На 21 декември 2022 г се навършват 144 години от рождението на великия пролетарски водач Йосиф Висарионович Сталин. Във връзка с това редакцията на „Комунистическа правда“ публикува статията на доктора на икономическите науки А В Золотов „Й В Сталин като изключителен организатор управленската дейност на работническата класа“.
А В Золотов,
Доктор на икономическите науки,
професор в ННГУ Лобачевски
Й В СТАЛИН КАТО ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ОРГАНИЗАТОР
УПРАВЛЕНСКАТА ДЕЙНОСТ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА
Йосиф Висарионович Сталин е изключителен организатор на борбата на работническата класа за основните класови интереси.
Неговите организаторски качества се проявяват още в младостта му, когато той става лидер на стачната борба на бакинските работници през 1904 г. Според резултатите от неговата работа е сключен първият колективен договор в Русия, който включва такава норма, прогресивна за онези времена, като установяването на 9-часов работен ден.
През 1920 г. Сталин, по препоръка на В И Ленин е назначен за народен комисар на Инспекцията на работниците и селяните на РСФСР. Рабкрин се превръща в масова организация, включваща обикновени работници и селяни в контрола за изпълнението на държавните решения.
Сталин, като генерален секретар на ВКП (б), изиграва ключова роля в създаването на условия за развитие на управленската инициатива на работническата класа във всички области: в партията, съветската държава и профсъюзите.
На фона на случващото се в днешна Русия позицията на Сталин относно съкращаването на работния ден е особено показателна: именно той разрешава прехода към 7-часов работен ден в съветската промишленост в годините на прилагане на първия петгодишен план. Партията правилно разглежда тази стъпка като предпоставка за по-нататъшното развитие на управленската инициатива на трудещите се.
Именно при такива условия възникват най-развитите форми на всекидневно участие на работниците в държавното управление: шефството върху фабриките върху държавните институции и социалистическата собственост.
Шефството означава, че синдикатите организират групи от работници, които редовно (4-5 пъти месечно) излизат извън работа срещу заплащане, в държавните институции, за да наблюдават работата им с цел повишаване на нейната ефективност. Няколко месеца по-късно съставът на шефските екипи е актуализиран. Още през 1932 г., според непълни данни, 1500 предприятия с актив от над 40 хиляди души са участвали в контрола.
Ето само няколко примера за ефективността на тази форма на работнически контрол. След като група работници от 30 души проверяват работата на апарата на един от тръстовете, „… книжата, които преди това са се попълвали от първоначалната до последната инстанция за 2 до 5 дни, започнали да се изготвят само за 14-15 минути“. Друг пример от този род е: „Шефския екип на другаря Анисимов проверява изпълнението на решенията на колегията на Народния комисариат за тежка промишленост от 8/II с.г. относно използването на готови научни статии. Екипът установява, че нито една от 480-те работи, изпълнени от научните институти на НКТП, не е изпълнена. Творбите са дадени за гледане в Главките, а не на заинтересованите предприятия. Нямаше планове за използването на тези произведения в Главките. Бригадата гарантира, че тези произведения са изпратени до предприятията. В резултат на това около 800 произведения бяха изпратени на заинтересованите предприятия».
Благодарение на покровителството върху фабриките беше възможно да се намали ненужният управленски персонал, тоест да се реши проблем, който не можеше да бъде решен със силите на самия апарат. Така например в „Мосфинотдела“ са работили 700 служители, с помощта на работническите екипи този персонал е намален с 50% без вреда за производството и търговията, което спестява около 400 000 рубли на година”. Въпреки че участието на работниците в контролната работа пряко намали фонда от работно време, който предприятията имаха, положителното влияние върху административния апарат допринесе за изпълнението на планираните цели. Обоснована е следната позиция: „Правилната организация на контрола в работата няма да попречи на навременното изпълнение на индустриалния финансов план, а напротив, ще улесни изпълнението на последния, тъй като всички знаят, че работата на предприятията са неразривно свързани с работата на институциите”.
Шефството върху фабриките върху държавния апарат, възникнало естествено в периода на разгръщане на масовото съревнование за системното подчинение на производството на интересите на развитието на всички, само по себе си придобива формата на съревнование. И така, между Московския завод номер 24 Фрунзе и отделът на Мосфин с негово инвестиране сключиха споразумение, предвиждащо задължението на страните не само да организират контрола, но и да подобрят работата си.
Една от формите на участие на профсъюзите в подбора на кадрите за стопанския апарат е издигането на обучени работници на ръководни длъжности. Активното и՛ използване е свързано и с нарастването на съревнованието. М Яковлев отбелязва: „1929/30 г. за Москва беше повратна точка в масовото издигане на пролетариите на ръководни и отговорни длъжности … Така 14 московски профсъюзи за 1929/30 г. избраха 7087 души. От тях 1126 души са изпратени за работа в предприятията, а 5952 души извън предприятията. От работниците, назначени на работа извън предприятията, 411 души са изпратени в институции от съюзен мащаб. В районните организации работят 4822 работници”.
