По силата на страстите, около нея, тазгодишната избирателна кампания за президент на Белорусия, която внимателно наблюдаваха по света, е безпрецедентна за изминалите 26 години, през които несменяем президент е Александър Лукашенко.
Но по главното съдържание класовата същност на тази кампания с нищо не се различава от всички предишни, проведени през 1994, 2001, 2006, 2010 и 2015 г. Както се отбеляза в „Позицията на Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска област за президентските избори, състояли се на 9 август 2020 г.”, публикувана в навечерието на изборите, „…буржоазната Република Белорусия, образувана в резултат на контрареволюционния преврат от 1991 г., когато беше разрушена великата държава – Съюза на Съветските Социалистически Републики, както и много други буржоазни страни, предприема отчаяни и безуспешни опити да се справи с последиците от икономическата криза, поразила целия капиталистически свят, усилена още повече от пандемията COVID-19.
Сега всички бивши съветски републики, станали буржоазни държави, се оказаха въвлечени в орбитата на дейността на световния империализъм. Но кризите, както доказа преди повече от 100 г. В.И. Ленин, се неизменен спътник на империализма. Това се потвърждава и в наше време”.
„Стратегията на ВКПБ е неизменна: чрез избори, с помощта на избирателни бюлетини не може да се изтръгне властта от буржоазията. В историята още никога не се е случило буржоазията доброволно да даде властта и награбените богатства на трудовия народ. Това е изключено. Истинският президент в буржоазната държава е капиталът, който наема нужната му власт. И който и да победи в тази изборна кампания в условията на господство на буржоазията, във всяка страна, вкл. и в Белорусия (Иванов, Петров или Сидоров), капиталистическият обществено-политически строй ще остане неизменен. Това се потвърждава не само от цялата предшестваща световна история, но и от 29 годишната история на републиките от бившия Съветски Съюз. Сменят се само имената и отделни елементи на държавната политика, но капиталистическата основа на държавата – частната собственост върху средствата за производство, капиталистическите пазарни отношения и диктатурата на буржоазията, даже под формата на буржоазна демокрация, се запазват”.
В заключителната част на „Позицията…” се подчертава: „Ние, болшевиките, сме уверени, че само класовата борба, доведена до диктатура на пролетариата, ще позволи на трудещите се да отхвърлят оковите на капиталистическото робство и да им открият пътя към светлото бъдеще – социализма и комунизма”.
Това е стратегия, това е нашата класова позиция на ВКПБ, това е сърцевината на учението на Марс-Енгелс-Ленин-Сталин, и към това учение ние сме привързани завинаги. Затова в предишните избирателни кампании Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска област разясняваше на трудещите се, че за тях всички буржоазни избори са ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР. И в предишните избирателни кампании ние, белоруските болшевики, не участвахме, обяснявайки причината за нашето неучастие.
Но освен стратегията има и тактика. Тя се заключава в това, че понастоящем, по Ленин, няма революционна ситуация в Белорусия, в това число нейните обективен и субективен фактор. Затова действайки в съответствие с главния лозунг на последния (IV) конгрес на ВКПБ „Да работим за революцията” ние, болшевиките, в условията на буржоазната държава провеждаме такава политика, която спомага приближаването на революцията.
Както е известно от най-новата история, фашистките преврати по правило се съпровождат с въвеждане на политики на бесен антикомунизъм и репресии против комунистите. Затова в позицията на Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска област в предишните избирателни кампании даже при решение да не се участва в изборите винаги е присъствала уговорката: ако сред кандидатите се окаже претендент от реакционни националистически организации, то трябва да се участва в изборите и да се гласува против този реакционен кандидат.
Именно към тази тактическа постановка се наложи да се обърнем при формирането на позицията си за президентските избори на 9 август 2020 г.
* * *
Както се отбеляза в горната Позиция на Бюрото на ЦК на ВКПБ … „Разпределението на политическите сили в Белорусия се определя в съответствие с икономическите интереси на различни групи и слоеве на белоруското общество. В последно време борбата на буржоазните избори в Белорусия е между политическите течения на две главни направления. Едните защитават интересите на националната буржоазия – това са партии и политики, ориентирани към днешната власт, в това число Комунистическата партия на Белорусия (КПБ с лидер А. Сокол), която взе решение да не издига свой кандидат и изцяло да съсредоточи работата си в агитация за А. Лукашенко, други пък– интересите на продажната компрадорска буржоазия – това са партии и политики, ориентирани към Запад, националистически политически дейци. Нито едно от политическите формирования и нито един от политиците, участващи в изборите, не защитават интересите на работниците, селяните и трудовата интелигенция, тъй като в условията на господството на буржоазията с парламентарни методи това е невъзможно…
Що се отнася до компрадорската буржоазия, получаваща печалбата си от продажбата на вносни стоки, привличането в страната на чуждестранен капитал и заедно с него експлоатираща своите трудещи се, то в политиката тя залага на откровено прозападни най-реакционни сили, които излизайки с лозунгите на буржоазния национализъм, по своята същност са антинационални, колаборационистски. Към тях принадлежат националистическите инициативни групи от избиратели за издигане на кандидати за президент на Белорусия Светлана Тихановска, Анна Канопацкая, Андрей Дмитриев и Сергей Черечен”.
