерватизъм е политическа и икономическа философия, популярна в Европа и Съединените щати. Привържениците на тази идея смятат, че държавата трябва да харчи възможно най-малко пари, да харчи само толкова, колкото е събрала от данъци, и да не изпада в дългове. Подкрепят се и ниските данъци, по-малко регулации и приватизацията в сферата на икономиката.
Социалният консерватизъм е друга от популярните съвременни политически идеи. При него акцентът е върху запазването на социалните ценности, като класическия семеен модел, влиянието на организираната религия и обществения морал. Поддръжниците на социалния консерватизъм се обявяват против проституцията, абортите, употребата на наркотици, разпространението на порнографски материали, както и възможността на еднополовите двойки да могат да сключват брак и да осиновяват деца.
При националния консерватизъм има акцент върху издигането и запазването на културата и идентичността на една нация, както и върху отстояването на националния ѝ интерес.“
Така и не намерих определението „умерен“. Какво разбира под понятието умерен консерватизъм явно само Путин знае.
И така В Владимирович, ще се бори с изчерпания капитализъм като: запази съществуващите буржоазни традиции, буржоазните институции и стабилността на буржоазията, усещането за йерархия и авторитет, както и отхвърлянето на промени, нарушаващи тези ценности. Ще защитава съществуващия ред такъв, какъвто е, и ще се противопоставя на радикални промени в него. По-добре е да се запази изградената капиталистическа система, въпреки нейните недостатъци, отколкото да се правят коренни промени без ясен резултат, които ще нарушат характера и духа на даденото капиталистическо общество. Ще защитава частната собственост, а значи нейното неравномерно разпределение и свободното ѝ наследяване.
Значи горе, долу, така ще се бори с изчерпания капитализъм – с „умерен“ капитализъм. В никакъв случай социализъм (болшевизъм), въпреки, че болшевишкият модел е възможен, доказано постижим, научно обоснован и най-важното беше изграден в СССР страните от социалистическия лагер, който беше разрушен от такива като него. Но той (социализмът) продължава да съществува, защото обществените закони могат да бъдат забавени-но не и отменени, защото са обективни- т.е. не зависят от волята на никого, бъдещето е на тези които са в синхрон с тях. А идеологическата борба на Путин се очертава да бъде ялова във вътрешен план.
За да се представи, за убеден привърженик на умерения консерватизъм, той посочи руските учени от които се учи. Има една пословица която гласи: „Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа кой си“.
Та за любимите му философи по-специално Путин спомена концепцията за пасионарността (страстността) към нацията от Лев Гомильов, според която нациите и етническите групи преминават през пътя към върха на своето развитие, а след това отиват в упадък. „ Ако все още има дебати около идеите, очертани от авторите, значи те не са празни“, заключи президентът.
Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк, ориенталист и етнолог.
Създател на термина „пасионаризъм“ (способността на хората да се жертват масово в името на определена идеалистична цел). Привърженик на евразийството. Гумильов пише 12 монографии и повече от 200 статии. Участва във Втората световна война, включително в превземането на Берлин. Репресиран и затварян в ГУЛАГ.
Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на критика. Въпреки това, книгите му стават популярни на Запад и бележат цяла епоха в хунологията (наука за произхода и дейността на хуните). Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на „перестройката“, плодовете на която той не успява да дочака. Член е на алтернативната на АН СССР – Руска академия за естествени науки (1990). Нетрадиционните му възгледи са критикувани в научните среди и остават спорни и до днес. Какво значение има тук науката? Важното е Путин да се вдъхновява от него.
Иван Илин (1883-1954) – руски публицист и философ, привърженик на Бялото движение по време на Гражданската война. Той емигрира от Русия и е привърженик на монархизма. Той се противопоставя на комунизма и болшевизма, последователно критикува комунистическия режим в Русия.
Николай Бердяев (1874-1948) – политически и религиозен философ. Той създава руската версия на екзистенциализма – концепцията за философията на свободата, която разбира като състояние на духа – идеалистично откъснато от реалния живот учение.
Освен това Иван Илин и Николай Бердяев напускат Съветска Русия през 1922 година. С какво е характерна тази година?
Поради рязко стесняване на пазарите поради икономическата криза, държавите от Антантата решават да свикат в Генуа (Италия) икономическа и финансова конференция на всички европейски държави, включително Съветска Русия и победена Германия уж „за да се съдейства за икономическото възраждане на Европа“.
Прави се опит Русия да бъде поставена в условията на подчинена държава. Съветската делегация решително отхвърля подобни претенции и разобличават техния грабителски характер.
Като използва противоречията между победителите в Първата световна война и победена Германия, през същата 1922 година в Рапало (предградие на Генуа) се подписва съветско-германски договор. Чрез него Съветска Русия прави пробив във фронта на империалистическите държави.
На конференцията в Лозана империалистическите държави успяват да наложат решение от което протоците и Черно море се отварят за военните кораби на всички държави, като по този начин империалистите си запазват достъпа на своите въоръжени сили до южните граници на съветската страна.
РСФСР успява да запази своите представители в Иран и Афганистан, въпреки съпротивата на империалистическите страни.
На октомврийския пленум на ЦК през 1922 година се приема предложението на Ленин за доброволното, равноправно обединение на съветските републики, в това число и на РСФСР, в нова държавна формация – СССР.
На 30 декември 1922 година се провежда I -я конгрес на Съветите на Съюза на съветските социалистически републики.
През ноември 1922 година е свикан IV конгрес на Коминтерна на който са представени комунистически партии от 58 страни. Конгресът поставя задачата за изграждане на единен работнически фронт, да се разяснява на широките работнически маси, че за да бъдат предотвратени империалистическите войни, е необходимо да се унищожи буржоазния строй.
