ЛОШИ НОВИНИ ЗА ЕВРОПА И САЩ
Поредната среща на върха АТЕС, както се и предполагаше, се оказа много продуктивна за руско-китайските отношения, които притесняват с дневния си ред в АТЕС американското присъствие, смята журналистът Вениамин Сухарев от портала PolitNews.
Някога САЩ свиреха първа цигулка в азиатско-тихоокеанския регион, но в последните години бързо развиващите се Русия и Китай изместиха световния хегемон, предоствяйки му възможността тихо да стои от страни и да наблюдава за ставащото. Не случайно още преди година Барак Обама положи нова традиция и не пристигна на срещата във Владивосток, в тази година на АТЕС-2014 Америка се представляваше само от държавния секретар Джон Кери. И той, да си призная, изглеждаше много бледо с шаблонните си декларации по адрес на Украйна и санкциите на фона на Сергей Лавров, който беше в явно разположение на духа и бодро, и шеговито отговаряше на журналистите шегувайки се с Белия дом и държавния департамент на САЩ.
А след като в Китай долетя Владимир Путин, преговорите тръгнаха с удвоена скорост. В резултат от срещата бяха подписани 17 документи, засягащи нефто-газовия сектор, хидроенергетиката, съвместните инфраструкторни проекти и доставките за оборудване. Но, разбира се, вниманието на Европа и на целия западен свят беше приковано именно към преговорите за газа. И тук руско-китайскито взаимодействие се показа в цялата си пъстрота. Наред с вече подписаните договори от 21 май 2014 година за доставки на газ за Китай чрез източния поток „Силата на Сибир”, беше подписан меморандум и рамков договор за увеличаване на доставките на газ за КНР почти два пъти, за сметка на мощностите на западния поток. По такъв начин, Китай се превръща във вносител на руски газ номер едно. При това проектите както на източния, така и на западния са пресметнати за 30 години, за това Китай става не само най-големия, но и най-сигурния, дългосрочен купувач на руското „синьо гориво”, работещ по формулата „вземи или плати”. И Китай не е Украйна, а е развиваща се икономика, на която производството расте и на който са му необходими сигурни, дълговременни източници на ресурси. По такъв начин, РФ и КНДР стават взаимозависими, а също меко и не забелязано излязоха пред скоби вместо САЩ, които се превърнаха в безмълвен наблюдател, който не може нищо да реши и да предложи. Не случайно, Барак Обама смята да се срещне с Владимир Путин в коридорите на срещата на върха на G-20, която ще се състои скоро в Австралия, за да обсъдят нещо в неформална обстановка.
Но тази новост разтърси още по-силно Европа. До скоро Европа беше основен потребител на руски газ, а отчитайки мащабите на потребление и неговата дългосрочност, то беше единствено по рода си. По тази причина Русия и Европа бяха взаимозависими, понеже ЕС не можеше да се откаже от газа без сериозни загуби, а РФ не можеше да се откаже от такъв вносител. Сега ситуацията коренно се промени. Европа престана да бъде единствения голям купувач. Което означава, че европейците ще загубят още един коз, който държаха до скоро. Не само това, но западния поток който захранва Европа към 2014 г. ще бъде частично пренасочен към Китай. Значи сега козовете вече се държат от Русия, които тя ще използва срещу Запада на европейското направление.
Разбира се, в ЕС също няма глупаци и те отдавна се опитват да измъкнат нещо от газовото”кранче” на РФ, но за сега те нямат алтернатива, понеже Норвегия вече достигна пика на нефто и газодобива, а американците не възнамеряват да продават евтино, освен това ще се наложи построяването на други станции за преработка на енергоресурси, издръжка на огромен танкерен флот и др. съоръжения. По такъв начин, дали иска или не, на Европа ще и се наложи да дружи с Русия, при това не на думи, а на дело.
Разбира се, трябва да се отчете, че и РФ не може още утре да започне да продава газ на Китай, понеже инфраструктората още не е изградена, не са договорени детайлите и другите дреболии. Но главното е, че е постигнато стратегическото разбиране и нашите страни са готови да си сътрудничат една с друга, прекрасно разбирайки своите цели и задачи, и не се доверяват на усмихнатите момчета от САЩ. А на възмущението на Америка по този повод, по-добре от мен отговори един китайски журналист:
„Смятам, че те не се зарадваха от този договор, понеже по инициатива на САЩ бяха наложени икономическите санкции и Вашингтон искаше да види определени, изгодни за него резултати. Вместо това Русия и Китай заявиха: Ние си сътрудничим, ние сме партньори. И ако вие не можете да се договорите един с друг, ние няма да допуснем, вашето мнение да ни повлияе”.
Novorus.info превод Милчо Александров