Към същите прозападни инициативни групи се отнасят и инициативните групи на Виктор Бабарико – бивш председател на управлението на ОАО „Белгазпромбанк” (дъщерна банка на руската „Газпромбанк” в Белорусия), и Валери Цепкало – бивш административен директор на Парка за високи технологии, на които прозападната опозиция особено залагаше, считайки ги за най-перспективни кандидати. Пропрезидентската ЦИК не ги регистрира.
Обаче ЦИК отказа регистрации не само на тези кандидати на прозападната опозиция, но и на патриотичните инициативни групи на Андрей Иванов и Валерия Перевощикова защото и двамата претенденти не отговарят на изискванията на чл. 89 от Конституцията на Белорусия, тъй като са родени в Русия и не са граждани на Белорусия по рождение.
Лявопатриотичните сили в Белорусия възлагаха особени надежди на А. Иванов, който твърдо и еднозначно е за интеграция на Белорусия и Русия и създаване на „Единно Съюзно Отечество от Брест до Владивосток”.
На 20 май ЦИК приключи регистрацията на инициативните групи: 15 минаха на следващия етап – събиране на подписи.
От 15 претенденти, допуснати до събиране на подписи, в ЦИК подадоха подписки с необходимите 100 хил. подписа само 7 инициативни групи. Но след проверки ЦИК обнародва следните данни за броя достоверни подписи за претендентите: за Валери Цепкало останали 75 249 подписа, за Виктор Бабарико – 165 744, за Александър Лукашенко – 1 939 572, за Анна Канопацкая – 146 588, за Сергей Черечен – 143 109, за Андрей Дмитриев – 106 841, за Светлана Тихановска – 104 757.
Отчитайки, че на В. Бабарико и В. Цепкало беше отказана регистрация, на 14 юли ЦИК регистрира 5 кандидати за президент на Белорусия:
– действащия президент Александър Лукашенко;
– екс-депутата от Камарата на представителите Анна Канопацкая;
– лидерът на движение „Говори правду!” Андрей Дмитриев;
– председателя на Белоруската социалдемократическа Громада Сергей Черечен;
– безпартийната Светлана Тихановска, съпруга на блогъра Сергей Тихановски, намиращ се в затвора.
И така освен А. Лукашенко в списъка на кандидатите попаднаха 4 кандидати от прозападната опозиция и нито един проруски кандидат.
Но тази ситуация не устройваше прозападната опозиция, на 14 юли вечерта тя изкара по улиците на Минск и други градове маси недоволни от резултатите от регистрацията на кандидати за президент. Тъй като тези акции бяха несанкционирани, силовите органи извършиха първите задържания.
На 21 юли кандидатите за президент на Белорусия участваха в ефира на телевизионния канал „Беларус 1”. От правото си се възползваха всички опозиционни кандидати. Действащият държавен глава и кандидат за президент Александър Лукашенко, както и в миналите избирателни кампании, се отказа от правото за изява в ефира на радиото и телевизията.
Основното съдържание на изказването на С. Тихановска: „Всички, които гледат телевизия, никога няма да научат истината… По телевизията няма да ви покажат, че действащият президент има много нисък рейтинг, че го поддържат съвсем малко хора. Но това е истината”. Главната точка на предизборната програма на Тихановска – „нови, честни и справедливи избори”. Те трябва да се състоят половин година след идването на Тихановска на власт.
Втората жена-кандидат Анна Канопацкая постави начело искането: „Аз съм за един седемгодишен президентски мандат”. Своето изказване тя започна с декларацията, че в Белорусия е необходимо да се спре „падането на страната в социалната и икономическата пропаст… Трябва да се възстанови това, което вече е загубено за четвърт век от днешната власт. Та нали сме загубили твърде много”. Тя говори против Съюзна държава, участие на Белорусия в ОДКБ, арендата на Русия на военни обекти в Белорусия. Канопацкая обеща да върне герба „Погоня” (потеря – б.пр), бяло-червено-белия флаг, а Деня на независимостта да премести на 25 март.
