138 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТАЛИН

Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография

Състaвители: Г. Ф. Александров, М. Р. Галактионов, В. С. Кружков, М. Б. Митин, В. Д. Мочалов, П. Н. Поспелов

Превод от второто попрaвено и допълнено издание. Превел: П. Данчев
Издателство на Българската Комунистическа Партия, София, 5-о издание, 1950

Йосиф Висарионович (Джугашвили) Сталин е роден на 21 декември 1879 г. в гр. Гори, Тифлиска губерния. Баща му, Висарион Иванович, по националност грузинец, е от селски произход — село Диди-Лило, Тифлиска губерния, по професия обущар, а по-късно работник в обущарската фабрика на Аделханов в Тифлис. Майка му — Екатерина Георгиевна — произхожда от семейството на крепостния селянин Геладзе от село Гамбареули.

През есента на 1888 г. Сталин постъпва в Горийското духовно училище. В 1894 г. Сталин завършва училището и същата година постъпва в Тифлиската православна духовна семинария.

По това време в Русия върху почвата на развитието на индустриалния капитализъм и разрастването на работническото движение започва широко да се разпространява марксизмът. Създаденият и ръководен от Ленин петербургски „Съюз за освобождение на работническата класа” дава мощен тласък за развитието на социалдемократическото движение по

3
цялата страна. Вълните на работническото движение достигат и до Закавказието, където вече бил проникнал капитализмът и където било силно национално-колониалното потисничество. Закавказието било типична колония на руския царизъм, икономически изостанала, аграрна страна, с още силни остатъци от крепостничеството, страна, населена с многобройни националности, живеещи разпокъсани и размесени помежду си.

През последната четвърт на XIX в. капитализмът започва бързо да се развива в Закавказието, като подлага на хищническа експлоатация работниците и селяните и изостря национално-колониалното потисничество. Особено бързо се развива минната промишленост, добивът и преработката на нефт, където главните позиции били завладени от чуждия капитал. „Руският капитализъм — пише Ленин — въвличаше по такъв начин Кавказ в световното стоково обръщение, нивелираше неговите местни особености — остатък от старата патриархална затвореност, — създаваше си пазар за своите фабрики. Тази страна, слабо заселена в началото на следреформения период или заселена с горци [1], стоящи извън световното стопанство и даже извън историята, се превръщаше в страна на нефтени капиталисти, търговци на вино, фабриканти на пшеница и тютюн…” [2] С появата на железниците и първите фабрики и заводи в Кавказ се появява и работническата класа. Особено

Жители на планински местности в Кавказ. Ред.
В. И. Ленин. Сочинения, т. III, изд. 3-е, стр. 464.

4
бързо се развива нефтеният Баку — крупен индустриален и работнически център в Кавказ.

Развитието на индустриалния капитализъм се съпровожда от разрастването на работническото движение. През 90-те години в Закавказието развиват революционна дейност заточените там руски марксисти. В Закавказието започва пропаганда на марксизма. Тифлиската православна семинария е била тогава разсадник на всякакъв род освободителни идеи сред младежта както народническо-националистически, така и марксистко-интернационалистически; тя е била пълна с различни тайни кръжоци. Господствуващият в семинарията езуитски режим предизвиква у Сталин бурен протест, подхранва и засилва у него революционните настроения. 15-годишният Сталин става революционер.

„В революционното движение — каза Сталин — аз влязох от 15-годишна възраст, когато се свързах с нелегалните групи на руските марксисти, пребиваващи тогава в Закавказието. Тези групи оказаха върху ми голямо влияние и създадоха у мен вкус към нелегалната марксическа литература.” [1]

През 1896—1897 г. Сталин е начело на марксическите кръжоци в семинарията. През август 1898 г. той влиза и формално в тифлиската организация на Руската социалдемократическа работническа партия. Сталин става член на групата „Месаме-даси” — първата грузинска социалдемократическа организация, изиграла през 1893—1898 г. известна положителна
5
роля за разпространяването идеите на марксизма „Месаме-даси” не е била политически еднородна — нейното мнозинство стояло на позициите на „легалния” марксизъм и клоняло към буржоазния национализъм. Сталин, Кецховели, Цулукидзе образували ръководещото ядро на революционното марксическо малцинство на „Месаме-даси”, което става зародиш на революционната социалдемокрация в Грузия.

Сталин много и упорито работи над себе си. Той изучава „Капитала” на Маркс, „Манифеста на комунистическата партия” и други трудове на Маркс и Енгелс, запознава се с произведенията на Ленин, насочени против народничеството, „легалния марксизъм” и „икономизма”.

Още тогава трудовете на Ленин са направили дълбоко впечатление на Сталин. „Аз на всяка цена трябва да го видя” — казва Сталин, след като прочита труда на Тулин (Ленин) — си спомня един от другарите, които са познавали отблизо Сталин по това време. [1] Кръгът на теоретическите интереси на Сталин е извънредно широк — той изучава философия, политическа икономия, история, естествени науки, чете класиците на художествената литература. Сталин става образован марксист.

През този период Сталин развива интензивна пропагандна дейност в работническите кръжоци, участвува в нелегалните работнически събрания, пише позиви, организира стачки. Тази е първата

„Рассказы старых рабочих Закавказья о великом Сталине”, воспоминания тов. П. Капанадзе. Изд. „Молодая Гвардия”, 1937 г., стр. 26.

6
школа на революционна практическа работа, премината от Сталин сред съзнателните пролетарии на Тифлис.

„Аз си спомням — казва Сталин — 1898 година, когато за пръв път получих кръжок от работници от железопътните работилници … Тук, в кръга на тези другари, аз получих тогава първото си бойно революционно кръщение .., моите първи учители бяха тифлиските работници.” [1]

Занятията на марксическите работнически кръжоци в Тифлис се водели според съставена от Сталин програма.

В семинарията, където било организирано строго следене на „подозрителните”, започват да се досещат за нелегалната революционна дейност на Сталин. На 29 май 1899 година го изключват от семинарията за пропаганда на марксизма. Известно време Сталин преживява от преподаване на частни уроци, а след това (през декември 1899 г.) постъпва на работа в Тифлиската физическа обсерватория като изчислител-наблюдател, без да прекратява нито за минута своята революционна дейност.

По това време вече Сталин е един от най-енергичните и видни дейци на тифлиската социалдемократическа организация. „В периода 1898—1900 г. се създаде и оформи ръководната централна социалдемократическа група на тифлиската организация … Тифлиската централна социалдемократическа група проведе огромна революционно-пропагандна и организационна дейност по създаването на нелегална со-

„Правда”, бр. 136, 16 юни 1926 г.

7
циалдемократическа партийна организация.” [1] Сталин застава начело на тази група. Лениновият „Съюз за освобождение на работническата класа” бил образецът, който неизменно следвали в своята работа тифлиските революционни социалдемократи. Работническото движение в Тифлис под ръководството на революционното малцинство на „Месаме-даси” (Сталин, Кецховели, Цулукидзе) започва през този период да излиза из рамките на старата, чисто пропагандна работа „с изтъкнати единици” измежду работниците. На преден план от живота се налага агитацията сред масите чрез издаване позиви на злободневни теми, чрез набързо свикани събрания и политически демонстрации против царизма.

Новата тактика се посреща „на нож” от опортюнистическото мнозинство на „Месаме-даси”, което клоняло към „икономизма”, избягвало революционните методи, било против „уличната” политическа борба със саМодържавието. Сталин и революционното малцинство на „Месаме-даси” водят ожесточена и непримирима борба против опортюнистите за провеждане новата тактика, тактиката на масовата политическа агитация. Те намират гореща поддръжка сред съзнателните тифлиски работници.

За преминаването на тифлиските социалдемократи към новите методи на работа видна роля изиграва Виктор Курнатовски — образован марксист, твърд последовател и близък съратник на Ленин, проводник на Лениновите идеи в Закавказието. След пристигането си в Тифлис през

Л. Берия. К вопросу об истории большевистских организаций в Закавказье, 1941 г., стр. 17. Ред.

8
лятото на 1900 г. той завързва тесни връзки със Сталин и с революционното малцинство на „Месаме-даси”, става много близък приятел и съратник на Сталин.

Когато от декември 1900 г. започва да излиза Лениновата „Искра”, Сталин застава изцяло на нейните позиции. Сталин веднага вижда в лицето на Ленин създателя на истинска марксическа партия, вожда и учителя.

„Запознаването ми с революционната дейност на Ленин от края на 90-те години и особено след 1901 г., след издаването на „Искра” — казва Сталин, — ме доведе до убеждението, че в лицето на Ленин ние имаме необикновен човек. В моите очи тогава той не беше прост ръководител на партията, той беше фактическият неин създател, защото той единствен разбираше вътрешната същност и неотложните нужди на нашата партия. Когато го сравнявах с останалите ръководители на нашата партия, през всичкото време ми се струваше, че съратниците на Ленин — Плеханов, Мартов, Акселрод и други — стоят с цяла глава по-ниско от Ленин, че в сравнение с тях Ленин не е просто един от ръководителите, а ръководител от висш тип, планински орел, който не познава страх в борбата и смело води партията напред по непознати дотогава пътища на руското революционно движение.” [1]

Сталин се прониква от безгранична вяра в Лениновия революционен гений и тръгва по пътя на Ленин. Той никога не се отклонявал от този път

И. Сталин. О Ленине, 1945 г., стр. 20—21.

9
и след смъртта на Ленин смело и уверено продължава неговото дело.

В обстановката на започналата икономическа криза, под влиянието на работническото движение в Русия и в резултат на дейността на социалдемократите в Тифлис през 1900—1901 г. се надига вълна от икономически стачки, които обхващат едно предприятие след друго. През август 1900 г. се разгръща грандиозната стачка на работниците от железопътните работилници и депото. В тази стачка взема активно участие заточеният от Петербург в Кавказ М. И.Калинин. На 22 април 1901 г. в центъра на Тифлис се организира първомайска демонстрация. Сталин е организатор и ръководител на демонстрацията. Тази демонстрация била оценена от Лениновата „Искра” като исторически-знаменателно събитие за целия Кавказ. Нейното въздействие върху цялото по-нататъшно работническо движение в Кавказ било изключително голямо.

Така през тези години под ръководството на революционното малцинство на „Месаме-даси” начело със Сталин е било осъществено преминаването на работническото движение в Грузия от тясната кръжочна пропаганда към масовата политическа агитация. По такъв начин и в Кавказ започва да се провежда на дело съединяването на социализма с работническото движение, също както няколко години по-рано блестящо се е осъществявало от петербургския „Съюз за борба” под ръководството на Ленин.

Разтревожено от разрастването на революционната борба на закавказкия пролетариат, царското правителство засилва репресиите, като се надява по

11
този начин да спре движението. На 21 март 1901 г. полицията прави обиск във физическата обсерватория, където живее и работи Сталин. Обискът и станалото след тоза известно разпореждане на тайната полиция за арестуване заставят Сталин да премине в. нелегалност. От този момент до самата Февруарска революция от 1917 г. той води в нелегални условия изпълнен с напрежение героичен живот на професионален революционер от ленинската школа.

Сатрапите на царя са били безсилни пред нарастващото революционно движение. От септември 1901 г. по инициатива на Сталин и Кецховели започва да излиза „Брдзола” („Борба”) — първият нелегален грузински социалдемократически вестник, последователно провеждащ идеите на Лениновата „Искра”. „Брдзола” е бил най-добрият след „Искра” марксически вестник в Русия.

Уводната статия на първия брой на „Брдзола” (септември 1901 г.) под заглавие „От редакцията” е написана от Сталин. Като определя задачите на вестника, Сталин пише: „Грузинският социалдемократически вестник трябва да дава ясен отговор на всички въпроси, свързани с работническото движение, да разяснява принципиалните въпроси, да разяснява теоретически ролята на работническата класа в борбата и да озарява със светлината на научния социализъм всяко явление, с което се сблъсква работникът.” [1]

Сталин изтъква в уводната статия, че вестникът трябва да възглавява работническото движение, да

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 9. 13

13
стои колкото е възможно по-близо до работническата класа, да има възможност постоянно да влияе върху нея, да бъде неин съзнателен и ръководещ център.

В следващия брой на „Брдзола” (ноември—декември) биза публикувана важната статия на Сталин „Руската социалдемократическа партия и нейните най-близки задачи”. В тази статия Сталин подчертава необходимостта от съединяване на научния социализъм със стихийното работническо движение, изтъква ръководещата роля на работническата класа в демократическото освободително движение и издига задачата за организиране самостоятелна политическа партия на пролетариата.

Широки размери взема и издаването на позиви на различните езици в многонационалното Закавказие. „Прекрасно написани прокламации излизаха на руски, грузински и арменски език и обсипваха всички квартали на Тифлис” — пише Лениновата „Искра” за дейността на тифлиските социалдемократи. [1] Най-близкият съратник на Сталин — Ладо Кецховели — създава в Баку комитет с ленинско-искровска насока и организира нелегална печатница. На 11 ноември 1901 г. се е състояла конференция на тифлиската социалдемократическа организация, на която е бил избран Тифлиски комитет на РСДРП. В комитета влязъл Сталин, но в Тифлис той остава много за малко. В края на ноември по нареждане на Тифлиския комитет Сталин заминава за Батум, третия по големина (след Баку и Тифлис) проле-

„Искра”, бр. 25, 15 септември 1902 г.

14
тарски център на Кавказ, за създаване на социалдемократическа организация.

В Батум Сталин разгръща трескава революционна дейност, установява връзка с по-будните работници, създава социалдемократически кръжоци, лично ръководи редица кръжоци, урежда нелегална печатница, пише пламенни позиви, печата ги и ги разпространява, ръководи борбата на работниците в заводите на Ротшилд и Манташов, организира революционна пропаганда по селата. Сталин създава в Батум социалдемократическа организация, основава Батумски комитет на РСДРП, ръководи стачките по заводите. На 9 март 1902 г. Сталин организира известната политическа демонстрация на батумските работници, която той е ръководил и начело на която е вървял. Тук Сталин осъществява на дело съединяването на стачката с политическата демонстрация.

Така през този период в решителна и непримирима борба против опортюнизма се оформява и израства ленинско-искровската организация в Закавказието. Неин най-виден организатор и ръководител е Сталин, когото батумските работници още тогава наричат учител на работниците. Ленинско-искровската организация в Закавказието се е изграждала върху здравите основи на пролетарския интернационализъм, като е обединявала в своите редове съзнателните пролетарии от различните националности — грузинци, арменци, азербайджанци и руси. По-късно Ленин неведнъж дава за пример закавказката партийна организация като образец на пролетарски интернационализъм.

15
Подемът на борбата на работниците в Батуми сериозно обезпокоява правителството. Полицейските копои усърдно търсят „подстрекателите”. На 5 април 1902 г. Сталин бива арестуван. Но и в затвора (от начало батумския, след това — от 19 април 1903 г. — в известния със своя тежък режим кутаиски, след това пак в батумския) Сталин не скъсва връзките си с революционната работа.

В началото на март 1903 г. става първият конгрес на кавказките с. д. организации, на който се оформява Кавказкият съюз на РСДРП. Сталин, който се намира в затвора, бива избран задочно в състава на Кавказкия съюзен комитет на РСДРП. В затвора Сталин узнава от пристигналите от II партиен конгрес другари за много сериозните разногласия между болшевиките и меншевиките. Сталин застава решително на страната на Ленин, на болшевиките.

През есента на 1903 г. Сталин бива заточен за три години в Източен Сибир, в Балаганския уезд, Иркутска губерния, в село Новая Уда. На 27 ноември 1903 г. Сталин пристига на мястото на заточението. Там той получава писмо от Ленин.

„За първи път аз се запознах с Ленин през 1903 г. — казва Сталин. — Наистина това запознаване беше не лично, а задочно, чрез кореспондиране, но то остави у мене неизгладимо впечатление, което не ме напусна през цялото време на моята работа в партията. Аз се намирах тогава на заточение в Сибир … Писъмцето на Ленин беше сравнително кратко, но то даваше смела, безстрашна критика на практиката на нашата партия и забеле-

16
жително ясно и сбито изложение на целия план за работа на партията през най-близкия период.” [1]

Сталин не остава за дълго на заточение. Той горещо се стреми по-скоро да излезе на свобода, за да се заеме с реализиране на Лениновия план за изграждане на болшевишка партия. На 5 януари 1904 г. Сталин избягва от заточението. През февруари 1904 г. Сталин е отново в Кавказ, отначало в Батум, а след това в Тифлис.

И. Сталин. О Ленине, 1945 г., стр. 20—21.

II
Почти две години прекарва Сталин в затвор и на заточение. Тези години са години на по-нататъшно нарастване на революционния подем в страната. През това време става II-ят конгрес на РСДРП, който затвърдява победата на марксизма над „икономизма”. Но на мястото на старите, разбити, от партията опортюнисти, „икономистите” — идват нови опортюнисти, меншевиките. След конгреса се разгаря ожесточена борба на Ленин, на болшевиките против меншевиките, против техните опортюнистически идеи, техните разколнически и дезорганизаторски действия. Започналата се руско-японска война и назряването на революцията още повече изострят тази борба. Изход от създалата се партийна криза Ленин вижда в свикването на III конгрес. Борбата за конгрес става централна задача за всички болшевики.

Вярна опора на Ленин в тази борба в Кавказ е Сталин, който е начело на закавказките болшевики. Дейността на Сталин в този период преминава под знамето на ожесточена борба против меншевизма. Сталин е член на Кавказкия съюзен комитет на РСДРП, ръководи заедно с др. Цхакая неговата работа. Сталин

18
е неуморим: той систематично обхожда районите на Закавказието (Батум, Чиатури, Кутаис, Тифлис, Баку, селските райони на Западна Грузия), укрепва старите и създава нови партийни организации; той участвува в ожесточените схватки с меншевиките и другите врагове на марксизма на многобройни дискусии, енергично защищава болшевишките позиции, като ч разобличава политиканството и опортюнизма на меншевиките и примиряващите се с тях.

Под ръководството на Сталин и Джапаридзе „през декември 1904 г. се провежда грандиозна стачка на бакинските работници, която продължава от 13 до 31 декември и завършва със сключването на първия в историята на работническото движение на Русия колективен договор със собствениците на нефтени предприятия.

Бакинската стачка е началото на революционния подем в Закавказието.

Бакинската стачка послужи като „сигнал за славните януарско-февруарски борби по цяла Русия” (Сталин).” [1]

Тази стачка — се казва в „Краткия курс по историята на ВКП (б)а — беше сякаш буреносна гръмотевица в навечерието на великата революционна буря в Русия.

Сталин настойчиво провежда директивите на Ленин, развива и отстоява болшевишките идеи пред масите, организира борбата за III партиен конгрес. Между Ленин и Кавказкия съюзен комитет

Л. Берия. К вопросу об истории большевистских организации в Закавказье, 1941 г., стр. 48.

19
непрекъснато се поддържа тясна връзка. Сталин стои начело на цялата идейно-политическа борба на кавказките болшевики против меншевиките, есерите, националистите и анархистите през време на първата руска революция. Най-силното оръжие на болшевиките в тази борба е партийната литература. Сталин е организатор и инициатор на почти всички болшевишки издания в Кавказ. Той придава невиждан за условията на царска Русия размах на издаването на нелегални книги, вестници, брошури, прокламации.

Забележително смело предприятие на Кавказкия съюз на РСДРП и прекрасен образец на болшевишка нелегална техника е тайната Авлабарска печатница, работеща в Тифлис от ноември 1903 г. до април 1905 г. В нея се отпечатват трудовете на Ленин „Революционна демократическа диктатура на пролетариата и селячеството”, „Към селската беднота”, брошурите на Сталин „Накратко за партийните разногласия”, „Две схватки” и други, програмата и уставът на партията, десетки позиви, значителна част от които са писани от Сталин. В нея се издават вестниците „Пролетариатис Брдзола” („Борба на пролетариата”) и „Пролетариатис Брдзолис Пурцели” („Лист за борбата на пролетариата”). Книгите, брошурите, вестниците и позивите се печатат на три езика в тираж по няколко хиляди екземпляра.

Решаващата роля за защитата на позициите на болшевизма в Кавказ, за пропагандата и развитието на идеите на Ленин е принадлежала на излизащия под редакцията на Сталин орган на Кавказкия съюз

И. В. Сталин
Фотография 1900

21
на РСДРП — „Пролетариатис Брдзола”, достоен приемник на „Брдзола”. „Пролетариатис Брдзола” след ленинския централен орган на партията „Пролетарий” е бил най-добрият и най-големият болшевишки вестник. В почти всеки брой на вестника са се печатали статии на Ленин от „Пролетарий”. Много от най-важните статии са написани от Сталин. В тези статии Сталин изпъква като талантлив полемист, като крупна литературна и теоретическа сила на партията, политически вожд на пролетариата и верен последовател на Ленин. В своите статии и брошури Сталин разработва редица теоретически и политически въпроси. Той разкрива идейния фалш на антиболшевишките течения и фракции, техния опортюнизъм и предателство. Неговите удари по врага попадат точно в целта. Ленин се отзовава с възхищение за „Пролетариатис Брдзола”, за неговата марксическа издържаност и превъзходни литературни качества.

Сталин, най-верният и докрай последователен ученик и сподвижник на Ленин, изиграва изключително важна роля в Кавказ за идейния разгром на меншевизма и защитата на идеологическите, организационните и тактическите основи на марксическата партия. Произведенията на Сталин от този период са образец на последователна защита на позициите на ленинизма, отличават се с теоретическа дълбочина, с непримиримост към опортюнизма.

В своята забележителна брошура „Накратко за партийните разногласия”, в двете „Писма от Кутаис” и в статията ЖВ отговор на „Социал-Демо-

23
крат”“ Сталин прави решителна защита на идеологическите основи на марксическата партия.

В „Писма от Кутаис” (септември — октомври 1904 г.) Сталин рязко критикува статиите на Плеханов в новата „Искра”, насочени против Лениновата книга „Какво да се прави?”. Като защищава последователно Лениновата постановка на въпроса за стихийността и съзнателността в работническото движение, др. Сталин пише:

„Заключението (практическият извод) оттук е такова: да издигнем пролетариата до съзнаването на истинските класови интереси, до съзнаването на социалистическия идеал, а не да разменяме този идеал за дреболии или да го приспособяваме към стихийното движение. Ленин установи теоретическата база, върху която именно се изгражда този практически извод. Достатъчно е да приемеш тази теоретическа предпоставка и никакъв опортюнизъм няма да се приближи до тебе. В това се състои значението на Лениновата идея. Наричаме я Ленинова, защото никой в руската литература не я е изказвал с такава яснота както Ленин.” [1]

Брошурата „Накратко за партийните разногласия” (написана в началото на 1905 г., излязла като нелегално издание през май 1905 г.) принадлежи към забележителните произведения на болшевишката мисъл. Тя се приближава непосредствено до историческото произведение на Ленин „Какво да се прави?”, решително защищава и развива гениалните Ленинови идеи.

