А КАЗЬОНОВ,доктор по философия, професор,ръководител на ленинградския клон на Фонда на Работническата академия,член на Работническата партия на Русия,преподавател в Червения университет и в Университета за работнически кореспонденти
Изминаха повече от 200 години от издаването на едно от най – големите произведения на човечеството – книгата на големия мислител – енциклопедист Георг Вилхелм Фридрих Хегел „Науката логика“. И около 180 години от деня, когато приключва творчеството на последния създател на цялостната завършена философска система, равна по обема си, със своите разработки на философските и научни проблеми за цялостния светоглед.
В изходната си точка то беше идеалистично, в методологията на разработване на конкретните науки – до голяма степен беше метафизично, а в развитието на проблемите на социалните науки, то беше до голяма степен консервативно и еклектично и следователно много бързо остаря. Но в своята методологическа диалектическа основа – „Науката логика“ – този мироглед е сред най – високите световни постижения и следователно е толкова силен, че дори след 200 години никой от почитателите или противниците не е направил нещо по – значимо, не направи някакви значителни промени в представянето на системата от категории.
Няма нищо друго, освен начална и крайна точка!
Ако в началото мирогледът на Хегел е идеалистично представен, то той става материалистичен при Карл Маркс и Ф Енгелс. Вместо да бъде християнско-религиозен в крайна сметка, той стана материалистично-човешки. И това коренно променя въпроса! За първи път в историята мирогледът се освобождава от религиозно-идеалистичните окови и в същото време става не само материалистичен, но и диалектичен.
В научната и философска система на Г Хегел философията завършва своето фундаментално развитие. В него мислителят представи в развита и систематизирана форма логическия метод на научното познание и даде примери за неговото приложение в най – важните науки по онова време. В това отношение той повтори научното и философско постижение на Аристотел, когото почиташе, което следваше и чийто концептуален метод дълбоко усвои и разви. И той нарече Аристотел негов главен учител, написа, че любимото му занимание е да преподава Аристотел. Но Аристотел е бил учител на човечеството, на християнското и ислямското, в продължение на почти 2 хиляди години. Следователно няма да е изненадващо, ако диалектическият метод на научните и философски изследвания, разработени от Хегел, не получат конкретно развитие през следващите няколко века. Но той ще се изучава дълго и последователно и ще се следват логическите му закони, защото това не са „модели“ и „видения“, измислени от главата, а универсални закони на битието и мисленето, открити от гений. По – точно казано, той систематизира онези открития на универсалните концепции (категориите), които са формулирани от предишни философи в продължение на почти 2500 години. Например категорията „установяване“(ставане, възникване, построяване, изграждане М А)“, открита от Хераклит от Ефес: тя, може да се окаже че, изразява „закона на установяването“. Тя може да бъде формулирана по следния начин: „Всичко е в установяването“ или „Всичко се установява“. Г Хегел разшири логиката на тази категория и показа как тя контролира други понятия в главата и връзката на нещата в природата и обществото. И действа като закон – постоянно и навсякъде, независимо дали човек го признава или не. Следователно тази категория също управлява граматиката на езика в голям сектор от взаимоотношения. И човек от детството, заедно с родния си език, подсъзнателно получава основите на логиката. Също и всички други категории. Но тези ученици, които по силата на естествения си талант или с помощта на учителите ги откриват сами в научна форма, получават гигантски предимства пред тези, които не ги познават: не забелязват от личен опит, не учат в университета, не се учат (както се изразява В. И. Ленин в бележките си за науката логика на Хегел) по особено личен начин.
Защо Ленин изучава науката логика два пъти? Защото в младостта си той прочита „Капиталът“ на К. Маркс (и дори сам го превежда на руски) и от послесловието до второто издание разбира много важното условие за успеха на основателя на научния комунизъм. К Маркс тук дава рядко признание за философите (обикновено философите критикуват своите предшественици): „Ето защо открито се обявих за ученик на този велик мислител … именно Хегел беше първият, който даде цялостен и съзнателен образ на своята (диалектика – АК) универсална форма на движение. “ А Маркс беше експерт по философски въпроси: той го изучава в университета и защитава дисертацията си по древногръцка философия. И вече в него той изясни принципа на връзката с предишния мислител. Обяснявайки в една от бележките упреците на своите ученици към Хегел за неговите недостатъци, Маркс пише: „това е съзнание „.
И като цяло в Германия по онова време Хегел е бил най – големият философски авторитет, следван от няколко школи на мисълта, идеите са му били последвани от реформаторите на Германия (по – специално, министъра на образованието), които я превръщат от свободен конгломерат от слабо взаимосвързани княжества в най – силната държава в Европа.
