На 12 октомври 2012 г. историците от Софийския университет „Климент Охридски” ПРОВЕЖДАТ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА Людмила Живкова – дъщеря на Тодор Живков. По указания на някакъв ортодоксален демократ група студенти нахълтват в конферентната зала със заплахи, цинизми и обиди заявяват на историците „Кой ви е разрешил да реставрирате комунизма в България?”. На другия ден бившият министър председател и тогавашен лидер на ДСБ – Иван Костов по националното радио – програма „Хоризонт” пита историците „Кой ви е разрешил да реставрирате комунизма в България?”.
Първо, тези историци с Людмила Живкова и нейният баща нямат нищо общо с научния, обективно обоснован комунизъм в света и в България.
Второ, Иван Костов се демонстрира в публичното пространство, че е недоразвит и политически неграмотен. Те са учили и слушали нещо за социализъм и комунизъм от авантюриста Никита Сергеевич Хрушчов и от „съображенията” на Т. Живков. Според марксистката наука те са ренегати, ревизионисти, опортюнисти и декаденти. Те реставрираха вандалския капитализъм в СССР, Източна Европа и България. През изминалите 57 години от 1956 г. до днес те и техните днешни последователи – политици, социолози, журналисти, депутати, министри и площадни оратори пишат и говорят: „Идеите на комунизма са изчерпани. Безделието комунизъм. Комунизмът е свинщина. Комунистите изяждат всичко, каквото им попадне. Те са гнусни типове, селяндури”. Всички техни медии – радиа, телевизии, вестници, списания са пълни с подобна простащина и ЗЛОБА, без да се появи поне една що-годе научна полемика за науката въобще и конкретно за марксизма, даже и тогава, когато световната научна мисъл обяви К. Маркс за най-големия мислител на хилядолетието. С тази простащина учеха студентите и учениците да СКАЧАТ и „кой не СКАЧА е ЧЕРВЕН”. И днес бившите студенти и „заслужили учени” и всички, които получиха дипломи за СКАЧАНЕ, а не за ЗНАНИЯ, често повтарят „По времето на комунизма…”. Те не знаят най-очевидната истина – че никога никъде и сега НЯМА ОБЕКТИВНО съществуващ комунизъм. От къде ще знаят, като в България няма кой да ги научи… През пролетта на 1990 година минавах покрай чешмата пред входа на минералната баня в Сапарева баня, където 3-4 младежи на около 25-30 години бистреха политиката. Един от тях ме видял и се обръща към приятелите си, сочейки с пръст „Ето един комунист, мамка да е…” Отидох при тях и спокойно им казах: „Момчета,вие много ме величаете. Комунизмът е наука и е най-голямото достижение на човечеството. Аз съм се насочил към тази наука, но още не съм достигнал. Благодаря ви за УВАЖЕНИЕТО!” От тогава и до сега тези момчета,вече на 40-50 години където и да ме срещнат, свалят шапка и казват „Бай Василе, ти си ИСТИНСКИ комунист”. Нещо повече: В моята наследствена къща „вила” не съм ходил няколко години. Там пребивава моята внучка с двете си деца – често ми казва: „Много здраве имаш от 2-3 ма съграждани”. Те й поръчвали да ми предаде, че са мои съмишленици.
Компрадорската буржоазия и царедворците в България и техните издънки по времето на „априлската линия” на Т. Живков се отказаха от НЕРОН и приеха КОНСТАНТИН, постепенно – бавно и измамно се настаниха във висшите и средни кресла на управляващата партия, заеха солидни длъжности в административния апарат на държавата като „големи специалисти” и безчинстваха в родината ни. „Волът рие – на гърба му пада”. В тяхната мърсотия тогава и сега не участва нито един комунист. Крадецът вика: дръжте крадеца. Вашият демиург Н.С. Хрушчов и неговите наследници Брежнев, Андропов, Горбачов и Елцин с Тодор Живков в България изпълняваха задачи на други държави и класи, обявени в заклинанията на Дълес още през 1945 година. Известен е цинизмът и предателството на Михаил Горбачов, който заявява: „Моята цел в живота бе унищожаването на комунизма… към това ме съветваше жена ми, Яковлев и Шеварнадзе… Когато напуснах Кремъл аз не плаках, защото изпълних моята цел в живота си – унищожаването на комунизма в Европа. Съжалявам, че не постигнах същото и в Китай.”