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 58.

24
Като развива идеите на В. И. Ленин, другарят Сталин доказва, че социалистическото съзнание има голямо значение за работническото движение. Същевременно Сталин предупреждава против едностранното преувеличаване ролята на идеите,против забравянето условията на икономическото развитие, ролята на работническото движение. Може ли да се каже, казва Сталин, че социализмът е всичко, а работническото движение — нищо? „Разбира се, не! Така твърдят само идеалистите. Някога, след много време, икономическото развитие неизбежно ще доведе работническата класа до социалната революция и следователно ще я накара да скъса всяка връзка с буржоазната идеология. Но работата е там, че този път ще бъде много дълъг и болезнен.” [1]

Развивайки в брошурата „Накратко за партийните разногласия” своята дълбока и разностранна аргументация по въпроса за съотношението между стихийното работническо движение и социалистическото съзнание, другарят Сталин резюмира по следния начин възгледите на ленинското крило на социалдемокрацията по тои въпрос:

„Какво е научният социализъм без работническото движение? — Компас, който може само да ръждяса поради неупотребяване и тогава да стане нужда да бъде захвърлен.

Какво е работническото движение без социализма? — Кораб без компас, който и без това ще стигне до другия бряг, но ако имаше компас, той би

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 105.

25
достигнал брега много по-скоро и би срещнал по-малко опасности.

Съединете едното с другото, и вие ще получите прекрасен кораб, който ще се понесе направо към другия бряг и ще стигне невредим до пристанището.

Съединете работническото движение със социализма, и вие ще получите социалдемократическото движение, което по пряк път ще се устреми към „обетованата земя.” [1]

Цялата история на борбата на работническата класа в Русия блестящо потвърди този важен теоретически извод на другаря Сталин. В тази брошура Сталин прави унищожителна критика на опортюнистическата теория на стихийността и обосновава ролята и значението на революционната партия и революционната теория за работническата класа.

„Работническото движение — пише Сталин — трябва да бъде съединено със социализма, практическата дейност и теоретическата мисъл трябва да се слеят в едно и с това да се придаде на стихийното работническо движение социалдемократически характер … Наш дълг, дълг на социалдемокрацията, е да откъснем стихийното движение на работниците от трейдюнионисткия път и да го насочим по социалдемократическия път. Наш дълг е да внесем в това движение социалистическо съзнание [*] и да обединим съзнателните сили на работническата класа в една централизирана партия. Нашата задача е да вървим винаги начело на дви-

И. В. Сталин. Сочинения, т. 1, стр. 102—103.

*. което изработиха Маркс и Енгелс.

26
жението и неуморно да се борим против всеки — бил враг или „приятел”, — който ще пречи за осъществяването на тези задачи.” [1]

Ленин посреща с пълно одобрение изказването на Сталин. Като оценява статията на Сталин „В отговор на „Социал-Демократ” а, напечатана в „Пролетариатис Брдзола” през август 1905 г., Ленин отбелязва в ЦО на партията „Пролетарий” (бр. 22) прекрасната постановка на въпроса за знаменитото „внасяне на съзнание отвън”.

В редица статии Сталин обосновава ленинската линия на II конгрес на РСДРП и след него. В статията „Класата на пролетариите и партията на пролетариите” (публикувана на 1 януари 1905 г. в бр. 8 на „Пролетариатис Брдзола”), посветена на първия параграф от устава на партията, Сталин защищава организационните основи на партията, като стои изцяло върху базата на Лениновото учение за партията, като развива и обосновава Лениновите идеи. Тази статия защищава организационните идеи на болшевизма, изложени от Ленин в неговата знаменита книга „Крачка напред, две крачки назад”.

„До ден днешен — пише Сталин — нашата партия приличаше на гостоприемно патриархално семейство, което е готово да приеме всички съчувствуващи. Но след като нашата партия се превърна в централизирана организация, тя отхвърли от себе си патриархалния облик и напълно заприлича на крепост, вратите на която се отварят само за достойните. А това е от голямо значение за нас

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 105, 106.

27
Докато самодържавието се старае да разврати класовото самосъзнание на пролетариата с „треидюнионизъм”, национализъм, клерикализъм и т. н докато, от друга страна, либералната интелигенция упорито се старае да убие политическата самостоятелност на пролетариата и да го вземе под свое опекунство — ние трябва да бъдем крайно бдителни и не трябва да забравяме, че нашата партия е крепост, вратите на която се отварят само за проверените.” [1]

Статията „Как разбира социалдемокрацията националния въпрос?” (публикувана в бр. 7 на „Пролетариатис Брдзола” от 1 септември 1904 г.) е забележителен коментар към националната програма на РСДРП. В нея Сталин обосновава и разяснява теорията и програмата на партията по националния въпрос, подлага на съкрушителна критика опортюнистическия принцип на разделяне пролетариата по националности, защищава последователно интернационалистическия тип за изграждане на пролетарските класови организации. В тази статия Сталин изпъква като голям теоретик по националния въпрос, майсторски владеещ марксическия диалектически метод. В нея се намират в зародиш идеите, развити по-късно от Сталин в неговия труд „Марксизмът и националният въпрос”.

От първите крачки на първата руска революция Сталин решително защищава и провежда Лениновата стратегия и тактика в революцията, Лениновата идея за хегемония на пролетариата в революцията.

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 67.

28
Имайки предвид либералите, които се стремят не към революция, а към примирение с царя, Сталин още в навечерието на 9 януари 1905 г. казва: „Да, господа, напразни са вашите старания! Руската революция е неизбежна. Тя е също така неизбежна, както е неизбежен изгревът на слънцето! Можете ли да спрете изгряващото слънце? Главната сила на тази революция е градският и селският пролетариат, нейният знаменосец е социалдемократическата работническа партия, а не вие, г-да либерали!” [1]

Също така решително защищава Сталин Лениновата идея за въоръжено въстание като средство за събаряне на самодържавието и завоюване на републиката. В неговите произведения от 1905—1907 г. се дава всестранна обосновка на идеята за въоръжено въстание. „Спасението на народа е в победоносното въстание на самия народ” — казва др. Сталин. Той също, както и Ленин, придава огромно значение на техническата подготовка на въстанието, на организирането на бойни дружини, на снабдяването с оръжие и т. н. „Именно техническото ръководство и организационната подготовка на всеруското въстание — изтъква Сталин — съставляват онази нова задача, която животът поставя пред пролетариата.” [2] Сталин непрестанно ръководи дейността на болшевишките организации в Закавказието по подготовката на въоръжено въстание.

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 78.
Пак там, стр. 133.

29
Сталин обосновава и развива идеята на Ленин за временно революционно правителство. Създаването на временно революционно правителство, изтъква той, трябва да бъде естествен резултат от победоносното въоръжено въстание на народа. Доколкото пролетариатът и селяните победят във въстанието, дотолкова и временното революционно правителство трябва да бъде изразител на техните очаквания и интереси. Това правителство трябва да бъде революционна диктатура на пролетариата и селяните. Само диктатурата на тези революционни класи ще бъде в състояние да обуздае и смаже тъмните сили на реакцията, да въоръжи народа, да осъществи програмата-минимум на РСДРП, да затвърди победата на революцията, да я доведе докрай.

„Ако вождът на революцията — казва Сталин — е прогресивният пролетариат и ако той трябва да вземе активно участие в организирането на въстанието, от само себе си е ясно, че ние не можем да си умием ръцете и да се отстраним от временното революционно правителство, ние трябва заедно със селяните да завоюваме политическата власт и да вземем участие във временното правителство [*] : вождът на революционната улица трябва да бъде също така вожд и в правителството на революцията.” [1]

В борбата против многобройните врагове на болшевишката партия и работническата класа Сталин последователно защищава и развива Лениновата теория на революцията, Лениновия тактически план.
*. Тук не засягаме принципиалната страна на този въпрос.

И. В. Сталин Сочинения, т. I, стр. 258—259.

30
Най-голямото достойнство на този план се състои в това, че той забележително вярно е отговарял на руската действителност, повдигал е борбата на широките народни маси, въодушевявал ги е с увереността в победата, движел е революцията напред.

Кавказкият съюзен комитет неуморно пропагандира решенията на III партиен конгрес, зове работниците и селяните на въоръжено въстание. Сталиновите позиви през 1905 г. са образец за пропаганда на идеите на болшевизма сред масите. В своите статии „Въоръженото въстание и нашата тактика”, „Временното революционно правителство и социалдемокрацията”, „Реакцията се засилва” и други Сталин подлага на съкрушителна критика меншевишките лидери, последователно защищава и пропагандира необходимостта от въоръжено въстание.

Октомврийската всеобща стачка през 1905 гп която показа силата, мощта на пролетарското дви жение, заставя смъртно изплашения цар да излезе с манифеста от 17 октомври. Този манифест, който обещава на народа всякакви свободи, е бил измама за народните маси, царска примка, своего рода отдих, необходим на царя, за да приспи лековерните, да спечели време, да събере сили и след това да удари революцията. Болшевиките разясняват на масите, че манифестът от 17 октомври е капан. „Октомврийският манифест” заварва Сталин в Тифлис в разгара на борбата за Лениновия тактически план, за болшевишките лозунги на революцията. Още в същия ден в речта си на един работнически митинг Сталин казва:

31
„Какво ни е нужно, за да победим действително? За това са нужни три неща: първо — оръжие, второ — оръжие, трето — още веднъж и още веднъж оръжие.” [1]

Като защищава мисълта за необходимостта от въоръжено въстание за победата на революцията, Сталин казва следното в написаната от него прокламация на Тифлиския комитет на Кавказкия съюз на РСДРП „Граждани!” през октомври 1905 г.:

„Небивалата, безпримерна по своята грандиозност не само в историята на Русия, но и на целия свят всеобща политическа стачка, разиграла се сега, може вероятно да се завърши днес, без да се излее във всенародно въстание, но затова лък утре отново и с по-голяма сила ще разтърси страната и ще се излее в онова грандиозно въоръжено въстание, което трябва да разреши вековния спор на руския народ с руското самодържавие и да смаже главата на това гнусно чудовище … Всенародно въоръжено въстание — ето великата задача, която стои сега пред руския пролетариат и властно изисква своето разрешение!” [2]

През това време Сталин развива огромна революционна дейност в Закавказието. Под ръководството на Сталин IV болшевишка конференция на Кавказкия съюз на РСДРП (ноември 1905 г.) взема решение за засилване на борбата за подготовка и провеждане на въоръжено въстание, за бойкот на

„История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 78.
И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 186.

32
царската Дума, за разгръщане и укрепване революционните организации на работниците и селяните — Съветите на работническите депутати, стачните комитети и революционните селски комитети. Сталин разобличава и громи меншевиките като противници на революцията и на въоръженото въстание. Той неотклонно подготвя работниците за решителния бой със самодържавието. По цялото Закавказие се разпространява пламъкът на революционния пожар. Още III конгрес на партията в предложената от Ленин резолюция „По повод на събитията в Кавказ” специално отбеляза дейността на болшевишките организации в Закавказието като „най бойки организации на нашата партия” и призовава цялата партия да им окаже всестранна поддръжка.

През декември 1905 г. Сталин заминава като делегат на закавказките болшевики на първата Всеруска болшевишка конференция в Тамерфорс (Финландия). На Тамерфорската конференция Ленин и Сталин се срещат за пръв път лично. На тази конференция др. Сталин бива избран в политическата комисия по редактирането на резолюциите на конференцията, където работи заедно с Ленин като един от видните партийни ръководители.

След поражението на декемврийското въстание започва поврат към постепенно отстъпление на революцията. В партията се извършва подготовка за IV конгрес на РСДРП. Борбата между болшевиките и меншевиките се разгаря с нова сила. На сцената се явяват анархо-синдикалистки елементи. Те особено започват да шумят в Тифлис. Сталин е в цен-

33
търа на борбата против всички антипролетарски течения в Закавказието.

Сталин е активен участник в IV конгрес на РСДРП (Стокхолм, април 1906 г.), на който той заедно с Ленин защищава болшевишката линия в революцията против меншевиките. Като отговаря на меншевиките, Сталин поставя въпроса ребром:

„Или хегемония на пролетариата, или хегемония на демократическата буржоазия — ето как стои въпросът в партията, ето в какво се състоят нашите разногласия.” [1]

Наскоро след конгреса Сталин написа брошурата „Съвременният момент и обединителният конгрес на работническата партия”. В тази брошура Сталин прави анализ на уроците от декемврийското въоръжено въстание, обосновава болшевишката линия в революцията и прави равносметка на дейността на IV конгрес на РСДРП.

След конгреса Сталин е отново в Закавказието. Той води непримирима борба против меншевизма и другите антипролетарски течения. Той ръководи легалните болшевишки вестници, които излизат в Тифлис на грузински език — „Ахали Цховреба” („Нов живот”), „Яхали Дроеба” („Ново време”), „Чвени Цховреба” („Наш живот”) и „Дро” („Време”).

Към това време се отнасят серията забележителни статии на Сталин — „Анархизъм или социализъм”, написани във връзка с активизирането на анархистите-кропоткинци в Закавказието.

И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 240.

34
В обстановката на спадането на революционната вълна и настъпилата след това реакция на пръв план като непосредствена партийна задача изпъква защитата на теоретическите основи на болшевизма. В 1909 г. Ленин издава своя гениален труд „Материализъм и емпириокритицизъм”, в който разобличава докрай отстъпниците в областта на теорията на марксизма и защищава теоретическите основи на болшевишката партия.

В защитата на теоретическите основи на марксизма взема участие и Сталин. В своите статии Сталин защищава и развива теоретическите основи на марксическата партия — диалектическия и историческия материализъм. Тези статии на Сталин се публикуват през 1906—1907 г. в грузинските болшевишки вестници. В тях в достъпна и популярна форма се изяснява що е материализъм и диалектика, що е исторически материализъм. В този труд са поставени и разрешени с изключителна дълбочина основните въпроси на марксистко-ленинската теория: неизбежността и неотвратимостта на социалистическата революция и на диктатурата на пролетариата, необходимостта от бойна пролетарска партия, партия от нов тип, различна от старите реформистки партии на II Интернационал, излагат се основите на стратегията и тактиката на партията. Тези статии на Сталин влизат в идейната съкровищница на нашата партия като сериозен принос в теорията на марксизма-ленинизма. Те са образец на дълбоко осветляване теоретическите въпроси на марксизма-ленинизма в неразривна връзка с насъщните задачи на революционната класова борба на пролетариата.

35
През април—май 1907 г. става V (Лондонски) конгрес на РСДРП, който затвърдява победата на болшевиките над меншевиките. Сталин е активен участник в конгреса. След като се завръща от конгреса, той публикува статия за неговата работа — „Лондонският конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (Записки на делегата)”, в която прави оценка на решенията и резултатите от конгреса, защищава болшевишките идейни и тактически позиции, разобличава либерално буржоазната линия на меншевиките в революцията и тяхното ликвидаторство спрямо партията, изтъква класовата същност на меншевизма като дребнобуржоазно политическо течение.

III
Първата руска революция завършва с поражение. Между края на първата и началото на втората революция изминават 10 години, през време на които болшевиките героично и самоотвержено, упорито и неуморно организират масите, възпитават ги в революционен дух, насочват тяхната борба, коват бъдещата победа на революцията.

За Ленин и Сталин това са години на непримирима борба за запазване и укрепване на нелегалната революционна партия, за провеждане на болшевишката линия в новата обстановка, години на напрегната работа по организирането и възпитаването на работническите маси, години на особено упорита борба против царската полиция. Царизмът чувствува, че в лицето на Сталин той има работа с изключителен революционен деец, и по всякакъв начин се стреми да лиши Сталин от възможността да развива революционна дейност. Арестите, затворът и заточението следват един след друг. От 1902 до 1913 г. Сталин бива арестуван седем пъти, заточен — шест пъти, бяга от заточение пет пъти. Едва успели царските слуги да въдворят Сталин на

37
ново място на заточение, и той отново бяга и отново на „свобода” кове революционната енергия на масите. Само от последното, туруханското, заточение Сталин бива освободен от Февруарската революция през 1917 г.

От юли 1907 г. започва бакинският период от революционната дейност на Сталин. След като се завръща от V (Лондонски) конгрес на РСДРП, Сталин напуска Тифлис и по нереждане на партията се установява в Баку — най-големия индустриален район на Закавказието и извънредно важен център на работническото движение в Русия. Тук той развива трескава дейност по сплотяването на бакинската организация около лозунгите на Ленин, по спечелването на работническите маси под знамето на болшевизма. Сталин организира борбата по изместването на меншевиките от работническите райони на Баку Балахани, Биби-Ейбат, Чорний город, Белий город), Сталин ръководи болшевишките нелегални и легални органи („Бакинский Пролетарий), „Гудок”, „Бакинский Рабочий”). Сталин ръководи избирателната кампания за Ш-та Държавна дума. Написаното от Сталин „Поръчение до социалдемократическите депутати в III Държавна дума” се приема на 22 септември на събранието на пълномощниците на работническата курия в Баку. Сталин насочва борбата на бакинските работници. Неговото ръководство на голямата кампания около съвещанието на работниците и собствениците на нефтени предприятия при сключването на колективния договор е блестящ образец за провеждане гъвкава ленинска линия на съчетаване нелегалната с

38
легалната работа в условията на реакцията. Умело провеждайки ленинската тактика на мобилизиране работническите маси за политическа борба против царската монархия, Сталин спечелва победа за. болшевиките в тази кампания. В мрачната нощ на Столипиновата реакция пролетарският Баку представлява невиждано зрелище: разгръща се пролетарската борба, по цяла Русия гърми гласът на Сталиновата рожба — легалните болшевишки вестници. „Последните мохикани на масовата политическа стачка!” [1] — така характеризира Ленин героичната борба на бакинските работници през 1908 г.

Сталин сплотява около себе си здраво ядро от изпитани болшевики-ленинци — Фиолетов, Саратовец (Ефимов), Вацек, Боков, Малигин, Орцжоникидзе, Джапаридзе, Шаумян, Спандарян, Ханлар, Мемедов, Азизбеков, Кязи-Мемед и др. В края на краищата Сталин постигна пълна победа на болшевизма в редовете на бакинската организация. Баку се превръща в крепост на болшевизма. Под ръководството на Сталин бакинският пролетариат води героична борба, намирайки се в първите редици на общоруското революционно движение.

Бакинският период има огромно значение в живота и дейността на Сталин. Ето какво казва Сталин за този период:

„Двете години революционна работа сред работниците от нефтената промишленост ме закалиха като практически борец и като един от практическите ръководители. В общуване с такива изтък-

В. И. Ленин. Сочинения, т. XV, изд. 3-е, стр. 3.

39
нати работници в Баку като Вацек, Саратовец и др., от една страна, и в бурята на най-дълбоките конфликти между работниците и нефтените капиталисти— от друга страна, аз за първи, път разбрах какво значи да се ръководят големи работнически маси. Там, в Баку, аз получих по такъв начин второто свое бойно революционно кръщение.” [1]

На 25 март 1908 г. Сталин бива арестуван и след почти осеммесечен затвор заточен за две години във Вологодска губерния, в Солвичегодск. Още на 24 юни 1909 г. той избягва и се завръща на нелегална работа в Баку. Сталин напълно поддържа позицията на Ленин, решително се обявява против ликвидаторите и отзовистите. В централния партиен печат се появяват историческите Сталинови „Писма от Кавказ”, във вестник „Бакинский Пролетарий”— статиите: „Партийната криза и нашите задачи”, „Из партията” и други, в които Сталин прави смела критика на състоянието на партийните организации и начертава план за преодоляване на кризата в партията. Тези произведения на Сталин съдържат съкрушителна критика срещу ликвидаторите. С примера на тифлиските меншевики се разобличава ренегатството на ликвидаторите по програмните и тактически въпроси. Те рязко осъждат предателското поведение из помагачите на троцкизма и издигат най-близките задачи, осъществени по-късно на Пражката партийна конференция: свикване на общопартийна конференция, издаване на легален

„Правда”, бр. 136, 16 юни 1926 г.

40
партиен вестник и създаване на нелегален практически партиен център в Русия.

На 23 март 1910 г. Сталин бива отново арестуван в Баку и след половин година затвор е изпратен обратно на заточение в Солвичегодск. Оттам Сталин се свързва с Ленин, в края на 1910 г. му пише писмо, в което напълно поддържа Лениновата тактика за партиен блок на привържениците на запазването и укрепването на нелегалната пролетарска партия, рязко бичува „плесенясалата безпринципност” на Троцки и предлага план за организиране дейността на партията в Русия.

От втората половина на 1911 г. настъпва петербургският период от революционната дейност на другаря Сталин. На 6 септември 1911 г. другарят Сталин нелегално пристига от Вологда в Петербург. В Петербург другарят Сталин установява връзка с петербургската партийна организация; насочва и организира борбата против ликвидаторите — меншевиките и троцкистите; сплотява и укрепва болшевишките организации на Петербург. На 9 септември 1911 г. другарят Сталин е арестуван в Петербург и заточен във Вологодска губерния, откъдето му се удава да избяга през февруари 1912 г.

През януари 1912 г. става крупно събитие в живота на партията. Пражката конференция на РСДРП, като изгони от партията меншевиките, сложи началото на партия от нов тип, партията на ленинизма, болшевишката партия.

Болшевиките подготвяха такава партия, партия от нов тип, още от времето на старата „Искра”. Те я подготвяха упорито, настойчиво, без да се спират

пред нищо. Цялата история на борбата против „икономистите”, меншевиките, троцкистите, отзовистите, идеалистите от всички видове, включително и емпириокритиците, беше история на подготовката на такава именно партия. Основна и решаваща роля в тази подготвителна работа изиграха такива трудове на Ленин като „Какво да се прави?”, „Крачка напред, две крачки назад”, „Двете тактики на социалдемокрацията в демократическата революция”, „Материализъм и емпириокритицизъм”. Сталин е верен съратник на Ленин в тази борба против многобройните врагове, вярна опора в борбата за създаване на революционна марксистка партия болшевишка партия.

IV
Пражката конференция със своите решения предсказа неизбежността на революционния подем в недалечно бъдеще и взе всички мерки, за да можа партията да посрещне този подем напълно подготвена. Конференцията избра болшевишки Централен комитет, създаде практически център за ръководство на революционната работа в Русия (Руско бюро при ЦК) и взе решение за издаване на „Правда”. Конференцията избра задочно Сталин, който още от 1910 г. е пълномощник на ЦК на партията („агент на ЦК”), за член на ЦК на партията. По предложение на Ленин Сталин застава начело на Руското бюро при ЦК. Но Сталин беше на заточение, трябваше да се организира неговото бягство. По нареждане на Ленин при Сталин във Вологда пристига Серго Орджоникидзе, осведомява го за решенията на Пражката конференция. И на 29 февруари 1912 г. Сталин отново избягва от заточение. През краткото си стоене на „свобода” Сталин разгръща енергична дейност: обхожда по нареждане на ЦК най важните райони на Русия, развива подготвителна дейност във връзка с предстоящото

43
празнуване на Първи май, пише известния първомайски позив на ЦК и ръководи седмичния болшевишки вестник „Звезда” в Петербург през време на ленските стачки.