И накрая, в наше време в света има много различни видове обединения, изучаващи творчеството на Хегел, включително и трите – Международни (включително няколко центъра в СССР, а днес в Русия). Така че позицията на Карл Маркс е имала сериозни предпоставки и основания. И тази негова позиция беше напълно споделена от приятеля му Ф Енгелс. Същата позиция беше приета от В И Ленин която той следва през целия си живот. През 1913 г., докато подготвя статии за 50 – годишнината от смъртта на Маркс, той е напълно убеден от обясненията на Ф Енгелс и от собственото си изследване на Хегел и Маркс, както и от революционната си практика, че Маркс и Енгелс в съвместната си работа от 1848 г. „Комунистически манифест“ за първи път предлагат нов мироглед. И сега той се опита да предложи в общ план този мироглед, докато този въпрос беше актуален във връзка с годишнината. И като цяло по онова време мирогледната система беше схваната и обяснена брилянтно. Тук обаче В И Ленин следва указанията на Ф Енгелс, на когото напълно се доверява. В своята работа „Трите източника и трите съставни части на марксизма“ той точно изразява както същността на революцията, осъществена от Маркс и Енгелс в науките за обществото, така и последващата промяна в целия мироглед като цяло.
Но тъй като мирогледът е формулиран само в общи линии и напълно развит само в неговата икономическа доктрина, доколкото цялостната конкретна картина не се дава до 1913 г., той остава непълен. Следователно, В И Ленин често характеризира разбирането за Маркс като „светоглед“. И от тук впоследствие възникнаха проблеми, които, както се оказа, не са разрешени и до днес. (Но повече за това по -долу).
Следователно можем да кажем, че има дълбоко осъзната духовна и преди всичко методологична приемственост между Хегел, Маркс с Енгелс и Ленин, преминаваща през целия 19 век и началото на 20 век и продължаваща в марксизма-ленинизма до 21-ви век.
Нещо повече, уникалността на тази връзка е, че въпреки международното признание за заслугите на Хегел, може да се твърди, че той не е имал и няма други, такива изключителни последователи като Маркс, Енгелс и Ленин, въпреки че изданията на неговите произведения все още се публикуват по целия свят и има планини литература за него. И тъй като на Запад Хегел се смята за свързан с комунистите, съвременното християнско-буржоазно съзнание (например като това на позитивисткия професор Карл Попър) просто го отблъсква. А някои дори се опитват през 30 – те години да привлекат Хегел към фашизма, тъй като последният използва идеите на Хегел. Да, Хегел също имаше реакционни идеи, свързани главно с ангажимента му към германската монархия. Но това, разбира се, са много груби преувеличения. И логиката, като наука за правилното мислене, се изучава от всеки, тъй като умът се използва във всяка дейност, а умът е силен в логиката.
Това беше добре разбрано в революционна Русия, поради което самият В И Ленин два пъти изучава логиката и стимулира нейното изучаване в Съветска Русия. В своята статия („За значението на войнстващия материализъм“) той пише: „Въз основа на начина, по който Маркс прилага материалистичното разбиране за диалектиката на Хегел, можем и трябва да развием тази диалектика от всички страни …“. И трябва да кажа, че като цяло тази воля на Ленин беше изпълнена. Например в СССР за първи път в света е публикуван сборник с произведения на Хегел на чужд (руски) език и то в 14 тома. В СССР те четат, изучават и пишат много за философията на Хегел, включително за неговата диалектика. Въпреки това, както предполагаше Хегел, не се случиха значителни подобрения в диалектическата логика. Но имаше проблеми с логиката и с философията на Хегел. И при това значителни … Те са причинени както от противоречието на системата в метода на самия Хегел, така и от противоречията на формирането на марксисткия мироглед и условията на неговото развитие в СССР.
Развитие на нов мироглед в СССР.
Факт е, че макар до 1913 г. процесът на формиране на нов мироглед по същество да е завършен, в неговата система липсва един най-важен елемент: напълно развита система от естественонаучни доктрини, изведени на иманентна методологична (диалектико-материалистична) основа. А недовършеният ръкопис на Ф Енгелс по проблемите на диалектиката на природата все още не беше публикуван по това време. Той, макар и не напълно завършен, се появява в СССР едва през 1925 г. (между другото, В И Ленин пише в статията си „К Маркс …“ „). Следователно неслучайно първата остра философска дискусия – между така наречените „механицистки“ и „меншевишки идеалисти“ за диалектиката – се разгоря точно в средата на 20 -те години. В И Ленин по това време вече не е там, а самите професори и академици не стигат до решението на този проблем. Проблемът беше отложен, а спорът беше разрешен с административни мерки. Те се заблудиха от две страни. Първо, те не можеха да разрешат противоречието между позицията на Ф Енгелс, че „от цялата предишна философия самостоятелното съществуване все още се запазва и учението за мисленето, и неговите закони – формалната логика и диалектиката. Всичко останало е включено в позитивната наука за природата и историята ”, а характеристиките на В И Ленин, който пише за „трите източника и в същото време за съставните части на марксизма“: философия, политическа икономия и социализъм, разбирайки последния като политическа теория на работническата класа.
