Пресслужба на Централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация
Юрий Вячеславович Афонин
Първи заместник-председател на Централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация, депутат от Държавната дума
Юрий Афонин припомни на участниците в програмата „60 минути“ и на зрителите за 105-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, която беше отбелязана тази седмица, както и годишнината от легендарния парад на 7 ноември 1941 г. Парадът, участниците в който тръгнаха направо от Червения площад, за да защитят столицата. И разказа как 81 години по-късно на митинг в чест на годишнината от Великата октомврийска революция двама доброволци, ръководители на местни комитети на Комунистическата партия на Московска област, бяха тържествено изпратени на фронта. Това са първите секретари на градските комитети на партията в Сергиев Посад и Жуковски, 43-годишният Денис Ахромкин и 45-годишният Николай Гришин. И двамата имат военен опит и са преминали необходимото обучение. Денис, говорейки на митинга, каза, че ще се бори за бъдещето. За сина си, кадет трета година от Военния университет, бъдещ политрук (политически ръководител), за да се отглеждат бойци които да атакуват само по време на учения. Така че тези, които днес тепърва навлизат в зряла възраст, никога да не им се налага да се бият.
Правейки паралели между Великата отечествена война и специалната военна операция срещу неонацистите като Бандера, първият заместник-председател на ЦК на Комунистическата партия на Руската федерация отбеляза, че по това време страната ни успя да оцелее благодарение на бързата индустриализация на националната икономика на СССР. Но това не би било възможно без образовани, квалифицирани кадри. Юрий Вячеславович цитира думите на Сталин, казани от него на Всесъюзната конференция на работниците от социалистическата промишленост през 1931 г., когато фашизацията на Европа вече е в разгара си и въздухът мирише на предстоящата война: „Ние изоставаме с 50-100 години от напредналите страни. Това разстояние трябва да го пробягаме за 10 години. Или ще го направим, или ще бъдем смазани.”
Днес Русия е в подобна ситуация. След като загубихме много през 30-те години от унищожаването на СССР, трябва да издържим войната с колективния Запад, който ни превъзхожда по икономически и военен потенциал. А за това трябва бързо да изминем път, който би отнел години и години в условията на мирно развитие. Юрий Афонин изрази увереност, че със сигурност ще минем по този път. Нашите бойци и командири са с много висок морал. За да им се осигури всичко необходимо – оръжие, оборудване, боеприпаси – служителите на предприятията от военно-промишления комплекс работят на две или дори на три смени, често без почивни дни и празници.
В конфронтацията с колективния Запад, който воюва с Русия чрез ръцете на украинците, целият ни живот трябва да бъде подчинен на главната цел – предстоящата победа. Но международният политически дневен ред все още преобладава в информационното пространство, по-специално много се обсъждат последните избори за Конгреса на САЩ. Юрий Афонин призова да не си правим илюзии, че победата на републиканците над демократите по някакъв начин ще промени политиката на САЩ към нашата страна – тя все пак ще остане антируска. Спомнете си поне идването на власт на Тръмп преди шест години, по отношение на което някои от нашите политици тогава изпитаха еуфория. По време на неговия мандат като президент на Съединените щати американската външна политика не претърпя големи промени, освен че акцентът се измести донякъде. Но не стана приятелски или поне неутрален към Русия.
Страната ни скъса досегашните си отношения с Европа и САЩ и има изгледи това да е завинаги. 30 години се влачим след тях и това не донесе нищо добро за страната и народа ни. Десетилетията на прозападна политика ни струваха скъпо, породиха огромен брой проблеми, с които днес трябва да се справяме буквално в извънреден режим.
В същото време все още имаме доста широка аудитория, която продължава с ентусиазъм да наблюдава събитията, случващи се от двете страни на Атлантика. Юрий Вячеславович призова по-рядко да се обръщаме към Запада, да се тревожим по-малко за това, което се случва там. Според него е по-добре да гледате добър съветски филм – сега те се показват по-често по руските телевизионни канали. И с право, защото учат на добро и справедливост.
