В днешните икономически прегледи периодично се появяват статии, в които уважавани наблюдатели се учудват и възмущават от все по-явния процес на монополизация в нашата икономика. Нека да разберем какъв вид звяр е това, откъде идва и какво да очакваме от него.
Този звяр в никакъв случай не е нов. Възниква в периода на прехода от капитализма към монополния си стадий, когато монополите започват да се оформят на базата на концентрацията и централизацията на производството. В И Ленин пише за това: „…Концентрацията на определен етап от своето развитие сама по себе си води, може да се каже, близо до монопол. Защото е лесно няколко десетки гигантски предприятия да се споразумеят помежду си, а от друга страна, трудността на конкуренцията, тенденцията към монопол се генерира именно от големия размер на предприятията” (В.И. Ленин. Империализмът, като висш стадий на капитализма, PSS, том 27). Процесът на възникване и развитие на монополното производство е описан подробно в споменатата работа на В И Ленин и в други трудове на съветски и чуждестранни политически икономисти. Тук няма да разглеждаме подробно този процес, само ще отбележим, че монополите са най-големите предприятия или асоциации на едри капиталисти, които концентрират в ръцете си значителен дял от производството и (или) продажбите на стоки и използват своето господство за повишаване на цените и присвояват чрез монопола си високи печалби. Тази възможност за монополите възниква именно в резултат на премахването на конкуренцията на монополите от унищожените или погълнати от тях малки и средни предприятия. В същото време остават някои други видове конкуренция – но повече за това по-късно. Около края на 19 век капиталистическият свят навлезе в етапа на империализма и монополите станаха една от основните основи на целия икономически живот на капиталистическия начин на производство. В условията на съвременния капитализъм няколко монополни компании заемат господстващо положение във всички отрасли на промишлеността, строителството, транспорта, а също и търговията.
Важен въпрос е връзката между монополите и конкуренцията. Буржоазните икономисти и реформисти проповядват теорията за „планирания“ или „организирания“ капитализъм, която твърди, че монополите премахват конкуренцията и анархията на производството. Но също така В И Ленин в своята всеобхватна теория за империализма показа, че един от общите закони на диалектиката – законът за единството и борбата на противоположностите – важи и за империализма. Характеризира се и с единството на противоположностите – монополи и конкуренция. И наистина, колкото повече се развиват монополите, толкова по-интензивна става конкуренцията между тях. Както отбелязва В И Ленин, „монополите, произлизащи от свободната конкуренция, не я премахват, а съществуват върху нея и до нея, като по този начин пораждат редица особено остри и опасни противоречия, търкания и конфликти“ (пак там).
Но известният американски икономист Дж. Голбрайт (1908 – 2006), един от най-видните поддръжници на кейнсианската теория, прави смел, но доста безпомощен опит да оправдае монополния капитал. Той признава доминиращата роля на най-големите монополи в съвременната капиталистическа икономика, но твърди, че те не са в състояние напълно да упражняват властта си върху пазара, за да експлоатират населението, тъй като им се противопоставят „противоположни сили“ под формата на организации на работниците, фермерите и потребителите, както и държавата. Самият факт, че Голбрайт счита за възможно държавата да се противопостави на монополите, предполага, че той не е разбирал самите основи на класовата теория за развитието на човешкото общество. Не е разбрал, че държавата не е нищо повече от инструмент на управляващата класа за потискане на експлоатираните класи. И ако управляващата класа са капиталисти и в тази класа доминиращата роля играят монополите (и Голбрайт не отрича това), тогава държавата действа преди всичко в интерес на тези монополи, а не срещу тях. Освен това държавата се слива с монополите и с това още по-усърдно обслужва техните интереси. Твърдението му, че профсъюзите „неутрализират“ негативните ефекти на монополите върху работническата класа, също е несъстоятелно. В действителност синдикатите могат да постигнат само частични подобрения за работниците, докато степента на експлоатация на пролетариата в ерата на монополистичния капитализъм непрекъснато нараства. По същия начин тълкуването на големите капиталистически търговски компании като „уравновесяваща сила“ по отношение на промишлените монополи и някои промишлени монополи по отношение на други е изкривяване на реалността. Разширяването на монополите в различни отрасли на промишлеността, както и в търговията, не „неутрализира“ отрицателните последици от предишните монополи, а само засилва потисничеството на монополния капитал върху масите.