Противоречието е, че при Ф Енгелс „всичко останало е включено в положителната наука за природата и историята“, а при В И Ленин не се говори за науката за природата, а се разглеждат само философията и социалните науки: политическа икономия и политическа теория. Освен това Енгелс също посочва три части:
- диалектика (и формална логика);
- наука за природата;
- наука за обществото.
Но Енгелс говори за светогледа като цяло и за отношението му към философията. И колегите философи решиха, че се занимават с диалектика и някои философски проблеми на природата. Колегите учени решиха, че тъй като философите се занимават с философските въпроси на природата, те нямат нищо общо с философията: те самите са философи (като позитивистите), а философите нямат нищо общо с природните науки. И в крайна сметка се оказа, че философите са поели върху себе си всички мирогледни проблеми, а естествените учени са напуснали своята положителна наука. Да, философията, особено материалистичната, в някои периоди на историята също изпълняваше функцията на светоглед. Но само в такива философски системи, където се разглеждаше относително пълен набор от проблеми на естествените науки и социалните науки (както при Аристотел, стоици, епикурейци). Но по – голямата част от философските системи, макар и значими по отношение на светогледа си, не достигнаха до независими мирогледи. И сега, през ХХ век, се оказа, че философията е идентифицирана с мирогледа като цяло (включително в официалния учебник, редактиран от Ф В Константинов в СССР). Резултатът беше изкопаването на пропаст между естествените науки и философията, която беше трудна, но преодоляна от личните усилия на теоретиците или, когато излезе извън обхвата на научните дискусии, от намесата на ръководните органи на партията и държавата. Понякога беше доста драматично.
Решението на самия идеологически проблем се състои, първо, в разбирането за мисълта на Ленин за трите части на марксизма, и второ, в разработването на естествено-научна картина на света въз основа на диалектическата методология.
Трябва да се отбележи, че в тази статия В И Ленин в самото начало говори за марксизма като „социална доктрина“ и акцентът беше поставен върху световната социална наука, върху която се основаваше социалното учение на марксизма. Да, имаше три такива източника на марксизъм: немска класическа философия, английска класическа политическа икономия и френски утопичен социализъм. И тогава имаше три развити компонента на марксизма: философия, политическа икономия и социализъм като политическа теория. В сравнение с Ф Енгелс, в разсъжденията на Ленин липсва доктрината за природата, извлечена от диалектическа основа. Но това не означава, че винаги ще има само три съставни части в светогледа като цяло и те са тези три. Но В И Ленин разбира философията в смисъл на Енгелс, че материалистичната доктрина на мисленето остава от нея. И също така, че все още не е имало марксистко учение за природата. Следователно той говори за три компонента: философската част и социалната част, която от своя страна се състои от икономически и политически доктрини. По това време политическият вестник „Гранат“ му поръча статия за марксизма, малко след публикуването на статията за трите източници на марксизъм, той реализира тук проблема за реалното съществуване и развитие на мирогледа на марксизма и неговото изразяване в цялостна, завършена форма. И още тогава в творбата на „Карл Маркс, откриваме кратка биографична скица с изложение на марксизма „той по – конкретно разглежда“ новия светоглед „. Описвайки тук Манифеста от 1848 г., той пише: „В това произведение, с блестяща яснота и яркост, с нов светоглед, с последователен материализъм, обхващащ областта на социалния живот, диалектиката, като най – всеобхватната и задълбочена доктрина на развитието ( на обществото – АК), теорията за класовата борба и световно – историческата роля на пролетариата, създателят на новото, комунистическо общество “. Разглеждайки по-конкретно световната перспектива на К Маркс, той подчертава отблизо:
- „Учението на Маркс“, което се занимава с философската отправна точка: за материализма и неговото разпространение в обществото, в което разделите са „Философски материализъм“, „Диалектика“, „Материалистично разбиране на историята“, „Класова борба“ ;
- „Икономическа доктрина“ на Маркс „, където разделите са“ Стойност „и“ Добавена стойност „;
- „Социализъм“ и
- „Тактика на класовата борба на пролетариата“.
Тук е ясно, че като цяло В И Ленин разчита на концепцията за „Трите източника“ („Тактиката на класовата борба на пролетариата“ е конкретизация на раздела на политическата теория. Между другото, този раздел не е публикуван в речника „Нар“: политическата теорията и тактиката на класовата борба на пролетариата бяха твърде страшни за него), но тя е значително конкретизирана.
