На 23 септември 1912 година в Белорусия се проведоха поредните избори за депутати на Палатата на представителите на Националното събрание – пета сесия, на които трябваше да бъдат избрани 110 депутати от едномандатните мажоритарни окръзи. Бяха избрани 109 депутати. По данни на Централната избирателна комисия на Република Белорусия в изборите са взели участие 74,6%, включени в списъците избиратели (от тях 59% в Минск и до 80,7% във Витебска област), което е незначително по-малко от избирателите взели участие в гласуването през2008 година, макар наблюдателите от прозападната опозиция да твърдят, че в редица изборни секции да не са се състояли избори поради участието на малък брой избиратели.
Болшинството от прозападните опозиционни партии бойкотираха изборите, но нито един от взелите участие в изборите опозиционни политици не беше избран. От 1995 година до сега опозицията не успя да прокара в белоруския парламент нито един свой кандидат. В днешният парламент бяха избрани само 5 представители от другите 15 регистрирани партии (3- от КПБ, 1- от Аграрната партия, 1- от Републиканската партия на труда и справедливостта). Резултатът, разбира се, е уникален не само за постсъветското пространство.
Наблюдателите от ОБСЕ препоръчаха да се подобри организирането на процеса на гласуването, но отбелязаха, че се е запазила практиката за произволно тълкуване на изборното законодателство и пристрастността на централните СМИ и Централната избирателна комисия, а също и влошаване прозрачността по преброяването на гласовете; наблюдателите пък от СНГ отчетоха, че изборите са протекли прозрачно и открито.
Позицията на белоруските болшевики по дадените избори беше публикувана в августовския брой на нашия вестник. Ще го напомним накратко. Тя се основава на известното ленинско правило за тактиката на водене на класовата борба. Без да отрича възможността болшевиките да участвуват в буржоазните избори за пропаганда на идеите си, В И Ленин едновременно с това смяташе, че: „…Пролетариатът не може да победи, без да спечели на своя страна болшинството от населението. Но да се ограничаваме или да обуславяме това завоевание със спечелените гласове от изборите при господството на буржоазията е безизходно скудоумие (умствена ограниченост-к.м.МА) или обикновено мошеничество спрямо работниците” (т.40, стр.14).
За това като основа на изборната тактика на белоруските болшевики се състои в следното:
1.Да се разяснява на гражданите на Белорусия причините за нашето неучастие в изборите за Палатата на представителите на националното събрание на РБ, да се разобличават митовете за възможността, избирайки „достойни” депутати в парламента, да се подобри живота на трудещите се.
2.Да не се издигат кандидати за депутати и техни помощници от ВКПБ, да не се провежда агитация и събиране на подписи за регистриране на кандидати за депутати, да не изпраща свои представители в избирателните комисии.
3.В тези избирателни окръзи, където като кандидати за депутати са регистрирани представители от реакционни организации от прозападен тип, както и техни скрити помагачи, трябва да се води агитация „ПРОТИВ” тези най-реакционни кандидати, промъкващи в Белорусия интересите на империалистическите държави от Европа и ционоимпериалистическите САЩ, взимащи в тях най-активно участие, за да им се даде в следващите парламенти трибуна за пропаганда на гнусните си замисли, но и съвсем не „ЗА” представителите на буржоазните партии и лъжекомунистите, понеже няма никакво значение, кой от тях ще приема буржоазните закони.
4.Да се използва избирателната кампания за пропаганда позициите на партията по въпросите за властта, класовата борба и извършването на социалистическа революция”.
В Белорусия днес няма друга политическа партия (организация), която да заема подобна ясна класова болшевишка позиция по отношение на изборите в условията на господство на буржоазията. Що се отнася до политическите организации, причисляващи се към левите сили, то те по въпроса за изборите заеха съвършено друга позиция. Активно се включиха в борбата за парламентарните кресла така наречените комунисти от Комунистическата партия на Белорусия (с лидер в момента на изборите Т.Голубев) и Белоруската партия на левите „Справедлив мир” – наследница на бившата Партия на комунистите на Белоруската (ПКБ, с лидер С.Калякин).