Очевидно контролът върху фабриките е допринесло за развитието на избора, във връзка с което е посочено: „Имаме най-голям процент избрани там, където работниците са контролирани от институциите. Така в Народния комисариат на финансите на СССР имаме 7,3% избрани в състава на служителите, в Народния комисариат на СССР – 6,6%, в обработката на продуктите – 8%».
При оценката на практиката за избор обикновено се акцентира върху факта, че става дума за укрепване на административния апарат с работници. Несъмнено идването на хора от общественото производство променя работата на институциите в интерес на работническата класа, чийто основен персонал се състои от бивши чиновници, от чиновниците и техните деца. Но този незабавен резултат не отменя значителната промяна в социално-икономическото положение на бившите работници, което с течение на времето ги кара да се поддават на бюрократичните тенденции.
Много по-обещаващо от гледна точка на работника е синдикалното влияние върху административния апарат което се превръща в практика на социалистическата непълна заетост – съчетаването от работниците на основните им производствени дейности с изпълнението на отговорни управленски функции. Работниците, без да престават да бъдат работници, дълбоко усвояват материята на управлението, което направи възможно по-последователното преследване в управлението на интересите на свободното развитие на всеки, доведе до отричане на социално-икономическото разделение на хората на директори и изпълнители. Правилно е отбелязано: „Развитието на работата в областта на социалната взаимозависимост заслужава специално внимание. По непълни данни обществените работници са около 5 хиляди. Обществените работници работят като заместник-директори, заместник началници на отдели и сектори, инспектори, съдебни заседатели в съдебната област на властта, извършват рационализаторска работа и др.”
Съревнованието на работниците за планираното подчинение на производството на интересите на развитието на всеки определя напредъка на тези форми на управленска дейност на работническата класа. Стана очевидно, че с развитието на общественото съревнование и укрепването на ръководството на профсъюзите, шефското движение и социалната взаимна замяна ще разкрият нови неизчерпаеми източници на енергия и инициативи, които работническата класа ще използва за подобряване на държавния апарат, особено след като от 1934 г. почти всички промишлени предприятия са прехвърлени на 7-часов работен ден.
В съответствие с факта, че органите за управление на икономиката образуват единна система, контролът на работническата класа върху работата на държавния апарат, организиран от профсъюзите, е по същество всеобхватен. Ето защо следната цел става съвсем оправдана: „Поставяме като практическа задача задачата за 100% покритие на всички държавни институции с трудово шефство и социална взаимна замяна”.
Работническият синдикален контрол върху дейността на ръководните органи, допринасящ за реализирането на обществените интереси, се подкрепя от специалисти и ръководители, водени от тези интереси. Помагайки на работниците, специалистите по управление създават благоприятни условия за повишаване на ефективността на собствената си работа, въпреки проявата на бюрократични тенденции. Правилно е отбелязано: „… Работническите бригади от застъпници постигнаха забележими резултати. Вярно е, че трябва да се има предвид, че работническите екипи постигнаха тези резултати не без помощта на хората на интелектуалния труд, не без помощта на най-различни специалисти. Така например работата на бригадата в НКФ на СССР се извършва с активното участие на червените професори и обществеността на самия НКФ. До голяма степен благодарение на тази помощ работниците успяха да проучат всички области от дейността на институцията и работата на всеки отделен служител.
По този начин, в процеса на съревнованието за системно подчинение на общественото производство за основните му интереси, работническата класа се стреми да реализира изискванията на тези интереси от административния апарат, въпреки бюрократичните тенденции, причинени от отделянето на директорите като специален социален слой в структурата на обществото.
Всички изключителни постижения на работническата класа в областта на държавната администрация са свързани с дейността на И В Сталин като организатор на масовата управленска инициатива на съветските работници.
По време на разгръщането на фабричното шефство върху държавния апарат през 1930 г. се отбелязва: „Както показва практиката на контрол върху работата, работниците често срещат огромна съпротива на част от служителите на чуждите за тях съветски институции“. Трябва да се отбележи, че през втората половина на 30-те години тази съпротива се засилва толкова много, че до 1 януари 1937 г. остават само 140 инвестиращи предприятия (вместо 1500 през 1932 г.). Скоро шефството е напълно прекратено, както и социалната взаимна замяна. През следващите години тези форми не се възстановяват в СССР.
Отбелязаният исторически зигзаг не отменя факта, че И В Сталин влезе в историята на работническото движение като изключителен организатор на управленската дейност на работническата класа.
Превод Милчо Александров
