
М В Попов, доктор по философия,Професор в катедра „Икономика и право“,съпредседател на идеологическата комисия на Централния комитет на Работническата партия на Русия
Третият (комунистически) интернационал свърши голяма теоретична работа, включително предсказването на фашизма, давайки определение на фашизма. Дълбоко научна, класическа марксистка дефиниция на фашизма беше определението, представено в резолюцията на XIII пленум на Комунистическия Интернационал и повторено на VII конгрес на Коминтерна от докладчика по този въпрос Георги Димитров (т. нар. Определение на „Димитров“) ):
„Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистични, най-империалистически елементи на финансовия капитал, специална форма на класово господство на буржоазията … Фашизмът не е надкласова власт и не е властта на дребната буржоазия или лумпен пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е правилото на самия финансов капитал. Това е организирането на терористични репресии срещу работническата класа и революционната част на селячеството и интелигенцията. Външната политика на фашизма е шовинизъм в най -грубата му форма, който възпитава зоологическа омраза срещу други народи“.
Фашистите, чиито действия изцяло попаднаха под това определение, водени от своите класови интереси, създадоха Пакта срещу Коминтерна, за да предотвратят по-нататъшното разпространение на комунистическата идеология в света. (първо през 1936 г. Германия и Япония, след това през 1937 г. Италия, а по – късно – редица държави, в които правителствата дойдоха на власт, които споделяха идеологията на Хитлер и италианския фашизъм, или правителства, които бяха изключително негативно настроени към СССР и комунизма като цяло: Унгария и Испания с правителството на генерал Франко).
На 25 ноември 1941 г. Пактът срещу Коминтерна е удължен за 5 години, като в същото време към него се присъединяват Финландия, Румъния, България, както и марионетните правителства на Хърватия, Дания, Словакия, съществували в окупираната от Германия територии и правителството на Ван Цзин-вей, образувано от японците в окупираната от тях част на Китай .
Коминтернът се бори с фашизма преди настъплението на кафявите до властта в Испания и Германия. Тактиката на народните фронтове е развита и като цяло са основните противници на Хитлер и участниците в Пакта срещу анти-Коминтерна във Втората световна война. Комунистите имат решаващ принос за победата над фашизма и неговото немско изобретение – нацизма. Само ВКП (б) даде повече от три милиона от най -добрите си бойци, за да победи фашизма, а Ленинският комсомол постави повече от пет милиона живота на млади герои пред олтара на победата. Комунистите на повечето страни бяха начело в партизанските войни и движенията за съпротива.
Основният резултат от дейността на Коминтерна е победата над фашизма и създаването на световната социалистическа система с най – мощното организационно ядро - Съюза на съветските социалистически републики и страните от СИВ.
Социалистическият лагер, ръководен от СССР, се противопоставя на световния империализъм в продължение на 50 години. Самият факт на неговото съществуване осигури, първо, възможността за формиране и укрепване на социалистическите държави в повече или по – малко мирни условия след 1945 г. в Европа и Азия, и второ, и това е основното, капитализмът беше принуден да се съобрази с примера за социалните завоевания на социализма, да прави значителни отстъпки пред трудовите хора на своите страни, които се бориха за своите икономически и политически интереси с ориентация към постиженията на социалистическата система.
Поражението на социализма в СССР и страните от Източна Европа имаше изключително негативно влияние върху ситуацията по света. Първо, с намаляването на броя на социалистическите страни и отслабването на тяхното влияние върху хода на световните събития, капиталът премина в настъпление срещу правата на работниците. И второ, във външната политика на световния империализъм и най – вече неговата ударна сила в лицето на империалистите на САЩ и страните от НАТО започнаха да действат по – необуздано, агресивно, без да поглеждат назад към нормите на международното право, да не говорим за мнението на световната общност. Пример за клането на Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, опита за репресия срещу Сирия, заплахи срещу КНДР, Русия и Иран.
Следващата най – дълбока световна икономическа криза на капитализма, изострянето от 2008 г. тласна империализма да търси решения по пътя на ескалация на външната агресия и използването на сила за решаване на въпросите за разширяване на пазарите и засилване на влиянието в стратегически важни региони, особено след като мащабите и отслабването на противоположния фактор – световната социалистическа система стана факт.
Работническата партия на Русия в своя анализ на съвременните модификации на политиката на империализма изхожда от определението за фашизъм, дадено от Коминтерна: „Фашизмът е открита терористична диктатура на най – реакционните, най най-шовинистични, най-империалистически елементи на финансовия капитал . … Фашизмът във външната политика е шовинизмът в най – грубата му форма, култивиращ зоологическа омраза срещу други народи ”.
