МВФ е една от трите основни организации, създадени в рамките на Бретан-Удския договор (другите две са Световната банка и ГАТТ, днешната ВТО). В действителност има още една, четвърта, Федералната резервна система на САЩ, която действаше и до 1944 година (създадена е през 1913 година и започва да работи в началото на 1914 година), но нейните функции съществено се разшириха. На практика Бретан-Удската система е иструмент за разширяването и стабилизирането зоната на долара в световната икономика, именно след нейното създаване доларът стана световна резервна и търговска валута. А ФРС започна да се ръководи не само от интересите на САЩ, но и от стабилността на цялата световна финансова система. Е, по-точно, до 1991 г. беше „западна”, световна стана след това.
През 1944 година делът на икономиката на САЩ беше 50% от световната, днес тя е по-малко от 20%. И на САЩ им става все по-трудно да реализират двете противоречащи си една на друга задачи – едновременно да подкрепят икономиката си (в това число чрез възможностите на долара като национална валута на САЩ) и международната финансова система, изградена върху долара. Днес те могат или да се опитат да спасят световната финансова система за сметка икономиката на САЩ, или да спасят икономиката на САЩ за сметка на световната финансова система. Ще отбележа, че днес, съдейки по всичко, тази тема стана разбираема и за широките маси на американската общественост.
А световния финансов елит го разбра значително по-рано. И в него се появи идеята да създаде проект, много напомнящ създаването на ФРС. Тогава, след кризата през 1907-1908 години, на остров Джекил, на вилата на Дж. П Морган се срещат водещите финансисти и политици на САЩ, където взимат решение за създаване на ФРС (от книгата на Сергей Егишянц). Това се извършва в дълбока тайна. Днес кризата, която предизвика финансовият елит през 2008 година, се обсъждаше много открито – проекта се нарече „Централната банка на централните банки”. По същество той не се различава от проекта ФРС (рефинансиране на финансовите институции, тогава търговски банки, днес – централни банки и контролиране на дейността им), само че тогава това стана в рамките на САЩ, а сега в целия свят.
В документите на G8 и G20 вече открито се обсъжда въпроса, че новата „централна банка на централните банки” ще бъде МВФ, че той ще емитира новата „световна валута” върху основата на специалните права извзети от кошниците с валути от страните участващи в тази организация. При това се предполага, че всички централни банки на света ще емитират националните си валути в рамките на квоти, които ще им определи МВФ.
Разбира се, защо темата за реформа на МВФ стана актуална през този период. Именно тогава много страни, които бяха „обидени” от гледна точка на влиянието си в МВФ (най-напред Китай), започнаха активно да притискат за реформирането на тази организация. При това САЩ, които на практика управляват и МВФ и Световната банка, нямат интерес от това – по напълно разбираеми причини. Но главният въпрос който стоеше пред тях беше: готови ли са да отстъпят собствения си суверенитет под формата на правото да емитира.
Ще отбележа, че законодателството на САЩ разглежда с предимство националното законодателство, а не международното. Така, че поначало никакви външни ограничения не би могло да има. Но и ФРС не е държавна структура на САЩ, така че не е изключено, без промяна в законодателството тези ограничения да станат възможни. Във всеки случай елита на САЩ е решил да не рискува и през лятото на 2011 година се случи знаменитото „дело Стросс-Кан” (Доменик Стросс-Кан – директор – разпоредител в МВФ до този момент), имаше само един смисъл – да спре проекта за създаване на „централната банка на централните банки”. Отбелязвам, че Д Стросс-Кан изглеждаше като”ощипана кокошка”, но нищо не можеше да направи. Между другото, щом си подаде оставката, престана да бъде интересен.
В американската история частната централна банка също не се появява от веднъж, това става възможно едва от третия опит. И тези опити струваха живота на много президенти на САЩ. Но тогава не можа да се спре този процес, в края на краищата, той се осъществи. Днес аналогичният проект на световно равнище беше спрян и въпросът до кога, стои открит. Но засега, при арестуването на Стросс-Кан изчезнаха всички документи на тема „централна банка на централните банки”, както беше съобщено в пресата. Изчезнаха като облизани от кравешки език.
Не е много ясно, какво ще стане с този проект по-нататък. Може би, след засилването на кризисните процеси да се върнат към него. Но вече без участието на Бретан-Удските институции, които ще бъдат много слаби в резултат на кризата. Във всеки случай, струва ми се, че актуалността на реформите в МВФ след „делото Стросс-Кан” много се понижи и я преувеличават само за едно – за да не се обсъжда реалното състояние на нещата със световните финанси.
ОДНОКО
Михаил Хозин превод Милчо Александров
o� _ai`� ��. New Roman“,“serif“‘>Novorus.info превод Милчо Александров