За основите на политиките на КПБ и партията „Справедлив мир” много подробно беше писано в същия августовски брой на вестник „Вперед”. Накратко тяхната политика се свежда до следното: двете партии са от социал-демократически тип, те не приемат марксисткото учение за диктатурата на пролетариата, лъжат трудещитесе, внушават им меншевистките идеи за възможността за възстановяване на социалистическия строй без социалистическа революция посредством избори в рамките на буржоазното законодателство. Двете партии допускат възможността съществуването в икономиката на държавата частна форма на собственост.
Например, в предизборната платформа на КПБ, напечатана в изборите, се отбелязва, че депутатите от тази партия ще „подкрепят многообразието и равноправието на всички форми на собственост… подкрепят социално отговорния частен сектор в икономиката, в това число индивидуалното предприемачество като въплащение на трудовата собственост и осигуряващ самонаемането на гражданина” (см.”Комунист Белорусии. Мы и время” №34 от 25.08.2008 г.).
Партията „Справедлив мир”, която се отказа от името „комунистическа”, е привърженица на идеологията на демократическия социализъм – реформистката теория и политическата концепция за преобразуването на капитализма по пътя на демократически реформи. Идеологията на демократическия социализъм е враждебна на марксизма-ленинизма. Привържениците на демократическия социализъм отричат важни принципи на марксистко-ленинската теория: за класите и класовата борба, за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, проповядват идеите за „народния капитализъм”.
Тоест по главните политически въпроси позициите на тези две партии по нищо не се отличават от буржоазните опозиционни партии и програмите на кандидатитеим, отиващи на избори от „партията на властта”, т.е. чиновниците от най-различни държавни структори и ръководители на предприятия. По такъв начин, КПБ и партията „Справедливы мир” могат да се охарактеризират като партия на дребната и средна буржоазия.
Но в позициите на тези партии може да се открие и различие, то е по въпроса най-напред по външната политика: партията „Справедливы мир”, защитава интересите на продажната компрадорска буржоазия, ориентирана на Запад, тя е против президента Ал. Лукашенко, а КПБ, защитава интересите на националната буржоазия, която развива собствено производство и си сътрудничи с Русия, подкрепя президента Лукашенко.
Призова за участие в изборите, игнорирайки вече казаната бележка на В И Ленин за скудоумието и оргкомитета на т.н. Белоруска комунистическа партия на трудещите се (с лидери И Акинчиц и Л Школников), обнародвайки в обръщението си следните опортюнистични позиции: „Трябва да отидем на изборите и да гласуваме за тези кандидати, които са готови и способни чрез своето законотворчество да изразят коренните интереси на народа и помогнат:
– за възстановяването на цялостната система на Съветите, депутатите на трудещите се и техните властови пълномощия…,
– прекратяването на пазарните реформи и връщането към пълномащабна планова система на стопанисване, тоест прекратяването на прехода от социализма към капитализма с неговото неустойчиво развитие… връщането на пътя на истинския (научния) социализъм, за което, преди всичко, да се откажем от приватизацията на държавната собственост и да се обобществят неефективните частни предприятия…”. Можем да помислим, дали бържоазията ще позволи в условията на нейното господство да се направи това. Тоест организаторите на тази партия, използват лява терминология, но в същност проповядват опортюнизъм, но много завоалиран и финен. Така на времето постъпваше Троцки.
И все пак основната интрига в отминалите избори беше не в псевдокомунистите, ролята на които в разположението на политическите сили е много малка, а е във въпроса: ще съумеят ли буржоазните опозиционни партии, много от които се прехранват от чужбина, да противопоставят нещо на подконтролната на днешната власт система на избори. До сега нямат успех, дори и нашумялият протест на опозицията на 19 декември 2010 година с щурма на Домът на Правителството при завършването на президенските избори, наречен „Площад”, приключи безславно. Нещо повече, действащата власт, използвайки тази кампания „Площад”, получи аргументи в ръцете си за контрапропаганда против лакейничещата пред Запада опозиция.