И така, след като се справихме с тези общи теоретични въпроси, според вижданията на Ленин, сега можем да преминем към разглеждане на конкретни въпроси. Преди около година, заместник-председателя на Комитета на Държавната дума за защита на конкуренцията (да, оказва се, че има такъв комитет – и какво прави и дали изобщо прави нещо, ще разгледаме по-долу) Сергей Лисовски даде интервю за вестник, който не се смущава от името си – „Комсомолская правда“. В това интервю той ни разказа в кои области се развихрят нашите монополисти, какви са опасностите от закупуването на стоки в големите онлайн магазини и кога добър червен хайвер ще се появи на рафтовете.
Кореспондентът зададе въпрос, в който беше объркан: казват, че имаме пазарна икономика. При нея по дефиниция има конкуренция. Защо трябва да се защитава, след като има такава комисия в Думата?
И Сергей Фёдорович изрази дълбока загриженост за това (както е модерно в нашата страна тези дни):
„- За съжаление има тенденция към монополизиране на цели сектори от икономиката. По-специално има монополизация на селскостопанските сектори. Ето един пресен пример. Има такава добавка за храна за животни – метионин. Той представлява приблизително 3,5% от цената на фуража. Една руска компания започна да изкупува предприятия, които го произвеждат, и днес контролира две трети от пазара. В резултат на това за два месеца цената на тази добавка се увеличи с 40%! Това означава, че в крайна сметка и месото ще поскъпне. Разбирате ли? И това се случва в различни области. Щом един продукт е монополизиран у нас, цената му се повишава значително.
И преди няколко години една от руските компании монополизира пазара на гранулиран полиетилен – и това са опаковки, това са оранжерии. В резултат на това цената буквално се е увеличила 2,5 пъти само за няколко месеца. По същество какво прави монополистът? Той налага данък на цялата страна, на всеки гражданин, а самият той, използвайки пазарната си мощ, получава свръхпечалби“.
Обяснението е съвсем правилно. Някои другари обаче смятат, че той рисува твърде мрачна картина, в която страната и всеки от нас са обречени да плащат този данък на монополистите, въпреки целия пазарен характер на икономиката ни (и всъщност, именно в резултат на този пазарен характер).
Чакайте, чакайте! Но в правителството няма глупаци (хм…). Те разбират всичко това и затова създадоха Федералната антимонополна служба (FAS) в структурата на правителството. Именно тя трябва да следи опитите за монополизиране на този или онзи бранш и да пресича тези опити в зародиш. Тя трябва просто да даде команда на своите „добермани“ да изядат такива опити. И какво мисли г-н Лисовски по въпроса?
„- Да, имаме FAS, но ми се струва, че те често чакат висшето ръководство да даде команда. Помните ли скандала с астрономическите цени на горивата и дизеловото гориво в началото на есента? Е, това е специфичната работа на антимонополната служба! Но докато министърът на земеделието Дмитрий Патрушев не се обърна директно към ръководството на страната, всъщност те погледнаха на ситуацията доста благосклонно“.
Тук вече възникват неудобните въпроси. Първо, оказва се, че министърът не е част от ръководството на държавата. Второ, интересно към кого се обръща тогава? Трето, кой и защо погледна с добро око на ситуацията, в която някой стана баснословно богат за сметка на точно тази монополна печалба, която на теория не би трябвало да имаме? Между другото, имам смътно предчувствие, че ако министърът имаше друга фамилия, щяха да продължат да гледат с добро око на него, без да забелязват призива му към „ръководството“.
Но нека продължим да слушаме уважаемия заместник:
„FAS има достатъчно правомощия. Но, за съжаление, много служители, при това на високо ниво, имат благосклонно отношение към монополистите. Смятат, че това е проблем, но не е първостепенен. Всъщност монополизацията потиска икономиката и унищожава средния и малкия бизнес, който е двигател (определящ, водещ фактор – бел.ред.) на всяка буржоазна икономика. Освен това монополизацията води до намаляване на качеството на стоките.