Основното съдържание на изказването на най-младия участник в президентската надпревара, предприемача и глава на партията „Громада” Сергей Черечен може да се озаглави: „Държавата трябва да се грижи за близкия до нея бизнес”. Той е за ограничение на властта на президента до два мандата, за преход „от суперпрезидентска” към парламентарна република. Черечен каза, че градовете трябва да управляват избираеми кметове, а на смъртното наказание да се наложи мораториум.
Андрей Дмитриев говори последен. Той обеща, че „новият президент ще бъде на власт не повече от два мандата”, че смята да уволни излишната администрация, да освободи предприятията от бремето на колхозите и другите губещи такива, и ще привлича чужди инвестиции, за да има повече места за работа ”.
След предаването се създаде впечатление за нисък професионализъм на кандидатите и липсата на опит в участие по телевизията.
На 7 август в навечерието на президентските избори в опозиционния вестник „Народна воля” бяха отпечатани предизборните програми на всичките пет кандидати.
Светлана Тихановска отново заяви: „Гласувайки за мен, вие гласувате за възраждането на правото ви да избирате властта. Само така страната може да продължи да се развива”. „След встъпването в длъжност Президент аз … ще назнача шест нови членове на Централната избирателна комисия, в това число председател, и ще издам указ за провеждане на нови избори за президент”. Ще насроча референдум с предложение да се върнем към първоначалната Конституция от 1994 г. В края на програмата се твърди: „Независимостта е наша абсолютна ценност, ние няма да я продадем, не я търгуваме и обсъждаме”.
В изказването си по телевизията Анна Канопацкая добави, че „Белорусия е неотделима част от европейската цивилизация”, затова тя е за осъзнато и целенасочено участие в европейските структури като „пълноправна заинтересувана страна”. Освен това тя се изказа за приватизацията на големите държавни предприятия, въвеждането на правото на частна собственост върху земята и раздробяване на селскостопанските предприятия и ликвидация на наследството на социалистическата колективизация.
В самото начало на предизборната си програма Сергей Черечен беше записал: „Вместо неефективните колхози – успешни фермерски стопанства”. Както и другите кандидати отбеляза необходимостта от „свободни и честни избори” и „връщане на историческите знаме и герб”.
Андрей Дмитриев започна програмата си с „10-те първи крачки на новия президент”, сред тях: „Сформиране на преходно правителство заедно с алтернативни кандидати за Президент и провеждане на президентски и парламентарни избори с нов състав на Централната и регионалните избирателни комисии … Реформиране на промишлените предприятия… подкрепа на бизнеса в малките и средните градове”. Той предлага и приемане на закон за „държавна подкрепа на белоруския език”.
В самото начало на публикуваната програма на А. Лукашенко четем: „Вървяхме към целта си по пътя на мирното съзидание. Получихме суверенитет в пределите на съществуващите граници на Белорусия. Върху отломките на голямата Съветска империя създадохме независима държава, за първи път в историята! (БССР, образувана на 01.01.1919, е първата национална държава на белорусите –З.В.Б.)”. „В сферата на икономиката няма да тръгнем към шокова терапия”.
Освен споменатата програма в масмедиите бяха разпространени „Основни тезиси из програмата на г-н Лукашенко:
– провеждане на референдум за поправки в конституцията;
– запазване независимостта на страната;
– избавяне от газовата и кредитна зависимост;
– увеличение два пъти на средните заплати;
– разширяване географията на приятелските страни.
Програмата завършва със следените думи: „Независимостта струва скъпо, но тя е достойна да я съхраним и предадем на следващите поколения. Зад нас е Белорусия!”
При това в заключение бих искал да отбележа, че в програмата на А. Лукашенко изобщо не се споменава за Съюзна държава.
* * *
Какво е общото в тези програми? Трябва веднага да отбележим, че в частта за икономическата база всички пет програми са буржоазни. Разликата в програмите на 4-те опозиционни кандидати от програмата на действащия президент е в това, че опозицията е за либерален модел на белоруската икономика, където господства частната собственост върху средствата за производство, в стопанския живот наред с големите предприятия, широко разпространение получават средното и дребното предприемачество и силната конкуренция. А. Лукашенко е за модел на държавен капитализъм, чието главно съдържание е държавната собственост върху средствата за производство, държавни субсидии за частните капиталистически предприятия, защита на националната буржоазия от чуждестранната конкуренция. Целта и на либералния модел, и на модела на държавния капитализъм е една – получаване на максимална печалба, т.е. в двете икономики и частните предприятия, и държавните работят по единния закон на капиталистическия пазар.
Всичките пет програми ги обединява постановката за независимост на Р. Белорусия.
Но външнополитическата насоченост на белоруската държава, предлагана от опозицията и осъществяваната от А. Лукашенко, е различна: опозицията изцяло се ориентира на Запад, днешната власт – към Русия, независимо дори от всевъзможните кризисни ситуации, които периодично възникват в отношенията между двата съюзника.