На 20 ноември 1922 година Ленин говори пред депутатите от Московския съвет за резултатите от НЕП. „Ние сме промъкнали социализма във всекидневния живот“, „от неповска Русия ще се роди социалистическа Русия“-казва той.
С едно изречение – любимците на Путин емигрират, защото не виждат капиталистическа перспектива за Русия.
И така духовните бащи на Владимир Владимирович са далеч от науката, лагерници, белогвардейци, религиозни философи. С такъв багаж той смята да поведе народа на бившия СССР? Както казваше на времето др. Вишински: „Да, да – но не съвсем“! Като прибавим сериозната марксистко-ленинска школа в научните среди на РФ не го виждам на идеологическия фронт.
Притиснат от журналистите Путин заяви, че умереният консерватизъм не е задължително да дърпа развитието назад, напротив той ще го движи напред с помощта на оптимисти като постави условията за развитие и благосъстоянието на човека в центъра на обществения живот.
Но в условията на капитализма, пък бил той и умерен, неговата държава винаги ще поставя в центъра на обществото буржоазията и най-вече олигархията към която принадлежи и той. В центъра на обществото всеки човек може да бъде само в условията на комунизма в двете му форми – държавна и по-съвършената не държавна. Да си поставяш цели които са характерни за друга по-висша обществена система, като едновременно си оставаш в старата е „дървено желязо“, оксиморон, буржоазна демагогия.
За отношенията НАТО-Украйна той каза:
„Това означава, че НАТО го разшириха веднъж и след това го разшириха втори път, какви са военно-стратегическите последици? Инфраструктурата му се доближава до нашите граници. Например в Румъния и Полша инсталираха системи за противоракетна отбрана, но с пускови установки, на които могат да се поставят „томахавки“ – ракетни ударни системи. И това е лесно, с едно натискане на бутон, само софтуерът трябва да бъде променен – и това е всичко. “ Утре близо до Харков ще се появят ракети. Какво да правим тогава? Е, нашите ракети не са там! Поставят ни ги под носа. Разбира се, това е проблем. Това е голям проблем“.
Разбира се, че това е голям проблем за сигурността на Русия и ако натовци са се разделили с разсъдъка си ще се срещнат с нещо, което не могат да си го представят и в най-кошмарните си сънища. Но това не се дължи толкова на Путин, колкото на руските военни след 2011 година и на военнопромишления комплекс по простата причина, че те не могат да играят ролята на „жертвени агнета“, както учи неговата гумильовска пасионарност.
За начина за разрешаване на газовата криза в Европа В Владимирович посочи че:
„Първата тръба на Северен поток 2 е пълна с газ. Ако утре германският регулатор даде разрешение за доставката, доставката ще започне вдругиден. До края на тази година – в средата, в края на декември – ще приключат технологичните работи по запълването на втория газопровод на Северен поток -2. Общо това е 55 милиарда кубически метра. Ако имаме предвид, че дефицитът на европейския пазар, според нашите изчисления, ще възлезе на 70 милиарда кубически метра, 55 милиарда кубически метра – това е прилично. Веднага след като втората тръба се напълни и веднага след като бъде получено одобрението на германския регулатор, на следващия ден ще започнем доставките“.
Това означава, че каквито и песни да ни пеят американчестите европейци, за каквито и диверсификации да ни говорят – Русия ще си вземе своето. Въпросът е какво става с енергийната сигурност на България например? Смята ли някога да си върне суверенитета? Как, по какъв начин?
За закона за чуждестранните агенти той каза:
„Обещавам ви, ще разгледаме отново тези неясни критерии, някои мои познати ми казаха: ние се занимаваме с благотворителни дейности, а те ни обявяват, че сме чужди агенти. Законът не им забранява провеждането на политическа дейност. Просто тези пари, които се получават от чужбина, трябва да бъдат обявени“.
Смятам, че освен да се утвърди закона, трябва да се създаде механизма за неговото спазване, кой как ще контролира и т.н.т. но това е работа на Държавната дума и специалните органи на РФ.
За думите на турския президент за „шепата страни“, от които зависи целият свят Путин каза:
„ Разбираемо е защо турският лидер говори така, защото очевидно смята, че Турция може да бъде и постоянен член на Съвета за сигурност. Но не е наша работа, на Русия, да решава. Това трябва да бъде решено с консенсус при разрешаването на въпроси от този вид. Казах на президента Ердоган: ако унищожим ветото на постоянен член, Организацията на обединените нации ще умре в същия час“.
Въпроси от този род се решават само по един начин и Ердоган би трябвало да го знае. Аз бих го посъветвал да не застава като онова магаре, между двата ата които си разменят ритници, само за това че някой му е обещал в замяна, малко зоб от своя.
За ситуацията на европейския енергиен пазар той посочи:
„Добре познатата приказка, позната на руската публика, в която един от познатите герои кара вълка да хване риба с опашката си през зимата, а след това сяда до него и казва: „Замръзни, замръзни опашката на вълка!“ Сега, ако европейците следват този път, тогава те ще се почувстват като тези известни герои от руската приказка“.
Дано са разбрали нещо? Може и да са разбрали, само където решенията не се вземат от тях и опашките им сигурно ще замръзнат.
На въпроса: какви са начините за доминирането на влиянието на Русия в света? Руския Президент отговори:
„Уважавайте себе си. Това е основното. Не е необходимо да полагате усилия, да се докажете на някого, колко сте добри. Отнасяйте се с уважение към себе си, към собствената си история, култура. И хората ще бъдат привлечени от вас“.
Така е, дано надутите европейски подлоги на САЩ го осъзнаят.