Мощно оръжие в ръцете на болшевишката партия за укрепване нейните организации и за спечелване влияние сред масите беше всекидневният масов болшевишки вестник „Правда”, излизащ в Петербург. Той беше основан съгласно указанието на Ленин, по инициатива на Сталин. Под ръководството на Сталин е бил подготвен първият брой на „Правда” и опрецелено направлението на вестника.

„Правда” възникна заедно с новия подем на революционното движение. На 22 април (5 май по нов стил) 1912 г. излезе първият брой. Това беше истински празник за работниците. В чест на появяването на „Правда” е взето решението 5 май да се счита за празник на работническия печат.

„„Правда” през 1912 г. — това е полагане основите на победата на болшевизма през 1917 г.” [1] — пише другарят Сталин по случай 10-годишнината на „Правда”.

На 22 април 1912 г. Сталин е бил арестуван на улицата в Петербург и след няколкомесечен затвор заточен този път по-далеч — в Наримския край, за три години. Но още на 1 септември 1912 г. Сталин отново избягва от заточение в Петербург. Тук той редактира болшевишкия вестник „Правда” и ръководи дейността на болшевиките в избира-

„Правда”, бр. 98, 5 май 1922 г.

44
телната кампания за IV Държавна дума. Преследван по петите от полицията, Сталин с голям риск говори иа редица набързо свикани събрания в заводите. Но работническите организации и самите работници пазят Сталин и го закрилят от полицията.

Много голяма роля в тази кампания, която се увенча с победата на партията, изигра написаното от Сталин „Поръчение на петербургските работници до своя работнически депутат”, което получи висока оценка от Ленин. Като изпраща „Поръчението” в печатницата за отпечатване, Ленин пише: „Непременно да се върне!! Да не се изцапа. Крайно важно е да се запази този документ.” В писмо до редакцията на „Правда” Ленин нарежда: „Непременно поместете това поръчение до петербургския депутат на видно място с едър шрифт.” [1] Сталиновото „Поръчение” напомняше на работниците за неразрешените задачи от 1905 г. и ги призоваваше към революционна борба, към борба на два фронта — както против царското правителство, така и против либералната буржоазия, която търсеше съглашение с царизма. След изборите Сталин работи по ръководството на болшевишката част от фракцията в Думата. Заедно със Сталин в Петербург работят Я. Свердлов и В. Молотов, които вземат активно участие в ръководството на „Правда”, в избирателната кампания и в думската фракция. През този период между Ленин и Сталин се установява още по-тясна връзка. В своите писма Ленин напълно одобрява дейността на Сталин, неговите речи,

В. И. Ленин, Сочинения, т. XXIX, изд. 3-е, стр. 78.

45
неговите статии. Сталин на два пъти ходи в Краков при Ленин: през ноември и в края на декември 1912 г. на съвещанията на ЦК с партийните работници.

Намирайки се в чужбина, Сталин пише книгата „ Марксизмът и националният въпрос”, която Ленин ценеше много високо. За този труд Ленин пише: „В теоретическата марксическа литература… основите на националната програма на социалдемокрацията вече са осветлени през последно време (на първо място тук изпъква статията на Сталин).” [1] Трудът на Сталин „Марксизмът и националният въпрос” е най-крупното произведение на болшевизма по националния въпрос на международната арена преди войната. Това е теорията и програмната декларация на болшевизма по националния въпрос. В този труд рязко и силно са противопоставени два метода, две програми, два мирогледа в националния въпрос — на II Интернационал и на ленинизма. Сталин заедно : Ленин разгроми опортюнистическите възгледи и догми на II Интернационал по националния въпрос. Ленин и Сталин разработиха марксическата програма по националния въпрос. В своя труд Сталин даде марксическа теория за нацията, формулира основите на болшевишкия подход към разрешаването на националния въпрос (изискването националният въпрос да се разглежда като част от общия въпрос за революцията и в неразривна връзка с цялата международна обстановка в епохата на империализма), обоснова, болшевишкия

В. И. Ленин, Сочинения, т. ХVII, изд. 3-е, стр. 116.

46
принцип за интернационалното сплотяване на работниците.

На 23 февруари 1913 г. Сталин е арестуван на вечеринката, устроена от Петербургския комитет на болшевиките в залата на Калашниковата борса. Този път царското правителство заточва Сталин в далечния Турухански край за четири години. Сталин отначало живее в селището Костино, а след това, в началото на 1914 г., царските жандарми, опасявайки се от ново бягство, го изпращат още по на север — в селището Курейка, до самия полярен кръг. Тук той прекарва 1914, 1915 и 1916 г. Това е най-тежкото място за политическо заточение, което е могло да съществува в глухия далечен сибирски край

През лятото на 1914 г. започна империалистическата война. Партиите на II Интернационал позорно измениха на пролетариата, преминаха на страната на империалистическата буржоазия. Само Ленин и болшевиките останаха верни на бойното знаме на интернационализма, само болшевишката партия незабавно и без колебания вдигна знамето на решителна борба против империалистическата война. Отрязан от целия свят, откъснат от Ленин и от партийните центрове, Сталин заема ленинска интернационалистическа позиция по въпросите на войната, мира и революцията. Той пише писма до Ленин, говори на събрания на заточените болшевики в село Монастирско (1915 г.), където заклеймява с позор страхливото и предателско поведение на Каменев по време на процеса срещу болшевишката „петорка” — депутати от IV Държавна дума. Той приветствува (1916 г.) заедно с група заточени бол-

47
шевики легалното болшевишко списание „Вопросы страхования”, като изтъква, че задачата на списанието е да положи „всички усилия и старания за идейно застраховане работническата класа на нашата страна от дълбоко развращаващата, антипролетарска и коренно противоречаща на международните принципи проповед на господа Потресовци, Левицки и Плехановци”.

През декември 1916 г. Сталин, мобилизиран в армията, бива изпратен по етапен ред в Красноярск, а след това в Ачинск. Тук го застига новината за Февруарската революция. На 8 март 1917 г. Сталин заминава от Ачинск и по пътя изпраща приветствена телеграма на Ленин в Швейцария.

На 12 март 1917 г., понесъл мъжествено всички несгоди на туруханското заточение, Сталин е отново в Петербург — революционната столица на Русия. ЦК на партията възлага на Сталин ръководството на вестник „Правда”.

Болшевишката партия е току-що излязла из нелегалност. Много от най-видните и активни членове на партията се завръщат от далечните заточения и от затворите. Ленин се намира в емиграция. Буржоазното Временно правителство задържа неговото пристигане по всякакъв начин. В този отговорен период Сталин сплотява партията на борба за прерастването на буржоазнодемократическата революция в социалистическа. Заедно с Молотов Сталин ръководи дейността на Централния комитет и на Петербургския комитет на болшевиките. В статиите на Сталин болшевиките получават принципиални ръководещи указания за своята работа. Още в първата статия

48
„За съветите на работническите и селските депутати” Сталин пише за главната задача на партията:

„Да се укрепят тези съвети, да се направят повсеместни, да бъдат свързани помежду си начело с Централния съвет на работническите и селските депутати като орган на революционната власт на народа.” [1]

В статията „За войната” Сталин посочва, че характерът на империалистическата война не се е изменил от преминаването на властта в ръцете на Временното правителство, че войната от 1914—1917 г. и при буржоазното Временно правителство си остава грабителска, несправедлива.

Сталин, Молотов и други заедно с мнозинството от партията отстояват политиката на недоверие към империалистическото Временно правителство, борят се против меншевико-есеровското оборончество и против полуменшевишката позиция за условна поддръжка на Временното правителство, която заемат Каменев и други опортюнисти.

И. В. Сталин. Сочинения, т. III, стр. 2.

V
На 3 април 1917 г. след дълго изгнание се завърна в Русия Ленин. Вестта за пристигането на любимия вожд на революцията беше посрещната от будните петроградски работници с възторг. Другарят Сталин с делегация от работници замина да посрещне Ленин на гара Белоостров. Посрещането на Ленин на Финландската гара в Петроград се изля в мощна революционна демонстрация. На другия ден след пристигането си Ленин излезе със знаменитите Априлски тезиси, които дадоха на партията гениален план в борбата за преминаване от буржоазнодемократическата революция към социалистическа. Тезисите на Ленин дадоха на партията нова ориентировка в новите условия на борба след събарянето на царизма. На 24 април 1917 г. се откри VII (Априлската) конференция на болшевиките, в основата на работата на която легнаха Лениновите тезиси. Априлската конференция насочи партията към борба за прерастване на буржоазнодемократическата революция в социалистическа.

На конференцията Сталин, защищавайки решително ленинската линия за социалистическата рево-

50
люция, разобличи опортюнистическата, антиленинска линия на Каменев, Риков и техните малобройни съмишленици. Освен това Сталин изнесе на конференцията доклад по националния въпрос. Развивайки последователната марксистко-ленинска линия по националния въпрос, Сталин обоснова болшевишката национална политика, отстояваше правото на нациите на самоопределение, включително до отделяне и образуване на самостоятелни държави. Ленинско-сталинската национална политика осигури на партията поддръжката на потиснатите националности във Великата октомврийска социалистическа революция.
През май 1917 г., след конференцията, се учреди Политбюро на ЦК, в което Сталин беше избран за член. Оттогава и досега Сталин неизменно е избиран за член на Политбюро на ЦК.

Въз основа на решенията на Априлската конференция партията разгърна огромна работа за спечелването на масите, за тяхното бойно възпитание и организиране.

В този сложен период на революцията, когато събитията стремително се движеха напред, изисквайки от партията умела, гъвкава тактика, Ленин и Сталин ръководеха борбата на масите.

„Аз си спомням 1917 г. — казва Сталин, — когато по волята на партията, след скитане по затвори и заточения, бях прехвърлен в Ленинград. Там, в кръга на руските работници, в непосредствена близост с великия учител на пролетариите от всички страни — др. Ленин, в бурята на великите схватки между пролетариата и буржоазията, в обстановката

51
на империалистическата война, аз за първи път се научих да разбирам какво значи да бъдеш един от ръководителите на великата партия на работническата класа. Там, в кръга на руските работници — освободителите на потиснатите народи и начинателите на пролетарската борба на всички страни и народи, аз получих своето трето бойно революционно кръщение. Там, в Русия, под ръководството на Ленин аз станах един от майсторите на революцията.” [1]

Сталин е в центъра на цялата практическа работа на партията. Като член на ЦК той взема пряко ръководно участие в работата на Петроградския партиен комитет, ръководи „Правда”, пише статии в „Правда” и „Солдатская Правда”, направлява дейността на болшевиките в муниципалната кампания в Петроград. Заедно с Ленин Сталин участвува в работите на Всеруската конференция на партийните военни организации и изнася там доклад „За националното движение и националните полкове”. Заедно с Ленин Сталин организира историческата демонстрация на 18 юни, която минава под лозунгите на болшевишката партия, пише от името на ЦК обръщение към работниците и революционните войници на Петроград. На 20 юни I Всеруски конгрес на Съветите избира другаря Сталин за член на Централния изпълнителен комитет.

След юлските дни на 1917 г., когато Ленин, клеветен и преследван от контрареволюционното Временно правителство, се намира в нелегалност, Сталин

„Правда”, бр. 136, 16 юни 1926 г.

52
ръководи непосредствено Централния комитет и Централния орган на партията, излизащ по това време под различни названия („Рабочий и солдат”, „Пролетарий”, „Рабочий”, „Рабочий Путь”). Сталин спаси за партията, за нашия народ, за цялото човечество скъпоценния живот на Ленин, като се изказа решително против явяването на Ленин пред съда на контрареволюционерите, като се възпротиви срещу предложението на предателите Каменев, Риков, Троцки да бъде предаден Ленин на съда на контрареволюционното Временно правителство.

Разгромът на юлската демонстрация предизвика прелом в развоя на революцията. Ленин изработва нова тактика на партията в новите условия на борбата. Заедно със Свердлов Сталин ръководи работата на заседаващия нелегално VI партиен конгрес (юли—август 1917 г.). На конгреса Сталин изнесе отчетния доклад на ЦК и доклад по въпроса за политическото положение. В тези доклади Сталин ясно формулира задачите и тактиката на партията в борбата за социалистическа революция. Сталин даде отпор на троцкистите, които считаха победата на социализма в Русия за невъзможна.

В отговор на атаката на троцкистите, които се опитваха да поставят курса на партията към социалистическа революция в зависимост от пролетарската революция на Запад, другарят Сталин заяви: „Не е изключена възможността именно Русия да бъде страната, която ще прокарва пътя към социализма… Трябва да бъде отхвърлена отживялата представа, че само Европа може да ни посочи пътя. Има марксизъм догматически и марксизъм творчески.

53
Аз стоя на почвата на последния.” [1] Думите на Сталин бяха пророчески: Русия първа посочи пътя към социализма.

Конгресът се обедини около Сталин, който защищаваше учението на Ленин за възможността социализмът да победи в нашата страна. Под ръководството на Сталин, по директивите на Ленин VI конгрес на партията стана конгрес за подготовка на въстанието. Конгресът насочи партията към въоръжено въстание, към завоюване диктатурата на пролетариата.

През август 1917 г. избухна метежът на генерал Корнилов, който се канеше да възстанови царизма в Русия. Болшевиките вдигнаха народните маси на борба с генералската авантюра. Разгромът на корниловия метеж откри нов период в историята на революцията: започна се периодът на организирането на щурма.

В дните, когато Ленин е в нелегалност, Сталин поддържа тясна връзка и води кореспонденция със своя учител и близък другар Ленин. Сталин на два пъти посещава Ленин в Разлива.

Ленин и Сталин смело и уверено, твърдо и зорко водеха партията и работническата класа към социалистическа революция, към въоръжено въстание. Ленин и Сталин са вдъхновителите и организаторите на победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Сталин е най-близкият сподвижник на Ленин. Той непосредствено ръководи цялата работа по подго-

И. В. Сталин. Сочинения, т. III, стр. 186, 187.

54
товката на въстанието. Неговите ръководещи статии се препечатват от областните болшевишки вестници. Сталин вика при себе си представителите на областните организации, инструктира ги и набелязва бойните задачи за отделните области. На 16 октомври Централният комитет избра Партиен център за ръководство на въстанието начело с др. Сталин. Партийният център беше ръководното ядро на Военно-революционния комитет при Петроградския съвет и ръководеше практически цялото въстание.

На 16 октомври в своята реч на заседанието на ЦК на партията, като отхвърля капитулантските предложения на предателите Зиновиев и Каменев, които се обявиха против въоръженото въстание, Сталин заявява: „Онова, което предлагат Каменев и Зиновиев, обективно дава възможност на контрареволюцията да се подготви и организира. Ние ще отстъпваме безкрай и ще проиграем революцията. Защо да не осигурим за нас възможността за избор на деня и условията на въстанието, за да не дадем на контрареволюцията да се организира?” [1]

Рано сутринта на 24 октомври Керенски издаде заповед за спирането на централния орган на партията „Рабочий Путь” и изпрати бронирани коли към помещението на редакцията и печатницата на „Рабочий Путь.” Но към 10 часа сутринта по указание на др. Сталин червеногвардейци и революционни войници изтласкаха бронираните коли и

И. В. Сталин. Сочинения, т. III, стр. 381.

55
установиха усилена охрана на редакцията и печатницата. Към 11 часа сутринта „Рабочий Путь” излезе с написаната от Сталин уводна статия „Какво ни е нужно?”, която зовеше масите да смъкнат буржоазното Временно правителство. Едновременно по нареждане на Партийния център бяха бързо изпратени към Смолни отреди от революционни войници и червеногвардейци. Въстанието започна на 24 октомври. На 25 октомври вечерта се откри II конгрес на Съветите, който предаде цялата власт на Съветите.

Сталин влезе в първия Съвет на народните ко мисари, избран начело с Ленин след победата на Октомврийската революция, на II Всеруски конгрес на Съветите.

Великата октомврийска социалистическа революция коренно измени обстановката. Октомврийската революция раздели целия свят на две системи — система на капитализма и система на социализма. За болшевишката партия настъпиха нови условия, тя трябваше да разрешава нови гигантски задачи. Коренно се измениха и формите на борбата на работническата класа.

Още от първите дни на съществуването на Съветското правителство до 1923 г. Сталин е народен комисар по националностите. Той ръководеше непосредствено цялата дейност на партията и на съветската власт по разрешаването на националния въпрос в СССР. Под ръководството на Ленин и Сталин на мястото на царските колонии работниците и селяните започнаха да създават съветски републики. Няма нито една съветска република, в организи-

56
рането на която Сталин да не е вземал активно и ръководно участие. Сталин ръководи борбата за Украинската съветска република, ръководи работата по създаването на Белоруската република и съветските републики в Закавказието и Средна Азия, помага на многобройните националности на Съветската страна да изграждат свои автономни съветски републики и области. Ленин и Сталин са вдъхновителите и организаторите на великия Съветски съюз. Сталин и Свердлов са най-близките помощници на Ленин в изграждането на Съветската държава. Заедно с Ленин Сталин води борба против Каменев, Зиновиев, Риков и другите изменници и дезертьори на революцията. Организирането на разгрома на Керенски — Краснов, сломяването саботажа на чиновниците и служещите, ликвидирането на контрареволюционната главна квартира и на царския генералитет, спирането на буржоазния печат, борбата против контрареволюционната Украинска рада, разтурянето на Учредителното събрание, изработването на първата съветска Конституция от 1918 г. — във всички тези решаващи събития Сталин взема най-активно и ръководещо участие.

През януари 1918 г. по поръка на ЦК Сталин провежда съвещание с представителите на революционното крило на социалистическите партии от различните страни на Европа и Америка, което изиграва значителна роля в борбата за създаване на Ш-я, Комунистическия интернационал.

В тежките дни на Бресткия мир, когато се решаваше съдбата на революцията, Сталин заедно с Ленин отстоява твърдо болшевишката стратегия и

57
тактика против предателя Троцки и неговия помагач Бухарин, които заедно с англо-френските империалисти искаха да поставят младата, неукрепнала Съветска република под удара на германския империализъм.

VI
Смъкнатите от Октомврийската социалистическа революция руски помешчици и капиталисти започнаха да се сговарят с капиталистите от другите страни за организиране военна интервенция против страната на Съветите. Те си поставяха за цел да разгромят работниците и селяните, да свалят съветската власт и да закрепостят отново нашата страна. Започна се гражданската война и интервенцията. Съветското правителство обяви социалистическото отечество в опасност и призова целия народ на борба. Болшевишката партия вдигна работниците и селяните на отечествена война против чуждите завоеватели и буржоазно-помешчическата белогвардейщина.

През пролетта на 1918 г. англо-френските империалисти организираха метеж на чехословашкия корпус, който беше формиран измежду военнопленниците от австро-унгарската армия и след сключването на мира с Германия се беше отправил през Сибир за Франция.

Метежът на чехословаците, с който бяха съгласувани по време белогвардейско-есеровските метежи в 23 града на Поволжието, метежът на левите

59
есери в Москва, английският десант в Мурманск разгърнаха всички сили на контрареволюцията. Метежът на чехословаците избухна в твърде критически момент. Страната току-що се беше измъкнала от клещите на империалистическата война. Хазяйниченето на капиталистите и помешчиците беше довело страната до катастрофа. Работниците от столицата получаваха не повече от 50 грама хляб дневно. Републиката беше откъсната от украинското и сибирско жито. Оставаше само една област, откъдето можеше да се получи жито — югоизток, Поволжието и Северен Кавказ, пътят към които минаваше по Волга през Царицин. Революцията можеше да се спаси само като се добие жито. Ленин се обърна към петроградските работници с апел да организират поход към селото в помощ на селската беднота против спекулантите с жито, против кулаците и паразитите. Сталин беше командирован от Централния комитет на партията на юг, облечен с извънредни права на общ ръководител по продоволствените работи в Южна Русия.

На 6 юни 1918 г. Сталин с отред работници пристигна в Царицин. Прозорливостта на политически вожд и талантът на пълководец, съчетани у Сталин, му позволиха да разкрие ролята на Царицин като място на главния удар от страна на контрареволюцията. Превземането на Царицин би отрязало републиката от последните житни ресурси, от петрола на Баку и би позволило на белите да обединят донската контрареволюция с Колчак и с чехословашката контрареволюция и в общ фронт да тръгнат към Москва. На всяка цена Царицин трябваше да

60
бъде задържан в ръцете на Съветската власт. След като прочисти с желязна ръка града от белогвардейските заговорници, след като намери и изпрати в гладуващите столици значително количество продоволствие, Сталин се зае изцяло с отбраната на Царицин. Сломявайки безпощадно съпротивата на контрареволюционните специалисти, изпратени и поддържани от Троцки, Сталин с бързи и решителни мерки реорганизира разпокъсаните отреди и ускори пристигането от Донбас на частите на Ворошилов, които станаха ядро на новосформираната X армия. Желязната воля и гениалната прозорливост на Сталин удържаха Царицин и не позволиха на белите да си пробият път към Москва.

Героичната епопея на отбраната на Царицин съвпадна с краха на германския империализъм в Украйна. През ноември 1918 г. избухна революцията в Германия и Австро-Унгария. Централният комитет възлага на Сталин да организира украинския фронт в помощ на украинските работници и селяни. В разпореждане на Сталин са отделени 20 ръководни партийни работници от X армия, начело с другаря Ворошилов. В края на ноември украинските въстанически войски потеглиха против петлюровците и немците и освободиха Харков. На запад беше освободен Минск. Сталин провеждаше огромна дейност по освобождаването на западните области и създаването на Белоруската република.

На 30 ноември 1918 г. беше създаден Съветът на работническо-селската отбрана начело с Ленин за ръководство на цялата работа по отбраната на фронта и в тила, мобилизацията на индустрията и транспорта,

61
мобилизацията на всички ресурси на страната. За представител на ВЦИК в Съвета на отбраната беше определен Сталин, който стана фактически заместник на Ленин.

В края на 1918 г. се създаде катастрофално положение на Източния фронт. Армията на Колчак бързаше да се съедини с английските войски, които настъпваха откъм север. От името на Съвета на отбраната Ленин настоятелно искаше да се заздрави положението при Перм. За ликвидирането на катастрофата той предложи на Централния комитет да бъдат изпратени Сталин и Дзержински. Сталин бързо и решително възстанови положението при Перм. На юг, при Царицин, неговата мощна воля не позволи на донската контрареволюция да слее своите сили и уралската и поволжката. На север Сталин провали опита на интервентите да се свържат с чехите и Колчак. Червените войски започнаха да разгромяват Колчак, отрязан от съюзниците и от юг, и от север.

Като се завръща от Източния фронт, Сталин се заема с организирането на държавния контрол и по предложение на Ленин през март 1919 г. бива назначен за народен комисар на държавния контрол, по-късно реорганизиран в Народен комисариат на работническо-селската инспекция. Като народен комисар на РКИ [1] Сталин остава до април 1922 г. Тази работа имаше огромно значение за въвличането на трудещите се в управлението на държавата.

