интервю с Евгений Яковлевич Джугашвили
Продължение от бр. 12
Войната диктувала закони на военното време и те били закони за всички. Леонид бил разжалван от офицер в редник и изпратен в наказателен батальон. Скоро попаднал в плен. Когато узнали, че сред пленниците има син на член на политбюро, немците започнали да го използват за агитация по фронтовата ивица; говорейки по радиото, той агитирал съветските войници и офицери да минават в плен.
Работата взела политически характер. Сталин дал указание на началника на централния щаб на партизанското движение П.К. Пномаренко да измъкнат сина на Хрушчов от немците. Когато доложил на Сталин, че Леонид е на разположение в един от партизанските отряди и поискал самолет за доставката му в Москва, то Сталин отговорил: „Не трябва да рискуваме още един офицер. Съдете Леонид Хрушчов на място.” Синът на Хрушчов е разстрелян като изменник на Родината.
След смъртта на Сталин Хрушчов щателно криеше този факт и даже е бил пуснат слух, че летецът Леонид Хрушчов е загинал в бой с немски изтребители. У нас умеят да пускат слухове.
Самият Хрушчов, бидейки член на Военния съвет на югозападното направление, т.е. армията, сражаваща се при Харков, в критичен момент, когато немците обкръжили нашите войски, напуснал фронта и избягал в Москва. Заплашвал го военен съд. От наказание го спасил Молотов. В една от следвоенните речи Сталин нарекъл Хрушчов смахнат. Може би всичко това се изля след смъртта на Сталин в открита ненавист към него и Хрушчов започна да я насажда в народа.
Хрушчов беше отмъстителен човек. Отмъщавайки на Сталин, той отмъщаваше на децата му.
Въпрос: Широко са разпространени думите на Сталин, когато се решавал въпроса за размяната на Вашия баща с фелдмаршал Паулус, взет в плен при Сталинград „Редник с маршал аз не заменям”. Този отговор е предаден от немската страна чрез председателя на Шведския червен кръст Бернанд. Ако това е така, то постъпката на Сталин нашите плуралисти използвали по своему: ето Сталин е толкова жесток, че даже сина си не пожалил. Но… ако Сталин беше разменил сина си, старши лейтенант с фелдмаршал, представям си какъв вой щеше да подхване радикалната преса, лепвайки му поредния етикет. Как се отнасяте към постъпката на дядо си?
Отговор: „Редник с маршал аз не разменям” – тази фраза прозвуча във филма „Освобождение”. Точно тези думи може би Сталин не е казал, но режисьорът Озеров съвсем точно и лаконично е предал позицията и характера му. Един от нашите пленници ми разказа как съветските военнопленници, узнавайки за размяната (немците писали във вестниците и съобщили по радиото) някак загубили сили за съпротива. „Когато стана известно, – спомняше си той, – че Сталин е отказал размяната, ни изпълни с голямо уважение към него и увереността в победата вече никога не ни напусна.”
Сталин по-добре от другите е разбрал, че не бива да прави тази смяна. Заради победата Яков бил поставен на олтара на отечеството.
В новия филм на киностудията „Грузия филм” – „Яков – син на Сталин” режисьорът Деви Абашидзе реши по своему този въпрос. В неговия филм Сталин отхвърля размяната с думите: „А какво ще кажат другите бащи?” Струва ми се, че това не е така бойка фраза, но има по-дълбок смисъл, отколкото при Озеров.
Днешните „съдии”, които осъждат Сталин – бащата, за жестокост към сина си нанасят удар от към тила. Не се съмняваме, че в случай на смяна те биха го заклеймили по-жестоко.
Въпрос: В тази статия за Вашия баща се казва, че „след капитулацията на фашистка Германия много документи, хвърлящи светлина върху престоя в плен на Я. Джугашвили, попаднали в ръцете на англо-американските групи, разбили немските архиви”. Потвърждава се, че документите били скрити дълги години. В книгата си „Спомени и размисли” маршал Г.К. Жуков пише, че веднъж задал въпрос на Сталин за съдбата на сина му. Преди да отговори Сталин изминал няколко крачки из кабинета. И каза: „Не се спаси Яков от плен. Разстреляха го фашистите.” По неизвестни справки те го държат изолиран от другите военнопленници и го агитират да измени на Родината. По-нататък, както отбелязал Жуков, Сталин помълчал минута и твърдо добавил: „Не, Яков предпочитал всяка смърт пред измяна на Родината”.