Не знаейки, по какъв начин да отработи получените от Запада немалки подаяния, опозицията се разби, в края на изборите в нейните редове по въпроса за участие в тези избори стана разкол. Едни партии и представители на колаборационистите се обявиха за участие в предстоящите избори, като Партия Белоруски народен фронт (БНФ), Обединена гражданска партия (ОГП), Белоруска социал-демократическа партия (Громада) – БСДПГ, обществена кампания „Говори истината”, обществено обединение „За свободу”. До края решиха да участвуват в изборите и 29 кандидати от партията „Справедливы мир”, също противници на днешния президент Ал. Лукашенко. Най-много кандидати на изборите издигна Либерал-демократическата партия с лидер С Гайдукевич (70 човека) – партия, смятаща се за опозиционна, но подкрепяща съюза с Русия и дистанцираща се от прозападния блок от партии.
Консервативно-християнската партия БНФ (с лидер откровения националист и русофоб З. Позняк), която на последните избори бокотира всичко в съвременна Белорусия, и този път от самото начало на изборната кампания призова към активен бойкот. След някои колебания на 15 септември ПБНФ и ОГП проведоха конгресите си, на които беше прието решение да оттеглят кандидатите си поради неизпълняване на условията за (освобождаване на политическите затворници и осигуряване на прозрачни избори). На 21 септември към бойкот на изборите призоваха също и младежката организация „Молодой фронт”, организационният комитет на партията Белоруска християнска демокрация (БХД), оргкомитетът на партията Белоруско движение, Белоруският независим профсъюз на работниците от радиоелектронната промишленост, и Съюзът на белоруската интелигенция.
В светлината на по-горе казаното, искам специално да подчертая и още веднъж да посоча, че провежданата линия на прозападните опозиционери в парламентарните избори през 2012 година е радикално противоположна с вече посочените принципи за неучастие на белоруските болшевики. Както се отбеляза в августовските броеве на нашите вестници: „ Първо, всички опозиционери и кандидати, подкрепящи днешната власт, са за съществуващия буржоазен строй, болшевиките са непримирими противници на частната собственост върху средствата за производство, на капитализма и капиталистическата експлоатация на трудещите се. Второ, всички опозиционери, както и кандидатите, подкрепящи днешната власт, ги устройва системата за избори в условията на буржоазната демокрация, те вярват, че тези избори могат да бъдат справедливи. Но опозиционерите, не участвуващи в септемврийските избори през 2012 година, заявяват, че системата на избори в условията на буржоазна демокрация, е подвластна на днешните управници и затова е несправедлива, за това те нямат шансове да бъдат избрани – от тук произтича решението им за неучастие. При това те посочват като пример системата на избори в условията на западната буржоазна демокрация. Ние, болшевиките, смятаме, че системата на избори в условията на буржоазната демокрация никога и никога не може да бъде справедлива: нито в Америка, нито в Германия, нито във Франция, никъде където и да е, понеже побеждават само наемниците на капитала, който не се интересува от интересите на работниците, селяните и трудовата интелигенция”.
И все-пак, независимо от това, че бойкотът е силно средство за борба за власт, трябва направо да признаем: по оценките на много аналитици тактиката на бойкот изобщо не се случи в Белорусия, ако не отбележим някои участници, например в Минск, където беше отбелязан незначителен отлив на избиратели в резултат на специфичната активност на прозападните опозиционери. Т.е. народът, обработен от подвластните им СМИ, за сега вярва на днешната буржоазна власт, без да се доверява на прозападната буржоазна опозиция, но също за сега не е готов за сваляне на капиталистическите пазарни отношения изобщо.
Излъганите жители на избирателните райони, за сега не забелязват, че икономическите платформи на преобладаващият брой белоруски партии, заедно с тези които се наричат комунистически, както и икономическите платформи на кандидатите на действащите управници, т.е. „партиите на властта са много близки по между си. За всички тях частната собственост и пазарните отношения са тази „свещенна крава”, без която те не могат да си представят съвременната икономика. Но с всеки изминал ден трудещите се на на бившите съветски републики все по-добре осъзнават, че частната собственост и пазарните отношения, въведени от Горбачов в съветската икономика, доведоха неизбежно до възникването на противоречията характерни за капитализма, противоречията между общественият характер на производството и частнокапиталистическата форма за присвояване на продуктите от труда.
За това всички кандидати, участвували на последните избори, колкото и да бяха изобретателни в рекламирането на програмите си и в безпощадната критика помежду си, обещавайки на избирателите си да им подобрят живота, всъщност ги оглупяват и лъжат, за да не се противопоставят на пазарната икономическа система, против капитализма.