Тя обаче е непълна поради липсата на цялостна диалектическа доктрина за природата, която би включвала нововъзникващата квантова физика, нова генетика и нови химични и други теории. Следователно усвояването от човека на мирогледа на марксизма като цяло беше благодарение на дискретността и способностите на отделни хора, учени и достатъчно умни пролетарии, които се нуждаят от него в по-голяма или по-малка степен. А през 60-те и 80-те години на миналия век дори онази социална част от светогледната система, която е описана достатъчно подробно от ВИ Ленин, бяха разделени на различни отдели (отдел по философия, отдел по политическа икономия и катедра по научен комунизъм), които на практика не си взаимодействаха по отношение на съвместни изследвания. Имаше пълна подготовка за премахването на официалното учение за марксизма като интегрален мироглед.
Но системата на марксисткия мироглед по онова време също беше непълна в друго отношение. Самият Ленин е създател на няколко теории и наследник на теориите на основателите: теорията на империализма, теорията за партийното изграждане, теорията на пролетарската революция, теорията на Съветите като форма на диктатура на пролетариата , теорията за революционната ситуация, теорията за взаимодействието между икономиката и политиката и много други. С други думи, мирогледът вече беше узрял, но все още не беше готов да бъде отпечатан на хартия .В И Ленин не можеше да прави това по морални причини в условията на постоянната интензивна революционна война, която той оглавяваше.
Следователно марксистите на СССР бяха изправени пред две основни задачи: да изложат марксисткия мироглед, като вземат предвид приноса за неговото развитие на В И Ленин и да създадат, въз основа на диалектическия метод, цялостна представа на марксисткото учение за природата, което да завърши системата на марксисткия мироглед за условията в средата на ХХ век. Тоест е необходимо цялостно представяне на системата на марксисткия мироглед, разработено въз основа на теоретичните изследвания на класиците на марксизма-ленинизма (Маркс, Енгелс, Ленин) и практическите резултати за завладяването на властта от работническата класа и за изграждането на социализма в една държава (Ленин, Сталин).
Първата задача под натиска и с прякото участие на Й В Сталин беше разрешен доста успешно. Но втората задача, която академиците-философи се опитват да решат в подготвения учебник „Основи на марксизма-ленинизма“ през 1960 г. под формата на схоластичен светоглед, се оказва неуспешен и никога не се повтаря. Имаше друг частен опит да се даде теоретичен опит в разработването на схоластичния мироглед, но и той е неуспешен. По – късно бяха публикувани философски монографии по теорията на мирогледа. Следователно общото представяне на системата на марксисткия мироглед никога не се е появявало, въпреки че самият мироглед се е развивал успешно през цялата история на СССР. Той се осъществява в инициативна основа от хора, усвоили този мироглед с подкрепата на съветските партийни и научни институции, и движи процеса от всички страни на диалектико-материалистична основа и данните на съвременната наука за природата и обществото. Следователно науката и технологиите в СССР достигнаха върховете на световната наука към средата на ХХ век, постигнаха най – високи резултати в най – големите технически области: в електрониката и компютрите, в ядрената енергетика и оръжията, в конструирането на реактивни самолети и космическите технологии, и изведе човека в космоса.
Но ръководството на развитието на мирогледа и неговата пропаганда се оказа не на ниво. И въпросът тук не е в това, че някой не е разбрал нещо, а в борбата с дребнобуржоазните елементи и бюрократите в ръководството на КПСС, включително идеологическото ръководство, за техните лични интереси, при отказването на част от партийното и държавно ръководство от мирогледа на работническата класа, разработен от класиците на марксизма-ленинизма, чрез предателството на елита на Хрушчов за състоянието на диктатурата на пролетариата и самата работническа класа. Светогледът на марксизма-ленинизма беше сведен от тези сили до „идеологическа борба“, чиито основен противник беше Сталин и епохата на диктатурата на пролетариата.
Тази вече глупава ситуация на „идеологическия фронт“ в края на 50 – те и началото на 60 – те години се изостри от факта, че в края на 50 – те години изучаването дори на формалната логика в училищата беше отменено. Така че, когато контрареволюцията се роди в началото на 60-те години на миналия век, съветският идеологически корпус беше напълно подкопан и дезориентиран. Дотолкова, че не можеше открито да възрази дори срещу открито нелогичната измама: „Сегашното поколение хора ще живее при комунизма“. Този фалшив лозунг беше внушен на нас, децата, които вече са живели при комунизма в първата му фаза – в социализма, както и на партийните и идеологическите работници, които са разбрали, че това е нелогично. И все пак стана така!
Следователно нашата задача е да помогнем на младото поколение да усвои дълбоко логиката и марксистко-ленинския мироглед като цяло, за да стига по всеки въпрос до истината и да развие дълбоки убеждения, основани на нов дълбоко научен мироглед.
И да го отстоява!
превод Милчо Александров