Във филма „Падането на Берлин” М. Чиаурели поставил малък фрагмент за героичното поведение на Яков в немски плен. Като видял филма Сталин поискал фрагмента с Яков да се махне. Може би той е смятал, че не бива да се говори преждевременно за личната му мъка и за подвига на сина му.
Въпрос: Страниците на нашите вестници и списания са пълни със съобщения за масови репресии, извършени от Сталин над своя народ. Като че той лично подписвал заповедите. Какво можете да кажете Вие по този повод?
Отговор: Първо, в борбата с троцкизма Сталин се е опирал на руския народ. Затова на сегашните последователи на Троцки, настанили се в много печатни органи, не им се удава да посеят в руския народ недоверие към Сталин. Насаждайки мисълта за виновност на един народ спрямо друг, лесно ги настройвали един срещу друг.
Второ, появиха се не малко така наречени историци, философи, публицисти – „изследователи” на недалечното ни минало, които изказват съмнение в целесъобразността на жестоките мерки към контрареволюционните сили. Ще рече, че след 1917 г. свалената класа в Русия едва ли не е аплодирала болшевиките. Тези „изследователи” не помнят как кулаците разпорваха коремите на двадесетхилядниците и ги натъпкваха със зърно. Те не помнят как са убивали от засада активисти и с брадви изсичаха семейства. Как в края на двадесетте и началото на тридесетте години от троцкистите отново беше пуснат термина „кулак” и отправяли огън и жупел поголовно едва ли не към всеки селянин,за да възбудят у тях ненавист към съветската власт. Нали и гладът през 1933 г. е повторение на глада от 1921 г., само че в много по-големи размери. И за всичко това сегашните космополити обвиняват Сталин. Те се стараят преди всичко да убедят младежта, че той е бил тиранин, като всеки пострадал „историк” назовава свой брой на пострадалите с явен коефициент на ненавист към личността на Сталин.
Така Рой Медведев не пропуска случай да напомни на аудиторията, че той като историк посочва цифрата 40-60 милиона. Нима неговият баща не беше член на Военно-революционния трибунал, организиран от Троцки и Свердлов през 1918 г., който е осъдил на смърт хиляди невинни хора? И не е ли станал неговият баща през 1938 г. „жертва” на Сталин и при това „невинна”? Трябва да се ориентират в тези събития нашите историци.
Друг „историк” – Солженицин, от чужбина казва на Медведев – 66 милиона. Много леко новите историци жонглират с милиони човешки животи: 40-60-66 милиона и т.н. И всичко приписват на Сталин. Аз и моите приятели се постарахме и пресметнахме спадането на населението на нашата страна, като взехме под внимание данните на Рой Медведев, публикувани в „Аргументи и факти”. За основа взехме населението на Русия преди първата световна война. Като пресметнем раждаемостта и смъртността, емиграцията и жертвите от репресии по „счетоводството на Рой Медведев, получихме, че към 1941 год. СССР трябва да е имал 90 милиона души. Направихме справка в регистрите за населението – а там пише, че към 1941 г. в СССР са живели 190 милиона. Ето, сами съдете колко струват данните на такъв „историк-перестройчик”.
Ако говорим за пролятата кръв, то най-много кръв е пролята през 1918-1934 и 1957-1990 г., тоест периоди, когато страната се е ръководела от така нареченото „колективно ръководство”.
Въпрос: А как стои въпросът със Сталинските концлагери?
Отговор: Концлагерите бяха създадени от Троцки и Свердлов. Погледнете постановлението на Свердлов от 5 септември 1918 год. и ще се убедите. Сталин е използвал това „наследство”, макар че си е поставил за цел освобождаването на невинните и наказание на виновните. Само през 1939 г. от лагерите са освободени 327 400 души.
Въпрос: Говори се за репресирани от Сталин 40 хиляди военнопленници. Също ли не е вярно?
Отговор: Разбира се. Документите свидетелстват, че в армията са осъдени 6-8 хиляди привърженици на Троцки, от които 600 души са разстреляни. Аз видях списъка на разстреляните поименно и той някъде беше публикуван. Нали имаше заговор. Троцки искал неговият любимец Тухачевски, с когото имал постоянна връзка, да оглави заговора. Какво е могъл да направи Сталин или който и да е на негово място?
