ДВА ВЪПРОСА
Редакцията на в-к „Комунистическа правда предлага на своите читатели съкратен превод на статията поместена във в-к „Рабочий путь” озаглавена „Два въпроса, или аз съм калпав пропагандист…”.Който желае да го прочете в оригинал и цялостно може да го намери на адрес: https://work-way.com/blog/2017/10/26/dva-voprosa-ili-hrenovyj-iz-menya-propagandist/
Първи въпрос: след като капиталистът организира бизнеса и се охарчва, купува станове и различни други средства за производство, разработва ноу-хау – негова интелектуална собственост, то капиталистът има ли право да не доплаща труда и да получава за себе си печалбата?
Втори въпрос: как на практика да разберем устройството на съвременното общество и защо то се движи само и изключително в посока към комунизма?
Историята е най-добре да се изучава от първоизточниците, например от материалите на партийните конгреси, протоколи, стенограми, преписки и т.н.т., понеже там детайлно се разяснява едно или друго историческо явление в живота на страната, приведени са хиляди факти, без които е невъзможно да си представиш ставащото по света и в СССР. Историята на болшевишката партия е неразривно свързана с историята на СССР. Връзката е толкова тясна, че една без друга те просто не могат да съществуват. Принципно е ясно защо. Защото партията на болшевиките беше важна част от Съветската власт, ръководител на съветската държава като важен орган на диктатурата на пролетариата. И защото всички сериозни мероприятия, всички важни действия на тази власт винаги предварително се обсъждаха на партийните конгреси.
Що се отнася до комунизма, то към него водят самите икономически закони на капитализма и за да може да се обясни на хората, от къде произтичат техните проблеми те трябва да познават тези икономически закони. В частност е важно да се разбере главното, че комунизмът това не е разпределяне на произведените продукти, а преди всичко начин на тяхното производство, при който всички те принадлежат на този, който ги произвежда. И за това комунизмът е действително най-справедливото обществено устройство. Понеже сега, при капитализма, всичко което се произвежда от едни, принадлежи не на тях, а на тези, които притежават средствата за производство – заводите, фабриките, становете, земята, оборудването, суровините и т.н.т. – е на буржоазията, на капиталистите. И капиталистите решават, колко от произведения продукт ще се даде на производителите. За каква справедливост може да се говори тук?
Представете си, че отивате в гората и събирате гъби. Ходили сте цял ден, краката ви болят, набрали сте пълна кошница с гъби. Тръгвате си, но ви казват – дайте ми гъбите, те не са ваши, а мои, защото гората е моя! Но гората не може да бъде на някого, тя е създадена от природата за всички хора на земята. По същия начин както са създадени от природата въздуха, водата, слънчевата светлина – всички природни богатства на нашата земя. И те са необходими за живота на хората. Сега при капитализма, работниците така и постъпват – те безропотно дават на капиталистите това, което те самите са произвели, което са създали със собствените си ръце.
Комунизмът отстранява тази голяма несправедливост. Понеже производството на всеки продукт, на всяка вещ при комунизма са от цялото общество, произведеното също принадлежи на цялото общество, а не на някакъв отделен негов член. Всеки член на комунистическото общество взима само толкова колкото му е необходимо. Никой не ти стои на главата, никой не ти определя, колко да се даде на един или на друг. Регулатор тук е човешката съвест на всеки човек от комунистическото общество, неговата съзнателност. Буржоазната пропаганда декларира, че това е нереално, понеже всеки ще се старае да не работи, а ще взима колкото може повече. Но това е глупост. Нима от слънчевата светлина или от въздуха те взимат колкото могат да вземат? Не, те взимат само толкова, колкото им е необходимо за живота. Сега хората се запасяват (и в предишните човешки общества също) понеже се страхуват, че утре няма да имат. Но ако знаят, че и утре ще имат всичко необходимо за живота му, ако обществото произвежда огромни количества продукти, толкова много, че покрива цялото желание за потребление на хората, кой ще се запасява? От това няма да има никакъв смисъл.
И реалностите на съветското общество (общество което не е напълно комунистическо, а вървящо към комунизма) показаха, че когато продуктите са много и стигат за всички, никой не мисли да се запасява. Например – питейната вода. В СССР тя беше съвсем безплатна. Тя не се продаваше, като сега в бутилки и балони. По улиците на съветските градове имаше бюфети с прекрасна, чиста питейна вода, такава чиста тя течеше от крановете във всички домове. В селата имаше обществени кладенци и помпи. И на никого не му минаваше през ума да се запасява. Така горе долу стоеше с хляба (в късния брежневски СССР). Наистина той още не беше съвсем безплатен, но го имаше в изобилие и толкова евтин, че селските жители си хранеха свинете с него – понеже така им беше по-удобно, вместо да запарват зърното. Сега за тези широко разпространени явления буржоазната пропаганда не желае да си спомня, тя се страхува, че трудещите се ще разберат истината за съветския живот. Но от песните думите не можеш да изтръгнеш. Това беше и живелите в СССР го знаят отлично. В СССР изхранването на прасетата с хляб се смяташе за недостойна постъпка и за това, тези които го практикуваха ги ругаеха, опитваха се да въздействат на колхозниците с определени мерки (например да не се продават на човек повече от два хляба и др.). Но в момента за нас е важен факта, че необходимите продукти действително могат да се произведат, разбира се със съвременна техника и технологии, както ни показва опита от СССР. Въпросът е в това, че са необходими съвсем различни обществени отношения от днешните – т.е. не частна собственост върху средствата за производство, а обществена, общонародна собственост – основата за сит и щастлив живот.