Някои теоретици и партии не са съгласни с това определение и всъщност са за отказване да се използва това фундаментално научно определение, дадено преди 82 години по време на формирането на фашизма, който се противопостави преди всичко на първата социалистическа държава в света, както и държави на буржоазната демокрация, с които фашистките държави възнамеряваха в интерес на своя финансов капитал да водят война за пазари и източници на суровини. Оттогава нито същността на империализма, нито същността на финансовия капитал са се променили, нито намеренията му при определени обстоятелства са изчезнали от използването на буржоазната демокрация за преследване на нейните интереси към открита терористична диктатура, тоест фашистка диктатура.
Ако подходите не схоластично (т.е. чрез откъснати от живота знания, които се основават на отвлечени разсъждения и безплодни умувания М А), а творчески-диалектически, трябва да се признае, че Коминтернът правилно дефинира фашизма, давайки определението за фашизма като такъв, а не на някакъв особен фашизъм от онова време. Нещо повече, днес природата на империализма и същността на финансовия капитал остава същата както през 20 – ти век, следователно проявите на фашизма могат да се променят, но неговата същност и, следователно, определението за фашизма, е вярно днес и позволява правилната оценка на най – съвременните политически събития.
Фашизмът се състои в отхвърляне на демократичните форми на буржоазно управление и преминаване към открит терор. В съвременния свят мнозинството буржоазни държави във вътрешната си политика използват различни форми на буржоазна демокрация, въздържайки се от упражняване на диктатура в открита терористична форма. Друго нещо е на международната арена, където продължаването на вътрешната политика се осъществява като международна политика. След разпадането на СССР международният империализъм, воден от Съединените американски щати, не само засили агресивността си, но започна открито да погазва нормите на международното право и да игнорира дори буржоазната законност. Ядрото на силите на империализма днес е именно финансовият капитал и с много по – голямо специфично влияние, отколкото в средата на ХХ век. Фашизмът е една от възможните реакции на империализма, за да спаси капиталистическата система от опасностите от социалистическите революции, особено по време на кризи. Следователно откритият антикомунизъм и последователната антитрудова политика са органично присъщи на фашизма. В същото време фашизмът използва инструмента за широка и активна социална демагогия, за да заблуди хората. Всички тези признаци днес ясно присъстват в политиката на империализма и доста често се извършват от ръцете на съвременната социалдемокрация.
Необходимо е да се прави разлика между фашизма като система от идеологически нагласи и фашизма като практическа държавна политика.
Идеологическите прояви на фашизма днес са видими във всички капиталистически страни, както индивидуално, така и в общата им политика. Достатъчно е да се дадат примери за антикомунистическите закони в европейските страни (Латвия, Литва, Естония, Унгария, Чехия, Молдова и др.), Както и опита на ПАСЕ да организира процес срещу комунизма, нагло и измамно се опитва да постави комунизма наравно с фашизма, казват че, всичко това уж бил някакъв тоталитаризъм.
Определящата черта на фашизма като политика е отхвърлянето на демократичните институции и използването на явни терористични форми на държавна политика. Днес във вътрешната си политика САЩ и страните от НАТО запазват, макар и в ограничена форма, елементи на буржоазната демокрация, но във външната политика те потъпкват демократичните норми. Във външната си политика империализмът, който е неразделна част от буржоазната диктатура, която упражнява и все повече прибягва до мерки за открито насилие и кървав терор. Вече посочихме редица събития, характеризиращи това явление: унищожената буржоазно-демократична Югославия, Ирак, Либия. Международният финансов капитал направи опит да постави в този списък буржоазно-демократичната Сирия и буржоазно-демократичната Украйна.
Специалната опасност от изкуствена ескалация на напрежението в Близкия изток се поражда от фашистката политика на най – големите империалистически държави в този регион. Тази ситуация днес най -точно отразява научно обоснования и утвърден термин в руската политическа журналистика – фашизъм за износ. Фашизмът за износ е открита, терористична империалистическа политика на насилие и кърваво решаване на въпроси, свързани с гарантиране интересите на световния империализъм, чиято сърцевина е финансовият капитал, който пренебрегва законите и нормите на международното право. Не трябва да си затваряме очите пред тази модерна форма на фашизъм.
За съжаление, някои другари както в Русия, така и в други страни, включително представители на някои комунистически партии, все още не приемат това заключение, като твърдят, че определението за фашизъм, на което се основава това заключение, не е напълно правилно. В същото време те са абсолютно прави, като твърдят, че не цялото империалистическо насилие е фашизъм, че е имало факти за империалистическа агресия и по времето на СССР. Всъщност, както преди появата на фашизма, така и след победата му през Втората световна война, империалистическите сили извършват интервенции и войни. Имаше окупация на Палестина, сирийски, ливански територии, 40% от територията на Кипър беше окупирана, по решение на ООН, в Корея се разгърна империалистическа война, във Виетнам имаше империалистическа война. Империалистите са извършили стотици престъпления в Африка, Латинска Америка и Европа. В Гърция имаше империалистическа военна намеса от Великобритания, а след това и САЩ, и кървава гражданска война. Защо не приписваме тази агресия на фашизма и след разпадането на СССР и европейските социалистически страни приеха това определение – „фашизъм за износ“? Казват, че това доказва не съществуването на „експортния фашизъм“, а агресивността на империализма, който става все по – реакционен.
