
Понятието „тоталитаризъм“ стана много популярно у нас след престройката. Тогава с тази дума, нейните активни поддръжници, либерали и демократи, започнаха да наричат системата на отношенията, която се беше развила в съветското общество и другите социалистически страни, придавайки на този термин рязко отрицателен характер. Нещо повече, понятието „тоталитаризъм“ беше рязко конфронтирано с понятието „демокрация“, на което еднозначно му се придаваше положителен смисъл“, което означаваше изключително онзи вид демокрация, който съществуваше на Запад в капиталистическите общества, тоест буржоазна демокрация.
Оттогава терминът „тоталитаризъм“ се използва широко в руското общество, въпреки че той няма строго научно значение, тъй като с него различните хора разбират напълно различни неща, да не говорим за различните страни. Например в Русия „тоталитаризъм“ означава едно, но в западните страни – нещо съвсем различно.
Ето какво пише най – популярната интернет енциклопедия Wikipedia за тоталитаризма [1]:
„Тоталитаризмът (от лат. Totalis – изобщо, цялостно, завършено) е политически режим, който се стреми към пълен (тотален) контрол на държавата над всички аспекти на обществото.
От гледна точка на политическата наука, тоталитаризмът е форма на отношенията между обществото и властта, при която политическата власт поема пълен (тотален) контрол над обществото, образувайки едно цяло с него, напълно контролирайки всички аспекти на човешкия живот. Всяка форма на противопоставяне е брутално и безмилостно наказвана или потискана от държавата. Друга важна характеристика на тоталитаризма е създаването на илюзията за пълно одобрение от хората на действията на това правителство. „
Много подобно на това, което имаме в Русия днес, нали? Вярно е, че нашето руско правителство не представлява „едно цяло“ с нашето руско общество; напротив, между тях съществува пълно взаимно неразбиране и конфронтация. Но всички други признаци са в съответствие – както контролът върху всички аспекти на живота на хората, така и жестокото потискане на опозицията под каквато и да е форма, и как илюзията за пълно одобрение от руския народ на действията на руските власти е организирана в Русия – всеки може да го гледа, щом включи телевизора.
Между другото, самото това определение съдържа фундаментално противоречие: ако правителството наистина образува „едно цяло“ с обществото, тогава не може да става дума за някаква „илюзия за пълно одобрение“. Цялото всъщност е пълно одобрение. Това е състояние, когато хората се управляват от силата, която те, хората, наистина харесват, която отразява техните интереси. Ако няма „пълно одобрение“, значи няма едно цяло, но има пълно противопоставяне, антагонизъм, както в съвременното руско общество.
Това е ярък пример за това как буржоазните идеолози объркват населението ни с абсурдни, но всъщност празни думи. Такова състояние на обществото, което е посочено с определението, не може да съществува в природата, тъй като, както току – що показахме, то съдържа фундаментално противоречие. Ако пренебрегнем указанието на това определение за „едно цяло“, то „тоталитаризмът“ според това определение не се различава по никакъв начин от понятието „диктатура“, в което всеки може да се убеди, като погледне в речниците.
И така, защо либералите и демократите трябваше да въвеждат нов термин, всъщност със същото значение и дори да го скрият?
Ето защо: на Запад, в капиталистическите страни, под „тоталитаризъм“ се разбира нещо много по – различно, и дори не по-различно, а коренно различно. Как точно, е перфектно написано от С Г Кара-Мурза в книгата си „Съветската цивилизация“ [2], където той разказва за един изключително любопитен случай, който му се е случил по време на перестройката в СССР:
„Аз лично съм щастлив, че смисълът на тази реформа (престройката на Горбачов – бел. РП) ми беше разкрит в блестяща поетична лекция от най -видния богослов на Израел Щайнсалц през 1988 г. Академик Велихов го доведе в СССР по онова време, и това беше събитие. Велихов щеше да служи на Русия още по-добре, ако беше публикувал тази лекция. Тя се проведе в Института по история на естествените науки на Академията на науките на СССР, където работех. Равин Щайнсалц, изтъкнат физик и историк на науката в миналото, изглежда е дошъл да ви разкаже за историята на науката в Израел, но стигайки до трибуната, той каза: „Ще ви кажа самата същност на Талмуда. “ При тези думи нашият директор изчезна от залата със скоростта на вятъра и аз като заместник – директор трябваше да ръководя заседанието. За мен това беше може би най – интересната лекция, която съм чувал.
Лекторът подчерта 3 въпроса: какво е човек, какво е свобода и какво е тоталитаризъм – както е записано в Талмуда.
Човекът, каза Равинът, е цялостен и много ценен свят. Той е изцяло в себе си, постоянно е в движение и не е привързан към други светове – това е свободата. Да спасиш човек означава да спасиш целия свят. Но, спасявайки го, трябва ревниво да следите, той да не прониква във вас. Прониквайки един в друг, световете се сливат в рояк – това е тоталитаризъм. Равинът даде поетичен пример: ето, вървите по улицата и виждате – че човек е паднал, чувства се зле. Трябва да изтичате при него, да му помогнете, като захвърлите всичко останало. Но, навеждайки се към него, чакайки помощ и благодарност, не трябва да позволявате на душата си да се обедини, да се слее с душата му. Ако това се случи, вашите светове проникват един в друг и се появява микроскопично огнище на тоталитаризъм.
