На 30 декември 1922 г. под ръководството на Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин е създаден Съюзът на Съветските Социалистически Републики /СССР/ – социалистическа многонационална държава на диктатурата на пролетариата, съюз на свободни и равноправни народи. През настоящия месец се навършват 96 години от това забележително събитие и в тази връзка поместваме статията на членът на Политбюро на ЦК на ВКПБ А.В. Денисюк. /от редакцията/
Както е известно, на 7 ноември 1917 г. е обявена победата на ВОСР.
За първи път в световната история човекът на труда отхвърли стягащите го хилядолетия окови на гнета и експлоатацията и неговите интереси и нужди бяха поставени в центъра на държавната политика. Под ръководството на партията на болшевиките Съветският народ построи социализма, удържа победа над фашизма във Великата Отечествена война и превърна своята Родина в могъща държава.
Дореволюционна Русия беше икономически изостанала и зависима от напредналите капиталистически държави. Националното богатство на глава от населението отстъпваше 6.2 пъти от това на САЩ, 4.5 пъти от това на Англия, 4.3 от това на Франция, 3.5 от това на Германия. Разривът в икономическото развитие на Русия и напредналите държави се увеличаваше. През 1870 г. нейното промишлено производство беше една шеста от това на САЩ, а през 1913 г. – една осма. По този показател буржоазна Русия беше на пето място в света и на четвърто в Европа.
В аграрния сектор страната представлява океан от дребни селски стопанства /20 милиона/, с примитивна техника и ръчен труд.
„След революцията от 1905 г. Русия я управляваха 130 000 помешчици чрез безкрайно насилие над 150 милиона народ, посредством безгранични издевателства над тях, принуждаване на огромно мнозинство от народа към каторжен труд и полугладно съществуване.” /Вл.И.Ленин/
В дореволюционна Русия има 91 висши учебни заведения, 177 театъра, 213 музея, а църквите са 77767 на брой.
„Такава дива страна, в която народните маси бяха до такава степен ограбени, в смисъл образование, светлина и знания – такава страна в Европа няма – освен Русия.” /Вл.И. Ленин/
Първата световна война постави страната пред катастрофа. Промишлеността спада с една трета, а хлябът – два пъти. Спасението на страната беше възможно само ако се свали властта на буржоазията и помешчиците и тя премине в ръцете на трудещите се.
Победата на Октомври откри пред младата Съветска държава грандиозни съзидателни перспективи. Народът взе в своите ръце основните средства за производство. Национализирана беше земята и селяните получиха безплатно 150 милиона хектара, заводите, фабриките, земните недра, банките, морския и речния транспорт, външната търговия.
Икономиката на Русия силно пострада от империалистическата война, беше допълнително разорена от гражданската война и чуждестранната интервенция. Към края на гражданската война едрата промишленост произвежда седем пъти по-малко продукция в сравнение с 1913 г. По добив на въглища, нефт и чугун страната пада на нивото от края та 19-ти век.
Съветската страна, воювала седем години, претърпяла огромни разрушения, в кратки срокове, до 1926 г. успя да достигне довоенното производство. Стъпила в период на мирно развитие, страната пристъпи към решаването на задачите на строителството на социализма. В навечерието на ВОСР Ленин казва: „Или смърт, или ще догоним и надминем напредналите капиталистически страни.” Сталин добавя: „Русия през цялото време я бият заради нейната изостаналост – промишлена, селскостопанска, културна, военна и държавна. Такъв е вълчият закон на експлоататорите – да бият изостаналите и слабите, да ги грабят и поробват.”
Строителството на социализма започва в крайно трудни и неблагоприятни за младата Съветска държава условия. „Ние сме изостанали от напредналите държави на 50-100 години. Ние трябва да пробягаме това разстояние за 10 години. Или ще направим това, или ще ни унищожат.” Й.В. Сталин
Това изоставане трябваше да се преодолее в кратки срокове, разчитайки само на собствените си сили. Индустриализацията става жизнено важна задача за страната. Взет е курс на ускоряване темповете на развитие на тежката промишленост. В сталинските петилетки са построени и реконструирани на нова техническа база следните крупни промишлени предприятия: В първата петилетка от 1929 до 1932 г. – 1500. Втората петилетка от 1933 до 1937г. – 4500, за три и половина години, до средата на 1941 г. – 3000. По нов начин беше организирана и работата в селското стопанство, бяха създадени колхози и совхози.
В периода от победата на ВОСР до началото на Великата отечествена война бяха построени и възстановени 11.2 хиляди едри промишлени предприятия. С особено високи темпове се развива машиностроенето и металообработването, химическата и нефтохимическата промишленост, електроенергетиката, играещи ключова роля в индустриализацията на страната и укрепване на отбранителния потенциал.