Въпрос: Така че всичко, което четем за зверствата на Сталин, не е вярно?
Отговор: Да, не е вярно. Та вижте какво се получава: директното писмо за поголовно унищожаване на кулачеството е подписано от Свердлов, изпълнявани са директиви на Троцки, Тухачевски, Якир, а приписват унищожаването на казачеството на Сталин. Но нали е добре известно, че председател на Совнаркома е бил Ленин, наркомвоемар е бил Троцки, председател на ВЦИК – Свердлов. Сталин не е имал първа роля. След смъртта на Ленин председател на Совнаркома на СССР и на РСФСР е бил Риков. Членове на ЦК дълги години несменяемо бяха Троцки, Бухарин, Зиновиев, Каменев и др. , т.е. членовете на ЦК едновременно заемаха и правителствени постове. Поста председател на Совнаркома Сталин заемаше само през 1941 г.
На Сталин приписват не само глада през 1933 г., но и през 1921 г., когато умряха милиони селяни. На него приписват и убийството на Шаляпин, прибавяйки, че и това на Есенин също е дело на ръката на „вожда на народите”.
Сталин получи в „наследство” този държавен механизъм, този репресивен апарат, който беше създаден през 20-те години. И този апарат продължаваше да действа независимо от това дали Сталин е дошъл на власт или някой друг. Но заслугата на моя дядо се състои в това, че той, получавайки подкрепата на партията и народа, спря репресиите, а в края на 1938 г. и в началото на 1939 г. унищожи репресивния апарат ВЧК – ОГПУ – НКВД. Не напълно, а частично. Той успешно унищожаваше петата колона в страната, но не успя – настъпи войната.
Въпрос: Вие навярно сте запознат с книгата на Д. Волкогонов „Триумф и трагедия”?
Отговор: Колега на Рой Медведев по антисталинизъм – Д. Волкогонов се подвизаваше отначало на философското поприще, а после за награда за пасквилите за Сталин получи титлата доктор на историческите науки.
Но каква ирония на съдбата. Аз помня лекциите на Волкогонов в академията, когато той честичко цитираше Сталин. И знаете, убедително цитираше. Сега цитира Троцки. Служивярно. Волкогонов преиначава историята осъзнато, така наречено концептуално. Той пише например: „… Троцкизмът даже във времето на най-голямото влияние, в средата на 20-те години, имаше съвсем малко привърженици в партията.” Защо лъже? За да каже: „ На Сталин е бил нужен повод, за да може един път завинаги да свърши с всеки, който не споделя възгледите му”. („Правда” от 9 септември 1988 г.)
Няма нужда да доказваме, че троцкизмът е бил силен, а нашата сегашна действителност говори за неговата жизненост.
Не бива да говорим и за такива озлобени изследователи като Антонов-Овсенко. Това е синът на същия този В.А. Антонов-Овсенко, засрелян през 1939 г., който е донесъл на Троцки в Смолни радостната вест за завземането на Зимния дворец и на чиято съвест тежат не малки жертви – главно офицери от армията. На техните пасквили пресата даде „зелена улица”. Всичко за антисталинския фронт, всичко за своята победа!!
И какво само не съчини тази компания: Сталин – агент на царската охранка, параноик и шизофреник, застрелял жена си, при това и съперника Киров, запалил на дачата мравуняк, разбил оградата и избягал гол от охраната, за да пиянства с председателя на съседния колхоз, плюл в чинията на „вожда на руския пролетариат” Яков М. Свердлов, зарязал на операционната маса Фрунзе и т.н. Първенство в тоя род измислици за Сталин държи списание „Огоньок”, редактор на което е В. Коротич, който е щедро подпомаган с американски долари. Той все повтаря миналите клевети на един от идеолозите на троцкизма от 20-те години и „плуралист”, ненавистник на руския народ Н.И. Бухарин. „Огоньок” държи първенство в измислянето на мръсни сензации за Сталин. Но вестник „Вечерен Донецк” от ноември 1990 г. съперничи на Коротич. Тяхната сензация накара да позеленее от завист Антонов-Овсенко. Редакторът на този вестник съобщава, че злодеят Сталин панически се страхувал за живота си и през 1935 г. заповядал да му намерят двойник. И му намерили във Винице, някой си Евсей Лубицки. По-нататък цитират: „След това на празниците 1 май и 7 ноември „вождът” си спял в служебния кабинет или на дачата, а на трибуната на малзолея вместо него стоял Евсей Лубицки. Тази роля той изпълнявал седемнадесет години”.