В същото време, всички избори, – проведени в Белорусия през последните години, решават немаловажния въпрос кой вектор във външната политика да преобладава в държавата: западният или източният. Днес Белорусия запазва значителните си икономически връзки с Русия, изгражда Съюзна държава, наистина , на буржоазна основа, което дава възможност за движение на капитали, работна сила, стоки и услуги създадени от финансово-промишлените групи, увеличаване на пазарните продажби, а значи, увеличаване на печалбите на производителите. Разбира се, основната част от тези печалби не са за белоруските трудещи се. Но белоруските трудещи се, както и трудещите се от бившия СССР, са заинтересувани от създаването на Съюзна държава, дори и на капиталистическа основа, понеже тя помага за обединяването на хората на труда за борба с капитализма и за възраждането на държавата на работниците, Съюза на Съветските Социалистически Републики – на работниците, селяните и трудовата интелигенция.
Страните от Запада вече не за първа година се опитват чрез своята „пета колона” от колаборационисти, числяща се вече към опозиционните партии от буржоазно-националистически тип да откъснат Белорусия от Русия и да затворят кръга на обкръжаването на Русия от враждебни държави, за да могат след това да унищожат Русия и да завладеят нейните природни богатства, тези същите, които доста продължително прехвърлиха своята агония жърху цялата капиталистическа система за да могат да оцелеят. С тази цел бяха изценирани „оранжеви революции” в другите бивши съюзни републики от спецслужбите на САЩ. Но в Белорусия засега лакеите на Запада не оправдават надеждите на своите госпогари. За тях се появи някакъв шанс на последните парламентарни избори след регистрирането на 124 кандидати от опозицията (всички участници в изборите бяха 363).
Изборите за депутати на 23 септември в Палатата на представителите тази година преминаха значително в по-спокойна обстановка, отколкото президентските през декември 2010 година. Журналистите от много издания даже нарекоха тези избори скучни, на такива им дай само сензации и скандали.
Белоруското законодателство гарантира правото на кандидатите на безплатно ефирно време в радиото или телевизията, а също и на безплатно поместване на материали местните вестници. Но Белоруският хезински комитет констатира наличие на цензура по време на предизборната агитация. През първата седмица от транслацията на предизборните обръщения станаха известни пет случая на откази от телевизията и радиото да предават в ефир обръщенията на опозиционни кандидати, макар че три обръщения все пак попаднаха в ефир.
Кой беше избран в новия парламент? Депутатският корпус се обнови почти напълно – само 21 депутати от предишната сесия продължават да работят ( на останалите не им бяха издигнати кандидатурите). Сред новите депутати има 30 ръководители на административни структори (председатели и заместник председатели на районни и областни изпълнителни комитети, началници на отдели, комитети и управления), шест представители на силови структори, 15 представители на образователни учреждения (главно директори на училища, декани на факултети и ректори на вузове), 6 от здравеопазването (главни лекари и завеждащи отделения), 10 от различни отрасли на промишлеността (основно ръководители, заместник ръководители, ръководители на профсъюзни звена в големите предприятия – Гомселмаш, Речицкия завод, БелАЗ и т.н.т.), включително от енергетиката и ЖКС. Има по няколко депутати от селското стопанство, науката, съдебната система, журналистиката, банковата сфера, държавния сектор в сферата на услугите и спорта. 63 депутати са членове на РОО „Белая Русь”. Пет депутати, както вече отбелязахме вече, са от политически партии.
Представители на работниците и селяните в избраната Палата на представителите на Националното събрание пета сесия няма, затова от състава може да се разбере: чии интереси ще представлява този парламент.
Какви изводи могат да се направят след приключването на изминалата изборна кампания в Белорусия?
Първо, новоизбраният парламент в съответствие с буржоазната конституция на Република Беларус ще продължи да приема буржоазни закони в интерес на богатите слоеве на белоруското общество, но не и в интерес на работниците, селяните и трудовата интелигенция. Отново за пореден път ще станем свидетели за верността на марксистко-ленинската постановка, че интересите на трудещите се в условията на буржоазното общество е изобщо невъзможно да бъдат защитени.