* * *
Още първите предизборни митинги показаха, че реакционната прозападна опозиция успява да събере на своите митинги значителен брой свои привърженици, предимно младежи. Например на митинг в подкрепа на Светлана Тихановска на 30 юли в столицата на площад Бангалор, по данни на медиите са дошли повече от 35 хил. души.
В тези условия стана ясно, че зад националистическата опозиция стоят опитни кукловоди, умело ръководещи тълпата. Такива акции отдавна не бяха по силите на опозицията. Възникна реална опасност от реванш на прозападните сили.
Затова белоруските болшевики приеха следното решение, отпечатано в заключителната част на „Позицията на Бюрото на ЦК на ВКПБ ….”:
„Без изобщо да се отказваме от стратегическата постановка, че чрез избори в условията на господство на буржоазията повратът към социализъм е невъзможен, ние, съвременните белоруски болшевики, както и болшевиките на Ленин, поставяме ТАКТИЧЕСКА задача: да използваме днешната изборна кампания за запазването на най-благоприятни условия за борбата към социализъм. Примерът на Украйна, където дошлите на власт необандеровци пратиха комунистите в нелегалност, е много поучителен.
Изхождайки от гореизложеното, Бюрото на ЦК на ВКПБ … реши:
− ДА ВЗЕМЕ УЧАСТИЕ в изборите за президент на Р. Белорусия;
− призовава избирателите да гласуват „ПРОТИВ” кандидатите на прозападната опозиция: Светлана Тихановска, Анна Канопацкая, Андрей Дмитриев и Сергей Черечен”.
* * *
Президентските избори в Белорусия бяха проведени на два етапа: отначало започна с предсрочно гласуване от 4 до 8 август, а на 9 август – бе основния ден за гласуване. За петте дни предсрочно гласуване на изборите за президент на Белорусия, независимо от призивите на опозицията да се участва на изборите само на 9 август, в секциите дойдоха 41,7% от избирателите, съобщи ЦИК. Това беше рекордна активност за Белорусия, и според допитванията се изясни, че болшинството са гласували за действащия президент.
В основния ден за гласуване – 9 август – гласуваха останалите избиратели, и общата активност при затваряне на изборните секции по данни на ЦИК възлиза на 84,05%. Не се мина без провокации, в края на деня преди затварянето на някои секции в 20 ч. се образуваха големи опашки, както се изясни после: това е било изкуствено създадено от опозицията. Ситуацията се разреши, когато от ЦИК постъпи команда да се продължи работата на секциите, за да гласуват всички явили се.
На 14 август 2020 г. се състоя заседание на ЦИК на Р. Белорусия за изборите и огласяване на резултатите от изборите за президент на Р. Белорусия. С решение на комисията се утвърдиха резултатите от изборите. „За президент на Р. Белорусия бе избран Александър Григориевич Лукашенко”, – се казва в съобщението, публикувано на сайта.
Според крайните резултати на ЦИК за Лукашенко са гласували 80,1% от избирателите, за Светлана Тихановска – 10,12%. За Андрей Дмитриев са дали глас 1,21% от избирателите, дошли до секциите, за Анна Канопацкая – 1,68%, за Сергей Черечен – 1,14%. Против всички са гласували 4,59%.
Първи поздрави за победата на А. Лукашенко изпрати лидерът на КНР Си Цзинпин.
Руският президент Владимир Путин също изпрати поздравление за победата на Лукашенко, давайки да се разбере, че Кремъл признава резултатите от изборите. На 9 август Лукашенко поздравиха президентите на Азърбайджан Илхам Алиев и на Казахстан Токаев, турският лидер Реджеп Тайип Ердоган и лидерът на Армения Никола Пашинян.
Украинският президент Володимир Зеленски реагира на масовите протести в Минск с призив към официален Минск за „максимално открит, макар и сложен, диалог”.
Западните страни предупредиха Лукашенко за недопустимостта на прилагане на сила против мирни протестиращи и не признаха резултатите от тези избори: в МВнР на Литва ги нарекоха нечестни, в Германия – недемократични, а в Полша искат свикване на среща на върха на ЕС за Белорусия.
* * *
Първите предварителни резултати от изборите по данни на пет от седемте региона бяха огласени от председателя на ЦИК Лидия Ермошина в ефира на телевизионния канал „Беларус 1” само час след затваряне на секциите. В петте региона според данните на ЦИК „уверено води Александър Лукашенко”. „На него са дали предпочитание 82% от избирателите”, – заяви Лидия Ермошина.