През май 1919 г., с цел да бъдат отвлечени червени войски от фронта срещу Колчак, генерал

Рабоче-Крестьянская Инспекция — Работническо-селската инспекция. Бел. ред.

И. В. Сталин, В. И. Ленин и М. И. Калинин на VIII конгрес на РКП (б). Март 1919 г.
Фотография

63
Юденич, с поддръжката на белофинските и естонските войски, се устреми към Петроград. Настъплението на Юденич беше поддържано от английска ескадра. В тила на Червената армия беше организирано въстание на фортовете Красная Горка и Серая Лошадь. Фронтът на червените войски се огъна и врагът си проби път до самия Петроград.

За организиране отпора срещу белите Централният комитет изпраща Сталин. Към фронта се отправиха комунистите. Сталин бързо ликвидира настъпилото смущение, безпощадно унищожи враговете и изменниците. С комбиниран удар на пехотата откъм сушата и на флотата откъм морето бяха завзети разбунтувалите се фортове, а белогвардейските войски — отхвърлени назад. Заплахата за Петроград беше ликвидирана. Плановете на Антантата за завладяване на Петроград бяха провалени. Армията на Юденич беше разгромена, нейните остатъци избягаха в Естония.

През лятото на 1919 г. Сталин работи на Западния фронт в Смоленск, като организира отпора срещу полското настъпление.

Съглашението, разбито в първия поход, след като разгроми Съветите в Бавария, Унгария, Естония и Латвия, към есента на 1919 г. предприе втори поход, като въвлече в него освен войските на белите и своите отреди още и армиите на малките, граничещи с Русия държави. Английският военен министър Чърчил самохвално нарече този поход „поход на 14-те държави”.

Докато Червената армия разгромяваше Колчак на изток, Деникин завладя Донбас и навлезе на широк фронт в Украйна. Троцки предателски раз-

65
строи работите на Южния фронт. Червените войски търпяха поражение. В помощ на Деникин започнаха военни действия белополяците, като завзеха Минск. Юденич отново мина в настъпление при Петроград, а Колчак се опита да се задържи на Тобол. Никога врагът не е бил така близо до съветската столица. Донецките капиталисти даже обявиха милионна награда на онзи от полковете на белите, който влезе пръв в Москва.

В отговор на настъплението на белите Ленин от името на Централния комитет се обърна към партийните организации със страстния апел: „Всички на борба против Деникин!”

Южният фронт получи масови подкрепления от хора и бойни средства, но беше нужен ръководител, който би съумял да сплоти стотиците хиляди бойци, да ги циментира в единна воля и да ги хвърли срещу врага. Централният комитет на партията изпраща Сталин да организира победата на Южния фронт. Пълководецът на революцията завари на фронта бъркотия, смут, липса на стратегически план. Като изгони от щабовете банкрутиралите протежета на Троцки и след като поиска пълна ненамеса на Троцки в работите на фронта, Сталин отхвърли престъпния стар план за пробив на деникинския фронт от Волга (Царицин) към Новоросийск и състави свой план за борба, който гениално разреши задачата. Сталин предложи главният удар срещу Деникин да бъде насочен от района на Воронеж през Харков — Донбас — Ростов, за да бъде разсечена армията на контрареволюцията на две части. Този план осигуряваше бързото придвижване на Черве-

66
ната армия по един район с пролетарски центрове, където населението очакваше Червената армия с явно съчувствие, където имаше богата железопътна мрежа, което даваше възможност на войските да бъдат снабдявани с всичко необходимо. В същото време този план освобождаваше Донбас — мощния източник на каменни въглища, осигуряващ на страната топливо, и източник на революционни сили.

Планът на Сталин беше приет от ЦК.

Сталин разгърна гигантска работа по организирането на победата. Той наблюдаваше хода на операциите, изправяше на място грешките, подбираше командири и политработници и ги вдъхновяваше на борба. Под ръководството на Сталин на Южния фронт беше изработена инструкция за комисарите на полковете, в която задачата на комисаря беше формулирана в следните ярки думи:

„Комисарят на полка е политическият и нравствен ръководител на своя полк, първият защитник на неговите материални и духовни интереси. Ако командирът на полка е главата на полка, комисарят трябва да бъде бащата и душата на своя полк.” [1]

Реализирането на Сталиновия план доведе де пълен разгром на Деникин. По инициатива на другаря Сталин беше създадена I Конна армия начело с Будьони, Ворошилов и Шчаденко. Легендарната Конна армия, подкрепена от армиите на Южния фронт, завърши разгрома на Деникиновите войски.

В периода на кратковременния отдих, който получи страната на Съветите след разгрома на Де-

„Правда”, бр. 344, 14 декември 1939 г. (Увод на „Военные комисары”).

67
никин, Сталин по нареждане на Ленин ръководи възстановяването на разрушеното от войната стопанство не Украйна. През февруари — март 1920 г. той възглавява Съвета на украинската трудова армия и мобилизира трудещите се на борба за каменни въглища. Обръщайки се към трудовата армия през март 1920 г., Сталин изтъква, че в дадения момент „каменните въглища са толкова важни за Русия, колкото победата над Деникин” [1]. Под ръководството на Сталин украинските болшевики постигат сериозни успехи по осигуряването на страната с топливо и възстановяването на нормалното действие на транспорта.

През май 1920 г. Сталин бива изпратен от ЦК на Югозападния фронт против полските панове, които започнаха третия поход на Съглашението срещу Съветската република. Тук Сталин взема пряко ръководно участие в пробива на полския фронт, в освобождаването на Киев и в придвижването на нашите войски към Лвов. В същата 1920 г. Сталин развива дейност по отбраната на Южна Украйна от настъплението на Врангел и начертава план за унищожаването на Врангел. Сталиновите указания лежаха в основата на оперативния план на Фрунзе, по който беше разгромен Врангел.

Всичките години на гражданската война минаха под знака на тясното сътрудничество между Ленин и Сталин. Те рамо до рамо изграждат и укрепват Червената армия. Ленин се съветва със Сталин по най-важните въпроси на политиката на Съветската държава, по въпросите на военната стратегия и

„Пролетарская революция”, бр. 3, 1940 г., стр. 164.

68
тактика. Когато Сталин се намираше на другия край на Съветската страна, изпълнявайки извънредно важни политически и военни поръчения на Ленин, между тях не се прекратяваше размяната на писма, телеграми, записки. Сталин редовно запознаваше Ленин с положението по фронтовете. В своите писма и телеграми Сталин даваше майсторски анализ на военната обстановка. Той винаги се обръщаше към Ленин за помощ и поддръжка, когато обстановката на фронта ставаше особено заплашителна. Ленин беше извънредно внимателен към исканията на Сталин. Ленин постоянно го държеше в течение на събитията, информираше го по политическите новини. Сталин беше главната опора на Ленин в организирането и ръководството на отбраната на Съветската Страна.

През годините на гражданската война ЦК на партията и лично Ленин изпращаха Сталин на най-решаващите и опасни за революцията фронтове. Другарят Сталин беше член на Реввоенсъвета на републиката и член на Реввоенсъветите на Западния, Южния и Югозападния фронт. Там където по силата на редица причини се създаваше смъртна опасност за Червената армия, където напредването на армиите на контрареволюцията и интервенцията заплашваше самото съществуване на Съветската власт, там изпращаха Сталин. Там „където объркването и паниката можеха всяка минута да се превърнат в безпомощност, катастрофа — там се появяваше другарят Сталин”

К. Е. Ворошилов. Сталин и Красная Армия, 1940 г., стр. 6—7.

69
Сталин организираше партийните и работнически маси, вземаше в своите здрави ръце ръководството; опирайки се на масите, той безпощадно сломяваше саботажа, с желязна ръка смазваше заговорите на изменниците, предателите, шпионите в тила и на фронта; с личния си пример на самоотвержена работа и ясна революционна перспектива той повдигаше бойния дух и революционния ентусиазъм на работниците и селяните, на червеноармейците; в най-кратки срокове той постигаше коренен прелом и победа на Червената армия.

Той разкриваше и разбиваше на прах най-изкусните и коварни стратегически планове на враговете, обръщаше с главата надолу цялата тяхна военна „наука”, военно „изкуство” и школовка.

Заслугите на Сталин по фронтовете на гражданската война по инициатива на Ленин са отбелязани с постановлението на Всеруския централен изпълнителен комитет от 27 ноември 1919 г. за неговото награждаване с ордена на „Червеното знаме”.

Създател на Червената армия — първата в света Червена армия, армията на освободените работници и селяни, армията на братството между народите на нашата страна, армията, възпитана в духа на интернационализма — беше болшевишката партия начело с Ленин и Сталин. Ленин и Сталин ръководиха отбраната на страната заедно с най-добрите дейци на болшевишката партия.

Непосредствен вдъхновител и организатор на най-важните победи на Червената армия беше Сталин. Навсякъде, където по фронтовете се решаваше съдбата на революцията, партията изпра-

70
щаше Сталин. Той беше творецът на най-важните стратегически планове. Сталин ръководеше решаващите бойни операции. При Царицин и при Перм, при Петроград и против Деникин, на запад против панска Полша и на юг против Врангел — навсякъде желязната воля и стратегическия гений на Сталин осигуряваха победата на революцията. Сталин беше възпитател и ръководител на военните комисари, без които, според определението на Ленин, не би имало Червена армия.

С името на Сталин са свързани най-славните победи на нашата Червена армия.

VII
След като завърши победоносно войната против интервентите, Съветската власт започна да преминава към мирно стопанско строителство. Страната беше разорена от четиригодишната империалистическа и тригодишната гражданска война. След завършването на гражданската война селячеството изразяваше недоволство от изземването на всички излишъци, от системата на продразвьорстката [1] и искаше да бъде снабдявано с достатъчно количество стоки. На почвата на глада и умората се проявяваше недоволство и сред част от работниците. Класовият враг се опитваше да използува тежкото стопанско положение на страната.

Пред партията изпъкна въпросът за изработването на нова линия по всички въпроси на стопанския живот на страната. За Централния комитет беше ясно, че системата на военния комунизъм, след ликвидирането на войната и преминаването към мирно строителство, вече е изиграла ролята си. Отпадаше необходимостта от продразвьорстката, на селяните

Разпределение на продоволствените наряди. Бел. пр.

В. И. Ленин и И. В. Сталин в Горки. 1922
Фотография

73
трябваше да бъде предоставена възможност да използуват голяма част от излишъците на своето производство. Това би позволило да се оживи селското стопанство, стокообращението, да се повдигне индустрията, да се подобри снабдяването на градовете, да се създаде нова стопанска основа за съюза на работниците и селяните.

Но антипартийните групировки се опитваха да попречат на партията в изработването на новата линия. В края на 1920 г. те натрапиха на партията така наречената дискусия за профсъюзите. В действителност тя имаше много по-широко значение отколкото въпросът за профсъюзите. По същество борбата се водеше по въпроса за отношението към селячеството, за отношението на партията към безпартийната маса от работниците, изобщо за подхода на партията към масите в новата обстановка. Троцкистите предлагаха „да се затягат още повече гайките” на военния комунизъм. Със своята предателска политика на голо принуждаване и командуване по отношение на масите те се стремяха да вдигнат безпартийната маса от работниците против партията, стремяха се да създадат заплаха за съществуването на Съветската власт. След троцкистите се надигнаха и други антипартийни групички: „работническата опозиция”, „демократическите централисти” и „левите комунисти”.

Заедно с Ленин Сталин последователно провеждаше и отстояваше партийната линия и громеше всички тези врагове на партията. Сталин ръководеше организационно борбата против антиленинските групировки в периода на профсъюзната дис-

75
кусия, като сплотяваше партията около ленинската платформа. Към Сталин се стичаха всички данни от провинцията за хода на борбата за партийната линия. През тези дни Сталин изпращаше в „Правда” данните за резултатите на дискусията в местните организации, демонстриращи победата на партията и пораженията на антиленинските групировки.

Огромно значение за победата на партийната линия и сплотяването на партията около Ленин, около ленинското болшинство на ЦК имаше публикуваната на 19 януари 1921 г. в „Правда” статия на Сталин „Нашите разногласия”. Заедно с Ленин Сталин отстоя единството на партията против всички атаки на антипартийните фракции и групировки.

Сплотена на ленински позиции, партията стигна до своя X конгрес, на който предстоеше да реши основните въпроси за по-нататъшното победоносно движение на революцията. X конгрес (март — април 1921 г.) сумира резултатите от дискусията за профсъюзите и одобри с подавляващо мнозинство ленинската платформа. Конгресът прие изключително важното решение за преминаването от продразвьорстката към продналога, за преминаване към новата икономическа политика, творец и вдъхновител на която беше Ленин. Решението на X конгрес за преминаване към новата икономическа политика осигуряваше здрав съюз между работническата класа и селячеството за изграждането на социализма.

На същата основна задача служеше и решението на конгреса по националния въпрос. Доклада „Пред-

76
стоящите задачи на партията по националния въпрос” изнесе пред конгреса Сталин.

В доклада на Сталин и в резолюцията на конгреса беше точно и ясно формулирана основната практическа задача по националния въпрос. Ние ликвидирахме националното потисничество, казваше Сталин, но това е недостатъчно: трябва да се ликвидира тежкото наследство на миналото — стопанската, политическа и културна изостаналост на потисканите по-рано народи; трябва да им се помогне да догонят в това отношение Централна Русия. Сталин призова партията на борба против великодържавния, великоруски шовинизъм, като главна опасност, и на борба против местния национализъм.

Измина първата година от непа. На XI конгрес (март—април 1922 г.) партията направи равносметка на първата година от новата икономическа политика. Тази равносметка позволи на Ленин да заяви:

„Една година ние отстъпвахме. Сега от името на партията трябва да кажем: — достатъчно! Целта, която се преследваше с отстъплението, е постигната. Този период се завършва или се завърши. Сега се налага друга цел — прегрупирване на силите.” [1]

Трябваше да бъдат осъществени историческите задачи, поставени от Ленин на конгреса. На 3 април 1922 г. пленумът на Централния комитет на партията избра по предложение на Ленин за генерален секретар на ЦК най-добрия и верен ученик и съратник на Ленин — Сталин. Оттогава Сталин работи непрекъснато на този пост.

В. И. Ленин. Сочинения, т. XXVII, изд. 3-е, стр. 238.

77
Раняването на Ленин при атентата срещу него през 1918 г. и непрекъснатата напрегната работа подкопаха неговото здраве. Като се започне от края на 1921 г., Ленин беше принуден все по-често и по-често да прекъсва своята работа. Основната работа по ръководството на партията трябваше да води Сталин.

През тези години Сталин проведе огромна работа за създаването на националните съветски републики, а след това за обединяването на всички съветски републики в единна съюзна държава — СССР. На 30 декември 1922 г. на I Всесъюзен конгрес на Съветите по предложение на Ленин и Сталин беше прието историческото решение за доброволното държавно обединение на съветските народи в Съюз на съветските социалистически републики — СССР. В речта си на конгреса Сталин каза:

„В историята на Съветската власт днешният ден е преломен. Той слага граница между стария, вече изминат период, когато съветските републики, макар и да действуваха заедно, вървяха отделно една от друга, заети преди всичко с въпроса за своето съществуване, и новия, вече открил се период, когато на отделното съществуване на съветските републики се слага край, когато републиките се обединяват в единна съюзна държава за успешна борба със стопанската разруха, когато Съветската власт мисли вече не само за съществуване, но и за това, да се развие в сериозна международна сила, която да може да въздействува на международната обста-

78
новка, да може да я измени в интерес на трудещите се.” [1]

Създаването на СССР означаваше крупна победа на ленинско-сталинската национална политика. Съветският съюз беше създаден върху непоколебимия фундамент на доверието на по-рано потиснатите от царизма народи към великия руски народ, върху здравата основа на дружбата на народите в Съветската страна.

През април 1923 г. се състоя XII партиен конгрес. Той беше първият конгрес след победата на Октомврийската социалистическа революция, на който Ленин поради боледуването си не можа да присъствува. Конгресът взе под внимание в своите решения всички указания на Ленин, дадени в неговите последни статии и писма. Конгресът даде решителен отпор на онези, които се опитваха да представят непа [2] като отстъпление от социалистическите позиции, които предлагаха да се върви към капиталистическо заробване. Конгресът заклейми предателските, капитулантски предложения на троцкистите и бухаринците.

На конгреса Сталин направи организационен отчет за дейността на ЦК и изнесе доклада „Националните моменти в партийното и държавно строителство”. В отчетния доклад Сталин даде широка картина за дейността на партията, нейния растеж, укрепването на трансмисиите, които свързват масите с партията (профсъюзите, Комсомола, съветите и т. н.),

И. Сталин. Марксизм и национально-колониальний вопрос, 1939 г., стр. 126.
Неп — нова икономическа политика. Бел. ред.

79
направи равносметка на двете години на непа, набеляза задачите на по-нататъшното движение напред. „Нашата партия си остана споена, сплотена, издържала един от най-големите поврати, вървяща напред с широко развято знаме” [1] — завърши своя отчет Сталин.

Конгресът отдели сериозно внимание на националния въпрос. В доклада по националния въпрос Сталин подчерта огромното международно значение на нашата национална политика, изтъкна, че потиснатите народи на Изтока и Запада виждат в Съветския съюз образец на разрешаване националния въпрос. Сталин изтъкна необходимостта от енергична работа за ликвидиране стопанското и културно неравенство между народите на Съветския съюз. Сталин призова цялата партия към решителна борба против великоруския шовинизъм и местния национализъм, усилили се във връзка с частичното съживяване на капитализма. Сталин разобличи грузинските национал-уклонисти, които бяха поддържани от троцкистите.

XII конгрес още не беше завършил, когато на хоризонта се очерта сериозна опасност за Съветската република. Дошлите на власт в Англия и Франция най-реакционни и интервенционистки елементи на буржоазията се опитваха да организират нов поход против Съветския съюз. Под ръководството на Сталин партията излезе с чест от опасното положение, удържа голяма победа на дипломатическия фронт. На мястото на заплахите и ултиматумите дой-

„История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 252.

80
доха през 1924 г. цяла редица признавания на СССР от всички големи капиталистически европейски държави. „Фактът, че ние тогава излязохме от затруднението без вреда за делото — изтъкваше другарят Сталин — несъмнено говори, че учениците на др. Ленин вече са научили нещичко от своя учител.” [1]

През януари 1924 г. се събра XIII партийна конференция. Тя изслуша доклада на Сталин, който сумира резултатите от дискусията. Конференцията решително осъди троцкистите. Решенията на конференцията бяха одобрени от XIII партиен конгрес (май 1924 г.) и от V конгрес на Коминтерна (лятото на 1924 г.).

На 21 януари 1924 г. в Горки, край Москва, умря Ленин, вождът и основателят на болшевишката партия, вождът на трудещите се от целия свят. Знамето на Ленин, знамето на партията високо издигна и понесе по-нататък Сталин — най-бележитият ученик на Ленин, най-добрият син на болшевишката партия, достойният приемник и велик продължител на Лениновото дело.

На 26 януари се откри траурното заседание на II Всесъюзен конгрес на Съветите. На него държа реч Сталин. Той даде от името на партията велика клетва:
„Ние, комунистите, сме особен род хора. Ние сме скроени от особен материал. Ние сме ония, които образуват армията на великия пролетарски стратег, армията на другаря Ленин.

И. Сталин, Об оппозиции. Статьи и речи 1921—1927 г., стр. 74.

81
Няма нищо по-високо от честта да принадлежиш към тази армия. Няма нищо по-високо от званието член на партията, чийто основател и ръководител е другарят Ленин …

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да държим високо и да пазим чисто великото звание член на партията. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние с чест ще изпълним тази твоя заповед!…

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да пазим единството на нашата партия като зеницата на окото си. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние с чест ще изпълним и тази твоя заповед!…

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да пазим и укрепваме диктатурата на пролетариата. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние не ще пощадим своите сили, за да изпълним с чест и тази твоя заповед !…

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да укрепваме с всички сили съюза между работниците и селяните. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние с чест ще изпълним и тази твоя заповед!…

Другарят Ленин неуморно ни говореше за необходимостта от доброволния съюз между народите на нашата страна, за необходимостта от тяхното братско сътрудничество в рамките на Съюза на републиките.

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да укрепваме и да разширяваме Съюза

82
на републиките. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние ще изпълним с чест и тази твоя заповед!…

Ленин неведнаж ни е изтъквал, че укрепването на Червената армия и подобряването на нейното състояние е една от най-важните задачи на нашата партия … Да се закълнем другари, че ние не ще пощадим силите си за укрепването на нашата Червена армия и на нашата Червена флота …

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да бъдем верни на принципите на Комунистическия интернационал. Кълнем та се, другарю Ленин, че ние не ще пощадим своя живот, за да укрепваме и разширяваме съюза на трудещите се от целия свят — Комунистическия интернационал.” [1]
Това беше клетвата на болшевишката партия към своя учител и вожд, към Ленин, който ще живее във вековете. Под ръководството на Сталин партията изпълняваше и изпълнява с чест тази клетва.

По случай първата годишнина от смъртта на Ленин в писмото си до редакцията на „Рабочая Газета” Сталин писа:

„Помнете, обичайте, изучавайте Илича, нашия учител, нашия вожд.

Борете се и побеждавайте враговете, вътрешни и външни — като Илич.

Изграждайте новия живот, новия бит, новата култура — като Илич.

И. В. Сталин. О Ленине, 1945 г., стр. 16—19.

83
Никога не се отказвайте от дребното в работата, защото от дребното се изгражда великото — в това се състои един от важните завети на Илич.” [1]

Съветският народ неотклонно следваше и следва тези думи на Сталин.

Ползувайки се отначало от болестта, а след това от смъртта на Ленин, враговете на социализма се опитваха да изместят партията от ленинския път, за да могат по този начин да подготвят условията за възстановяване на капитализма в нашата страна. Особено яростно нападаха партията изпеченият враг на ленинизма Троцки и неговите съдружници. Троцкистите натрапиха на партията нова дискусия. Борбата имаше ожесточен характер. Сталин разкри политическата същност на действията на троцкистите, показа, че се касае за живота и смъртта на партията, сплоти партийните кадри и организира разгрома на троцкизма.

В своята реч „Троцкизъм или ленинизъм”, произнесена на пленума на фракцията на ВЦСПС през ноември 1924 г., Сталин изтъкна, че в борбата против троцкизма през този период „задачата на партията се състои в погребването на троцкизма като идейно течение”. Той показа на партията, че при тогавашните условия троцкизмът е главната опасност, „В дадения момент — каза Сталин, — след победата на Октомври, при днешните условия на непа, най-опасен трябва да се смята троцкизмът, защото той се старае да внуши неверие в силите на нашата революция, неверие в делото на съюза

„Рабочая Газета”, бр. 17, 21 януари 1925 г.