Отговаряме накратко – просто приписваме някои от тези агресии на фашизма, а не приписваме други, защото те не попадат под определението фашизъм. Нека се спрем на това по -подробно.
Определящата черта на фашизма като политика е отхвърлянето на демократичните институции и използването на явни терористични методи на държавната политика. И в дните на СССР, от гледна точка на научното определение, със сигурност имаше прояви на фашизъм. Например в Испания и Португалия фашизмът се задържа доста дълго време, в Чили държавната власт беше с фашистите, същото може да се каже и за режима на черните полковници в Гърция.
Фашизмът е открита терористична диктатура на най – реакционните, най -шовинистични елементи на финансовия капитал, но не непременно свои, местни и не непременно установени за дълго време. По-често диктатурата на буржоазията скоро отново изчезва под прикритието на буржоазно-демократичните форми.
Днес в Русия фашизмът се прояви през октомври 1993 г. с разстрела на парламента, най – висшия законодателен орган в страната. Диктатурата на чуждестранния, най – често американския, финансов капитал, извършила с помощта на фашизма необходимата за империализма операция, може отново да облече дрехите на буржоазната демокрация, тъй като и фашизмът, и буржоазната демокрация са само форми на прилагане на диктатурата на буржоазията.
По времето на СССР буржоазната демокрация (диктатурата на буржоазията) беше принудена много повече от днес да се съобразява с демократичните норми и международното право и много по – рядко използваше фашистка политика.
Комунистическото движение трябва, изхождайки от интересите на работническата класа и осигурявайки по – благоприятни условия за развитието на своята класова борба, да се противопостави на фашистките прояви на империализма, както направиха партиите на Коминтерна и Съветския съюз, които влязоха във временен съюз с антифашистките сили за бързото побеждаване на фашизма. Би било напълно неприемливо да се игнорира този исторически опит и тази комунистическа практика, да се подценява. Фашизмът трябва да се противопостави от гледна точка на защитата на жизнените и дългосрочни интереси на работническата класа. Съответно да се отделят и, без да се изоставят задачите на нашата класова борба, да се подкрепят и, ако можем, да се насочат буржоазните демократични движения срещу фашизма. Антиамериканската и антиимпериалистическата посока на борбата не може да се смята за реакционна в условията, когато американският финансов капитал извършва една след друга операция за унищожаване на буржоазно-демократичните режими в други страни чрез открита терористична диктатура и хвърля народите на тези страни до етап, много по – неблагоприятен за осъществяването на социалистическата революция от този, на които те бяха преди фашистката намеса.
Фашизмът е продукт на империализма, форма на прилагане на диктатурата на буржоазията, но тази форма изобщо не е задължителна за всички империалистически държави и по всяко време и ние трябва да видим и разберем това. По време на Втората световна война империализмът е в Германия, в Англия и в Съединените щати, но социалистическият СССР и буржоазно-демократичната Великобритания и САЩ са съюзници в борбата срещу фашизма. Също така е възможно и необходимо да се забие клин в лагера на империализма по тази линия срещу фашизма, както направи СССР, и е напълно неприемливо да се игнорира съответният успешен исторически опит.
Буржоазната демокрация също трябва да бъде изправена срещу фашизма, тъй като фашизмът смазва демокрацията. Сталин казва, че няма кой друг да вдигне знамето на демокрацията, което е потъпкано в калта, освен комунистите.
Както вътрешната, така и външната политика на всяка империалистическа държава са насочени към осъществяване на диктатурата на империалистическата буржоазия и в това е тяхното единство и сплотеност. Затова Ленин подчерта: „Няма по – грешна и по – вредна идея от отделянето на външната от вътрешната политика. Именно по време на войната чудовищната лъжа за подобна раздяла става още по – чудовищна. И от страна на буржоазията се прави всичко възможно и всичко невъзможно, за да се внуши и подкрепи тази идея ”(Пълни събрани съчинения Т. 32, стр. 335). Фашизмът е вътрешен продукт на империализма, но реакционният характер на империализма може да се прояви в една страна и във външната политика по различни начини. Отбелязваме все по – активните опити на американския и западноевропейския финансов капитал да защити интересите си във външната сфера чрез фашистки методи на открит терор. Следователно политиката на антифашисткия фронт все още може да бъде актуална.