Що се отнася до Европа, сега има все по-малко не само справедливост, но и здрав разум, отбеляза първият заместник председател на ЦК. В името на спасяването на неонацисткия режим в Киев европейските лидери сега принуждават населението на Стария свят да се откаже от най-важните си постижения, от бъдещето си, от това, за което са мечтали от много години. Високият стандарт на живот, развита високотехнологична индустрия, която няма да издържи на конкуренцията на световния пазар без евтини енергийни източници. Ще трябва да забравят за опазването на природата, за приоритетното развитие на зелената енергия.
Юрий Вячеславович даде пример: как преди 40-50 години една от най-големите реки в Европа – Рейн – беше практически мъртва. Индустриалните отпадъчни води унищожиха по-голямата част от речната флора и фауна. Но през следващите десетилетия тази река успя да възстанови чистотата. Животът се върна в Рейн. Това стана възможно отчасти чрез преместването на най-мръсните индустрии в страните от Третия свят, но имаше и радикална промяна в енергийната политика. Отдалечавайки се от въглищата, Европа се отърва от киселинния дъжд, защото именно емисиите от въглищни електроцентрали с голям брой серни и азотни оксиди образуваха такива валежи в Европа.
В Германия през 2021 г. делът на възобновяемите източници в потреблението на енергия е достигнал 18%, докато в САЩ е едва 8%, каза Юрий Афонин. Но сега ситуацията се променя. Европа се връща към широкото използване на въглища – най-мръсният от всички енергийни източници, произвеждащ най-опасните емисии. Това означава, че отново ще започнат да валят киселинни дъждове, които отново ще отровят Рейн и ще разядат камъните на старите европейски катедрали и замъци.
Оказа се, че същата възобновяема енергия може да се развива успешно в Европа само защото е произведена от евтин руски газ, който сега не искат да купуват. А без синьо гориво от Русия по-нататъшното „озеленяване“ на европейския енергиен сектор става невъзможно.
И всичко това поражда друг, по-сериозен проблем. Подкопаването на енергийната сигурност, което е резултат от русофобската политика на европейските лидери, което неизбежно ще доведе до социално разслоение на обществото. На хоризонта се очертава вълна от различни спирания за потребителите поради неплащане на комунални услуги понеже рязко се покачиха цените. Едва ли лидерите на европейските държави не разбират това. Но те, както знаете, имат други приоритети – в подкрепата си за киевската хунта.
Междувременно самите бандеровци продължават войната с паметниците, което, както отбеляза Юрий Афонин, може да има далечни последици. През 2014 г. в Украйна бяха разрушени паметници, свързани със съветската епоха, сега се унищожава всичко, което по един или друг начин напомня за споделеното с Русия минало. Украинската младеж вече е възпитана в русофобски дух. И с напускането на онези поколения, които завариха съветската епоха, цялата ни обща история ще бъде затъмнена и забравена – ако неонацисткият режим на Бандера продължи в Украйна.
След разбиването на СССР те също се опитаха да убедят руската младеж в „погрешното“ минало. Внушиха и՛ идеологията на консуматорството, желанието за красив живот, лукс и блясък. В същото време филми като „Негодници” дискредитираха историята ни, насаждаха чувство за национална вина и малоценност. Голяма част от представителите на шоубизнеса, които тогава организираха русофобските и антисъветските завети по телевизията и концертите, в интернет, днес избягаха зад хълма. Както и някои представители на поколението, което тези русофоби и антисъветчици все пак успяха да възпитат в този дух.
Да, имаме и други млади хора, преди всичко момчетата, които сега се борят срещу нацизма. В същото време сред доброволците, като комунистите Денис Ахромкин и Николай Гришин, има повече възрастни мъже, възпитани от други ценности. Като колективизъм, патриотизъм, готовност за саможертва. Юрий Афонин пожела на всички, които днес са на фронтовата линия, да се завърнат от фронта живи и здрави, чрез собствения си пример, чрез подвизите на други герои от миналото и настоящето, да възпитат тези ценности в своите деца, а след това и в техните внуци.
Превод Милчо Александров
2022-11-11 20:32