84
на работниците и селяните, неверие в делото на превръщането на неповска Русия в социалистическа Русия.” [1]

Сталин доказа, че идейният разгром на троцкизма е необходимо условие за осигуряване по-нататъшното победоносно движение напред към социализма. Сталин казваше:

„Без да бъде разбит троцкизмът, е невъзможно да се постигне победа в условията на непа, невъзможно е да се постигне превръщането на сегашна Русия в социалистическа Русия.”[2]

В борбите против троцкизма Сталин сплоти партията около ЦК и я мобилизира за по-нататъшна борба за победата на социализма в нашата страна.

За идейния разгром на троцкизма, за защитата, обосноваването и развитието на ленинизма имаше изключително голямо значение теоретическият труд на Сталин „За основите на ленинизма”, излязъл в 1924 г. Този труд е майсторско изложение и дълбоко теоретическо обосноваване на ленинизма. Той въоръжи тогава, въоръжава и сега болшевиките по целия свят с острото оръжие на марксистко-ленинската теория.

В тази книга е направено изложение на основите на ленинизма, т. е. на новото и особеното, което е свързано с името на Ленин, което Ленин внесе в развитието на марксическата теория. Само

И. Сталин. Крестьянский вопрос. Статьи и речи, 1926 г., стр. 55.
Пак там.

85
обстоятелството, че беше дадено такова обобщение на въпросите на ленинизма, че цялото идейно съдържание на Лениновото наследство беше събрано и разгледано от гледището на новата историческа епоха, означаваше гигантска крачка напред в развитието на науката на марксизма-ленинизма. В тази книга са издигнати всички въпроси на Лениновото учение на огромна принципиална висота. В своя труд Сталин дава класическото определение на ленинизма. Сталин показва как Ленин е развил марксизма по-нататък в условията на новата епоха, епохата на империализма и пролетарските революции.

Работата по възстановяването на народното стопанство се приближаваше към своя край. Измени се международната и вътрешната обстановка на Съветския съюз. В капиталистическите страни настъпи временен отлив на революцията, установи се временна частична стабилизация на капитализма. В СССР беше достигнато довоенното равнище на стопанството. Трябваше да се върви по-нататък. С цялата си острота изпъкна въпросът за перспективите на нашето строителство, за съдбата на социализма в Съветския съюз.

Сталин определя с гениална прозорливост перспективата и конкретните пътища за по-нататъшното развитие на революцията.

„Желая на работниците от завода „Динамо” — пише той в 1924 г., — както и на работниците от цяла Русия, промишлеността да върви все нагоре и броят на пролетариите в Русия да достигне в най-близко време до 20—30 милиона; колективното стопанство

86
в селото да се разцъфти и да подчини на своето влияние частното стопанство; високата индустрия и колективното стопанство в селото да сплотят напълно пролетариите от фабриките и земеделските труженици в една социалистическа армия; победата в Русия да се увенчае с победа в целия свят.” [1]

Обобщавайки теоретически опита на Великата октомврийска социалистическа революция, опита от първите години на социалистическото строителство в капиталистическото обкръжение, Сталин отстоя и разви по-нататък Лениновото учение за победата на социализма в една страна.

През декември 1924 г. излезе известният труд на Сталин „Октомврийската революция и тактиката на руските комунисти”. Обосновавайки в този труд Лениновото становище за победата на социализма в една страна, Сталин показа, че трябва да се различават двете страни на този въпрос: вътрешната и международната. Вътрешната страна — това е въпросът за взаимоотношенията на класите вътре в страната, която строи социализма; международната — това е въпросът за взаимоотношенията между СССР, засега още единствена страна на социализма, и капиталистическото обкръжение. С вътрешните трудности работниците и селяните на СССР могат напълно да се справят със собствени сили, те могат напълно да надвият икономически своята собствена буржоазия и да построят пълно социалистическо общество. Но докато съществува капи-

Г. К. Орджоникидзе. Избранные статьи и речи 1911—1937, изд. 1939 г., стр. 450.

87
талистическо обкръжение, съществува и опасност от капиталистическа интервенция прбтив СССР и реставрация на капитализма. За да се отстрани тази опасност, необходимо е да бъде унищожено самото капиталистическо обкръжение, а капиталистическото обкръжение може да бъде унищожено само при победа на пролетарската революция поне в няколко страни. Само тогава победата на социализма в СССР ще може да се счита пълна, окончателна победа.

Тези положения на Сталин легнаха в основата на историческата резолюция на XIV партийна конференция (април 1925 г.). Конференцията утвърди ленинско-сталинското становище за победата на социализма в СССР като партиен закон, задължителен за всички партийни членове.

В доклада си пред актива на московската партийна организация „За резултатите от работата на XIV конференция на РКП (б)” Сталин обърна особено внимание на въвличането на селяните-средняци в изграждането на социализма. Сталин каза:

“Главното сега се състои в сплотяването на средняците около пролетариата, в тяхното завоюване отново. Главното сега се състои в спояването с основната маса на селячеството, в издигането на нейното материално и културно равнище и в движението напред заедно с тази основна маса към социализма. Главното се състои в изграждането на социализма заедно със селячеството, непременно заедно със селячеството и непременно под ръководството на работническата класа, защото ръководството на работническата класа е главната гаранция,

88
че строителството ще тръгне по пътя към социализма.” [1]

През декември 1925 г. се откри XIV конгрес на партията. В политическия отчет на ЦК Сталин обрисува ярката картина на растежа на политическата и стопанска мощ на Съветския съюз. Обаче, казваше Сталин, ние не можем да се задоволим с тези успехи, защото нашата страна продължава да си остава изостанала, аграрна. За да бъде осигурена икономическата самостоятелност на нашата страна и укрепена нейната отбранителна способност, за да бъде създадена необходимата за победата на социализма икономическа база — трябва да превърнем нашата страна от аграрна в индустриална.

От трибуната на XIV конгрес вождът на партията казваше:

„Да се превърне нашата страна от аграрна в индустриална, способна да произвежда със свои собствени сили необходимите съоръжения — ето в какво е същността, основата на нашата генерална линия.” [2]

На Сталиновия план за социалистическа индустриализация капитулантите Зиновиев и Каменев се опитаха да противопоставят свой „план”, според който СССР трябвало да си остане аграрна страна. Това беше предателски план за заробване на СССР и неговото предаване с вързани крака и ръце на империалистическите хищници.

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 9-е, стр. 127—128.
„XIV съезд Всесоюзной коммунистической партии (б). Стенографический отчет”, 1926 г., стр. 488.

89
Сталин смъкна маските на тези презрени капитуланти, разкри тяхната троцкистко-меншевишка същност.

На XIV конгрес Сталин подчерта, че най-важната задача на партията е трайният съюз на работническата класа със средняка за изграждането на социализма.

XIV конгрес утвърди като главна задача на партията провеждането на социалистическата индустриализация, борбата за победата на социализма в СССР.

След конгреса в началото на 1926 г. излезе книгата на Сталин „Към въпросите на ленинизма”. В този исторически труд Сталин разгроми идейно ликвидаторската и капитулантска „философия” на зиновиевци и обоснова линията на XIV партиен конгрес, линията на социалистическата индустриализация на страната и построяване социалистическото общество. Той въоръжи партията и работническата класа с несъкрушима вяра в победата на социалистическото строителство.

Като натрупа сили и средства и след като отхвърли капитулантите и маловерните, болшевишката партия доведе страната до нов исторически етап — до етапа на социалистическата индустриализация.

В тази борба с маловерните и капитулантите, с троцкистите и зиновиевците, с бухаринците и каменевците окончателно се формира след излизането на Ленин от строя онова ръководещо ядро на нашата партия, в което влизат Сталин, Молотов, Калинин, Ворошилов, Куйбишев, Фрунзе, Дзержински, Каганович, Орджоникидзе, Киров, Ярославски, Микоян, Андреев, Шверник, Жданов, Шкирятов и

И. В. Сталин и С. М. Киров. Ленинград 1926 г.
Фотография

91
други, което отстоя великото знаме на Ленин, сплоти партията около заветите на Ленин и изведе съветския народ на широкия път на индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство. Ръководител на това ядро и водеща сила в партията и държавата беше другарят Сталин.

Майсторски изпълнявайки задачите на вожд на партията и на народа и имайки пълната поддръжка на целия съветски народ, Сталин обаче не допускаше в своята дейност нито сянка от самомнение, възгордяване, самолюбие. В своето интервю, дадено на немския писател Лудвиг, в което той отбелязва великата роля на гениалния Ленин за преобразуването на нашата родина, Сталин просто заявява за себе си: „Що се отнася до мене, аз съм само ученик на Ленин и моята цел е да бъда негов достоен ученик.” [1]

И. Сталин. Беседа с немецким писателем Эмилем Людвигом, 1938 г., стр. 3.

VIII
Индустриализацията, провеждана в исторически най-кратък срок в такава огромна и заедно с това изостанала в икономическо отношение страна, каквато беше Съветският съюз в онзи период, представляваше гигантски трудности. Трябваше да бъдат построени цяла редица нови клонове от индустрията, неизвестни на стара, царска Русия. Трябваше да бъде създадена нова военна индустрия, каквато нямаше в предишна Русия. Трябваше да се построят заводи за съвременни земеделски машини, непознати на старото село. За това бяха нужни колосални средства. Капиталистическите държави ги добиваха чрез безпощадна експлоатация на народа, чрез завоевателни войни, чрез кървав грабеж на колониите и зависимите страни, чрез външни заеми. Но Съветската страна не можеше да се ползува от тези нечисти източници, а пътят на външните заеми беше затворен за нея от капиталистите. Оставаше да се получат средства само вътре в Съветската страна.

Опирайки се на указанията на Ленин, Сталин разработи основните положения за социалисти-

94
ческа индустриализация на нашата страна. Той посочи, че:

1) същността на индустриализацията се състои не в простия растеж на промишлеността, а в развитието на тежката индустрия и преди всичко на нейната сърцевина — машиностроенето, защото само създаването на тежка индустрия и на собствено машиностроене осигурява материалната база на социализма и поставя страната на социализма в независимо от капиталистическия свят положение;

2) експроприацията на помешчиците и капиталистите в нашата страна в резултат на Октомврийската социалистическа революция, премахването на частната собственост върху земята, фабриките, заводите, банките и т. н. и тяхното превръщане в общонародна собственост създадоха мощен източник на социалистическо натрупване за развитие на индустрията;

3) социалистическата иидустриализация коренно се отличава от капиталистическата — последната се изгражда чрез колониални завоевания и грабежи, военни разгроми, заробващи заеми и безпощадна експлоатация на работническите маси и на колониалните народи, а социалистическата индустриализация се опира на обществената собственост върху средствата за производство, на натрупването и спестяването на богатства, създавани от труда на работниците и селяните; социалистическата индустриализация е неразривно свързана с неотклонното подобряване материалното положение на трудещите се маси;

95
4) ето защо основните задачи в борбата за индустриализация са повишаването на производителността на труда, понижаването на себестойността, борбата за трудова дисциплина, режимът на икономии и. т. н.

5) условията за изграждането на социализма в СССР и трудовият ентусиазъм на работническата класа правят възможно осъществяването на необходимия бърз темп на индустриализацията;

6) пътят към социалистическото преобразуване на селското стопанство минава през индустриализацията на страната, която трябва да създаде техническата база за това преобразуване.

Въоръжени с тази точна и ясна програма, трудещите се на Съветския съюз пристъпиха към социалистическата индустриализация на страната.

Наплашени от успехите на социалистическото строителство, империалистите се опитаха да провалят или поне да забавят индустриализацията на страната чрез скъсване на дипломатическите и търговски отношения със СССР (Англия), чрез убийства на съветски посланици (Полша), чрез засилване на шпионската и диверсионна дейност. Вътре в страната се обединяват троцкистите, зиновиевците и остатъците на разбитите по-рано антипартийни групи в предателски блок, който откри бясна атака против партията. „Създава се нещо като единен фронт от Чембърлейн до Троцки” — изтъкваше тогава другарят Сталин. Не можеше да бъде постигната победата на социалистическата индустриализация без идейното и организационно разгромяване на троцкистко-зиновиевския блок. Под ръководството на другаря Сталин партията разгроми троцкистко-зиновиев-

96
ския блок. Докладът на Сталин пред XV партийна конференция „За социалдемократическия уклон в нашата партия” (ноември 1926 г.) и неговият доклад пред VII разширен пленум на ИККИ „Още веднаж за социалистическия уклон в нашата партия” (декември 1926 г.) въоръжиха идейно ВКП(б) и Коминтерна и осигуриха монолитността и сплотеността на партийните редове.

Разширеният пленум на ИККИ заклейми в своите решения поддръжниците на троцкистко-зиновиевския блок като разколници, изпаднали на меншевишки позиции.

След като разгромиха и отхвърлиха капитулантите и защитниците на капитализма, болшевиките продължиха делото на социалистическата индустриализация на нашата страна.

Нито една област, нито един въпрос от индустриализацията не се изплъзваха от обсега на Сталиновия поглед. Сталин е инициаторът за създаването на нови клонове от индустрията, за развитието и реконструкцията на по-рано изостаналите клонове. Сталин е вдъхновителят на създаването на втората каменовъглено-металургическа база в нашата страна, на построяването на Кузбас. Сталин е организаторът и ръководителят на социалистическите строежи. Сталинградският тракторострой, Днепрострой, Магнитострой, Уралмашстрой, Ростовският селмашстрой, Кузнецкстрой, Турксиб, Саратовският комбайнстрой, строителството на автомобилните за води в Москва и Горки и редица други строежи са все свързани с името на Сталин.

97
Грандиозната картина на строящата се в СССР величествена сграда на социализма оказваше неотразимо влияние върху работниците от капиталистическите страни. Започна се истинско поклонничество в СССР. Десетки и стотици работнически делегации пристигаха и с огромен интерес и завладяващо вълнение се запознаваха с това, как самите работници, прогонили своите експлоататори, изграждат новото, социалистическото общество. Те се интересуваха от всичко, искаха да знаят всичко. На 5 ноември 1927 г. се състоя продължителна беседа на Сталин с работническите делегации от Германия, Франция, Австрия, Чехословакия, Китай, Белгия и други страни.

Още към края на 1927 г. се определиха решаващите успехи на политиката на социалистическата индустриализация. Първите резултати бяха сумирани от XV партиен конгрес, който се свика през декември 1927 г. В своя отчетен доклад Сталин обрисува ярко успехите на социалистическата индустриализация и подчерта необходимостта от по-нататъшно разширяване и укрепване на социалистическите командни височини както в града, така и в селото, като се държи курс на ликвидиране капиталистическите елементи в народното стопанство. На XV конгрес Сталин посочи изоставането на селското стопанство от индустрията и набеляза изхода от това заплашващо цялото народно стопанство положение.

„Изходът — казваше Сталин — е в преминаването на дребните и разпръснати селски стопанства в едри обединени стопанства върху основата на обществената обработка на земята, в преминаването към колективна обработка на земята върху, базата

98
на новата, по-висока техника. Изходът е в постепенното, но неотклонно обединение на дребните и най-дребни селски стопанства не чрез натиск, а чрез пример и убеждаване — в едри стопанства върху основата на обществената, задружна колективна обработка на земята с прилагането на земеделски машини и трактори, с прилагането на научните методи за интензифициране на земеделието. Друг изход няма.” [1]

Защо нашата страна тръгна по пътя на изграждане колхози?

Още към периода на XV партиен конгрес ставаше все по-забележимо изоставането на селското стопанство, особено стопанството на зърнени храни. Общата продукция на зърнените храни се доближаваше към довоенното равнище, но стоковата част от зърнената продукция, продавана извън селото за снабдяване градовете и армията, съставяше малко повече от една трета (37%) от довоенното равнище. В селото се наброяваха около 25 милиона дребни и най-дребни селски стопанства. А дребните селски стопанства по самата си същност бяха полу-натурални стопанства, годни да дадат само минимум стокови зърнени храни и негодни да разширят производството, да прилагат трактори и машини, да повишат добива. Раздробяването на селските стопанства и падането на стоковостта на зърненото стопанство продължаваха.

„Нямаше съмнение, че при такова състояние на зърненото стопанство армията и градовете на СССР

„История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 275.

99
шяха да се озоват пред лицето на хронически глад.” [1]

Пред страната стояха две възможности за преминаване на селското стопанство към едро производство, годно да пусне в ход тракторите и земеделските машини и да повиши няколко пъти стоковостта на зърненото стопанство. Първата възможност беше да се премине към едро капиталистическо производство в селото, което би означавало разоряване на селските маси, създаване на масова безработица в града, пропадане на съюза между работническата класа и селячеството, засилване на кулачеството и поражение на социализма. Към този гибелен път усилено тласкаха партията десните .капитуланти и предатели.

Втората възможност бе: да се поеме пътят на обединението на дребните селски стопанства в едри социалистически стопанства, в колхози, годни да използуват широко трактори и други съвременни машини за бърз подем на зърненото стопанство и на неговата стокова продукция. Ясно е, че болшевишката партия и Съветската държава можеха да поемат само втория път, колхозния път на развитие на селското стопанство.

Болшевишката партия изхождаше от мъдрите указания на Ленин за необходимостта от преминаване от дребните селски стопанства към едрото, колективно, машинизирано земеделие, което единствено можеше да изведе десетки милиона селски стопанства от вековната немотия.

„История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 274.

100
„С дребното стопанство от немотията не може да се излезе” [1] — изтъква Ленин.

Най-насъщната икономическа потребност, народната нужда, изискваше преминаването към колективизация. И болшевишката партия под ръководството на Сталин разбра правилно тази насъщна икономическа потребност и съумя да насочи милионните селски маси по пътя на колективизацията.

XV конгрес взе решение за всестранно разгръщане на колективизацията на селското стопанство. Същевременно конгресът даде директива за съставяне първия петгодишен план на народното стопанство. Така в самия разгар на създаването на социалистическата индустрия Сталин набеляза нова грандиозна задача — колективизацията на селското стопанство. За изпълнението на такава историческа задача се изискваше най-грижлива подготовка, която по дълбочина и размах може да бъде смело поставена наред с подготовката на Великата октомврийска социалистическа революция. Гениалният стратег на пролетарската революция смело и непреклонно, грижливо и зорко водеше партията напред, сломявайки всички препятствия по пътя към набелязаната цел, като следеше зорко маневрите на класовия враг, предвиждаше блестящо неговите действия в най-близко бъдеще, майсторски прегрупираше силите в хода на самото настъпление, укрепваше заетите позиции и използуваше резервите за развиването на успеха.

В. И. Ленин. Сочинения, т. XXIV, изд. 3-е, стр. 540.

101
Партията подготви всички необходими материални условия за масово навлизане на селячеството в колхозите. Беше създадена индустриална база за снабдяване селото с машини и трактори, база за техническо превъоръжаване на селското стопанство. Бяха натрупани достатъчно средства за финансирането на колхозното и совхозното строителство и изпратени на това строителство най-добрите хора на партията и на работническата класа, бяха укрепени първите колхози, които показваха на селяните-едноличници образци за водене на колективно селско стопанство. Бяха създадени машинно-тракторни станции и совхози, които помагаха на селяните за подобряване на стопанството.

Предусещайки своята гибел, кулачеството се опитваше да окаже съпротива, организира „житна стачка”, смятайки по такъв начин да застави партията, ако не да капитулира, то поне да отстъпи. През същата 1928 г. беше разкрита голяма вредителска организация на буржоазните специалисти в Шахтинския район на Донбас, а след това и в други райони. Вредителите бяха свързани с империалистическите държави.

Ръководената от Сталин партия проведе извънредни мерки против кулачеството и сломи неговата съпротива. Вредителите бяха сурово наказани. Другарят Сталин призова партията да извлече поуки от шахтинското дело и преди всичко болшевиките-стопански дейци сами да станат познавачи на техниката, специалисти, и да ускорят подготовката на нови технически кадри от работници.

С преминаването на партията в настъпление против кулачеството на мястото на разгромените от

102
нея троцкисти и зиновиевци се явиха в 1928—1929 г. Бухарин, Риков, Томски и цялата тяхна антипартийна група от десни капитуланти и реставратори на капитализма. В същото време империалистите, опирайки се на капитулантската дейност на десните, правят нов опит да вмъкнат СССР във война. В генералните щабове на Англия и Франция се разработват планове за нова интервенция против СССР, проектирана за 1929—1930 г.

Както победата на Великата социалистическа революция през октомври 1917 г. би била невъзможна без разгромяването на капитулантите и изменниците, меншевиките и есерите, така също щеше да бъде невъзможна победата на социализма в селото без разгромяването на десните капитуланти през 1928—1929 г. За победата на партията над бухаринско-риковската антипартийна група имаха особено значение речите на Сталин „За дясната опасност във ВКП(б)” (на пленума на МК и МКК през октомври 1928 г.) и „За десния уклон във ВКП(б)” (на пленума на ЦК на ВКП(б) през април 1929 г.).

В тези речи на Сталин бяха разобличени докрай десните като врагове на ленинизма, беше показано, че десните са агентура на кулака в партията.

В боевете против десните Сталин сплоти цялата партия и я поведе на щурм против последната опора на капиталистическата експлоатация в нашата страна. Геният на Сталин, неговата непоколебима воля и мъдра прозорливост осигуриха издигането на революцията на нова, по-висока степен. В своята историческа статия „Година на велик прелом”, написана

103
в 1929 г. по случай 12-годишнината от Октомври, Сталин писа:

„Изтеклата година беше година на велик прелом по всички фронтове на социалистическото строителство. Този прелом вървеше и продължава да върви под знака на решителното настъпление на социализма против капиталистическите елементи от града и селото. Характерната особеност на това настъпление се състои в това, че то вече ни даде редица решителни успехи в главните области на социалистическото преустройство (реконструкция) на нашето народно стопанство.” [1]

Партията постигна решителен прелом в областта на производителността на труда. Беше разрешена в главни линии една от най-трудните задачи на социалистическата индустриализация — задачата за натрупване на средства за построяване на тежка индустрия. Партията постигна коренен прелом в развитието на нашето земеделие, в развитието на нашето селячество. Започна буйно да се развива колхозното движение, което по темповете на своето развитие започна да изпреварва даже едрата индустрия. Това беше началото на масовото колхозна движение.

„Новото и решаващото в сегашното колхозно движение се състои в това — пише Сталин, — че в колхозите навлизат селяни не на отделни групи, както ставаше по-рано, а на цели села, общини, райони, даже окръзи. А какво значи това? Това значи, че в колхозите навлиза среднякът. В това

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 264.

104
е основата на онзи коренен прелом в развитието на селското стопанство, който е най-важното постижение на Съветската власт …” [1]

Така под ръководството на Сталин беше подготвен историческият поврат от политиката на ограничаване и изтласкване кулашките елементи към политиката на ликвидиране кулачеството като класа върху основата на повсеместната колективизация.