След тази информация на председателя на ЦИК улиците на Минск и други белоруски градове започнаха да се изпълват с хора несъгласни с обявените предварителни резултати. Чувстваше се, че са чакали това, отрано са се готвили за протести.
Аз отидох в центъра на Минск, за да наблюдавам с очите си разгръщащите се събития, в 22 ч. вече бях на проспекта на Победителите до Двореца на спорта. По пътя успях да поговоря с някои младежи, задавайки въпроса: „Къде и защо отивате?” Така и не получих ясен и разумен отговор.
Пред Двореца на спорта тълпата буйстваше, викаше и скандираше лозунгите на белоруските колаборационисти от времето на Великата Отечествена война, които е използвал в речите си фашисткият гаулайтер на Белорусия Вилхелм Кубе, говорейки пред предателите на белоруския народ: „Жыве Беларусь!” Протестиращите развяваха бяло-червено-бели знамена с герба „Погоня”, които по време на окупацията на Белорусия одобрил същият гаулайтер. На противоположната страна на река Свислоч срещу Двореца на спорта едновременно ревяха натрупалите се не малко автомобили, техният рев направо притискаше тъпанчетата.
И тогава станах свидетел на тъй наричания „мирен протест”. На противоположната страна на проспекта пред кино „Москва” и хотел „Юбилеен” стоеше верига ОМОН. Пред нея се събра тълпа пияни младежи в спортни екипи и също беснееше. Изведнъж един от протестиращите извика нещо и тази компания свали двама ОМОНовци, повали ги на земята и почна да ги бие. Нападателите бяха 20-30 души. Стоящите във верига други ОМОНовци се втурнаха на помощ на другарите си и с помощта на палки разгониха нападателите. Те панически побягнаха през покрития проспект към Двореца на спорта, и цялата събрала се тълпа се втурна към Свислоч. Вече отдалеч наблюдавах как от страна на „мирните протестиращи” влязоха в употреба бутилки със запалителна смес, а в отговор ОМОН приложи светошумови гранати. Видяното ме убеди, че „мирните протести” съвсем не са мирни.
След стълкновенията в центъра на Минск в нощта на 9 срещу 10 август събитията по развитието на „белоруския майдан” ескалираха. Когато на улицата излязоха несъгласните с резултатите от гласуването на изборите за президент на Белорусия, лидерът на опозицията Светлана Тихановска, набрала най-много гласове от всички опозиционни кандидати (10,12%), се обяви за победител в изборите и изпрати в ЦИК жалба срещу обявените резултати, и на 10 август неочаквано замина за Литва, което озадачи мнозина, дори от поддръжниците и́. Тя фактически изостави тези, които бяха за нея. На 10 август 2020 г. Сеймът на Литва призна Светлана Тихановска за законен президент на Белорусия.
Следващ етап от ескалацията на „белоруския майдан” стана организирането на стачки в големите белоруски предприятия: МЗКТ (Мински завод за колесни влекачи), МТЗ (Мински тракторен завод), МАЗ (Мински автозавод), БелАЗ (Белоруски автозавод в гр. Жодино), предприятията „Беларускалий” (гр. Солигорск), ОАО „Гродно Азот” (гр. Гродно) и др. Стана ясно, че западните кукловоди с помощта на белоруските изпълнители са решили да парализират белоруската икономика, което би било силен удар по белоруската държава. Създаваше се впечатление, че не се оказва особено противодействие на този разрушителен процес.
Ние, комунистите от трите партии на ВКПБ, КПСС и БКПТ, не можехме да гледаме това безучастно и решихме да се борим против използването на стачки за каузата на „белоруския майдан”, разпространявайки в предприятията наши листовки, в които на работниците се разясни: кой е заинтересован от спирането на белоруските предприятия. На 18 август 2020 г. наша обединена група пристигна на централния вход на Минския тракторен завода и раздаде на работниците, инженерите и служителите от 1 и 2 смяна на работещото предприятие листовки, призоваващи да не се поддават на исканията на беснеещата тълпа с бяло-червено-бели знамена да спрат производството.
Опитахме се да се обърнем към ръководството на МТЗ с молба да ни даде възможност да минем по предприятието за разговор с работниците от трудовия колектив. Първо ни прие председателят на профкомитета, после зам. генералния директор по идеологията, а до генералния директор не стигнахме и в резултат ни отказаха. При това обръщахме внимание на ръководителите, че на входа тълпа националисти на брой до 100 човека нагло води своята агитация за провеждане на стачка и никой не я разгонва.
На следващия ден узнахме, че рано сутринта на входа на МТЗ пристигнал ОМОН и разчистил цялата площадка от наглите агитатори за стачка. В края на август благодарение на активните действия на властта промайдановските стачки постепенно започнаха да спадат.