Попитах най – авторитетния тълкувател на Талмуда днес: означава ли това, че ние, руснаците, сме обречени на тоталитаризъм и няма ли спасение за нас? В края на краищата аз се чувствам като личност, как аз ще се лиша да включвам частици от любимите си хора, моите приятели и моите предци, частици от тялото на моя народ и дори от цялото човечество. Откъснете тези частици от мен – какво остава? И моят приятел е това, което е, защото абсорбира частиците от мен – нашите светове проникват един в друг, душите ни са свързани. Така че, ако не се откажем от това, ще бъдем осъдени като непоправимо тоталитарно общество?
Раби не отговори на този въпрос … „
Ето защо нашите „перестройчици“ се нуждаеха от нов термин! Ето всъщност какво наистина означава! И затова за буржоазията, която се стремеше към властта в СССР, беше от жизнено важно значение да даде на този термин рязко отрицателно тълкуване, дори и чрез изкуствени манипулации и нарушения на логиката!
Тоталитаризмът, от гледна точка на капиталистите, е колективизмът – основата на съветската система, социалистическото общество! Това е нашият съветски колективизъм, т.е. желанието и способността на нашите хора да се разбират, състрадават и да си помагат взаимно той плаши най – вече онези, които наистина биха искали всички ние да сме разединени. В крайна сметка разделените са лесни за управление!
И това е, което нашите съвременни руски политолози и идеолози искат да скрият, давайки дефиниции на „тоталитаризма“, подобни на дадените по – горе.
В крайна сметка какво лошо има във факта, че „политическата власт поема пълен (тотален) контрол върху обществото, образувайки едно цяло с него, напълно контролирайки всички аспекти на човешкия живот“, ако тази власт е нейна собствена, на трудовите хора и не е враг, не е на незначително малцинство от населението? Това означава, че в такова общество обикновен човек няма да остане в беда, той винаги ще бъде подпомаган и подкрепян. Това означава, че никой няма да мине равнодушно, ако човек е в трудна ситуация. Те няма да останат без работа, без пенсия, без медицинска помощ.
Именно обществото и властта са едно цяло! Това означава, че това общество живее като едно голямо семейство, в което човек е брат за другия, а не враг! И в него няма „илюзия за одобрение на народната власт“, той я подкрепя истински искрено, защото в него управляват самите хора, самото общество и управлява, както трябва! Точно такова беше нашето съветско общество и във всички други социалистически страни!
Следователно всяка опозиция е безмилостно потискана в такова общество, защото опозицията в него може да бъде само от истинските врагове на целия трудещ се народ! Тези, които не искат добро, просперитет и щастие за своя народ. Които искат да живеят за сметка на другите и да паразитират върху другите. Които искат животът да бъде добър само за него, а за всички останали – лош. Ето кой може да се почувства потиснат в общество на всеобщ колективизъм и всеобща загриженост един за друг!
Характеристиката на „тоталитаризма“ в негативния смисъл е много по -подходяща за всяко капиталистическо общество, защото властта в него принадлежи на незначително малцинство от населението, което управлява останалата част от обществото за своите лични интереси и ужасно се страхува за властта си. Защото там в реалния живот съществува пълен контрол над всички и всичко, опит да се подслушва навсякъде и всичко, да се снима, предава, посочва какво трябва да яде човек, какво да пие, как да спи, как да се облича и как да обичаш, какво да гледаш и какво да слушаш, какво да четеш и в какво да вярваш, къде да ходиш и къде да не ходиш, какво да казваш, как да пишеш и как да протестираш …
Тук наистина има тотален контрол, липса на реални свободи, репресии – и всичко това е покрито с дебел слой от безкрайни и тотални лъжи за демокрацията и свободата!
Буржоазните демагози отново прехвърлиха всичко от болната глава на здравата, приписвайки всички грехове на собственото си общество на съветския социализъм.
Всъщност „тоталитаризмът“ е една от формите на буржоазната държава от епохата на империализма, където управляващият елит наистина упражнява пълен контрол върху всички сфери на живота на хората, дори се намесва в семейните им дела; където всички обществени организации са забранени, ако са насочени към защита на истинските права и свободи на работниците; където всяка сила, дори и най – малко прогресивната, е подложена на репресии; където оцеляването на едни за сметка на други става смисъл на социалния живот. Крайната форма на тоталитаризма са фашистките режими.
Тоталитаризмът е класово понятие. За буржоазията, класата на паразитите и експлоататорите, социалистическите държави, управлявани от трудещите се, са неприемливи, защото в тях тя няма място там. Ето защо тя винаги се опитва да клевети такива страни, за да ги очерня.
Г Гагина; Комунистическо работническо движение „Рабочий путь“
превод Милчо Александров