За голяма заслуга на Сталин трябва да се смята фактът, че в този период, в периода на първото разгръщане на индустриализацията и колективизацията, когато трябваше да бъдат мобилизирани всички трудови сили на народа за разрешаването на великите задачи, той постави с цялата му сериозност женския въпрос, въпроса за положението на жените, за женския труд, за извънредно важната роля на жените, на работничките и селянките, в стопанския и обществено-политически живот на обществото, и като го издигна на подобаваща висота, му даде правилно разрешение.

„Нито едно велико движение на потиснатите — казва Сталин — не е минавало в историята на човечеството без участието на трудещите се жени. Трудещите се жени, най-потиснатите от всички потиснати, никога не са стояли и не са могли да стоят настрана от широкия път на освободителното движение. Освободителното движение на робите е издигнало, както е известно, стотици и хиляди велики мъченици и героини. В редовете на борците за освобождаване на крепостните са стояли десетки

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 272.

105
хиляди жени-труженици. Не е чудно, че революционното движение на работническата класа, най-мощното от всички освободителни движения на потиснатите маси, е привлякло под своето знаме милиони трудещи се жени.” [1]

„Трудещите се жени — казва по-нататък Сталин,— работничките и селянките, са огромен резерв на работническата класа. Този резерв представлява едната половина от населението. Ще бъде ли женският резерв за работническата класа или против нея — от това зависи съдбата на пролетарското движение, победата или поражението на пролетарската революция, победата или поражението на пролетарската власт. Ето защо първата задача на пролетариата и на неговия преден отред, комунистическата партия, се състои в повеждането на решителна борба за освобождаване на жените, на работничките и селянките, от влиянието на буржоазията, за политическо просвещаване и организиране на работничките и селянките под знамето на пролетариата.” [2]

„Но трудещите се жени — продължава Сталин — са не само резерв. Те могат и трябва да станат — при правилна политика на работническата класа — истинска армия на работническата класа, действуваща против буржоазията. Да изкове от женския трудов резерв армия на работничките и селянките, действуваща рамо до рамо с великата армия на пролетариата — в това се състои втората и решаваща задача на работническата класа.” [3]

„Правда”, бр. 56, 8 март 1925 г.
Пак там.
Пак там.

106
Що се отнася до ролята и значението на жените в колхозите, ето какво казва Сталин в своята реч на първия: конгрес на колхозниците-ударници.

„Женският въпрос в колхозите — казва Сталин — е голям въпрос, другари. Аз зная, че много от вас подценяват жените и даже им се присмиват. Но това е грешка, другари, сериозна грешка. Работата не е само в това, че жените са половината от населението. Работата е преди всичко в това, че колхозното движение издигна на ръководни длъжности цяла редица забележителни и способни жени. Погледнете конгреса, неговия състав, и вие ще видите, че жените отдавна вече от изостанали са се превърнали в напредничави. Жените в колхозите са голяма сила. Да се държи тази сила под похлупак, значи да се извърши престъпление. Наш дълг е да издигаме напред жените в колхоза и да пуснем тази сила в работа.” [1]

„Що се отнася до самите колхознички — продължава Сталин, — те трябва да помнят силата и значението на колхозите за жените, трябва да помнят, че само в колхоза имат възможност да застанат на равна нога с мъжа. Без колхозите — неравенство, в колхозите — равенство на правата. Нека да помнят това другарките-колхознички и нека пазят колхозния строй като зеницата на окото си.” [2]

Въвличането в строителството на социализма на най-широките народни маси на нашата страна, включително и трудещите се от потиснатите и изостанали

И. Сталин, Вопросы ленинизма, изд 11-е, стр. 419—420.
Пак там, стр. 420.

107
в миналото нации, означаваше велика победа на съветската идеология, която вижда в масите истинските творци на историята, над буржоазната идеология, която разпространява всякакви измислици за неспособност на масите за самостоятелно творчество във всички области на живота. Другарят Сталин разобличи реакционната същност на „теорията”, според която експлоатираните не могат да преживеят без експлоатиращите. „Един от най-важните резултати от Октомврийската революция — пише другарят Сталин — е фактът, че тя нанесе смъртен удар на тази лъжлива теория.” [1]

Другарят Сталин разобличи също така и онази реакционна легенда, според която уж народите се разделят на висши и низши раси.

„По-рано „беше прието” да се мисли, че светът е разделен от памтивека на низши и висши раси, на черни и бели, от които първите са неспособни за цивилизация и са обречени да бъдат обект на експлоатация, а вторите са единствените носители на цивилизацията, призвани да експлоатират първите. Сега тази легенда трябва да се смята за разбита и отхвърлена. Един от най-важните резултати от Октомврийската революция е фактът, че тя нанесе на тази легенда смъртен удар, като показа на дело, че освободените неевропейски народи, въвлечени в потока на съветското развитие, са способни да движат напред действително напредничавата култура и действително напредничавата цивилизация съвсем не в по-малка степен отколкото европейските народи.” [2]

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 177.
Пак там, стр. 178.

108

И. В. Сталин на палубата на крайцера „Червена Украйна от черноморската флота, 25 юли 1929 г.
Фотография

IX
На 27 декември 1929 г. Сталин говори на конференцията на аграрниците-марксисти. В своята реч другарят Сталин разобличи буржоазната теория за „равновесието” между секторите на народното стопанство, разби антимарксическата теория за „самотека” в социалистическото строителство и антимарксическата теория за „устойчивостта” на дребното селско стопанство. След като разгроми всички тези буржоазни, антимарксически, десноопортюнистически теории, другарят Сталин направи дълбок анализ на същината на колхозите като социалистическа форма на стопанството и обоснова преминаването към политиката на повсеместна колективизация на селското стопанство и ликвидиране върху тази основа кулачеството като класа.

Още на XI партиен конгрес Ленин говореше за последния и решителен бой с руския капитализъм, който израства от дребното селско стопанство, но в онзи период срокът на този бой още не можеше да бъде определен с точност. С присъщата си гениална прозорливост другарят Сталин научно доказа, че срокът за последния, решителен бой против вътреш-

111
ния капитализъм вече е настъпил. Великият диалектик Сталин показа, че ликвидирането на кулачеството като класа не е продължение на предишната политика на ограничаване и изтласкване кулачеството, а е остър поврат в политиката на партията.

„Докато конфискацията на земята на помешчиците беше първата крачка на Октомврийската революция в селото — така е записано в решенията на XVI партиен конгрес, — преминаването към колхозите е втората и при това решаваща крачка, която определя един от най-важните етапи в построяването фундамента на социалистическото общество в СССР.” [1]

Селото мина към социалистическо стопанство в резултат на това, че икономическата необходимост изискваше преминаването към едрото артелно стопанство, към колективното, машинизирано земеделие. Болшевишката партия и Съветската държава в продължение на редица години създаваха в селото нови производителни сили, насаждаха нова техника — трактори, комбайни и т. н., подготвяха кадри за социалистическото земеделие, милиони хора, овладяващи новата техника.

В своето историческо приветствие до работниците от Сталинградския тракторен завод в деня на неговото пускане (17 юни 1930 г.) другарят Сталин писа:

„Приветствувам и поздравявам с победата работниците и ръководния състав на първия в СССР Червенознаменен тракторен гигант. 50-те хиляди трак-

“ВКП (б) в резолюциях и решениях съездов, конференций и пленумов ЦК”, ч. II, изд. 6-е, 1941 г., стр. 428.

112
тора, които вие трябва да давате на страната годишно, са 50 хиляди снаряда, които разрушават стария, буржоазен свят и прокарват пътя към новия, социалистически строй в селото. Желая ви успех в изпълнението на вашата програма.” [1]

Новите производителни сили, създадени в селото, неизбежно доведоха до нови, социалистически отношения между хората.

Сталин, като конкретизира всестранно марксистко-ленинската теория за социализма, показа, че преминаването към колективизация е възможно не чрез просто и мирно навлизане на селяните в колхозите, а чрез масова борба на селяните против кулачеството. Необходимо беше да бъде разбито кулачеството в открит бой пред очите на цялото селячество, за да се убедят селските маси в слабостта на капиталистическите елементи, и затова преминаването към повсеместна колективизация неразривно се свързваше със задачата за ликвидиране на кулачеството като класа.

Указанията на другаря Сталин за необходимостта от поврат в политиката на партията, от ограничаване експлоататорските тенденции на кулачеството, към ликвидиране кулачеството като класа, легнаха в основата на постановлението на ЦК от 5 януари 1930 г.— „За темпа на колективизацията и мерките за помощ на колхозното строителство от страна на държавата”.

Враговете на партията се опитваха по всякакъв начин да провалят взетия от партията курс на ко-

„Правда”, бр. 166, 18 юни 1930

113
лективизация на селското стопанство. Тези враждебни опити се изразиха не само в преки изказвания против колективизацията от страна на десните капитуланти, но и в левичарски изкривявания на партийната линия, в нарушаване установените от партията темпове на колективизация, в нарушаване ленинско-сталинския принцип за доброволността в колхозното строителство, в глупаво и безсмислено прескачане през артела в комуната, в принудително обобществяване на жилищните постройки, дребния добитък домашните птици и т. н.

Вътрешните и външните врагове, интервентите и техните агенти се надяваха, че тази „левичарска”, а понякога и съзнателно провокационна практика ще скара селячеството със Съветската власт. В щабовете на империалистическите държави вече се набелязваха сроковете за нова интервенция. Но вождът на партията своевременно забеляза новата опасност.

На 2 март 1930 г. по решение на ЦК беше публикувана статията на Сталин „Главозамайване от успехите”, в която Сталин даде отпор на „левичарските” забежки, заплашващи да погубят колхозното движение. „В статията силно се подчертава принципът на доброволността на колхозното строителство и се изтъква необходимостта да се отчита разнообразието на условията в различните райони на СССР при определяне темповете и методите на колективизацията. Другарят Сталин напомняше, че основното звено на колхозното движение е селскостопанският артел … Статията на др. Сталин имаше огромно политическо значение. Тази статия помогна

114
на партийните организации да поправят своите грешки и нанесе извънредно силен удар на враговете на Съветската власт, които се надяваха, че на почвата на забежките ще им се удаде да вдигнат селячеството против Съветската власт.” [1]

Като нанесе съкрушителен удар на „левичарските” забежки и едновременно с това разби на прах надеждите на интервентите, другарят Сталин, като учител на милионните маси, обясни на партийните и безпартийните кадри в какво се състои изкуството да ръководиш.

„Изкуството да ръководиш — пишеше Сталин — е сериозна работа. Не трябва да се изостава от движението, защото да изостанеш — значи да се откъснеш, от месите. Но не трябва да се избягва и напред, защото да избягваш напред — значи да изгубиш връзката с масите. Който иска да ръководи движението и да запази едновременно с това връзките си с милионните маси, трябва да води борба на два фронта — и против изоставащите, и против избягващите напред.” [2]

В публикуваната след това статия от 3 април 1930 г. „В отговор на другарите колхозници”, предназначена за милионите колхозници, Сталин, като показва корена на грешките по селския въпрос и главните грешки в колхозното движение, разясни с изключителна сила в какво е същността на законите за настъплението на фронта на класовата борба. Не трябва да се води настъпление, без да се закрепват

“История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 295.
А. Сталин, Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 304.

115
завоюваните позиции, казва другарят Сталин, без да се прегрупират силите, без да се осигурява фронтът с резерви, без да се стяга тилът. Опортюнистите не разбират класовата същност на настъплението: настъпление срещу коя класа, в съюз с коя класа? На нас ни е нужно, казва Сталин, не всяко настъпление, а настъплението срещу кулака в съюз със средняка.

Благодарение на сталинското ръководство и вследствие изправянето на отклоненията беше създадена здрава основа за ново мощно разрастване на колхозното движение. Партията начело с другаря Сталин разреши най-трудната след завоюването на властта задача на пролетарската революция, задачата да се преведат дребните селски стопанства върху релсите на социализма, да се ликвидира кулачеството като най-многобройна експлоататорска класа.

„Това беше най-дълбок революционен преврат, скок от старо качествено състояние на обществото в ново качествено състояние, равнозначен по своите последствия на революционния преврат през октомври 1917 г.

Своеобразието на тази революция се състоеше в това, че тя беше извършена отгоре, по инициатива на държавната власт, при пряката поддръжка отдолу от страна на милионните селски маси, които се бореха против кулашкото робство, за свободен колхозен живот.” [1]

Опирайки се на указанията на Ленин за необходимостта от преминаване на дребните селски сто-

„История ВКП(б). Краткий курс”, стр. 291—292.

116
панства към едрото, артелно, колективно стопанство в земеделието, опирайки се на кооперативния план на Ленин, Сталин разработи и осъществи практически теорията за колективизация на селското стопанство. Новото в тази област у Сталин се състои в това, че той:

1) всестранно разработи въпроса за колхозната форма на социалистическото стопанство в селото;

2) показа, че основното и главно звено в колхозното строителство при съвременния етап е селскостопанският артел като най-правилна и понятна за селяните форма, която дава възможност да се съчетават личните интереси на колхозниците с техните обществени интереси, да се приспособяват личните интереси на колхозниците към обществените интереси;

3) обоснова преминаването от политиката на ограничаване и изтласкване на кулачеството към политиката на ликвидирване кулачеството като класа въз основа на повсеместната колективизация;

4) разкри значението на МТС като опорни пунктове за социалистическото преустройство на селското стопанство и за оказване помощ на селското стопанство и на селячеството от страна на социалистическата държава.

През февруари 1930 г. по многобройни ходатайства на редица организации, на общи събрания на работници, на селяни и червеноармейци Централният изпълнителен комитет на СССР постанови да бъде награден И. В. Сталин с втори орден „Червено знаме” за огромните му заслуги на фронта на социалистическото строителство.

117
XVI конгрес на партията (26 юни—13 юли 1930 г.) влезе в историята като конгрес на разгърнато настъпление на социализма по целия фронт. Като разкри същността на разгърнатото настъпление на социализма срещу капиталистическите елементи по целия фронт, Сталин установи в своя доклад, че нашата страна вече е навлязла в периода на социализма.

Докладвайки пред конгреса за постиженията в индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство, Сталин посочи едновременно с това какви задачи поставя пред нас новият период на развитие. Докато по темповете на развитие ние сме достигнали и надминали напредналите капиталистически страни, по равнището на индустриалното производство ние още много изоставаме от напредналите капиталистически страни. Оттук и задачата за по-нататъшно засилване темповете, задачата да се достигнат и надминат капиталистическите страни също така и по равнището на индустриалното производство. В своя доклад другарят Сталин посочи задачите на партията в осъществяването на първата петилетка за четири години.

Трудещите се от цялата страна пристъпиха с ентусиазъм към разрешаването на гигантските задачи, поставени от конгреса. Широко се разгърна социалистическото съревнование и ударничеството. По време на XVI конгрес от социалистическо съревнование бяха обхванати не по-малко от 2 милиона работници, а в ударните бригади влизаха повече от 1 милион работници.

„Най-забележителното в съревнованието — казваше другарят Сталин на XVI конгрес — се състои

118
в това, че то извършва коренен преврат във възгледите на хората за труда, защото то превръща труда от позорно и тежко бреме, какъвто той се смяташе по-рано, в дело на чест, в дело на слава, в дело на доблест и геройство. Нищо подобно не съществува и не може да съществува в капиталистическите страни.” [1]

Изпълнението на плана на първата петилетка изискваше реконструкция на всички клонове на народното стопанство върху базата на новата, съвременна техника. Техниката придоби решаващо значение. Във връзка с това вождът на партията издигна на 4 февруари 1931 г. в речта си „За задачите на стопанските дейци” на първата Всесъюзна конференция на работниците от социалистическата индустрия нов лозунг: „Болшевиките трябва да овладеят техниката”, „В периода на реконструкцията техниката решава всичко”.

В периода на напрегната работа на партията по изграждането на социализма придобиваше все по-голямо значение марксистко-ленинското възпитание на членовете и кандидатите на партията, изучаването на историческия опит на болшевишката партия, борбата против фалшификаторите на нейната история.

През ноември 1931 г. Сталин публикува известното писмо до редакцията на списанието „Пролетарская Революция”, което писмо изигра изключителна роля за по-нататъшното идейно сплотяване на партийните редове. В това писмо Сталин, като разобличава троцкистките фалшификатори на историята на бол-

И. В. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 10-е, стр. 393.

119
шевизма, показа, че ленинизмът се е родил, израснал и укрепнал в безпощадна борба против опортюнизма от всички видове, че болшевиките са единствената в света революционна организация, която разгроми докрай опортюнистите и центристите и ги изгони вън от партията. В това писмо Сталин показа с всичка сила, че троцкизмът е предният отред на контрареволюционната буржоазия, който води борба против комунизма, против Съветската власт, против изграждането на социализма в СССР.

Към началото на 1933 г. първата петилетка беше изпълнена преди срока. През януари 1933 г. Сталин изнесе пред пленума на ЦК и ЦКК доклада „Резултатите от първата петилетка”. Нашата страна, изтъкваше той, се превърна от аграрна в индустриална, от дребно-селска — в страна на най-едрото, модерно, социалистическо земеделие. Експлоататорските класи бяха изтласкани от техните производствени позиции. Техните остатъци се разпръснаха по цялата страна и поведоха подмолна борба против Съветската власт. Ето защо беше необходимо да се засили бдителността, да се поведе борба за спазване социалистическата собственост, основата на социалистическия строй, всемерно да се укрепва диктатурата на пролетариата.

В друга реч пред пленума на ЦК „За работата в селото” Сталин направи дълбок анализ на недостатъците на работата на партията в селото и начерта цяла програма за работата по укрепване на колхозния строй.

Пред партията изпъкна нова задача — борба за укрепване колхозите, за организиране труда в кол-

121
хозите, за превръщане колхозите в болшевишки, за прочистване на колхозите от враждебни, кулашки вредителски елементи. За тази цел другарят Сталин предложи да се създадат политотдели в МТС и совхозите. За две години (1933—1934 г.) политотделите при МТС успяха да извършат голяма работа по укрепването на колхозите.

На първия Всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници на 19 февруари 1933 г. другарят Сталин издигна и обоснова лозунга: да направим колхозите болшевишки, а колхозниците — заможни.

„За да станат колхозниците заможни — казваше Сталин, — се изисква сега само едно — да се работи в колхоза честно, правилно да се използуват тракторите и машините, правилно да се използува работният добитък, правилно да се обработва земята, да се пази колхозната собственост.” [1]

Речта на Сталин стигна до съзнанието на милионите колхозници, стана практическа бойна програма на колхозниците.

Обобщавайки опита от социалистическото строителство, другарят Сталин разработи въпроса за съветската търговия като форма на разпределяне и обменяне продуктите на труда в условията на социализма.

Другарят Сталин казваше: „Съветската търговия е търговия без капиталисти — малки и големи, търговия без спекуланти — малки и големи. Тя е особен род търговия, каквато не е познавала досега историята и която практикуваме само ние, болшевиките, в условията на съветското развитие.” [2]

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 418.
Пак там, стр. 390.

121
„За да може икономическият живот на страната да закипи пълнокръвно, а индустрията и селското стопанство да получат стимул за по-нататъшно увеличаване на своята продукция — казва по-нататък другарят Сталин, — необходимо е още едно условие, а именно — широко разгърнат стокообмен между града и селото, между районите и областите на страната, между различните клонове на народното стопанство.” [1]

Другарят Сталин рязко разкритикува онези, които не дооценяваха съветската търговия или се отнасяха пренебрежително към нея. „В редовете на една част от комунистите — казваше другарят Сталин — все още цари високомерно, пренебрежитело отношение към търговията изобщо и по-специално към съветската търговия. Тези, с позволение казано, комунисти разглеждат съветската търговия като второстепенно, незаслужаващо внимание дело, а на работниците по търговията — като на загубени хора… Тези хора не разбират, че съветската търговия е наше, родно, болшевишко дело, а работниците по търговията, включително и продавачите, ако те само работят честно — са проводници на нашето, революционно, болшевишко дело.” [2]

Тези указания на другаря Сталин имаха важно значение за укрепването на съветската търговия и за разгръщането в страната на стокообмена.

В своя доклад за работата на ЦК на ВКП(б), изнесен в Ленинград в навечерието на XVII конгрес

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 461.
Пак там, стр. 462.

122
на партията, вдъхновеният трибун на революцията и любимец на партията С. М. Киров характеризира по следния начин великия организатор на социалистическите победи на работническата класа:

„Другари, когато говорим за заслугите на нашата партия, за успехите на нашата партия, не може да не кажем за великия организатор на тези гигантска победи, които ние имаме. Аз говоря за другаря Сталин.

Трябва да ви кажа, че той е действително пълен, действително всестранен последовател и продължител на онова, което ни остави великият основател на нашата партия, когото ние ето вече десет години как сме изгубили.

Трудно е да си представи човек фигурата на гигант, какъвто е Сталин. През последните години от времето, когато работим без Ленин, ние не знаем нито един поврат в нашата работа, нито едно що-годе голямо начинание, лозунг, насока в нашата политика, автор на които да не е бил другарят Сталин, а някой друг. Цялата основна работа — това трябва да знае партията — се върши по указанията, по инициативата и под ръководството на другаря Сталин. Най-големите въпроси от международната политика се решават по негово указание, и не само тези големи въпроси, но и на пръв поглед третостепенните и даже десетостепенните въпроси го интересуват, ако те се отнасят до работниците, селяните и всички трудещи се на нашата страна.

Аз трябва да кажа, че това се отнася не само до изграждането на социализма изобщо, но и до

123
отделните въпроси в нашата работа. Например, ако вземем въпросите за отбраната на нашата страна, трябва най-силно да се подчертае, че всички наши успехи, за които говорих, ние изцяло и напълно дължим на Сталин.

Могъщата воля, колосалният организаторски талант на този човек осигуряват на партията своевременно провеждане на големите исторически поврати, свързани с победоносното изграждане на социализма.

Вземете лозунгите на другаря Сталин: „Да направим колхозника заможен”, „Да направим колхозите болшевишки”, „Да овладеем техниката”, шестте исторически условия на другаря Сталин — всичко, което направлява изграждането на социализма на този стадий на нашата работа, изхожда от този човек и всичко, което е завоювано от нас през първата петилетка, е достигнато въз основа на неговите указания.” [1]

В началото на 1934 г. Сталин ръководи работата на XVII партиен конгрес, влязъл в историята като конгрес на победителите. В своя отчетен доклад пред конгреса за работата на ЦК на ВКП (б) другарят Сталин сумира резултатите от историческите победи на партията, от победите на социализма в СССР.

Победи политиката на индустриализация на страната, политиката на повсеместна колективизация на селското стопанство, на ликвидиране кулачеството

С. М. Киров. Избранные статьи и речи 1912—1934, изд. 1939 г., стр. 608-610.

124
като класа. Победи учението за възможността да се построи социализмът в една страни. Социалистическата стопанска система стана единствено господствуваща сила в цялото народно стопанство, всички останали стопански системи се провалиха. Колхозите победиха окончателно и безвъзвратно.