Възниква въпросът: какво са унищожили и унищожават сега нашите герои? Какъв комунизъм са реставрирали историците от университета? За какво „комунистическо време” говорят тези, които скачаха и скачат днес? Няма ли кой да им каже, да им докаже, че власт на партия, наричаща се комунистическа е едно, а комунистическо общество е съвсем друго. Дон Кихот на Сервантес обявява и вярва, че вятърните мелници са огромни великани, а стадата в долината са мощна армия – щурмува ги, овладява ги, унищожава ги и изпада в екстаз. Санчо Панса го СЪЖАЛЯВА. Но нашите съвременни донкихотовци не виждат и не знаят, че тяхната либерална демокрация е противопоказна на обективното развитие на природата и обществото. Планетата Земя е задръстена от милиарди и милиони сухопътни, въздушни, морски и космически превозни средства; стоките и финансовите средства се движат по-бързо от светлината; научно-техническият прогрес дава възможност цялото обективно задръстване да се регулира, да се управлява и то не в държавно-национален, а в континентален и глобален мащаб. Либералната демокрация с нейната идеология „Всеки сам за себе си – бог за всички” не е в състояние да управлява съвременното общество – то изпада в системна криза, която може да възроди ФАШИЗМА в България и света. Това е политическо течение, което възниква в капиталистическото (буржоазното) общество след Октомврийската революция в Русия 1917 г. Спонсори на това течение са най-агресивните корпорации на империализма, за да защитава техните интереси. Основни черти на фашизма са: Ужасни форми и методи на насилие; Страшен антикомунизъм; Тероризъм и войни, войни, войни…; Расизъм; Ксенофобия; Фюреризъм; Социална демагогия – национал социализъм. През 20 век и до сега той се оказа най-опасният враг на човечеството и България.
След разгрома на хитлеристка Германия и нейните съюзници буржоазните държави дълго време се въздържаха да използват фашистки методи и форми за управление. Но след „Студената война” СЕГА, в новите условия на изостряща се икономическа и финансова криза фашистките елементи и организации излизат от нелегалност. Регистрират се като „демократически” и националистически партии, либерали, народни, сини, оранжеви, зелени, кафяви и др. с програми за защита на националните интереси. Провеждат митинги и шествия, маршируват по улиците на Европа, САЩ и България със свастиките на Хитлер. Строят нови къщи и квартали с формата на пречупени кръстове. Обучават се във военизирани школи и лагери. Бият и убиват чужденци и местни хора, антифашисти, черни, жълти, мургави студенти и бежанци. Рекетират, заплашват, изнасилват жени, мъже, юноши, деца, които не желаят да влезнат в техните редици. Обявяват ги за комунисти и чужденци. Призовават към стачки и неподчинение. Приемат в своите редици лица с криминални, еснафски и канибалски наклонности.
С преврат и помощта на Горбачов смениха Т. Живков и вместо да отстранят неговите извращения и ревизионизъм завзеха своя пълен, развит, реален и т.н социализъм и комунизъм. Обявиха се за демократи и най-арогантно, ренегатски и брутално вече 24 години декомуницират, реституират, приватизират, реставрират, монетаризират, деполитизират, демонтират, преименуват и забиват последния гвоздей в ковчега на „комунизма”. Размахват черепи и кости. Плашат със Сибир. Запалиха Партийния дом. Щурмуваха парламента. Рушат паметници и мавзолея на световно известния комунист Георги Димитров. Продадоха и заграбиха пазарите и цялата промишленост на България заедно с банките. Унищожиха кооперативното селско стопанство – изклаха добитъка и разграбиха селскостопанската техника. Разгромиха здравеопазването, образованието, науката и управлението на държавата; унищожиха народната наборна армия и я замениха с професионална армия от наемници – репресивно оръдие на буржоазната държава срещу подтиснатите маси. „Алчните” пенсионери станаха просяци; юношите – рекетьори и проститутки; децата – гаврошовци. И ТОВА АКО НЕ Е ФАШИЗЪМ, какво друго може да бъде.
В арсенала на фашизма влизат: Заклинанията на Дълес от 1945 г.; Бомбардировките на Хирошима и Нагасаки през август 1945 г.; Доктрината „Труман” от 1947 г.; Военната организация НАТО; Студената война против СССР и държавите от Източна Европа и войните на САЩ против Виетнам, Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Сирия, Судан и т.н. – общо над 300 войни през периода след Втората световна война.
Васил Крапчански
