„РОБЪТ, СЪЗНАВАЩ СВОЕТО РОБСКО ПОЛОЖЕНИЕ И БОРЕЩ СЕ ПРОТИВ НЕГО, Е РОБ РЕВОЛЮЦИОНЕР. РОБЪТ, НЕСЪЗНАВАЩ СВОЕТО РОБСТВО И ПОНАСЯЩ МЪЛЧАЛИВО И БЕЗРОПОТНО РОБСКИЯ СИ ЖИВОТ, Е ПРОСТО РОБ. РОБ ,НА КОЙТО СЛЮНКИТЕ МУ ТЕКАТ КОГАТО ОПИСВА „ПРЕЛЕСТИТЕ” НА РОБСКИЯ ЖИВОТ И СЕ ПРЕХЛАСВА ПРЕД „ДОБРИЯ” ГОСПОДАР, Е РОБ ЛАКЕЙ, НАГЛЕЦ И ПРОСТАК.” Вл.И. Ленин
Тези думи, казани от великия философ, важат с пълна сила и днес. Това сега у нас живот ли е или просто робско съществуване?
На работното място нямаш никаква сигурност. Всеки момент „добрият” господар /работодател, собственик/ по своя прищявка може да те изхвърли на улицата, да те премести на неприемлива за теб работа, може с месеци да не ти плаща, а може и изобщо да не ти плати. За осигуровките просто няма какво да говорим. Само работещите на държавна работа могат да бъдат малко по-спокойни. А нали ни пълнеха главите, че държавата е лошо нещо.
Ако си обикновен работник във фабриката и завода, в мините, чистач, пазач, общ работник, портиер и прочие – за теб парите все няма да достигат. За безсмислени екскурзии, воаяжи по чужди и наши курорти и пищни банкети пари има, но за теб, обикновен работнико, няма. На министри, депутати и всякакъв вид началници, докарани от кол и въже, се увеличават заплатите, но за теб, работнико, пари няма. Даже нощният ти труд ще „заплащат” по 25-30 стотинки за час безсъние!
Нямаш сигурност и на улицата. Може да бъдеш пометен от мощната кола на някоя мутра или властник, даже ако спокойно крачиш по тротоара или кротко чакаш на спирката градския транспорт. А вътре в него може да те ограбят ловки джебчии, но най-ловкият е общината, която е определила непосилна за теб цена на билета.
А имаш ли сигурност в магазина? Там ролята на джебчиите е поета от наглия търговец. Усмихвайки се, той ти пробутва стоки с изтекла годност, удря те в грамажа, храните, които ти предлага, са пълни с генно-модифицирани организми и консерванти, тоест успешно може да се впишат в графата бавно действащи отрови.
А имаш ли сигурност и спокойствие у дома си, за където бързаш да се прибереш след работа? Ако не завариш вратата разбита си щастливец, но до момента в който отвориш пощенската кутия и видиш новите сметки за ток, вода и парно, чиито цени се движат само в една посока – нагоре. Даже когато спиш не си спокоен, защото наглите взломаджии може да те посетят. Няма кой да ги спре. Ходят си спокойно и вършат своите престъпления с една дузина присъди и висящи дела, но нали е демокрация, трябва да сме хуманни дори и с убийците. Навсякъде решетки, блиндирани врати, сигнални уредби, камери – боже мой, да не сме в затвор или концлагер?
А как стои въпросът с пенсионирането ти, мили мой братко? Пенсионната възраст вече приближава средната продължителност на живота у нас. Трябва да работим до гроб. На управляващите не им трябват живи пенсионери. Искат да умираме на работните си места.
Геноцидът върви и по линия на „здравеопазването”. Само тези, които имат пари, може да си позволят квалифицирана медицинска помощ и качествено лечение. Но ти, скъпи мой, не си сред тях.
А има ли сигурност за нашите деца, братко? Та още на първия ъгъл до училището могат да попаднат в ръцете на някой педофил или наркодилър. А ако са завършили училище или с неимоверни усилия си успял да им платиш висшето образование, сега ги лашкат от интервю на интервю за елементарна работа, оценяват техните качества и професионални умения разни мутри и ченчаджии, забогатели по времето на прехода, самите те неграмотни, но превърнали се в работодатели.
Е, как мислите, скъпи братя и сестри работници и работнички? Такъв живот ли ще завещаем на нашите деца и внуци? Няма ли да направим нещо за своето освобождение и за тяхното бъдеще?
На първо място създавайте невъзможни условия във вашите колективи да виреят лакеи и клеветници, които за да уредят своето лично положение са готови да ви очернят и обвинят във всички земни грехове пред началството. Нека всичко гори под краката им! На второ място събуждайте спящите си колеги! Сплотявайте се, организирайте се, вие няма какво да делите помежду си! Свободата няма да дойде даром, без борба. Станете такива роби, които се борят против своето робско съществуване!
Земята на Ботев и Левски
Отново е робска земя.
………………………………………
Кой люби народа поробен
и пази завета велик,
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник! Вл.Цеков