Но Сталин предупреждаваше, че борбата съвсем не е завършена. Макар че враговете са разбити, остатъците от тяхната идеология живеят и нерядко се проявяват. Остана си капиталистическото обкръжение. То съживява и използува остатъците от капитализма в съзнанието на хората.

Другарят Сталин изтъкваше, че остатъците от капитализма в съзнанието на хората са много по-устойчиви в областта на националния въпрос отколкото във всяка друга област. Отговаряйки на въпроса, кой уклон представлява главната опасност — уклонът към великоруския национализъм или уклонът към местния национализъм, — другарят Сталин казваше, че при съвременните условия „главна опасност представлява онзи уклон, против който сме престанали да се борим и на който сме позволили по такъв начин да се разрасне до държавна опасност”. [1]

Нужна е систематическа работа за преодоляване остатъците на капитализма в съзнанието на хората; нужна е систематическа критика на идеологията на всички враждебни на ленинизма течения; необходими са неуморна пропаганда на ленинизма, издигане идеологическото равнище на партийните членове, интернационално възпитание на трудещите

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 474.

125
се. Сталин с особена сила подчерта необходимостта от повишаване бдителността на партията:

„Трябва не да приспиваме партията — а да развиваме в нея бдителност, не да я приспиваме — а да я държим в състояние на бойна готовност, не да я разоръжаваме — а да я въоръжаваме, не да я демобилизираме — а да я държим в състояние на мобилизация за осъществяване втората петилетка.” [1]

В доклада на Сталин беше дадена конкретна програма за по-нататъшната работа на партията в областта на индустрията, селското стопанство, търговията, транспорта, програмата на организационната работа (капри, проверка и контрол на изпълнението); бе поставена задачата — „да се издигне организационното ръководство до равнището на политическото ръководство”. В доклада на Сталин е дадена програма за работата в областта на културата, науката, народното образование, идеологическата борба.

Говорейки за външната политика на СССР, другарят Сталин казва в своя доклад, че в капиталистическия свят бушува икономическа криза и се извършва трескава подготовка на война в цяла редица страни, особено в Германия във връзка с идването на власт на фашистите. Сред икономическите сътресения и военно-политическите катастрофи СССР продължава твърдо и непоколебимо да стои на своите мирни позиции, като се бори против опасността от война и настойчиво провежда политиката на мир.

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 484.

126

И. В. Сталин в работния си кабинет
Фотография

127
Нашата външна политика е ясна — казваше другарят Сталин. — Тя е политика на запазване мира и засилване търговските отношения с всички страни. СССР не мисли да заплашва когото и да било, а още повече да нападне на когото и да било. Ние сме за мир и отстояваме делото на мира. Но ние не се боим от заплахи и сме готови да отговорим с удар на удара на подпалвачите на война… А онези, които се опитат да нападнат нашата страна, ще получат такъв съкрушителен отпор, че занапред да не им се поиска да навират своята свинска муцуна в нашата съветска градина.” [1]

По предложение на С. М. Киров XVII конгрес прие доклада на другаря Сталин като решение на конгреса, като партиен закон, като програма за работа на партията в най близкия период. На конгреса беше утвърден и вторият петгодишен план за развитие на народното стопанство.

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 1-е, стр. 438.

X
В резултат от успехите на генералната линия на партията в страната продължаваше непрестанният растеж на индустрията и на селското стопанство. Втората сталинска петилетка за индустрията беше изпълнена към април 1937 г. предсрочно — за четири години и три месеца. Завършването на реконструкцията на индустрията и селското стопанство доведе до това, че нашето народно стопанство се оказа снабдено с най-усъвършенствувана в света техника. Нашата индустрия получи огромен брой машини, станове и други оръдия за производство. Нашето селско стопанство получи първокласни съветски трактори, комбайни и други сложни селскостопански машини. Транспортът получи първокласни автомобили, локомотиви, параходи и самолети. Червената армия получи ново, прекрасно техническо снаряжение — артилерия, танкове, самолети и кораби за Военно-морската флота.

Цялата тази гигантска работа по техническото превъоръжаване на нашето народно стопанство се извършва под непосредственото ръководство на другаря Сталин. Новите модели машини, големите

130
технически нововъведения или изобретения се внедряваха и се внедряват в живота по непосредствените указания на другаря Сталин. Той лично вниква във всички подробности на работата по техническата реконструкция на индустрията и на селското стопанство, вдъхновява и окриля работниците и инженерите, ръководителите на предприятията и на главните управления, изобретателите и конструкторите. Особено голямо и любовно внимание той отделя за техническото въоръжаване на нашата Червена армия, Военно-въздушната и Военно-морска флота, в резултат на което Червената армия стана страшна сила за враговете на социализма.

Един от най-важните въпроси в изграждането на социализма, с които трябваше да се занимава партията, беше въпросът за подготовката от съветското общество на собствени кадри, за създаването от съветския народ и преди всичко от цялата работническа класа на своя интелигенция. Изхождайки от Лениновите указания, че социалистическата революция е главното условие за мощен подем на културата на народните маси, другарят Сталин оценяваше въпроса за културните сили на работническата класа като един от решаващите въпроси на социалистическото строителство. Другарят Сталин казваше:

„От всички съществуващи досега господствуващи класи работническата класа, като господствуваща класа, заема в историята малко особено и не съвсем благоприятно положение. Всички господствуващи досега класи — робовладелци, помешчици, капиталисти — бяха едновременно с това богати класи. Те имаха възможност да обучават своите

131
синове в знания и навици, необходими за управляване. Работническата класа се отличава от тях между другото по това, че тя не е богата класа, тя не е имала по-рано възможност да обучава своите синове в знанията и навиците за управляване и получи такава възможност едва сега, след идването си на власт. В това, между впрочем, се състои и остротата на въпроса за културната революция у нас.” [1]

Въпросът за собствени кадри на трудещите се придоби у нас особено значение, когато нашата страна беше вече изобилно наситена с нова техника и когато се появи остра нужда от хора, овладели техниката и способни да я използуват напълно за благото на нашата родина.

Новата, мощна техника изискваше хора, които да могат да овладеят тази техника, да извлекат от нея всичко, което тя може да даде. Беше необходимо да бъде насочено остро вниманието на нашите кадри към усвояване на новата техника, към всестранното засилване на работата по създаването на многобройни кадри, годни да извлекат от тази техника максимум ефект. В това отношение имаше изключително значение речта на Сталин по случай випуска на академиците на Червената армия през май 1935 г.

„За да се пусне техниката в движение — казваше др. Сталин — и за да се използува тя докрай, са нужни хора, които да са овладели техниката, нужни са кадри, способни да усвоят и да използуват тази

И. Сталин. О работах Апрельского объединенного пленума ЦК и ЦКК. Доклад на собрании актива Московской организации ВКП(б) 13 апреля 1928 г., изд. 1928 г., стр. 15.

132
техника по всички правила на изкуството. Техника без хора, които са овладели техниката, е мъртва. Техника начело с хора, които са овладели техниката, може и трябва да направи чудеса. Ако в нашите първокласни заводи и фабрики, в нашите совхози и колхози, в нашия транспорт, в нашата Червена армия имаше достатъчен брой кадри, способни да овладеят тази техника, нашата страна би получила тройно и четворно по-голям ефект, отколкото тя получава сега… Трябва най-после да се разбере, че от всички ценни капитали, които съществуват в света, най-ценен и най-решаващ капитал са хората, кадрите. Трябва да се разбере, че при нашите сегашни условия „кадрите решават всичко”. Имаме ли добри и многобройни кадри в индустрията, в селското стопанство, в транспорта, в армията — нашата страна ще бъде непобедима. Нямаме ли такива кадри — ще куцаме и с двата крака.” [1]

Речта на другаря Сталин беше мощен тласък за разрешаването на една от най-важните задачи на социалистическото строителство — проблемата за кадрите. Силата на това указание на вожда на партията се състоеше не само в това, че то насочи вниманието на всички партийни и съветски организации към проблемата за кадрите. Неговата сила се състоеше и в това, че то получи широк и масов отзвук отдолу, предизвика нов трудов подем.

По инициатива на най-съзнателните работници се поде отдолу с могъща сила стахановското движение. Започнало в Донбас в каменовъглената

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 490, 491.

133
индустрия, то с невероятна бързина обхвана цялата страна, всички клонове на народното стопанство. Десетки и стотици хиляди забележителни герои на труда показаха образци на овладяване техниката и на социалистическа производителност на труда в индустрията, в транспорта, в селското стопанство.

Другарят Сталин осветли пред партията и пред цялата страна великото историческо значение на това ново движение. В речта си през ноември 1935 г. на първото Всесъюзно съвещание на стахановците Сталин казваше, че стахановското движение “изразява новия подем на социалистическото съревнование, нов, по-висок етап на социалистическото съревнование … Значението на стахановското движение се състои в това, че то е такова движение, което руши старите технически норми като недостатъчни, надхвърля в цяла редица случаи производителността на труда в напредналите капиталистически страни и открива по такъв начин практическа възможност за по-нататъшно укрепване на социализма в нашата страна, възможност за превръщането на нашата страна в най-заможна страна.” [1]

Другарят Сталин показа, че стахановското движение прокарва път към комунизма, че то съдържа в себе си зърното на такъв културно-технически подем на работническата класа, който води към ликвидиране противоположността между умствения и физическия труд.

Говорейки за предпоставките на стахановското движение, другарят Сталин изтъкна в какво се

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 493, 494—495.

134
състои великата сила и непобедимостта на нашата революция:

„Нашата революция е единствената, която не само разби оковите на капитализма и даде на народа свобода, но успя още да даде на народа материални условия за заможен живот. В това се състои силата и непобедимостта на нашата революция.” [1]

Сталин пряко ръководеше работата на Всесъюзното съвещание на стахановците и на други съвещания на челните хора от индустрията, транспорта и селското стопанство в Кремъл. Заедно със стахановците от индустрията и транспорта, с комбайнерите, с трактористите, с доячките, с героините от цвекловите полета той обсъждаше в подробности въпросите на техниката и производството във всички клонове на народното стопанство.

Съвместно с членове на ЦК и на правителството Сталин приемаше в Кремъл многобройни делегации от братските социалистически републики. Това беше ярка демонстрация на великата дружба между народите на Съветския съюз, постигната върху основата на провеждането на ленинско-сталинската национална политика. Заедно с първите работници и с колхозниците другарят Сталин и неговите съратници изработваха извънредно важни решения по най-големите въпроси на социалистическото строителство.

„Ленин учеше, че истински ръководители-болшевики могат да бъдат само такива ръководители, които умеят не само да учат работниците и селя-

И. Сталин. Волросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 499.

135
ните но и да се учат от тях” — така говореше другарят Сталин в своята реч на съвещанието на стахановците. Той сам даде най-добър образец на такава връзка с масите, като се започне още от първите стъпки на неговата революционна дейност.

Социалистическата реконструкция на цялото народно стопанство предизвика коренно изменение в съотношението на класите в страната. Това изискваше изменение в Конституцията, приета още през 1924 г. По инициативата на др. Сталин ЦК на партията внесе на VII конгрес на Съветите на СССР предложение за изменение на Конституцията.

Специална конституционна комисия под председателството на другаря Сталин изработи проект за нова Конституция. Проектът беше подложен на всенародно обсъждане, което продължи пет и половина месеца. Нямаше кътче от нашата страна, в което трудещите се да не изучаваха и да не обсъждаха този най-велик документ в историята на човечеството. Целият съветски народ с огромна радост и гордост приветствуваше и одобряваше проекто-конституцията.

В своя доклад на 25 ноември 1936 г. пред Извънредния VIII Всесъюзен конгрес на Съветите за проекта на новата Конституция другарят Сталин обоснова дълбоко този проект за Конституция, като разкри огромните промени, които са станали в нашата страна от времето на приемането на Конституцията от 1924 г. Победата на социализма даде възможност да се премине към по-нататъшна демократизация на избирателната система, към въвеждане на все-

136
общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласоподаване.

Всички велики победи на социализма са затвърдени в Конституцията на СССР. Според Конституцията съветското общество се състои от две приятелски една към друга класи — работниците и селяните. Политическата основа на СССР образуват Съветите на депутатите на трудещите се. Икономическата основа на СССР е социалистическата собственост върху средствата за производство. На всички граждани на СССР е осигурено правото на труд, на почивка, на образование, на материална осигуровка на старини, в случай на болест и при изгубване на работоспособност. Равноправието на гражданите, независимо от тяхната националност, раса и пол, е неотменим закон. Конституцията — в интереса на укрепването на социалистическото общество — гарантира свободата на словото, на печата, на събранията и митингите, правото на обединяване в обществени организации, неприкосновеността на личността, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, правото на убежище на чуждестранни граждани, преследвани заради защита на интересите на трудещите се или за научна дейност, или за националноосвободителна борба. Тези невиждани в историята най-големи права и свободи на трудещите се са осигурени материално, икономически от цялата система на социалистическото стопанство, което не познава кризи, анархия и безработица.

Едновременно с това Конституцията на СССР налага на всички граждани сериозни задължения:

137
спазване на законите, трудова дисциплина, честно отнасяне към обществения дълг, уважаване правилата на социалистическото общежитие, пазене и укрепване социалистическата собственост, защита на социалистическото отечество.

Това, за което са мечтали стотици години най-добрите, прогресивни умове на човечеството, Конституцията на СССР го прави неотменим закон — Конституцията на победилия социализъм и на разгърнатата социалистическа демокрация.

Тази конституция беше одобрена и утвърдена от VIII конгрес на Съветите на 5 декември 1936 г. Народите на СССР единодушно нарекоха новата Конституция на СССР в чест на нейния творец Сталинска конституция. За трудещите се на СССР тя е резултат от борбите и победите, за трудещите се от всички капиталистически страни — велика програма за борба. Конституцията утвърди този всемирноисторически факт, че СССР навлезе в нов стадий на развитие, в стадия на завършване изграждането на социалистическото общество и постепенното преминаване към комунизма. Тя въоръжава морално и политически трудещите се от целия свят на борба против буржоазната реакция. Тя показва, че осъщественото в СССР може да бъде осъществено и в другите страни.

Характеризирайки международното значение на Конституцията на СССР, Сталин казваше:

„Сега, когато мътната вълна на фашизма оплюва социалистическото движение на работническата класа и хвърля кал върху демократическите устреми на най-добрите хора на цивилизования свят, новата Кон-

138
ституция на СССР ще бъде обвинителен акт против фашизма, показващ, че социализмът и демокрацията са непобедими. Новата Конституция на СССР ще бъде морална помощ и реална подкрепа за всички, които водят сега борба против фашисткото варварство.” [1]

Победите на социализма, сдържани от партията, вбесиха още повече враговете на народа. През 1937 г. бяха разкрити нови данни за извергите от бухаринско-троцкистката банда от шпиони, вредители и убийци, намиращи се на служба в тайното разузнаване на капиталистическите държави. Съдебните процеси показаха, че тези отрепки на човешкия род са се намирали в заговор против Ленин, когото са имали намерение да арестуват, в заговор против партията и Съветската държава още от първите дни на Октомврийската революция. Изпълнявайки волята на своите империалистически господари, те са си поставили за цел разрушаването на партията и на Съветската държава, подкопаване отбраната на страната, облекчаване чуждата интервенция, подготовка на поражение на Червената армия, разпокъсване на СССР, превръщането му в колония на империализма, възстановяване капиталистическото робство в СССР. Партията и Съветската власт разгромиха змийските гнезда на народните врагове. В своя доклад „За недостатъците на партийната работа” на пленума на ЦК през март 1937 г. Сталин даде ясна програма за укрепване партийните и съветски органи, програма за мероприятията по повишаване политическата бди-

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 533—534

139
телност, издигна лозунга „Да се овладее болшевизмът”. Сталин въоръжи партията за борба против враговете на народа, научи как да се смъкват техните маски.

Съветският съд разкри техните злодеяния и осъди троцкистко-бухаринските изроди на разстрел. Съветският народ одобри разгрома на троцкистко-бухаринската банда и премина към предстоящата задача — към подготвяне изборите за Върховен съвет на СССР.

Под ръководството на ЦК и другаря Сталин партията разгърна всестранна подготвителна работа за изборите. Въвеждането на новата Конституция означаваше поврат в политическия живот на страната, по-нататъшна демократизация на целия й политически живот. Новата избирателна система доведе до засилване на политическата активност на масите, на техния контрол върху органите на Съветската власт, до засилване отговорността на органите на Съветската власт пред народа. Под ръководството на ЦК, под ръководството на Сталин партията преустрои в съответствие с новите задачи формите на своята работа в дух на разгръщане вътрешно-партийиата демокрация, укрепване началата на демократическия централизъм, развитие на критиката и самокритиката, засилване отговорността на партийните органи пред партийните маси. В основата на избирателната кампания партията постави Сталиновата идея за блок между комунистите и безпартийните.

На 11 декември 1937 г. в навечерието на изборите Сталин произнесе реч в Сталинската избирателна колегия на Москва. В своята реч той разкри коренното различие на изборите в СССР, действително свободни,

140
действително демократически, от изборите в капиталистическите страни, където върху народа оказват натиск експлоататорските класи. У нас, в СССР, експлоататорските класи са ликвидирани, социализмът вече е влязъл в бита и на тази основа се произвеждат изборите. Сталин определи след това какви политически дейци трябва да бъдат избраниците на народа—депутатите на Върховния съвет. Народът трябва да иска те да бъдат политически дейци от ленински тип, също такива ясни, определени, безстрашни в боя, свободни от всяко подобие на паника, безпощадни към враговете на народа, мъдри и неприбързани в разрешаването на сложните политически въпроси, за което е нужна всестранна ориентация, също такива правдиви и обичащи своя народ какъвто беше Ленин.

Цялата страна слушаше речта на своя мъдър, гениален вожд. Неговите думи залегнаха дълбоко в съзнанието на трудещите се. Речта на Сталин определи принципите на дейността на народните избраници, тя въодушеви народа, още повече спои блока на комунистите и безпартийните.

На 12 декември се състояха изборите за Върховен съвет на СССР. Те се превърнаха във всенароден празник, в тържество на съветския народ. От 94 милиона избиратели в гласуването участвуваха повече от 91 милиона (96.8%); 90 милиона души със своето единодушно гласуване за кандидатите на блока на комунистите и безпартийните потвърдиха победата на социализма. Това беше забележителна победа на сталинския блок между комунисти и безпартийни, триумф на партията на Ленин—Сталин,

141
триумф на ленинско-сталинското ръководство на партията.

Морално-политическото единство на съветския народ беше потвърдено тук блестящо. Сталин беше първият избраник на народа, първият депутат на Върховния съвет на СССР.

Разрасналата се в гигантска степен активност на масите и огромните задачи на по-нататъшното социалистическо строителство поставиха по новому въпроса за идейното и политическо закаляване на нашите кадри.

В редица свои изказвания другарят Сталин с всичката острота постави пред нашите кадри задачата да овладеят болшевизма. Другарят Сталин изтъкваше, че ние имаме всички средства и възможности, необходими за да бъдат подготвени нашите кадри идеологически и да бъдат закалени политически, и че от това зависи девет десети разрешаването на всички наши практически задачи.

В 1938 г. излезе книгата „История на ВКП(б). Кратък курс”, написана от другаря Сталин и одобрена от комисия при ЦК на ВКП(б).

Излизането на тази книга е едно от най-крупните събития в идейния живот на болшевишката партия. Партията получи ново мощно идейно оръжие на болшевизма, истинска енциклопедия на основните знания в областта на марксизма-ленинизма. В тази книга е изложен и обобщен със сталинска яснота и дълбочина гигантският исторически опит на Комунистическата партия, равен на който не е имала и няма нито една партия в света. В „Краткия курс по историята на ВКП(б)а е показано по-нататъшното

142
развитие на марксизма в новите условия на класовата борба на пролетариата, марксизма от епохата на империализма и пролетарските революции, марксизма от епохата на победата на социализма върху една шеста част от земята. В кратък срок тази книга се разпръсна в огромен брой екземпляри. „Трябва да се каже направо — казваше А. Я. Жданов на XVIII партиен конгрес, — че откак съществува марксизмът, тази е първата марксическа книга, която получи такова широко разпространение.”

В „Краткия курс по историята на ВКП(б),” в отдела „За диалектическия и историческия материализъм”, е дадено в пределно ясна и сбита форма гениално изложение на основите на диалектическия и историческия материализъм. В този труд другарят Сталин обобщи всичко онова, което са внесли Маркс, Енгелс и Ленин в учението за диалектическия метод и материалистическата теория, и разви по-нататък учението на диалектическия и историческия материализъм върху основата на най-новите данни на науката и революционната практика.

Другарят Сталин развива диалектическия материализъм като теоретическа основа на комунизма, като мироглед на марксистко-ленинската партия, който въоръжава идейно работническата класа в нейната борба за завоюване диктатурата на пролетариата и изграждане комунизма. В този труд е показана с особена сила вътрешната връзка, която съществува между философията на марксизма-ленинизма и практическата революционна дейност на болшевишката партия. За да не правим грешки в политиката, учи Сталин, трябва да се ръководим от

143
принципите на марксическия диалектически метод, трябва да знаем законите на историческото развитие.

Произведението на И. В. Сталин „За диалектическия и историческия материализъм”, написано от несравнимия майстор на марксическия диалектически метод, обобщаващо гигантския практически и теоретически опит на болшевизма, издига на нова, по-висока степен диалектическия материализъм а е истински връх на марксистко-ленинската философска мисъл.

През март 1939 г. Сталин ръководи работата на XVIII партиен конгрес. Конгресът беше величествена демонстрация на невиждано дотогава единство и монолитност на цялата партия, на нейната сплотеност около ленинско-сталинския Централен комитет.

В отчетния си дсклад Сталин направи дълбок анализ на международното положение на Съветския съюз и разобличи плановете на подпалвачите на война и интервенция против СССР. Ог XVII партиен кбнгрес се бяха изминали пет години. За капиталистическите страни този период беше период на най-сериозни сътресения както в областта на икономиката, така и в областта на политиката. След икономическата криза през 1929—1932 г. и особения род депресия последва нова икономическа криза от втората половина на 1937 г., която обхвана САЩ Англия, Франция и редица други капиталистически страни. Международното положение се изостри до краен предел, рухна следвоенната система от мирни договори, започна новата, втора световна война.

Новата война запалиха двете главни агресивни империалистически държави — Германия и Япония.

144
Тази война, изтъкваше другарят Сталин, въвлече в своята орбита повече от 500 милиона население, като разпространи сферата на своето действие върху грамадна територия, от Тиенцин, Шанхай и Кантон през Абисиния до Гибралтар. Войната все повече и повече накърняваше интересите на неагресивните държави, преди всичко на Англия, Франция и САЩ. Обаче правителствата на тези държави не оказваха нужната съпротива срещу агресорите. Те се отказаха от политиката на колективна безопасност и преминаха върху позицията на „неутралитета”, върху позицията на ненамесата. Политиката на ненамеса означаваше насърчаване агресията, разпалване на войната. Вдъхновителите на прословутото „мюнхенско съглашение” — управниците на Англия и Франция — Чембърлейн и Даладие, искаха да насочат агресията на германския фашизъм на изток, против Съветския съюз.