Този, който разбира икономическите закони на капитализма, му е смешно да слуша за капиталиста, без който работниците едва ли не, не могат да оцелеят и който създава всичко произведено за своя сметка. Този буржоазен мит още при Маркс беше много добре изобличен, а практиката в СССР и в страните на социализма напълно доказаха неговата истинност. Всичко което има капиталистът, е създадено от ръцете на работниците за него! И няма нищо такова, което работниците да не могат да направят без капиталиста, още повече, че днес, при империализма, капиталистите вече и не организират сами новите производства, и не ги управляват – всичко тяхно се извършва от наемните работници които управляват вместо тях. Днес капиталистите са си оставили само една функция – да грабят произведения от работниците продукт в своя собственост и да ги обръщат в пари – тази стока, заради която те са готови на всякаква подлост. Когато помниш и знаеш всичко това е смешно да слушаш евтините анекдоти, измислени от буржоазната пропаганда за това, че „ще дойдат комунистите и ще ви вземат всичко”. Нещо от някого комунистите действително ще вземат – от капиталистите, които дълги години (десетилетия и столетия) самите те са грабили работниците си, за да бъде дадено всичко това на всички работници, на всички трудещи се, на целия народ. Но комунистите не взимат личната собственост на никого!Колата, домът, кокошките, четката за зъби – това именно е лична собственост. Напротив, всеки член на комунистическото общество получава такава собственост, която не притежава и никога не би могъл да я притежава, ако не притежава собствеността върху средствата за производство (заводите, фабриките и т.н.т.), само която и ще позволи на човека да се освободи от всички измъчващи го днес проблеми. Тази собственост върху средствата за производство няма да бъде негова частна собственост, тя ще бъде общо притежание, ще бъде собственост на цялото общество. Но точно това е и хубавото, защото всеки член на обществото, получава и владее заедно с другите членове на комунистическото общество всичко, което той вижда около себе си, всичко което има неговата страна – всички заводи, всички фабрики, всички електростанции, всичко, което е в недрата на страната и т.н.т. Той ще стане многократно по-богат, от днешните капиталисти!
А сега какво става? Капиталистът, да предположим, има частен завод. Но той самият не работи на становете и оборудването, той не работи – на всякъде му работят работници, и тези работници му произвеждат всичката стока, цялата продукция на завода. А всичко произведено от тях принадлежи на капиталиста, притежателя на завода. На какво основание? Ами защото, всички станове и оборудването, всички помещения са негови! (От къде ги има, ние ще кажем по-късно). Затова той може да не работи на становете, и дори да не управлява процеса на производството (дори може да си позволи да не стъпва в завода) и при това да си живее и да си пее. Всичката работа се върши от работниците – те му осигуряват хубав живот. А самите работници, колкото и да работят, ще бъдат без панталони, понеже нямат свой завод и свои станове.
Именно тази ненормална ситуация и желаят да променят комунистите. Този който работи, трябва да живее по-добре. А който не желае да работи, който иска да паразитира – да живее за сметка на другите (като разните там безделници и тунеядци), нека си смуче пръстите. По времето на либерално-преустойствената пропаганда много ругаеше тунеядците в СССР, като призоваваше народа да прави капитализъм, буржоазната пропаганда се кълнеше, че при капитализма ще живее добре този, който работи повече. Какво виждаме на практика, в 25 годишния ни живот при капитализма? Виждаме, че всичко това е лъжа. Лъжа с голяма буква. Именно тунеядците, не можещи нищо, освен да грабят, да обират и да мошеничестват, живеят най-добре от всички – притежават нашите бивши заводи и фабрики, разпореждат се с всичко в недрата на страната ни. А тези, които нямат време за почивка, които загробват здравето си, работейки на тези същите заводи и фабрики, трябва да теглят кредити, за да изучат децата си и то за да платят за неща, които са произведени от тях в милиони бройки!
Много е обидна ситуацията с трудещите се у нас. Защото нито един капиталист, нито един отвратителен олигарх, който седи и заповядва, как ние всичките трябва да живеем, без нищо да е създал, нито един завод не е изградил! Всичко, абсолютно всичко, тези паразити имат, благодарение на съветските работници, на съветския народ, тоест от нашите дядовци и баби, от нашите майки и бащи!
Но защо тогава такива като Абрамович или Усманов казват, че заводите са техни, щом те не са ги изградили и нищо не са направили? Ами защото те просто ги откраднаха от нас тези заводи, докато ние говорехме за перестройка, без да разбираме, че те са създадени от други и че трябва грижливо да ги пазим от такива подобни предатели и паразити.
Но и в капиталистическите страни, където никога не е имало социализъм, заводите също не са построени от капиталистите – те са изградени също от работниците, със собствените им ръце, вграждайки всеки камък, забивайки всеки гвоздей, монтирайки цялото оборудване. Могат да кажат, че работниците са извършили всичко това за пари, които капиталистът е натрупал от преди. И това е лъжа. Не може да натрупа толкова пари,че да стигнат за цял завод като ги заработи с труда си. Тези пари, също са откраднати от работниците, само, че от други, предишни работници. Но каква е разликата, ако източникът е един и същ?
С труда си капиталистът никога не живее, той винаги съществува и трупа богатството си за сметка на присвояването на продуктите от работниците! Е тогава за какво е толкова необходим на работниците, като те могат да правят всичко без него? Капиталистът днес, при съвременните технологии и техника, се превърна в излишно звено в икономиката – той не и́ позволява да се развива, не позволява на науката и техниката да служи на хората. Те трябва да се освободят от него и всички проблеми на съвременното общество ще се решат.
Отговорът на митовете на буржоазията е много лесен, на места той е съзнателно опростен. На практика всичко е много по-сложно и дълбоко. Но, като цяло, този отговор е верен. Именно такъв е сега животът ни. Затова именно комунистите призовават трудещите се да изградят общество за себе си.
превод Милчо Александров
