Д.Ветров
Съюз на Съветските Социалистически Републики – това е уникална държава, обединяваща народите на една шеста част от територията на нашата планета. СССР е основан на 22 декември 1922 г. на Първия Всесъюзен конгрес на Съветите. В историята като рожден ден на страната на Съветите е записана датата 30 декември 1922 г.
Прекратяването на съществуването на СССР става на 8 декември 1991 г. в резултат на подписването на „Беловежкото споразумение”, съглашение или както искате, но всъщност грозно предателство, от президентите на Русия, Украйна и Белорусия – Елцин, Кравчук и Шушкевич. Но СССР е жив в сърцата на народите, не само на една шеста от територията на земята.
След разпадането на Руската империя СССР обединява народите на огромна територия – от Балтика до Чукотка и от Северния ледовит океан до пясъците на Средна Азия. Единството и дружбата между тези народи се укрепи върху основата на комунистическата идеология.
Марксизмът, възникнал през 19-и в. не е давал готова рецепта за устройството на бъдещата социалистическа държава. Това става в хода на революционното строителство. Болшевиките, основали своята партия в началото на 20-и век, също не са имали точна концепция за устройството на бъдещата социалистическа държава. Но условията на развитието и загниването на Руската империя диктували своята специфика.
Болшинството от народите, живеещи на територията на царска Русия, влизат в нейния състав още на стадия на феодализма. Но в края на 19-и и началото на 20-и век в Руската империя се развива капитализмът и се появява национална буржоазия. При тези условия прогресивните обществени деятели, борейки се против царизма и самодържавието, в същото време са за единство с руските трудещи се. Обратно – националните буржоазии се стремят да откъснат своите националности от руския народ, хранейки надежди за създаване на собствени републики и емирства.
В условията на засилващото се влияние на социалистическите идеи националните буржоазии надяват социалистически одежди: украинските петлюровци, грузинските меншевики, арменските дашнаци, азербайджанските мусаватисти и прочие, започват да се наричат социалисти. Но под социалистическото си покривало те крият националистическата си същност. Така на болшевиките се налага да водят борбата на два фронта – както против царизма, така и против националистите.
Ленин стои твърдо на позициите да се даде право на народите на самоопределение. Окончателното болшевишко разбиране за правото на нациите на самоопределение е оформено на априлската конференция на партията през 1917 г. Ленин подчертава, че това право включва както право на отделяне, така и правото на обединение на народите в една държава. Неговата цел е интернационалната организация на пролетариата. „Ние от наша страна не искаме отделяне. Ние искаме колкото се може по-голяма държава, колкото се може по-тесен съюз, колкото се може повече нации да живеят заедно, ние го искаме това в интерес на демокрацията и социализма, в интерес на това да привлечем колкото се може повече хора в борбата на пролетариата. Ние искаме революционно пролетарско единство и съюз, а не разединение” – провъзгласява Ленин през1917 г. Така целите на революцията налагат създаването на СССР.
В сегашната буржоазна великодържавно-шовинистическа преса и в интернет често може да се срещнат твърдения, че болшевиките са „разделили Русия” на републики. Понякога такива твърдения се изказват даже без зла умисъл, но говорят за елементарна неграмотност. Вл. Путин веднъж заяви, че „Ленин заложи атомна бомба под Русия, създавайки републики вместо губернии”. Изобщо Вл. Владимирович често демонстрира историческото си невежество.
Истината е, че самото възникване на национални републики върху развалините на Руската империя се диктува от развитието на ситуацията след Февруарската революция и падането на самодържавието, от движението на народите за самоопределение. Нещо повече, националните буржоазии също са били заинтересовани от създаването на национални републики с цел да се откъснат от центъра. Така „Централната рада”, провъзгласила автономията на Украйна през март 1917 г., когато Ленин е още в Швейцария. „Великата Белоруска рада” е създадена през юни 17-та г. Първият Всеруски мюсюлмански конгрес се провежда през май същата година и иска преустройството на Русия на национално-федеративна основа. По такъв начин републиканското разделение, т.е. създаването на федерации, вместо унитарни губернии, е предрешено. Въпросът е бил само в това какви да бъдат тези републики – буржоазни или работническо-селски.