Да вземем например монополизацията в търговията. Все пак към какво се стремят търговските вериги? Купуват на минимална цена и продават на максимална. Когато имах птицевъдни предприятия, търговските вериги ми казаха – ние не се интересуваме дали имате висококачествени птици, нас ни интересува началната цена. Например, нахранете ги с някакъв друг вид сено, намалете разходите си. Качеството не ни интересува“.
Следователно се появява друг ужасен аспект на монополизацията, в допълнение към максималните цени на стоките, е и рязкото намаляване на тяхното качество.
„Да, вече можем да имаме нова монополизация – това са пазари. През 2020 г. само 6% от нашите стоки са минали през тържищата, а през 2022 г. – са вече 11%. Знаете че, аз съм автор на закона за регулиране на търговската дейност. Ирина Яровая и аз го създадохме преди повече от три години. (За справка: цялата процедура по приемането на Закона за повишаване на пенсионната възраст отне два месеца и половина – авт.) И този закон вече урежда отношенията между доставчици и търговски вериги в хранителния сектор. (Говорим за федералния закон „За основите на държавното регулиране на търговската дейност в Руската федерация“). И през тези дни, тъй като законът е в сила от 15 години, търговските вериги започнаха да разбират своята отговорност. И всички пазари сега имат практически едни и същи грехове и повтарят почти дума по дума позицията на търговските вериги от началото на 2000-те години: те казват, че не носят отговорност за нищо, „ние просто свързваме продавача и купувача“. По същия начин търговските вериги навремето казваха: „ние не носим отговорност за нищо, ние предоставяме само рафтовете“. Но мрежите разбраха и сега те са напълно отговорни за всичко, те са се научили да контролират всичко. Но това не се предлага на пазарите. Например там се продават огромен брой фалшиви ветеринарни лекарства. Често в почти индустриални партиди се продават от частни търговци. Но е трудно да се предявят претенции към физически лица и е още по-трудно да се открият.
Да вземем например червения хайвер. Това е много деликатесен продукт, трябва да се съхранява правилно. А у нас Росселхознадзор идентифицира почти 200 тона червен хайвер от неизвестни източници през 2022 г. Въпреки че всъщност е ясно откъде идва – това е бракониерски хайвер. Първо, това е кражба от държавата. Второ, 200 тона са намерените, в действителност са много повече. И трето, това е опасен продукт. Бракониерите нямат условия за съхранение, нямат хладилници. Всичко това, докато се хваща, обикновено се съхранява директно в отворен, мръсен контейнер. И след това се транспортира по същия начин, без да се спазва температурния режим. И е легализиран по един или друг начин, и се продава официално. И е много трудно да се разбере къде хайверът е легален и къде е бракониерски“.
Ето как г-н Лисовски честно описва ситуацията. И така възнамерява да се бори с некоректните бизнесмени. Браво! Наистина, един факт от биографията на този кристално честен човек е малко объркващ: това е същият Сергей Фёдорович Лисовски, който на 26 юни 1996 г. беше задържан заедно с Аркадий Евстафиев, когато се опита да вземе картонена кутия от фотокопирна машина с 500 хиляди долара от сградата на правителството. Предизборната кампания за избор на президент на Руската федерация беше в ход. Елцин се кандидатира от партията, в която членува Лисовски. По-нататъшната съдба на половин милион долара се загуби в тъмнината. И в началото на 1997 г. държавникът С Ф Лисовски се опита да напусне Русия за постоянно пребиваване в Съединените щати, но посолството на САЩ отказа да му издаде виза. Излишно е да казвам, че той не е честен човек…
Но всичко това, което имам предвид, е как теорията на Ленин за империализма и законът на политическата икономия на капитализма за концентрацията и монополизацията на производството се потвърждават на практика. А също и до какво водят тези явления в капиталистическата действителност.
И. Ферберов, член на идеологическата комисия при ЦК на РКРП
Превод от сайта на РКРП – Милчо Александров