Второ, съставът на новоизбрания парламент свидетелствува, че в него се увеличи броят на представителите на действащата власт, тоест този парламент ще бъде още по-далече от интересите на трудовия народ, от предишния.
Трето, независимо от това, че в Белорусия са регистрирани 15 политически партии, развита буржоазна демокрация и многопартийност в републиката – няма. Тежестта и ролята на болшинството от партиите в белоруската политика днес са малки. Броят на представителите на партиите в днешния парламент се съкрати още повече. Забележително е, че в състава на Палатата на представителите от предишната сесия 7 от депутатите на президентската КПБ с нищо не се проявиха, те даже дума не казаха против въведената робска контрактна система за немане на работа и отмяната на придобивките за пенсионерите и учащата се младеж, а обратно подкрепиха антинародните решения.
В Белорусия даже няма специална партия на властта, кавато в Русия е „Еединна Русия”, подобна роля в Белорусия изпълнява президентската администрация. Колко години се говори за намерението да се преобразува Републиканското обществено обединение „Белая Русь”, наброяващо 112 хиляди членове (за Белорусия това е много голяма организация), която да играе ролята на „Единая Россия” в РФ.
Безусловно, управниците на днешната власт направиха всичко възможно, за да принизи в максимална степен ролята на белоруските партии в политическия живот на републиката. Например, забраната за провеждане на митинги, демонстрации и поставяне на постоянни постове в центъра на Минск, въвеждане на сложна система за подаване на дкументи за регистрация, когато политическата ситуация се развиваше стремително, а заявленията трябваше да се подадат за 15 дни, в такива случаи за провеждане на неразрешени мероприятия не веднъж се използваха гумени палки, което доведе до намаляване активността на масите. Например, на ПОО „Отечество” не веднъж отказаха правото за провеждане на антиимпериалистически постове срещу американското посолство заради измислени причини. Гражданите на републиката постепенно загубиха опит за масови прояви.
Това се оказа много негативно за левите сили. До разколът през 1996 година, когато единната ПКБ се разцепи на ПКБ и КПБ, в центъра на Минск под червените знамена на митингите и демонстрациите за 1 Май и 7 ноември се събираха до 40 000 човека. В последните години вече такива масови мероприятия отдавна не се провеждат, което, разбира се, не може на не радва буржоазната власт.
По такъв начин, днешната белоруска политическа система може да се охарактеризира като буржоазна демокрация с голям авторитаризъм.
Но такава ситуация, при която в политическия живот на републиката няма на практика каквото и да е влияние, престана да устройва даже и президентската администрация, не отдавна самият президент при срещата си с втория секретар на КПБ И Карпенко изказа намерението си да подкрепи партиите с насоченост, преди всичко КПБ (Неотдавна на пленума на ЦК на КПБ И Карпенко беше избран за първи секретар на КПБ).
Четвърто, независимо от огромната маса наблюдатели, наблюдаващи провеждането на гласуването, поначало прозрачност на изборите, както се и очакваше, нямаше. В много секции, както свидетелствуват наблюдатели, бяха регистрирани много нарушения но Централната избирателна комисия не ги призна. Задействаният мощен административен ресурс не изигра почти никаква роля. Трудно е да се повярва, че в абсолютно всички 109 окръзи, където се състояха изборите, победилият кандидат е събрал повече от 50 % от гласовете още в първия тур и вторият тур стана излишен. Дори от гледната точка на математическата статистика, при тази слаба информираност на населението за кандидатите, този резултат е малко вероятен. От самото начало в някои окръзи на балотаж отиваха не повече от четирима кандидати за депутати, затова е по-вероятен вариантът, при който при разпределянето на гласовете нито един от кандидатите не би могъл да събере повече от 50% още в първия тур, необходими за избиране в парламента съгласно Избирателния Кодекс на РБ. При разговорите ни с обикновените хора не веднъж се убедихме че: всички кандидати, както от днешните управници, така и от опозицията имат сходни програми, всяка от които е препълнена от обещания за хубав живот, а за селяните от отдалечените села дезориентацията преобладаваше.
Ето така се прави „управлявана демокрация”.