Разбира се, ситуацията ставаше тревожна. Затова от името на Патриотичното обществено обединение „Отечество” и Републиканското обществено обединение „За Съюз и комунистическа партия на Съюза” написахме писмо до президента А. Лукашенко със следното искане: „Считаме, че нашата Родина – Р. Белорусия сега се намира в смъртна опасност и Ви призоваваме към решителни действия…
Смятаме, че в случай на крайно изостряне на ситуацията, водещо към държавен преврат, в съответствие с т. 22 чл. 84 от Конституцията на Р. Белорусия на цялата територия на страната трябва да се въведе извънредно положение”.
Продължавайки да нагнетява обстановката опозицията, управлявана от чужбина, с цел ускоряване на преврата пое към създаване на т.нар. Координационен съвет; на 14 август Светлана Тихановска обяви, че той е образуван „за мирно предаване на властта”. На 17 август довереното лице на Светлана Тихановска, Олга Ковалкова публикува списък от 32 белоруси, влезли в Координационния съвет.
В изказването си на 18 август А. Лукашенко нарече създаването на Координационен съвет „опит за завземане на властта”. На 25 август Конституционният съд на РБ обяви Координационния съвет на опозицията извън закона, т.е. за неконституционен.
Напрегната ситуация се създаде в средата на август на западната граница на Белорусия, особено в района Гродно. Първо, западните съседи на Белорусия Полша и Литва усилиха присъствието на войски на НАТО и разузнавателната дейност. Второ, Гродно стана един от центровете на протести в Белорусия, градските власти поеха към отстъпки на демонстрантите, обещаха им да им дадат време в телевизионния ефир и да не наказват за стачки, в центъра на Гродно издигнаха полски знамена. В отговор на 15 август Лукашенко заповяда да се прехвърлят десантчици от Витебск на западната граница на Белорусия и на 22 август изпрати в Гродно нов областен управител – Владимир Караник, бивш министър на здравеопазването.
В Минск и в други градове на Белорусия протестните прояви на прозападната опозиция станаха редовни, като в събота в голямата си част бяха проявите на жените, в неделя – бяха по-многобройни с включване на мъже, включително и агресивно настроените.
Властта също започна да организира свои митинги и други мероприятия в Минск и други градове, а също и автопробези под държавното червено-зелено знаме (Иска ми се да попитам: „А къде бяхте по-рано?”).
Апогей на тези протестни прояви на прозападната опозиция станаха в неделя на 23 август, когато се събра максимален брой протестиращи, и цялата тази маса тръгна към Двореца на Независимостта – резиденцията на белоруския президент, обаче пътя им прегради милиционерски кордон и солидни заграждения. В двореца с вертолет пристигна Александър Лукашенко с автомат Калашников в ръце (но с празен пълнител). След 23 август протестните прояви, макар все още масови, загубиха хъс и заряд за победа.
На 27 август президентът на Русия Владимир Путин даде голямо интервю на телевизионния журналист Сергей Брилев, в което каза, че Москва има задължения към Минск, съобщавайки, че по молба на Александър Лукашенко е сформирал резерв от правоохранители за помощ на Белорусия при необходимост. Тази подкрепа също помогна за стабилизиране на ситуацията в Белорусия.
След това прозападната опозиция започна да сменя тактиката от силово завземане на властта към взимането и́ с тихо изтощаване. Наближаваше важната дата в живота на всяка страна – денят на знанието. Първи септември е радостен ден за учениците и родителите им, в този ден започва новата учебна година. И на този свят празник на децата опозицията също се приготви за удар. „Празник на непослушанието и много гореща есен”, – така нарече опозицията своя план. Трябва направо да кажем, планът на прозападната опозиция се провали, всички учебни заведения функционират нормално.
Важно звено в укрепването на позицията на Белорусия в следизборния период станаха преговорите в Сочи на 14 септември между президентите на Русия и Белорусия, на които на първо място се обсъждаха търговско-икономическите въпроси и по-нататъшното развитие на двустранните връзки. Също така, по думите на Дмитри Песков, те са провели „конструктивен разговор по нефто-газовите въпроси”. Президентът на Русия Владимир Путин заяви на действащия глава на Белорусия Александър Лукашенко, че е съгласен да предостави кредит на републиката в размер на 1,5 милиарда долара.
„Русия остава обвързана с всички наши договорености, включително произтичащите от договора за Съюзна държава и ОДКБ. Ние разглеждаме Белорусия като нашия най-близък съюзник и безусловно ще изпълним всички поети задължения”, – каза Путин.