Историята не познава такива темпове на развитие. Социализмът разкрепости дремещите производителни сили и им придаде мощен настъпателен вектор на развитие. Ако сравним нивото на икономическото развитие на СССР през 1940 г. с това на буржоазна Русия през 1913 г., ще видим, че националният доход е нараснал 5.3 пъти, обемът на промишлената продукция – 7.7 пъти, в това число машиностроенето – 30 пъти, електроенергетиката – 24 пъти, химическата промишленост – 169 пъти, селскостопанското производство – 14 пъти. Темповете на растеж на промишлеността значително изпреварват тези на развитите капиталистически страни. От 1921 до 1939 г. промишленото производство в СССР е нараснало 24.6 пъти, в САЩ – 1.9 пъти, в Англия – 1.7 пъти, във Франция – 2 пъти и в Германия – 2.2 пъти. Темповете на растеж на тежката промишленост през сталинските петилетки представляваха 20-30% годишно. За 12 г. от 1929 до 1940 г. обемът на продукцията на тежката промишленост нараства 10 пъти. Нито една страна в света не знае такъв скок в своето развитие.
Родната промишленост стана база за прехода на дребностоковото селско стопанство на пътя на едрото колективно производство. За кратки срокове са организирани 210 хиляди колхоза и 43 хиляди совхоза, създадени са около 25 хиляди държавни машинно-тракторни станции. Към края на 1932 г. на колхозите и совхозите принадлежат 78% от посевните площи на страната. Те дават 84% от зърното. Само за една година от първата петилетка посевните площи в страната са увеличени на 21 милиона хектара. Техническата въоръженост на селското стопанство за периода 1929-1940 г. се характеризира със следното: тракторният парк нараства 20 пъти – от 27 хиляди до 531 хил. броя, комбайните стават 181 хил., тежките автомашини – 228 хиляди. През годините на Великата отечествена война колхозите и совхозите снабдяват непрекъснато армията и градовете с продоволствие, а промишлеността – със суровини.
Съветският съюз се превърна в индустриална държава и в страна с едро, напреднало земеделие.
В резултат на всичко това беше ликвидирана безработицата – този бич за трудещите се в капиталистическите страни. Поголовната неграмотност на населението беше ликвидирана и се създадоха стартовите условия за превръщането на СССР в най-културната, образована и четяща страна в света. През 1897 г. делът на неграмотните сред възрастното население в страната е 71.6%, през 1926 г. – 43.4%, през 1939 г. – 12.6%., а след отечествената война – 0%. През 1913 г. 290 000 души имат висше и средно специално образование. Това са представители на привилегированата върхушка. Сред работниците и селяните лица със средно образование, да не говорим за висше, практически няма. През 1987 г. от хиляда работници 861 имат висше и средно образование, от хиляда колхозници – 763. През 1926 г. с умствен труд са заети 2.7 милиона души, а през 1987 г. – 43 милиона.
Прирастът на населението също е забележителен. От 1926 до 1937 г. населението на държавата се увеличава с над 11 милиона души. През годините от 1937 до 1939 то се увеличава с по 1.5 милиона годишно. Този бурен растеж на населението сам по себе си опровергава клеветите и инсинуациите за милиони репресирани в така наречените години на репресии.
Но над страната все по-плътно се скупчваха облаците на бъдеща неизбежна война. Благодарение на сключения съветско-германски договор за ненападение СССР получи време, реорганизира се на военни основи, създаде и пусна в производство нови образци въоръжение.
Мирното съзидателно развитие на държавата беше прекъснато от вероломното нападение на фашистка Германия. Полша беше разгромена за 35 дни, Франция – за 44 дни, Дания – за денонощие, Съветският Съюз се отбраняваше и настъпваше 1418 дни и накрая строши гръбнака на агресора. Благодарение на капиталовложенията на САЩ и Англия икономиката на Германия нараства бързо. За Германия практически работи цяла Западна Европа, а СССР разчита изключително на своите сили и ресурси. През годините на войната външните доставки достигат едва 4% от отечественото производство, артилерия – 1.5%, танкове и САУ /самоходни артилерийски установки/ – 6.3%, авиация – около 10% и зърно – 1.6%. Най-много загуби понася СССР – около 25 милиона души. /За тази цифра се спори. Данните варират и достигат над 27 милиона – Бел.на ред./ Числото на убитите се дължи и на унищожените в лагерите на смъртта над 11.5 милиона руснаци от всичко 18 милиона, намиращи се там. Над един милион съветски воини дадоха живота си за освобождението на Европа и Азия. Загубите на САЩ са около 300 хиляди, на Англия – 370 хиляди, Франция – 600 хиляди.
Преимуществата на социалистическата система най-ярко се проявиха в годините на войната. Достатъчно е да се спомене този факт, че за кратки срокове след началото на войната от окупираните райони на Изток бяха евакуирани и въведени в действие над хиляда и петстотин предприятия, 145 висши учебни заведения, десетки научно-изследователски институти и прочие.
След Великата Отечествена Война Съветският Съюз бързо заличи нанесените от войната рани и зае едно от водещите места в световната икономика.
следва