На 7-и ноември /20-ти по нов стил/ украинската буржоазия, не признавайки Октомврийската революция, провъзгласява създаването на Украинска народна република. Украинските трудещи се отвръщат на този акт на 12/25/ декември, провъзгласявайки в Харков Украинска Съветска република. На 25 март 1918 г. белоруската буржоазия в Минск обявява създаването на собствена „народна република”. На 1 януари 1919 г. белоруските трудещи се обявяват за създаването на Белоруска Съветска република. В Прибалтика марионетни държавни образувания са създадени в периода, когато в хода на Първата световна война тези територии са завладени от немците. Освобождението на тези територии от Червената армия способства за създаването на Естонска, Латвийска и Литовска съветски републики. В Грузия, Армения и Азербайджан буржоазните републики са създадени през 1918 г. Тяхното съществуване продължава до 1920-1921 г., когато Закавказките трудещи се заедно с Червената армия побеждават националистите и чуждестранните интервенти. Свои държавни образувания се опитва да създаде и националната буржоазия на Русия. През март 1918 г. буржоазията в Поволжието се опитва да създаде „Уралски щати”, като в тях включва и „държавата” на народите от Поволжието. Това контрареволюционно образувание също е разгромено и през 1920-1921 г. са създадени Татарска АССР и Башкирска АССР в състава на Съветска Русия.
Редица опити за провъзгласяване на свои държави предприемат феодалите и буржоазията в Северен Кавказ, но с разгрома на белогвардейците от Червената армия всичко приключва.
И така към 1922 г. буржоазните държавни образувания на по-голямата част от територията на бившата Руски империя са ликвидирани от трудещите се. На тяхно място идват Съветските републики: Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република /РСФСР/, Украинска ССР, Белоруска ССР и Закавказка Федерация /Грузия, Армения и Азербайджан/. В хода на конструирането на Съюза се е състояла дискусия за формите на обединението. По време на дискусията е прието решение, че съюзните републики не влизат в състава на Русия, а стават равноправни. И така на 30 декември Съюзният договор е подписан.
С това строителството на Съюза не завършва. Създават се нови съюзни и автономни републики, а през 20-те и 30-ге години се налага многократно държавният апарат да бъде прочистван от проникналите в него националистически елементи.
СССР убедително продемонстрира своята сила по време на Великата Отечествена война, когато съветският народ разгроми хитлеристките орди и освободи Европа от фашизма.
Разрушаването на великата държава на работниците и селяните започва още след смъртта на Сталин, когато хрушчовистите обявяват край на класовата борба и диктатурата на пролетариата и отново започват да избуяват кълновете на тяснонационалистическите интереси за сметка на общосъюзните. Особено в Брежневските години в държавния апарат и в ръководството на КПСС проникват не просто случайни хора, а откровени врагове на социализма и СССР. В съюзните и автономни републики нарастват националистическите настроения. Ръка за ръка с партийните предатели вървеше и реакционната националистическа интелигенция, не се страхувайки вече от „репресии”. „След 1953 г. на власт в Кремъл дойдоха националисти и кариеристи-рушветчии. След време те ще свалят маските и ще захвърлят партийните билети…”. Това го предсказва още в ония години Мао Цзе-дун.
През 1985 г., обявявайки „перестройката”, контрареволюцията пристъпи към ликвидирането на СССР. Към 1991 г. в редица републики местните националисти захвърлиха партийните книжки и одежди. При такива условия на 17 март се състоя всесъюзен референдум за съхранението на Съюза. При 80% активност 77% гласуваха за запазване на Съюза. Забележително е, че най-висок процент гласували с „ДА” се наблюдава в Средноазиатските републики, Казахстан, Белорусия и Азербайджан – даже по-висок от този в Русия. Но в Прибалтика, Грузия, Армения и Молдова местните националисти блокират провеждането на референдума на голяма част от територията на тези републики. Ясно е, че те се боят от резултатите, защото знаят, че огромното мнозинство от народите желаят запазването на СССР. Примерът с Азербайджан го доказва – 93% гласували с „ДА”.
На 8 декемвли 1991 г. беловежките предатели потъпкаха волята на огромното мнозинство от съветския народ.
Бъдещата социалистическа революция отново ще постави въпроса за обединение на пространството на СССР. Хората, живеещи на една шеста част от планетата, чувстват своята общност, трудещите се знаят, че са един съветски народ, временно разделен от граници.
Превод с малки съкращения Вл.Цеков