Какво може да се каже по този повод? Види се, когато пиеш – трябва да замезваш. Изглежда авторът на фалшификацията не съобразява, че на трибуната ръководителите на държавата стояха понякога по няколко часа, налагаше се да обменят мнения и да се решават едни или други държавни въпроси. Някакъв „двойник” в тази ситуация би се разкрил. А и Хрушчов не би изпуснал случая да извести на света подобна сензация.
Вижда се, че става въпрос за чиста провокация. Но на кого можеш да потърсиш отговорност за лъжа, дезинформация? „Вечерен Донецк” взел информацията за двойника на Сталин от очерка на канадския журналист И. Херолд на тема „Дубльор”. А сведението за самия Евсей Лубицки като двойник на Сталин уж бил потвърдил внукът на Сталин – полковник Джугашвили, т.е. аз. За това осведоми читателите си и ленинградският журналист Я. Сулохин. Не друго, а като утвърден „плуралист” и борец за гласност.
Въпрос: Не Ви ли се струва, че сегашната плутократична свободия стигна до предел, ако някои печатни органи решават да организират съд на Сталин? Хората недоумяват, четейки небивалици за Сталин?
Да издържиш на нечуваната за цялата история война, да се възстанови в кратък срок разрушеното от войната, да се предотврати нова, трета световна война – нима няма в тези заслуги и подвизи на народа и личен принос на Сталин? Ако печатът лъже, то кой координира неговата дейност?
Отговор: Много средства за масова информация са подчинени на определени групи или твърди структури. Това е много ясно. И това е тревожен факт доколкото който владее печата, той държи и властта. Печатът е грозно оръжие. Ако искате да разберете в чии ръце конкретно е това оръжие и тази власт, вгледайте се срещу кого пишат особено усърдно и съгласувано, на пръв поглед различни вестници и списания. Тук е отразяването на патриотичното съзнание, унищожаване и развенчаване на социализма и КПСС, руската държава и общосъюзното единство на народа. А когато хората, напълно естествено е, започнат да се възмущават от това, същите издания ги обвиняват в антисемитизъм. Та ето ви отговора кой командва печата и в кого е властта.
Ненавистта на ционистите към Сталин е свързана не само с това, че разгроми троцкизма, но и затова, че не им даде в залог Русия, а с нея и Европа, а може би и света.
Въпрос: Обвиняват Сталин и в антисемитизъм. Доколко са сериозни, от Ваша гледна точка, такива обвинения?
Отговор: Аз мога да кажа, че обвиненията в антисемитизъм като правило идват от ционистите. Те пускат в ход този жупел, за да отвлекат вниманието от себе си. Известно ми е, че обвиняват и вашия вестник в антисемитизъм само заради това, че вие открито съобщавате имената на началниците на лагерите, състава на първото съветско правителство, в което са били главно евреи, зверствата на ВЧК, която се е състояла 90% от евреи и латвийци. Но от тези факти нищо не се получава. Това е история. Така е било.
Известно е, че Сталин е отделял много време за изучаване на националния въпрос. В една записка обръща внимание, струва ми се на А.И. Микоян, през 1934 г. на високия процент на хората с еврейска националност в партийно-правителствения апарат и в печата. Това е същият апарат, който е съставен в началото на установяване на съветската власт при Ленин, както казах преди.
През 1936-1936 г. Сталин е започнал чистка в партията, предприета от Ленин още през 1921 г., когато тя е наброявала 400 хиляди члена. Известно е, че тогава, в революционния период, в партията на болшевиките влязоха доста декласирани елементи, имаше отрепки на обществото. Тогава партията оредя до 200 хиляди члена.
Сталинската чистка разклати „главата” на партията, главно протежетата на Троцки. Защитавайки Троцки и хулейки Сталин, сегашните ръководители вървят по същество по пътя на Троцки. Отново всичко се повтаря: дестабилизация на икономиката, избухване на гражданска война, недостиг на хранителни продукти, глад и т.н.
При Сталин от партията, която тогава наброяваше повече от милион членове, бяха изключени 270 хиляди. Ставали са и грешки и тях никой не отрича. За тях Сталин говори на ХVІІ конгрес на партията. Трудно е било да се разбере кой е другар, кой враг. Борба е било.
