На 21 декември се навършват 136 години от рождението на Йосиф Висарионович Сталин, гениален ръководител на Съветската държава, незаменим военоначалник, допринесъл на практика за развитието на Марксизма-Ленинизма.
В негова чест, в-к „Комунистическа правда”помества, по-долу, част от изказването му на Първия конгрес на колхозниците – ударници. Само с този материал се разбива мита за насилственото коопериране на земята при неговото управление.
РЕЧ НА ПЪРВИЯ ВСЕСЪЮЗЕН КОНГРЕС НА КОЛХОЗНИЦИТЕ-УДАРНИЦИ
III
ОТДЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
А сега ми позволете да направя някои бележки. Преди всичко за нашите партийци на село. Сред вас има партийци,но повечето са безпартийни. Това е много добре, че присъстващите безпартийни са повече от партийците, понеже именно безпартийните трябва, преди всичко, да привличаме към нашата работа. Има комунисти които подхождат към безпартийните колхозници по болшевишки. Но има и такива, които кичейки се с партийността си, не допускат до себе си безпартийните. Това не е добре и е вредно. Силата на болшевиките, силата на комунистите е в това, че те могат да обградят нашата партия от милиони безпартийни активисти. Ние болшевиките, не бихме имали тези успехи, които имаме сега, ако не бихме могли да завоюваме доверието на милионите безпартийни работници и селяни за нашата партия. А какво е необходимо за това? За това е необходимо, партийците да не странят от безпартийните, да не се затварят в хралупата си, да не се кичат с партийността си, а да се вслушват в гласа на безпартийните, да учат безпартийните, но и да се учат от тях.
Не трябва да се забравя, че партийците не са паднали от небето. Трябва да се помни, че всички партийци са били някога безпартийни. Днес е безпартиен, но утре ще бъде партиец. Какво толкова има тук за кичене? Сред нас старите болшевики има не малко хора които работят в партията 20-30 години. Но някога те са били безпартийни. Какво щеше да стане с нас, ако преди 20-30 години тогавашните партийци се бяха държали с нас надменно и не ни допускаха в партията? Сигурно щяхме да бъдем дълго разделени от партията. Разбира се, ние старите болшевики – не сме опашкари другари. (Весело оживление, продължителни аплодисменти).
Ето защо, нашите партийци, днешните млади партийци, които понякога вирят нос пред безпартийните, трябва да помнят, че не киченето, а скромността краси болшевика.
Сега няколко думи за колхозничките. Женският въпрос в колхозите е голям въпрос, другари. Аз знам, че много от вас недооценяват жените и дори им се присмиват. Но това е грешка, другари, сериозна грешка. Работата не е, че жените са половината от населението. Работата е преди всичко в това, че колхозното движение издигна на ръководни длъжности редица забележителни и способни жени. Погледнете на конгреса, на състава му и вие ще видите, че жените отдавна са се придвижили напред. Жените в колхоза са голяма сила. Да се държи тази сила под шиник означава да извършим престъпление. Наше задължение е да се издигат жените в колхозите и да се пусне тази сила да работи.
Разбира се, неотдавна Съветската власт имаше малко недоразумение с колхозничките. Става дума за кравите. Но сега работата с кравите е решена и недоразумението отпадна.(Продължителни аплодисменти). Ние успяхме да постигнем, болшинството от личните дворове да имат по една крава. Ще мине една-две години и няма да има колхозник, който да няма своя крава. Ние, болшевиките, ще се постараем всеки колхозник да си има по една крава. (Продължителни аплодисменти).
Що се отнася до самите колхозници, то те трябва да помнят за силата и значението на колхозите за жените, трябва да помнят, че само в колхозите могат да бъдат равни с мъжете. Без колхози – неравенство, в колхозите – равенство на правата. Нека помнят това другарките колхозници и нека те пазят колхозния строй, като зеницата на очите си. (Продължителни аплодисменти).
Две думи за комсомолците и комсомолките. Младежта е нашето бъдеще, нашата надежда, другари. Младежта трябва да ни смени нас, старците. Тя трябва да доведе нашето знаме до победен край. Сред селяните има не малко старци, обременени от стар товар, обременени от привичките на спомените от стария живот. Разбира се, че те не винаги ще последват партията за Съветската власт. Но за това е нашата младеж. Тя е свободна от стри товари и на нея е по-леко изобщо да усвоява ленинските завети. И именно защото на младежта е по-леко да усвоява ленинските завети, именно за това тя е призвана да води напред изоставащите и колебаещите се. Разбира се, на нея не и достигат знания. Но знанията са постижими. Днес ги нямаш, утре ще ги имаш. За това задачата пред тях е да се учат и още веднъж да се учат на ленинизъм. Другари комсомолци и комсомолки! Учете се на болшевизъм и водете напред колебаещите се! По-малко бърборете, повече работете и навярно работата ви ще потръгне. (Аплодисменти).
