Тази година на политическия „небосклон” на Русия се появи още една доста ярка „звезда”. Партия „Гражданска платформа” влиза в голямата политика, избирайки за стартова площадка красноярския градски съвет.
Партията, възглавявана от милиардера Михаил Прохоров, претендира за промяна на реда на омръзналата на всички „Единна Русия”. Ако „ЕР” в определен смисъл е партия на националната буржоазия и тенденциите за опазване на държавата, то „Гражданска платформа” това е глобализация, това е неолиберализъм, т.е. крайна, реакционна форма на организация на буржоазната пазарна икономика.
Световният империализъм ще заложи на М. Прохоров – младия и обаятелен европеизиран бизнесмен, както на времето заложи на М. Горбачов. Двамата политици ярко контрастират с привичните монументални ръководители на страната, привличайки с това политически малограмотните, екзалтирани слоеве на обществото.
Самият Прохоров е собственик на частния инвестиционен фонд „ОНЭКСИМ”, съдружник в компаниите „Русал”, „Полюс золото” и др., в миналото генерален директор на ГМК „Норильский никель”, известен със своята инициатива за внедряване на 60 часова работна седмица.
Той открито заявява, че социалните гаранции от страна на държавата „трябва и да се заслужат” (явно днешните пенсионери, работили цял живот в съветското производство, както и инвалидите, самотните майки и други категории граждани „не са заслужили” социално осигуряване).
Капиталистът Прохоров силно се стреми към властта – безпардонно и напористо, както е правил всичко. Неговата „Гражданска платформа” действа с методите на „Единна Русия” и с аналогично пренебрежение към законите. Пратила за провеждането на карнавала в Деня за защита на децата, „ГП” участва в него със своята символика, вършейки фактически политическа агитация сред непълнолетните. Много преди официалния старт на предизборната кампания на оживени места в Красноярск са поставени агитационни плакати на „Гражданска платформа”, активно се разпространяват нейните вестници, висят плакати. Със своя лозунг „Ние определяме бъдещето” тази партия недвусмислено се заявява като нова „партия на властта”, традиционно пренебрегвайки мнението на народа.
Впрочем М. Прохоров не винаги е бил такъв. Преди три години той даже се опитваше да заиграва с левите идеи. През 2009 г. благотворителния фонд на олигарха проведе в Красноярск „Голям фестивал на мултипликационни филми”, един ден от който беше посветен на съветската мултипликация с антиимпериалистически характер. Следващата година тематичният фестивал на френската мултипликация се откри на 18 март – точно на годишнината на Парижката комуна. На скоро с това беше приключено. Преди изборите за Държавна Дума възглавяваната от младия олигарх партия „Дясно дело” показа истинското си лице, излизайки с листовката „Всички леви – на бунището на историята!”
Сега поддържащия Прохоров вестник „Конкурент” активно пропагандира антисталинизма. Например в броя от 29 май някой си предприемач Александър Васильев с патос разсъждава за това, допустимо ли е да се слага знак на равенство между комунизма и нацизма. И стига до извода: разбира се не бива обаче „… лично за мен сталинизмът е много по-страшен от хитлеризма”. Доколкото, не може да не признае авторът, „… и сега, и явна в обозримо бъдеще стълинизмът е проблем за моята страна”. В съседство още един „честен бизнесмен” Роман Авдеев със съжаление констатира, че „идеите на Сталин са доста популярни в обществото”.
Със своите призиви „да се гласува за когото и да било само и само против „Единна Русия” белите лентички разчистиха пътя за либералния фашизъм, за Прохоров и неговата дяснолиберална партия, както и да се нарича тя.
„Гражданска платформа” е опасна за трудещите се, доколкото скрива истинската си същност и цели. В редовете си, а значи и в избирателните листи тази партия сега кани всички – „трябва само да бъдат граждански активни”. Жонглирайки с фрази за бъдещо „съвременно виждане” и „нов подход” „Гражданска платформа” завоюва симпатиите на младежта. При това не уточнявайки какво бъдеще готви на младите „развитият руски капитализъм”.
Сега вече е ясно, че със своята партия Прохоров ще тръгне „на таран” с цел да завоюва властта – благо, което парите ще му позволят. Ясно е и това, с какво победата на младия олигарх ще се обърне за трудовия народ – рязък ръст на експлоатацията, ограничаване и на без друго малобройните социални гаранции, укрепване на чуждестранния капитал.
Обаче, не бива да изпадаме в крайности и да се гласува за „Единна Русия” или КПРФ, защото „Гражданска платформа” е още по-зле. В тази ситуация до нищо няма до доведе лозунгът „поне да бъдеш против”.
Още днес, още сега трудещите се от цялата страна трябва да се борят за организиране на социалистическа революция. Всички ние трябва активно да работим за установяване на Съветска власт. Тогава и само тогава от мародерите и паразитите, стремящи се или вече попаднали в ръководните структури на държавата, няма да остане и следа. Цялата държавна машина на буржоазията, държаща на потискане, експлоатация, нищета на милионите, ще бъде пометена от въстаналия пролетариат. Заедно с нейните „Граждански платформи”, „Единни”, социалдемократи и други нечистотии.
Ето към какво трябва да се ориентираме в ежедневната ни работа. И да се готвим за ожесточена съпротива. Класовата борба между угнетения народ и угнетителите-капиталисти не е на живот, а на смърт. В тази борба капиталистите няма да се спрат пред нищо и трябва да бъдем готови за сериозно противостоене.
Ние ще им се противопоставим не на избори, където всичко решават ТЕ – олигарсите-мародери. На улиците и площадите, в цеховете на заводите, в бюджетните и учебни учреждения – ето мястото на нашата битка против окончателното поробване.
Другари, бъдете бдителни! Не позволявайте да бъдете измамени! Престанете равнодушно да търпите лишенията, ликвидирането на последните завоевания на работническата класа – 8 часовия работен ден и социалните гаранции!
Тази партия нарича себе си: „Ние не сме опозиция, ние сме алтернатива”. Но това не е така. Единствената алтернатива на действащата власт е пролетарската революция и Съветската власт.
Екатерина Фатьянова, секретар на ЦК на ВКПБ
Б.Р. Забележете как по подобен начин действа буржоазията навсякъде по света. И у нас непрекъснато се създават партии със заблуждаващо „демократични” претенции като например „България на гражданите” (на получавалата огромни финансови облаги като еврокомисар и член на съвета на директорите на голяма европейска бенка), „България без цензура” (на бивш журналист и директор на телевизия на олигарха, чието назначаване даде повод за началото на протестите през лятото на 2013 г.) и не на последно място „Реформаторския блок” (сполучливо наречен от видна телевизионна журналистка с нескрито десни политически убеждения „Реаниматорски”). Колкото и да се мъчат демагогски да се представят за защитници на интересите на обикновените хора, при тях липсва основното – класовите интереси на трудещите се.
Истинска свобода и демокрация може да има само при премахване на частната собственост върху средствата за производство и експлоатацията на човек от човека.