Към успеха по противодействието срещу Запада, който съвсем не иска да остави Белорусия на мира, следва да се отнесат и проведените белоруско-руски учения „Славянско братство – 2020”, които стартираха на 14 септември и завършиха на 25 септември. На полигона недалече от границата с Полша военните на двете страни отработиха десант на непознат участък, разположен в Брестска област.
Финал на цялата президентска изборна кампания в Белорусия стана церемонията по инагурацията на Александър Лукашенко, състояла се на 23 септември в Двореца на Независимостта в Минск, той официално встъпи в длъжност президент. Официално мероприятието не беше анонсирано, за него стана известно постфактум, и това обстоятелство стана най-обсъжданото в медиите в деня на провеждане на инагурацията.
На церемонията по инагурацията бяха поканени няколко стотин души. В това число висши длъжностни лица, депутати от Палатата на представителите и членове на Съвета на Републиката, ръководители на държавни органи и организации, местни изпълнителни и разпоредителни органи, републикански средства за масова информация, дейци на науката, културата и спорта. Нито един посланик на чужда държава не беше официално поканен на инагурацията.
На Запад нарекоха внезапната инагурация на Александър Лукашенко тайна. В световните столици реагираха различно. Благожелателен отклик дойде от Пекин. Властите на КНР уважават избора на белоруския народ, съобщи официалният представител на МВнР на републиката Ван Вънбин. Европейските ръководители не признаха А. Лукашенко за законно избран президент и неговата инагурация. На което Лукашенко отговори: „По законите на Белорусия ние не сме длъжни да предупреждаваме никоя от западните държави и въобще когото и да било. Това е вътрешна работа на нашата страна”.
Както и се очакваше, вечерта тълпа несъгласни с резултатите от президентските избори отново излезе на улиците на белоруските градове, и отново имаше масови арести. „Проявите” на прозападната опозиция продължиха в събота 26 септември и в неделя 27-ми.
* * *
И така, да обобщим събитията от последните почти четири и половина месеци, свързани с изборите за президент на Белорусия.
Екипът на президента Александър Лукашенко си постави задачата да продължи неговите пълномощия за поредния мандат, да продължи по-рано избрания социално-политически курс на държавен капитализъм във вътрешната политика и курс към независимост в съчетание с икономическата интеграция с Русия във външната политика.
Прозападната опозиция не се готвеше да победи на тези президентски избори, тя знаеше, че ще ги загуби. Това потвърждаваше още в началото на изборната кампания кандидатът за президент на изборите през 2010 г. В. Некляев, отявлен опозиционер, яростен противник на сближаването на Белорусия и Русия, който се обърна към кандидатите Дмитриев, Канопацкая и Черечен да се оттеглят от изборите.
Затова чуждестранните кукловоди, за разлика от наивните белоруски жители, въобще не се интересуваха от резултатите от изборите. Те поставиха задача да се използва избирателната кампания като лост за извършване на държавен преврат, разрушаване на белоруската промишленост – конкурент на западната – и откъсване на Белорусия от Русия.
Както е известно западните страни начело със САЩ отдавна включиха Белорусия в негативния списък, защото ръководството на републиката провежда независима политика и за сега не позволява на западните компании да се разпореждат в белоруската държава в тази степен, както им се удава в други републики от бившия СССР. В това и се заключава главната причина за яростта и настървението, с които се нахвърля върху Белорусия империалистическият Запад.
Прозападната опозиция и задграничните и́ спонсори заложиха не на борба за „демократичност” на изборния процес с „цивилизовани” методи, а на силови акции след края на изборите.
Добре, че се мина без жертви, но всичко можеше да бъде много по-лошо, и да се пролее белоруска кръв за интересите на капиталистите от Европа и Америка, които сега не признават нашите избори. За извършването на преврата те хвърлиха огромни пари. Ако за украинския майдан САЩ изразходваха, по данни огласени от В. Нюланд, 5,5 млрд. долара, то за преврат в много по-малката Белорусия олигарсите от Запада заделиха 6 млрд. евро.
Буржоазните избори в Р. Белорусия, независимо от изброените перипетии, все пак се състояха. Несъмнено високият процент гласове, подадени за А. Лукашенко, е постигнат не без помощта на административния ресурс.
Особено ожесточената борба на прозападната опозиции против действащата власт се разгърна по улиците и площадите на белоруските градове след изборите. И работата не е само в огромните пари, отделени за преврата, но и в прилагането в Белорусия на най- новите технологии за извършване на „цветна революция”, чиято основа е използването на интернет-ресурси (телеграм-канали), управлявани от чужбина. Белоруските власти се оказаха неподготвени за това. В резултат се създаде парадоксална ситуация: прозападната опозиция, за която гласува малцинство от белоруските граждани, изкарва на митинги и демонстрации десетки хиляди хора.
