МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Започна предизборната надпревара и все по-често се чуват възгласи от най-различни участници, че Президентът трябва да бъде обединител на нацията.
Преди да се опитам да дам отговор на този призив е необходимо да си изясним:
1)в какво общество живеем;
2)каква е външната обстановка;
3)каква е вътрешната обстановка?
За по-пълно изследване могат да се разгледат и други въпроси, но като за статия тези са напълно достатъчни за оформянето на една по-обща представа.
Продължават да ни говорят, че сме страна в преход (от социализъм към капитализъм). Само, че това отдавна не е така, защото има съответствие на икономическата база на капитализма т.е. частната собственост и всички отношения, които са производни от нея с нейната надстройка, или в България има съответствие на частната собственост с нейната надстройка – буржоазната държава, нейните институции, буржоазната конституция, буржоазните закони, капиталистическите, икономическите, политическите, юридическите, религиозните, културните, управленските и т.н.т. буржоазни възгледи за обществото, насаждани по всички правила на класовата борба. Както сме писали и друг път в такова общество има две основни антагонистични класи – експлоататорската класа на капиталистите, наши и чужди, и на Българската работническа класа, която е експлоатираната. Това са две класи с диаметрално противоположни интереси. Като отчетем, че дребните и средни слоеве на самата Българска буржоазия и на самонаетите също са натикани в икономическия ъгъл от олигарсите. Като прибавим пенсионерите, майките, децата… – може ли да ми обясни някой как ще съвпаднат интересите на тези големи групи в обществото и как ще може да се удовлетворят исканията им, за да има обединение? Може да дойде някой по-сговорчив буржоазен клан на власт и да пооблекчи малко съдбата на мизерстващото мнозинство. Но това не е коренно решение на проблемите на силно фрагментираното ни буржоазно общество. Значи не може да се говори за „обединение на нацията“ изобщо. Най-много да се получи някакво „единство“ за промяна на „мутренския модел на управление“, но това са две различни неща. Което единство ще доведе пак до същото, но то няма да е така открито крадливо, а ще ни ограбва скрито с помощта на законите на „демокрацията“, или по-точно на буржоазната демокрация. Но това е едната тенденция. Има и друга, при която „мутренското управление“ на Бойко Борисов ще ни изглежда „цветя и рози“. Ако някоя от маскиращите се за „демократични“ фашистки буржоазни партии успее да се добере до властта, по-точно ако олигархията е решила това. При такова развитие на нещата в буржоазната държава – без кръв няма как да се мине. За какво обединение на нацията може да става въпрос? Какво може да направи тук Президента? Всъщност може да ги отстрани от власт с помощта на армията (тя за такива цели става) – може да предотврати фашизма, но не може да обедини нацията.
Във външен план се очертаха трите големи вектора на световната икономика. На САЩ, Русия и КНР. Трябва да се има предвид, че става въпрос за три различни виждания за устройство на международните икономически и политически отношения. В България се рекламира проектът на едрия монополистичен капитал от Запад, изразен от Клаус Шваб. Но това не значи, че той е тъждествен с този на Русия и още по-малко с този на Китай. Предстои навлизане в същностната фаза на световната икономическа криза. Но това по правило означава война. В момента сме в нейния информационен и военно-биологичен етап. Не съм сигурен, че тя ще реши кризата на корпорациите от САЩ. Да от нея едни забогатяха неимоверно много, други просто изчезнаха, или ще изчезнат. Населението се избива, а значи намалява, съгласно програмите на неомалтусианците. Но това само влошава общата картина за световната олигархия, която освен проблемите с войнствените погледи на работническите класи в страните където са се разположили, ще срещнат и много сериозна вътрешно класова съпротива. Налице е дипломатическа активност на щатските посланици за скарване на Русия и Китай. Това няма да се случи, ако проследим реакциите на Путин и Си Цзинпин. Двете държави излязоха със съвместна декларация на външните им министерства за закриване на многото лаборатории на САЩ по света за производство на биологическо оръжие и общоотровни вещества. Съвместните военни учения постоянно нарастват. Изпитват и демонстрират все по-нови и нови оръжия. Не мисля, че това е елементарно предупреждение, или някаква дежурна декларация – с която янките, естествено, няма да се съобразят. Ако искат да се съобразяват, но по този начин горещата фаза няма да се отдалечи. А не съм сигурен, че натовци начело със световния хулиган съвместно с Англия и Австралия ще могат да се справят с ШОС и войските на КНДР. От теоретична военна гледна точка III-та Световна може да започне от три възлови, вече горещи, точки – Украйна, Тайван и Япония с Южна Корея. Има и други спящи пръстена на „Анаконда“-та. Не мога да допусна, че Генералните щабове на РФ и КНР не ги знаят и че нямат вече готови решения за неутрализирането им.
Както забелязвате, за базите на САЩ в България и за нашите войници перспективата е много лоша, както и за възкръсналия антируски военен проект на Пилсудски „Триморие“. Най-много отново да посрещнем руските войски, като освободители от фашисткото робство, този път, от САЩ. Дали български войник ще се подчини на заповедите на идиотизираните генерали от НАТО може да се наложи да видим. Аз си имам виждане по въпроса, но за това когато дойде време. Важно е да се каже, че по въпросите на мира и войната нашето капиталистическо колониално общество е силно разделено. Така, че и тук не може да се говори за „обединение на нацията“.
Както посочих най-горе живеем в класово антагонистично общество. От тук започват проблемите във всички частно-капиталистически отношения на буржоазната държава. Към това можем да прибавим разделението на етноси, националисти, комунисти, социалисти (социалдемократи), либерали, либерасти, консерватори, центристи, джендъри, хетеросексуални, демократи и всякакви клептократи, на „мутри“ и „мутри вън“ и на каквито се сетите още. Нека прибавим и бездарното управление на нейния субективен фактор – отново стигаме до извода, че при силно разделеното ни общество „обединение на нацията“ не може да има, защото самата господстваща класа на капиталистите не го иска – разделен народ се управлява лесно.
Следователно, тези които говорят, че Президентът трябва да бъде „обединител на нацията“ или не знаят какво говорят, или са най-обикновени буржоазни демагози, рожба на буржоазния субективизъм.
20. 10. 2021 г. гр. София