Нека подчертаем, че империализмът винаги е готов да роди войни и фашизмът е само една от формите за осъзнаване на диктатурата на буржоазията. Буржоазните демокрации водят войни както помежду си, така и срещу слабите страни и срещу социалистическите страни. Изобщо не е необходимо политиките на тези страни като цяло да са фашистки.
Разстрелът на работници в Казахстан през 2011 г. е проява на фашизъм. Разстрелът на Върховния съвет в Русия през 1993 г. е проява на фашизъм. На първия етап от операцията, насочена от чуждестранния финансов капитал за сваляне на законно избраното буржоазно-демократично правителство начело с президента Янукович в Украйна, класическите признаци на фашизма са ясно видими. Зад всички тези прояви на терористичната диктатура стоят интересите на големия империалистически финансов капитал. При тези условия да се крие главата в пясъка и да не се виждат фашистките прояви е напълно неприемливо.
Фашизмът за износ се характеризира с насилието не на целия империализъм, а на империализма, управляван от най -реакционните, най -шовинистичните елементи на финансовия капитал, отхвърлящ нормите на международната демокрация и законност. Идеологията на расизма, присъща на фашистите от миналия век, се появява тук под формата на записване в категорията на недоразвити, недемократични, дори изгнаници на цели държави и народи, заедно с техните съвременни, включително буржоазно-демократични правителства. Външната политика на фашизма е шовинизъм в най -грубата му форма, който възпитава зоологическа омраза срещу други народи. В същото време откритата терористична диктатура в международните отношения е обхваната от социална демагогия, излъчваща по целия свят, че всичко се прави уж в името на демокрацията и зачитането на правата на човека.
Всички тези признаци, взети заедно, ни дават достатъчно основание да характеризираме политиката на империализма, водена от САЩ, на международната арена по отношение на редица държави като фашистка.
Аргументите на някои от спорещите другари говорят, уви, за тяхното нежелание или неспособност да се придържат към конкретна концепция. Авторите изглежда са съгласни с дефиницията за фашизма като открита терористична диктатура на най – реакционните, най – шовинистични елементи на финансовия капитал, тоест те признават фашизма като политика, но след това го разбират само като идеология. Очевидно е незнанието, че това е именно откритата, тоест излизащата от демократичните процедури, терористична диктатура на най – реакционните, най – шовинистичните елементи на финансовия капитал и тя се противопоставя не само на работническото и комунистическото движение, но и на буржоазната демокрация, както германският и италианският фашизъм се противопоставят на американската и британската буржоазна демокрация.
Фашизмът, който се появява в САЩ и други империалистически страни, не се проявява изрично в техните страни, но е част от тяхната международна политика и според нашите критици, ако в САЩ няма фашистки прояви, тогава такава няма и в международната политика. От друга страна, се подхвърлят твърдения, че в Русия имало „руски фашизъм“, гръцки в Гърция, за които са виновни националистическите тенденции, които се случват в много страни в рамките на буржоазната демокрация. Но такива е имало по времето на царска Русия и са се проявявали в такива грозни форми, като например черно сотническите еврейски погроми, но не са били фашизъм. Авторите на коментарите не виждат, че в Ирак например американският фашизъм унищожи иракската буржоазно-демократична държава, без да се притеснява особено от унищожаването на комунистическото движение.
Още по – странни са опасенията, че сътрудничеството в борбата с фашизма може да върже комунистите за опашката на социалдемократите. Болшевиките се бият срещу Корнилов, който стои вдясно от Временното правителство, и това не ги връзва в опашката на Временното правителство. Сталин прави съюз със САЩ и Великобритания срещу фашизма на Хитлер и това не обвързва Съветския съюз в опашката на Рузвелт и Чърчил.
Призоваваме комунистическите и работническите партии да се вслушат в гласа на теорията, опита на Коминтерна. В днешната борба срещу агресията в Сирия, срещу продължаващата окупация на палестинските и сирийските земи от Израел, срещу заплахите срещу Иран и КНДР, всички антифашистки сили, които разбират фашизма по дефиницията на Коминтерна, трябва да бъдат обединени в конкретни дела. Всички честни хора трябва да бъдат насочени и обединени, за да отблъснат възраждащия се и напредващ фашизъм на международната арена. Комунистите придават на тази борба ясно изразен класов характер. За да перифразираме донякъде Ленин, трябва да кажем, че борбата срещу фашизма, ако не е свързана с борбата срещу империализма, е празна, невярна фраза.
В днешните условия на настъпващата реакция с нарастващите прояви на фашизма, от комунистите се изисква да се борят безкомпромисно срещу империализма във всички форми на всички фронтове и във всички страни.
превод Милчо Александров