Трябва да отбележим, че за това е виновна и белоруската власт. Например постоянното редуване в изказванията на А. Лукашенко от „многовекторност на политиката на белоруската държава” до уверенията, че Русия е главният стратегически съюзник, не добавят увереност в твърдостта на външнополитическия курс на съвременната белоруска държава.
За съжаление подконтролната на А. Лукашенко власт въведе такса за провеждане на масовите мероприятия, противодействаше на акциите на движението „Безсмъртния полк” и му отказа регистрация, което фактически съдейства за разрушаването на свещената памет за общата Победа на съветските народи във Великата Отечествена война.
Не веднъж са ни отказвали провеждане на митинги и демонстрации на 1 май и 7 ноември, разрешавайки в същото време на прозападната опозиция различни „пътеки” и многохилядни митинги, например 50-хиляден митинг през 2018 г. във връзка със 100 годишнината на БНР. По този начин властта съдейства за тренировките на многохилядните националистически сборища.
В част от протестите има мнение на някои активисти от лявото движение, че протестират против своето бедствено положение. Това не е съвсем така. Разговарял съм с много протестиращи, главните им лозунги са: „Жыве Беларусь!”, „Отивай си!”, „Нови избори!” и т.н. И нито един социален лозунг. Имаш чувството, че разговаряш със зомбита. Макар че в буржоазното общество винаги съществува нарушаване на правата на трудещите се. Например въведената в Белорусия договорна система за наемането на работа поставя трудещите се в робско положение.
Затова, анализирайки исканията на протестиращите, стигам до ясния извод: факторът за протестите има основно не вътрешен социален характер, а външен, формиран от поръчителите от чужбина.
Що се отнася до крокодилските сълзи по повод боя на протестиращите от белоруските силови органи, то като свидетел на събитията от октомври 1993 г. в Москва мога да кажа: Елцин осея центъра на руската столица с трупове и разстреля парламента, и Западът не го осъди, дружеше с него. Защо? Защото той разрушаваше Русия, той беше свой. А ако белоруският президент за сега защитава нашите работещи държавни предприятия – за тях той е лош.
Едва след като опозицията, след изборите, започна да изкарва хиляди хора с бяло-червено-бели знамена на митинги, белоруската власт се опомни и започна да организира свои митинги с червено-зелени знамена, макар че трябваше да направи това по-рано. Но ме учуди тясната насоченост на призивите на тези митинги: „За Батето!”, „За независима Белорусия!” и т.н. И макар, че давайки повече от 80 процента от гласовете за Александър Лукашенко, белорусите се изказаха за продължаване на интеграцията с Русия, не видях съответни лозунги на провластовите митинги. Опитах се сам да скандирам, но не ме подкрепиха. Създава се впечатление, че властта отново натиска същите копчета и „независимост” отново звучи от всяка ютия и чайник.
Ние, болшевиките, постъпихме правилно, призовавайки гражданите на Белорусия да гласуват против продажната опозиция, за да не допуснем профашистки преврат, както в Украйна. По време на изборната кампания ние разпространихме маса антифашистки листовки.
Силовите структури на Белорусия дадоха достоен отпор на наглите действия на опозицията. Планът на „цветната революция” в Белорусия, който се опита да осъществи Западът, се провали. Наистина, да се смята, че с опозицията е свършено, е невярно. Купената от Запада опозиция още не е сломена, капиталистите не дават пари напразно. Затова опасността от фашистки преврат се запазва и трябва да се обединят антифашистките сили.
Но никой не е отменял главната задача на комунистите – борбата за социализъм. Капитализмът се е изживял. Както и да модернизират капиталистическото стопанство, се запазва главното му противоречие – противоречието между обществения характер на производството и частно капиталистическата форма на присвояване на резултатите на обществения труд. Това води до по-нататъшни кризи, съкращаване на производството, безработица, обедняване на трудещите се и неувереност в утрешния ден. У нас в Белорусия и при държавния капитализъм постоянно растат цените даже на стоките от първа необходимост, поскъпват хранителните продукти, лекарствата, комуналните услуги, транспорта, все повече на платена основа преминават здравеопазването и образованието. А при по-нататъшната капитализация на нашата икономика ситуацията само ще се влошава.
Затова пред нас болшевиките, както преди, предстои голяма работа по разясняване на трудещите се, че докато търпят капиталистическото робство, няма да имат по-добър живот. По-добър живот може да се постигне само в класовата борба, сваляйки чрез СОЦИАЛИСТИЧЕСКА революция експлоататорския строй и възстановявайки Съветската власт, социализма и Съюза на Съветските Социалистически Републики. И друг път няма.
В.Б. Зеликов, Секретар на ЦК на ВКПБ, Председател на Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска област