Да, националния въпрос – това е основен въпрос и даже по-важен, отколкото икономиката. Като се реши националния въпрос, ще се решат и всички останали въпроси. Ако отворите енциклопедията „Великата отечествена война 1941-1945 г..” излязла по случай 40-годинината от победата над фашизма и започнете да изваждате от нея имената на всички членове на наркома, на плещите на които лежеше цялата тежест на войната, то ще ви направи впечатление следния факт: от 47-те члена болшинството са били руснаци, белоруси, украинци. Тоест, еврейският образец Нарком от 1934-1935 г. е сменен със славянски образец 1938-1940 г. И именно тогава, при Сталин, всички малки народи в републиките се обединиха около великия руски народ. Народите не бяха разединени, те воюваха рамо до рамо като една нация и победиха.
Напразно съветските ционисти обвиняват Сталин. Просто при Сталин некомпетентните евреи трябвало да напуснат постовете си, а тези, които били привърженици на Троцки и участвали в заговора, били изпращани в концлагери или ликвидирани. Но те не искали да напуснат постовете и да загубят привилегиите си. Затова имаше яростна съпротива. Те губеха властта над Русия.
При Сталин най-компетентните евреи били забелязвани от него, били удостоявани с високи звания и награди. Много евреи бяха истински патриоти за своята Родина и храбро се сражаваха на фронтовете. Аз като авиоинженер твърдя, че в авиацията имаше много трудолюбиви евреи конструктори, създатели на ненадминати авиационни образци. Достатъчно е да споменем, че един от бележитите сътрудници на Корольов е бил С.А. Косберг, който по-късно създаде ракетата, която изведе в Юрий Гагарин в космоса.
Сталин ценеше хората и им отдаваше дължимото, независимо от националната принадлежност.
Въпрос: Г.К. Жуков свидетелства: „На Сталин не може да не му се признае ума, здравия разум, разбиране на обстановката. Болшинството негови заповеди и разпореждания бяха правилни и справедливи. В стратегическите въпроси Сталин се ориентираше още в самото начало на войната. Стратегията беше близка до неговата обикновена сфера – политиката.” В какво се различава по Ваше мнение политиката на Сталин от политиката на Горбачов?
Отговор: Какво да ви кажа? Ето – помислете сами. През 1929 г. Сталин закри последната в Русия борса на труда. Сега се открива борса на труда. Планира се броят на безработните да достигне 40 милиона. Две години след края на войната Сталин отмени купонната система, а 45 години след победата беше въведена купонна система, страната мина на гладна дажба.
Сталин ликвидира фракционността в партията, следеше за нейната хомогенност, да бъде близо до народа. Сега е разрешена многопартийност, а между партията и народа възникна взрив. Наркомите при Сталин – това бяха из работническите и селски среди. Сега са от партийния апарат. При Сталин бяха ликвидирани груповщината, подлизурщината, роднинството в партията. А сега какво?
При Сталин имаше борба на партията с бюрокрацията – рожба на Троцки. А при Горбачов бюрократизмът закри партията. При Сталин се създаде Съюза, в здравината на който се убеди Хитлер. А сега Съюзът беше разрушен, разпадна се на части.
Сталин – това е епоха. Епоха на борби и на победи, епоха на укрепване на държавата, епоха на подобряване живота на трудещите се, сега трудещите се загубиха миналите социални завоевания. Загубиха правото на труд, на безплатна медицинска помощ и образование. Народът, при всички трудности, живееше с вяра в справедливостта, а сега хората виждат несправедливост и вярват… в мафията.
Въпрос: А как бихте резюмирали всичко казано от Вас за Сталин?
Отговор: Намеквате, че Сталин трябва да се идеализира. Не трябва. Но той е заслужил повече уважение от потомците, в крайна сметка той има много повече право на разбиране отколкото презрение. Не трябва да го отделяме от това жестоко време, в което живя. В Германия беше Хитлер, в Италия – Мусолини, в Испания – Франко и т.н. А в Русия трябваше да говорят делата му: при него, а не при Троцки Русия стана държава. Аз съм внук на Сталин и ще се гордея с него. И на децата си завещавам това.
Превод от в. „Млада гвардия” № 3 / 1991 г. – със съкращения