Няколко думи за едноличниците. За едноличниците тук се говори малко. Но това не означава, че тях ги няма на света. Не, не означава. Едноличници има и тях не трябва да ги изхвърляме от сметките, защото те са наши утрешни колхозници. Аз знам, че една част от едноличниците се е развратила до крайност и се занимава със спекула. На такива трябва да им се обяснява, че могат да бъдат приети след подробно проучване и изобщо могат да не бъдат приети. Това разбира се е правилно и изобщо не може да има възражения по този въпрос. Но има една друга по-голяма част от едноличниците, която не се занимава със спекула, а добива хляба си с честен труд. Тези едноличници, могат да се приемат в колхоза без да имате нещо против тях. Но на тях им пречи, от една страна колебанието относно правилността на колхозния път, а от друга – това ожесточение, което съществува сега сред колхозниците срещу едноличниците.
Разбира се, трябва да разберем колхозниците и да им влезем в положението. През тези години те изтърпяха много обиди и насмешки. Но обидите и насмешките не трябва да имат тук решаващо значение. Лош е този ръководител, който не умее да забравя за обидите и който поставя чувствата си по-горе от интересите на колхозната работа. Ако вие искате да станете ръководители, трябва да умеете да забравяте за обидите, нанесени ви от отделни едноличници. Преди две години получих писмо от Волга на една селянка-вдовица. Тя се жалеше, че не искат да я приемат в колхоза и търсеше подкрепа от мен. Аз попитах в колхоза. От там ми отговориха, че не могат да я приемат, понеже оскърбила колхозното събрание. Как стоят нещата? В това, че на селското събрание, където колхозниците поканили едноличниците да влезнат в колхоза, тази същата вдовица в отговор на поканата вдигнала, оказва се, полата и казала – дръжте, ето ви колхоза.(Весело оживление, смях.) Несъмнено е, че тя е постъпила неправилно и е оскърбила събранието. Но може ли да и се откаже приемането в колхоза, ако тя след година искрено се разкайва и признава грешката си? Аз мисля, че не трябва да и се отказва. И така написах на колхоза. Вдовицата беше приета в колхоза. И какво се оказа? Оказа се, че тя сега работи в колхоза не в последните, а в първите редици. (аплодисменти.)
Ето ви още един пример, говорещ за това, че ръководителите, ако те искат да бъдат действителни ръководители, трябва да умеят да забравят за обидите, ако това е необходимо за интересите на работата.
Същото трябва да кажем изобщо за едноличниците. Аз не съм против, че трябва да се приемат в колхозите чрез проучване. Но аз съм против това, да се затваря пътя в колхоза за всички едноличници, без проучване. Това не е наша, не е болшевишка политика. Колхозниците не трябва да забравят, че те до неотдавна са били едноличници.
Накрая няколко думи за писмото на безенчукските колхозници. Писмото беше напечатано и вие трябва да сте го чели. То безспорно е хубаво. То доказва, че сред нашите колхозници има много опитни и съзнателни организатори и агитатори на колхозното дело, които са гордост за нашата страна. Но в писмото има едно неправилно място, с което изобщо не трябва да се съгласяваме. Работата е в това, че нашите безенчукски другари изобразяват труда си в колхоза като скромен и почти незначителен, а трудът на ораторите и вождовете, говорещи по някога речи за три аршина – като велик и творчески труд. Може ли да се съгласим с това? Не, другари, изобщо не можем да се съгласим с това. Тук безенчукските другари грешат. Възможно е да са допуснали тази грешка от скромност. Но от това грешката не престава да бъде грешка. Минаха тези времена, когато вождовете се смятаха за единствени творци на историята, а работниците и селяните не влизаха в сметката. Съдбата на народите и държавите сега се решават не само от вождовете, но, преди всичко и главно от милионите маси на трудещите се. Работниците и селяните, без много шум и светкавици строят заводи и фабрики, мини и железопътни линии, колхози и совхози, създават всички блага за живота, хранещи и обличащи целия свят – ето кои са истинските герои и творци на новия живот. За това, вижда се, са забравили нашите безенчукски другари. Не е добре, когато хората надценяват силите си и започнат за се кичат със заслугите си. Това води до самохвалство, а самохвалството е лоша работа. Но още по-лошо е когато хората започнат да подценяват силите си и не виждат, че техният „скромен” и „незабележим” труд е на практика велик и творчески труд, решаващ съдбата на историята.
Бих искал безенчукските другари да одобрят тази моя малка поправка в писмото.
Нека приключим с това, другари.
(Дълги нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации. Всички стават и приветстват другаря Сталин с викове „ура”. От залата се носят възгласи: „Да живее другарят Сталин, ура! Да живее водачът на колхозниците! Да живее нашия вожд другаря Сталин!”)
„Правда” бр.№53 превод КП
23 февруари 1933 г.
