В края на лятото и началото на есента се забелязва засилване на протестното движение на трудещите се. На този етап исканията са предимно икономически – за навременно изплащане на работната заплата, за нейното повишаване, за по-добри условия на труд, за осигуряване на раб. облекло от работодателите, против съкращения или закриване на работни места и т.н. Налице са и първите политически искания. Например в Челябинск протестиращите поискаха оставката на правителството на Медведев. Митингуващите проведоха масова протестна акция против антинародния социално-икономически курс на буржоазната власт в Кремъл. Главен повод за протеста стана резкият скок на цените в градския транспорт. Всички бяха единодушни, че режимът на крупния капитал и неговите слуги в регионите не дават никакви перспективи пред младежта, пред младите семейства, за ветераните и пенсионерите, за болшинството от населението. Бедните стават все по-бедни, а олигарсите все по-богати. Властите не искат, а и не могат да решат натрупалите се проблеми, в същото време пречат на тези, които имат желание и могат да ги решат.
В приетата на митинга резолюция хората поискаха оставката на антинародното правителство на Путин-Медведев, обуздаването на криминалната олигархия и чиновническия произвол и незабавна отмяна на по-високата цена в градския транспорт. Резолюцията завършва с думите: „Долу криминалната олигархия и произвола на чиновниците! Да живее новата социалистическа Русия.”
В Украйна почти навсякъде ври и кипи. Хората си искат заплатите, неплащани с месеци; пенсионерите – забавените си пенсии; безработните искат работа; младежите, до скоро маршируващи под знамената със свастиките, сега напускат страната – гладът е велик възпитател. Бягат и от военна служба, разбирайки,че ще бъдат хвърлени в братоубийствена война със своите доскорошни приятели – руските младежи.
В Англия работниците от жп транспорта проведоха масова стачка. Непосредственият повод е решението на управата да въведе влакове с автоматични врати, което ще доведе до съкращаване на много работници. Освен това нововъведението ще понижи безопасността на пасажерите.
Във Франция работниците са неудовлетворени от новите трудови реформи. Първи скочиха на протест железничарите от високоскоростните крайградски влакове, обслужващи Париж и неговите околности.
В Канада, в Торонто продължава стачката на няколко стотин души от наземния персонал на летището. Поводът е опит на управата да промени подписаният преди това договор за условията на труд. Работодателят иска да наложи три годишно замразяване на заплатите, извънредният труд да се заплаща без увеличение, графикът за работните смени да се променя по усмотрение на началниците в кратки срокове.
В Белгия протестират работниците от летищата, които извършват товаро-разтоварната дейност на пътническите самолети. Обслужващата всеки полет бригада, със заповед е намалена от четирима на трима души, като заплатите си остават същите.
Финландия също е обхваната от масови стачки на работниците от транспорта, които искат стриктно съблюдаване на техните права от страна на работодателите.
Стачки и демонстрации са обхванали и Латинска Америка. В Чили стачкуват таксиметровите шофьори от Сантяго. Те са се противопоставили на полицейското насилие. Арестувани са 15 души.
В Бразилия протестират против ниското заплащане и лошите условия на труд. В Колумбия се издигат лозунги за сваляне на правителството. Стачките и протестите са обхванали света на капитала. Класовата борба от ден на ден се изостря. Управляващите хвърлят срещу демонстрантите полицията и даже армията. Ето това е демокрацията при капитализма – буржоазната демокрация. Нейната същност е насилие и диктатура, угнетяване и експлоатация на народа, орязване на неговите права и свободи.
На този фон у нас протестите са вяли, лошо организирани, беззъби, без ясна класова насоченост. Протестиращите се събират, за да изпушат по една цигара (полицаите), да блокират за един час шосето (земеделци, еколози и прочие), а има и такива, които „демонстрират” в защита на своя работодател (капиталист), т.е. искат той да ги експлоатира и никой друг. Каква пародия – да демонстрираш в защита на своя експлоататор, на своя класов враг. Като правило всички заявяват, че протестът им не е политически. Значи нямат нищо против политиката на буржоазното правителство, което служи на тези, които ги експлоатират, които не им плащат с месеци заплатите, които ги съкращават от работа и ги изхвърлят на улицата, които орязват техните права…
Ясно е, че управляващите правят всичко възможно да отклоняват трудещите се от истинската класова борба. Верни ортаци на властта са и действащите профсъюзи. При такова гигантско обедняване, при такова въпиющо социално неравенство не организират никакъв национален протест, да не говорим за национална стачка. А примерът се намира до нас – Гърция. Но не са виновни само продажните профсъюзи. Вина имат и партиите, които се афишират за леви, и тези, които се правят на патриоти. Всички те до една са партии на статуквото, създадени за да заблуждават трудещите се, да ги отклоняват от борбата. Та колко пъти „лявата” БСП, заедно с „левите” си коалиционни партньори беше на власт и какво – да не би животът на хората да е станал по-добър? Същото се получава и сега с така наречените патриоти. Преди изборите обещаваха едно, сега правят друго, а истината е, че подкрепят антинародното буржоазно правителство на Б.Борисов. Възниква въпросът: Защо? Естествено, за облаги, но за сметка на повярвалите им гласоподаватели и на всички нас.
Някой може да попита: защо са тогава толкова много комунистическите партии у нас? Пак за същото. Да разединяват комунистите, да пречат на тяхното единство, защото ако са единни, комунистите са страшна сила. Тогава ще има и истински профсъюз, който ще служи на работниците, а не на техните подтисници, ще има желязна организация на работническото движение, ще настанат тежки дни за родната буржоазия.
След десети ноември 1989 г. единствено БКП, запазена благодарение на своя покоен Председател др. Владимир Спасов, разобличаваше лъжите и спекулациите както от дясно, така и от „ляво”. Тя не се хвърли в обятията на изменилата на народа и станала дясна БСП, както това правеха, а и сега правят КПБ/Пауновката/ и ПБК, не тръгна да подкрепя лъжепатриотите от „Атака”, които се представяха за русофили, а сега са в правителството на Б.Борисов, което обяви Русия за наш враг. Както в природата, така и в обществото фалшификатите могат да бъдат много, но оригиналът може да бъде само един.
Но да се върнем на темата. Светът на капитала се тресе. И у нас не е далеч денят, когато народът ще отсее житото от плявата, ще се ориентира и ще поведе истинска борба в защита на своите класови интереси.
РД