Пето, падането на рейтинга на партиите с прозападна ориентация стана и поради това, че много точки от нейните програми за капитализация на икономическия живот в републиката успешно се реализира от днешното управление на буржоазната власт, по тази причина опозиционерите останаха без работа и за сега не са необходими на белоруските капиталисти, които си живеят прекрасно и без тях. Разбира се, това помага за стабилността в момента на обществено-политическата ситуация в републиката, защото за да могат капиталистите да получат стабилни печалби нямат необходимост от сътресения.
В момента са много интересни самокритичните откровения дори и на най-главния опозиционен вестник на Белорусия „Народная воля” (бр.№ 165-166 от 23 октомври 2012 година), в който се отбелязва: „Авторът на тези редове (А Класковский) нищо не налага, но иска още веднъж да заостри вниманието върху откъсването на светоусещането на всички опозиционни лидери (превърнали се на практика в пламенни публицисти и изтъкнати блогери) от светоусещането на масите. Така, например, те всички твърдят, че народът изцяло е престанал да вярва на управляващите и не приемат изборите за избори.
Но! Съгласно допитването на НИСЕПИ, 47,5% от белорусите – почти половината от предишните избори, ги смятат за честни и справедливи и само 27% не са съгласни с това. Могат колкото си искат да се извиняват с наивността, апатията, ниската революционна съзнателност на масите, но по-добре да започнат с това, че опозиционните вождове не могат да посочат друг народ, който се е опълчил срещу диктатурата на Брюксел”. Много откровено! Не се уплаши да посочи дори и господарите си.
Шесто, с удволетворение отбелязваме, че нито един от кандидатите от реакционните организации от прозападен тип не попадна в парламента, а това означава, че крайно десните националисти за сега нямат парламентарна трибуна, ние, болшевиките, призоваваме трудовия народ на Белорусия към бдителност, понеже няма съмнение, че империалистическите държави на Европа и ционоимпериалистическите САЩ няма да оствят на мира Белорусия и ще търсят други пътища да поставят на власт лакеите си. Трябва да помним опитите в Югославия, Грузия и Украйна (периода на Ющенко), където прозападната политика и нейни отделни дейци поставиха тези страни под контрола на западните държави, обрекла народите на нестабилност и влошаване на живота, а в Югославия и Грузия доведе до кръвопролития.
Седмо, като имаме предвид всичко посочено до тук, можем да направим изводът: изборите за Палатата на представителите на Националното събрание на буржоазна Република Белорусия, проведени на 23, трудещите се нямаха избор – през септември 2012 година, отново стана ясно, че трудещите се не трябва да бягат с наведена глава в избирателните секции с напразната надежда да изберат „достойния” кандидат, който ще му осигури добър живот, а да засили класовата си борба. Световната криза принуждава много хора да си спомнят за класиците на марксизма-ленинизма, корифеите на класовата борба, за това, икономиката на Съветския Съюз не познаваше кризи. Независимо, че светът на капитала постоянно се тресеше от кризи: треска на фондовите борси, падане цените на нефта, спиране на предприятия, ръст на безработицата, ръст на цените за стоки от първа необходимост, това не ни засягаше. При нас цените бяха стабилни, а съветската рубла беше стабилна, докато на власт не дойдоха буржоазните контрареволюционери начело с Горбачов.
Последните събития в Гърция, Испания, Португалия, Италия (вълната от масови стачки, митинги през лятото и есента на 2012 година) говорят за това, че земята под краката на капитала гори, че капиталът умира. На запад отново започнаха да изучават „Капиталът” на Карл Маркс. Законите на диалектиката, законите на общественото развитие са неумолими: движение обратно, движение назад е изключено. Дори обществото и да се върне временно назад, то все пак ще тръгне напред, т.е. към социализма и комунизма.
За това ние, болшевиките отново декларираме, както е отбелязано в края на нашата позиция за изборите: „Само класовата борба под ръководството на комунистическата болшевишка партия, твърдо стояща на марксистко-ленински позиции, довеждаща до диктатурата на пролетариата, ще позволи възстановяването на Съветската власт като власт на работниците, селяните и трудовата интелигенция, социализма, ще възроди великия Съюз на Съветските Социалистически Републики и ще излезе от тежката социално-икономическа и политическа ситуация”.
В Зеликов, секретар на ЦК на ВКПБ’
Председател на Бюрото на ЦК на ВКПБ
за Белорусия и Калининградска област