Другарят Сталин разобличи машинациите на подпалвачите на война против СССР, които заявяваха, че мюнхенските отстъпки пред агресорите и мюнхенското съглашение за ненамеса били сложили началото на нова ера на „омиротворяване”. Другарят Сталин предупреждаваше, че „голямата и опасна политическа игра, започната от поддръжниците на политиката на ненамеса, може да завърши за тях със сериозен провал” [1].

Другарят Сталин с изключителна дълбочина разкри пред партията и съветския народ цялата сложност и опасност на създалото се по това време

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 572.

145
международно положение и определи принципите в областта на съветската външна политика. Той казваше:

„Задачите на партията в областта на външната политика са:

Да провеждаме и занапред политика на мир и но укрепване деловит връзки с всички страни;
Да бъдем предпазливи и да не позволим да бъде вмъкната в конфликти нашата страна ог провокаторите на войната, свикнали да вадят кестените от огъня с чужди ръце;
Всемерно да укрепваме бойната мощ на нашата Червена армия и на Военно-морската червена флота;
Да укрепваме международните връзки на дружба с трудещите се от всички страни, заинтересовани в мира и дружбата между народите.” [1]

След като охарактеризира постиженията и успехите на социализма, разрастването на социалистическото стопанство, подема на материалното и културно равнище на народа, по-нататъшното укрепване на съветския строй, другарят Сталин издигна пред партията и целия съветски народ нова велика историческа задача: в течение на най-близките 10—15 години да се догонят и надминат главните капиталистически страни в икономическо отношение, т. е. в смисъл на производство на глава от населението.

„Ние надминахме — казваше другарят Сталин — главните капиталистически страни по отношение техниката на производството и темповете на развитието

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 574—575.

146
на индустрията. Това е много добре. Но това е малко. Трябва да ги надминем също така в икономическо отношение. Ние можем да направим това и трябва да го направим. Само когато надминем икономически главните капиталистически страни, ще можем да разчитаме, че нашата страна ще бъде напълно наситена с предмети за потребление, ще имаме изобилие от продукти и ще получим възможност да преминем от първата фаза на комунизма към неговата втора фаза.” [1]

Като една от централните задачи на партията другарят Сталин набеляза в своя доклад цяла научно обоснована болшевишка програма по създаването, възпитаването, подбора, издигането и проверката на кадрите.

Като обрисуваше пътя, изминат от партията през периода от XVII до XVIII конгрес, другарят Сталин казваше :

“Главният резултат се състои в това, че работническата класа на нашата страна, като унищожи експлоатацията на човек от човека и утвърди социалистическия строй, доказа на целия свят правотата на своето дело. В това се състои главният резултат, тъй като той укрепва вярата в силите на работническата класа и в неизбежността на нейната окончателна победа.” [2]

Докладът на Сталин на XVIII конгрес на ВКП(б) е програмен документ на комунизма, по-нататъшна крачка напред в развитието на марксистко-ленин-

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 578—579
Пак там, стр. 610.

147
ската теория. Сталин разви по-нататък Лениновата теория за социалистическата революция. Той конкретизира теорията за възможността да бъде построен социализмът в една страна и дойде до извода, че е възможно да бъде построен комунизмът в нашата страна и в случай че се запази капиталистическото обкръжение. Този извод на другаря Сталин обогатява ленинизма, въоръжава работническата класа с ново идейно оръжие, дава на партията най-велика перспектива в борбата за победата на комунизма, движи напред марксистко-ленинската теория.

Ленин написа своята известна книга „Държавата и революцията” през август 1917 г., т. е. няколко месеца преди Октомврийската революция и създаването на Съветската държава. Ленин защити в тази книга учението на Маркс и Енгелс за държавата от изопачаването и опошляването от страна на опортюнистите. Ленин се е готвел да напише втора част на „Държавата и революцията”, в която е смятал да направи главните изводи от опита на руските революции през 1905 и 1917 г. Обаче смъртта му попречи да изпълни тази задача. Но това, което по въпросите на теорията за държавата не успя да направи Ленин, направи Сталин!

Опирайки се на гигантския опит на повече от двадесетгодишното съществуване на Съветската социалистическа държава в условията на капиталистическото обкръжение, другарят Сталин създаде цялостно и завършено учение за социалистическата държава. Сталин направи дълбок анализ на етапите на развитието на социалистическата държава,

148
изменението на нейните функции във връзка с изменението на обстановката, обобщи целия опит от изграждането на Съветската държава, дойде до извода за необходимостта от запазване държавата при комунизма в случай че продължава да съществува капиталистическото обкръжение.

Сталин рязко подчерта огромната важност и значение на партийната пропаганда и марксистко-ленинското възпитание на работниците от партийния апарат, на дейците от комсомолските, профсъюзни, търговско-кооперативни, стопански, съветски, просветни, военни и други организации. Той казва:

„Ако започне да куца марксистко-ленинското възпитание на нашите кадри, ако отслабне нашата работа по издигане на политическото и теоретическо равнище на тези кадри, а самите кадри престанат във връзка с това да се интересуват от перспективата на нашето движение напред, престанат да разбират правотата на нашето дело и се превърнат в безперспективни, ограничени практици, които сляпо и механично изпълняват нарежданията отгоре — непременно ще залинее цялата наша държавна и партийна работа. Трябва да се признае за аксиома, че колкото е по-високо политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност на работниците от който и да е клон на държавната и партийна работа, толкова на по-голяма висота и по-плодотворна е самата работа, толкова по-ефикасни са резултатите от работата, и обратно — колкото по-ниско е политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност на работниците, толкова по-вероятни са неуспехите и провалите в работата, толкова по-

149
вероятно е издребняването и превръщането на самите работници в дребнави практици, толкова по-вероятно е тяхното израждане. Може да се каже с увереност че ако ние бихме могли да подготвим идеологически нашите кадри от всички клонове на работата и да ги закалим политически до степен да могат свободно да се ориентират във вътрешната и международна обстановка, ако ние бихме могли да ги направим напълно зрели марксисти-ленинци, способни да разрешават без сериозни грешки въпросите на ръководенето на страната, ние бихме имали всички основания да смятаме девет десети от всички наши въпроси вече за разрешени. А ние безусловно можем да разрешим тази задача, защото имаме всички средства и възможности, необходими за нейното разрешаване.” [1]

По-нататък Сталин казва: „Има един клон от науката, познаването на който трябва да бъде задължително за болшевиките от всички клонове на науката — това е марксистко-ленинската наука за обществото, за законите на развитието на обществото, за законите на развитието на пролетарската революция, за законите на развитието на социалистическото строителство, за победата на комунизма. Защото не може да бъде смятан за истински ленинец онзи човек, който се нарича ленинец, но се е затворил в своята специалност, затворил се е, да кажем, в математиката, ботаниката или химията и не вижда нищо по-далеч от своята специалност. Ленинецът не може да бъде само специалист в предпочетения

И. Сталин, Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 598.

150
от него клон на науката — той трябва да бъде едновременно с това политик-общественик, който се интересува живо от съдбата на своята страна, който е запознат със законите на общественото развитие, умее да се ползува от тези закони и се стреми да бъде активен участник в политическото ръководене на страната. Това ще бъде, разбира се, допълнителен товар за болшевиките-специалисти. Но това ще бъде такъв товар, който ще бъде възнаграден след това с лихва.

Задачата на партийната пропаганда, задачата на марксистко-ленинското възпитание на кадрите се състои в подпомагането на нашите кадри от всички клонове на работата да овладеят марксистко-ленинската наука за законите на развитието на обществото.” [1]

Докладът на другаря Сталин на XVIII конгрес на ВКП(б) е програма за завършване изграждането на безкласовото социалистическо общество и постепенното преминаване от социализма към комунизма. Конгресът на болшевиките единодушно одобри отчетния доклад на своя вожд и утвърди този доклад като директива, като закон за цялата дейност на партията.

Докладът на другаря Сталин на XVIII конгрес на 6КП(б) е блестящ пример за марксистко-ленинско научно предвиждане в областта на международните отношения. Сталиновите мъдри указания за задачите на нашата външна политика, сталинското изкуство на ръководене осигуриха извънредно големите победи

И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 598—599.

151
във външната политика на Съветския съюз, издигнаха още по-високо значението на Съветския съюз като сериозна международна сила, която може да въздействува на международната обстановка и да я изменя в интерес на трудещите се. Ръководейки се от указанията на другаря Сталин, правителството на Съветския съюз разстрои коварните планове на подпалвачите на войната, които обичат да вадят кестени с чужди ръце, осигури мирния труд на народите на СССР. Като сключи договорите за взаимопомощ с прибалтийските държави, Съветският съюз неизмеримо укрепи отбранителните позиции на страната на социализма, укрепи своето международно положение.

Съветското правителство се стремеше да предотврати по-нататъшното разпалване на войната и се бореше за осъществяване политиката на колективна безопасност. Обаче тази политика не намери поддръжка от страна на управляващите кръгове в Англия и Франция. Мюнхенската политика на ненамеса коства скъпо на народите от неагресивните страни Още през март 1939 г. хитлеристка Германия завладя Чехословакия при мълчаливото одобрение на англо-френската дипломация. Скоро се започна настъплението на германските агресори към страните на Източна Европа. Активизира се и империалистическа Япония — съюзница на Германия в Далечния изток. През май 1939 г. тя предприе няколко провокационни нападения по границата на Монголската народна република, но в района на Халхин-Гол японо-манджурските войски бяха разбити от частите на Червената армия.

152

И. В. Сталин сред децата на Тушинския аеродрум. 1936 г.
Фотография

153
Англо-френската дипломация водеше по това време нечестна политика спрямо СССР, затягаше по всякакъв начин преговорите със Съветския съюз за организиране на колективен отпор срещу възможния агресор, като предлагаше на Съветския съюз явно неприемливи условия за сключване на съглашение.

Виждайки нежеланието на правителствата на Англия и Франция да сътрудничат със Съветския съюз в борбата за мир, правителството на СССР трябваше да се погрижи за осигуряване безопасността на нашата страна.

През август 1939 г. правителството на СССР сключи договор за ненападение с Германия. Този договор, както изтъкваше впоследствие другарят Сталин, нито пряко, нито косвено засягаше териториалната цялост, независимост и чест на нашата държава. Но той осигуряваше на съветската страна мир за близкия период и даваше възможност да бъдат подготвени силите за отпор, в случай че срещу СССР бъде извършено нападение.

Следвайки указанията на другаря Сталин за необходимостта да бъде държана страната в състояние на мобилизационна готовност в случай на въоръжено нападение отвън, болшевишката партия в течение на продължителен период от време последователно и неотклонно провеждаше всестранна подготовка на Съветския съюз за активна отбрана. В резултат на осъществяването през годините на сталинските петилетки на съветската политика на индустриализиране страната и колективизиране селското стопанство беше създадена мощна икономическа база

155
която можеше да бъде използувана за активна отбрана на нашата държава.

Тази политика на партията даде възможност да се произвежда в страната достатъчно количество метал за въоръжение, снаряжение и съоръжения за предприятията, топливо за поддържане работата в предприятията и транспорта, памук за производството на облекло и жито за снабдяване на армията.

В резултат на политиката на индустриализиране страната и колективизиране селското стопанство в Съветския съюз през 1940 г. беше произведено: 15 милиона тона чугун, т. е. почти четири пъти повече отколкото в царска Русия през 1913 г.; 18 милиона и 300 хиляди тона стомана, т. е. четири и половина пъти повече отколкото през 1913 г.; 166 милиона тона каменни въглища, т. е. пет и половина пъти повече отколкото през 1913 г.; 31 милиона тона нефт, т. е. три и половина пъти повече отколкото през 1913 г.; 38 милиона и 300 хиляди тона стокови зърнени храни, т. е. със 17 милиона тона повече отколкото през 1913 г.; 2 милиона и 700 хиляди тона суров памук, т. е. три и половина пъти повече отколкото през 1913 г.

„Такова небивало увеличаване на производството — казва другарят Сталин — не може да се смята за просто и обикновено развитие на страната от назадналост към прогрес. Това беше скок, чрез който нашата родина се превърна от назаднала страна в напреднала, от аграрна — в индустриална.” [1]

И. Сталин, Речь на предвыборном собрании избирателей Сталинского избирательного округа г. Москвы 9 февраля 1946 г., стр. 15.

156
През есента на 1939 г. по инициатива на другаря Сталин бяха освободени от игото на полските помешчици нашите еднокръвни братя — народите на Западна Украйна и Западна Белорусия. Тези народи се вляха в единното братско семейство на свободните народи на СССР. По-късно в състава на СССР бяха възвърнати съветските прибалтийски републики — Литва, Латвия и Естония.

На 20 декември 1939 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на И. В. Сталин беше дадено във връзка с 60 годишнината от неговото раждане званието Герой на социалистическия труд за изключителните му заслуги в организирането на болшевишката партия, създаването на Съветската държава, построяването на социалистическото общество в СССР и укрепването на дружбата между народите на Съветския съюз.

На 22 декември 1939 г. другарят Сталин беше избран за почетен член на Академията на науките на СССР.

На 15—20 февруари 1941 г. се състоя XVIII Всесъюзна конференция на ВКП (б). Конференцията разгледа въпросите за задачите на партийните организации в областта на индустрията и транспорта, за стопанските резултати през 1940 г. и плана за развитието на народното стопанство на СССР за 1941 г., а също така и организационни въпроси.

Следвайки указанията на другаря Сталин, конференцията мина под знака на по-нататъшното укрепване отбранителната мощ на Съветската страна.

По инициатива на другаря Сталин ЦК на ВКП(б) и съветското правителство, изхождайки от решенията

157
на XVIII конгрес на ВКП (б), възложиха на Госплана на СССР да пристъпи към съставянето на генерален стопански план на СССР за 15 години. Този план трябваше да се състави с оглед да бъде разрешена задачата за надминаване главните капиталистически страни в икономическо отношение, т. е. в производството на чугун, стомана, топливо, електроенергия, машини и други средства на производството и предмети на потреблението, изчислено върху глава от населението.

На 6 май 1941 г. И. В. Сталин с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР беше назначен за председател на Съвета на народните комисари на СССР.

Воден от великия Сталин, съветският народ вървеше към нови победи, напред към комунизма. Но през юни 1941 г. мирният творчески труд на съветския народ беше нарушен от войната, възникнала вследствие нападението на Германия върху СССР.

XI
На 22 юни 1941 г. хитлеристка империалистическа Германия наруши грубо пакта за ненападение и извърши неочаквано, вероломно нападение върху Съветския съюз. Войната се яви като повратен пункт в развитието на Съветската страна. Периодът на мирното строителство се прекрати. Започна се периодът на освободителната Отечествена война на съветския народ против немските завоеватели.

За бързо мобилизиране всички сили на народите на СССР за отпор срещу врага Президиумът на Върховния съвет на СССР, Централният комитет на ВКП(б) и Съветът на народните комисари на СССР взеха на 30 юни 1941 г. решение за създаване Държавен комитет на отбраната, в ръцете на който се съсредоточаваше цялата власт в държавата. За председател на Държавния комитет на отбраната беше назначен Йосиф Висарионович Сталин.

Вождът и учителят на трудещите се — другарят Сталин, застана начело на въоръжените сили на СССР, възглави борбата на съветския народ против най-злия и коварен враг — германския фашизъм.

159
Хитлеристка Германия започна своята грабителска, завоевателна война против СССР при благоприятни за нея условия. Хитлеристката армия беше вече напълно мобилизирана и имаше опита от воденето на войната в Западна Европа. 170 немски дивизии, въоръжени с хиляди танкове и самолети, бяха придвижени към границите на СССР и внезапно хвърлени против страната на Съветите, Въоръжените сили на миролюбивия Съветски съюз се оказаха в началото на войната в неизгодно положение. Под напора на числено превъзхождащите сили и техника на врага, който използуваше предимството на внезапността на нападението, Съветската армия беше принудена да отстъпва с боеве във вътрешността на страната.

На хитлеристките войски се удаде през първите 10 дни на войната да завладеят Литва, значителна част от Латвия, западната част на Белорусия и част от Западна Украйна. Над Съветския съюз надвисна сериозна. опасност.

На 3 юли 1941 г. другарят Сталин се обърна по радиото към съветския народ, към бойците на Червената армия и Военно-морската флота. В това историческо обръщение другарят Сталин направи дълбок анализ на извършващите се събития и определи задачите на армията ичнарода в защитата на социалистическото отечество.

Другарят Сталин разкри суровата истина за създалата се военна обстановка, призова съветските хора да разберат цялата дълбочина на опасността, която заплашва родината, и да се простят с настроенията на мирното строителство. Другарят Сталин

160
предупреди, че срец съветските хора не трябва да съществува благодушие, безгрижие и страх в борбата, не трябва да има място за хленчещи, паникьори и дезертьори.

Другарят Сталин разкри целта на войната, започната от хитлеристка Германия против Съветския съюз: „Врагът е жесток и неумолим. Той си поставя за цел да заграби нашите земи, напоени с нашия пот, да заграби нашето жито и нашия нефт, добити с нашия труд. Той си поставя за цел да възстанови властта на помешчиците, да възстанови царизма, да разруши националната култура и националната държавност на русите, украинците, белорусите, литванците, латвийците, естонците, узбеките, татарите, молдавците, грузинците, арменците, азербайджанците и другите свободни народи на Съветския съюз, да ги понемчи, да ги превърне в роби на немските князе и барони. Така че, касае се за живота и смъртта на Съветската държава, за живота и смъртта на народите на СССР, за това — да бъдат ли народите на Съветския съюз свободни или да попаднат под робство.” [1]

Определяйки целите на войната на Съветския съюз против фашистка Германия, другарят Сталин изтъкна, че тази война е велика война на целия съветски народ против немско-фашистките войски. Целта на тази всенародна Отечествена война е не само ла се ликвидира опасността, надвиснала над чашата страна, но и да се помогне на всички евро-

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 13.

161
пейски народи, стенещи под игото на германския фашизъм.

Другарят Сталин предсказа пророчески, че в тази освободителна война съветските хора няма да бъдат сами. „Нашата война за свободата на нашето отечество ще се слее с борбата на народите на Европа и на Америка за тяхната независимост, за демократическите свободи. Това ще бъде единен фронт на народите, които са за свободата, против поробването и заплахата от поробване от страна на фашистките армии на Хитлер.” [1]

Животът потвърди това предвиждане на другаря Сталин. На 12 юли 1941 г. Англия сключи със СССР „Съглашение за съвместни действия във войната против Германия”. По-късно (юни 1942 г.) Съединените щати подписаха със СССР „Съглашение за принципите, прилагани при взаимната помощ във воденето на войната против агресията”. Създаде се англо-съветско-американска коалиция, която си постави за цел да разгроми итало-германската коалиция.

Другарят Сталин призова съветския народ да преустрои цялата си работа на военни начала, като подчини всичко на интересите на фронта и на задачите по организиране разгрома на врага. Червената армия и флота и всички съветски граждани трябва да отстояват всяка педя съветска земя, да се бият до последна капка кръв за всеки град и село. Другарят Сталин изтъкна, че е необходимо да се организира всестранна помощ за Червената армия,

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, иад. 5-е, стр. 16.

162

И. В. Сталин и Н. М. Горки
Фотография

163
да се укрепва нейният тил, да се снабдява армията с оръжие, боеприпаси и продоволствие.

Другарят Сталин даде указание при неизбежно отстъпление на части на Червената армия да не се оставят на противника нито един локомотив, нито един вагон, нито килограм жито, нито литър гориво. Другарят Сталин призова към организирване партизански отрепи, към съчетаване партизанската война в тила на врага с бойните действия на Червената армия.

„Всички сили на народа — за разгромяване на врага!

Напред, за нашата победа!” — казваше другарят Сталин.

На зова на партията за защита на родината се вдигнаха всички народи на Съветския съюз.

Бързо и решително беше осъществено преустройството на цялото народно стопанство, работата на всички партийни, държавни и обществени организации на военни начала за обслужване нуждите на фронта. Фронт и тил се превърнаха в единен, неразделен боен лагер. Повече от всеки друг път целият съветски народ се обедини и се сплоти около бол-шевишката партия и правителството.

В кратък срок цялата индустрия беше приспособена за производство на военни материали. Хиляди индустриални предприятия от районите, заплашени от врага, бяха евакуирани в тила и продължаваха там своята работа. В източните райони на страната успешно се разгръщаше строежът на нови индустриални предприятия с отбранително значение. В Червената армия се вливаха нови части. В градовете

165
и областите, близки до фронтовата линия, се формираше народно опълчение. На съветските територии, временно завладени от врага, още в първите дни на войната започнаха да действуват народните отмъстители — храбрите съветски партизани.

На 19 юли 1941 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР назначи И. В. Сталин за народен комисар на отбраната на СССР. Другарят Сталин проведе огромна работа по укрепването на съветските въоръжени сили. Под ръководството на другаря Сталин Съветската армия осъществяваше тактиката на активна отбрана, имаща за цел изтощаването на противника, максималното изтребване на неговата жива сила и техника и подготовката на условия за преминаване към настъпление.

Хитлеристкото командуване, разчитайки на мълниеносен разгром на СССР, на бързо завладяване на Москва и Ленинград, без да се съобразява с огромните загуби на немската армия в хора и техника, хвърляше на съветско-германския фронт своите резерви. През октомври, с цената на колосални загуби, на немците се удаде да се промъкнат в пределите на Московската област.

Създаде се най-опасното положение в течение на цялата кампания през 1941 г. Смъртна опасност надвисна над Москва. На 19 октомври 1941 г. с подписа на председателя на Държавния комитет на отбраната, другаря Сталин, беше публикувано постановление за обявяване обсадно положение в Москва. От другаря Сталин беше разработен и блестящо приложен на практика план за отбраната на столи-

166
цата, план за разгромяване на немските войски при Москва.

Врагът се намираше на подстъпите към Москва. Въпреки това на 6 ноември 1941 г. в Москва се състоя традиционното тържествено заседание на Московския съвет на депутатите на трудещите се с партийните и обществени организации на Москва, посветено на 24-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция. Доклад изнесе другарят Сталин.

В своя доклад другарят Сталин обобщи резултатите от войната за четири месеца. Със сурова прямота вождът на армията и народа каза, че сериозната опасност, надвиснала над страната, не е отслабнала, а още повече се е засилила. И в същото време с велика прозорливост другарят Сталин предвиди, че разгромът на немските империалисти и техните армии е неминуем.

Планът на немско-фашистките завоеватели да „свършат” със Съветския съюз чрез „мълниеносна война” в продължение на месец и половина — два окончателно се провали. Не се оправдаха сметките на немско-фашистките стратези за създаване на всеобща коалиция против СССР и за неговото изолиране, за слабост на съветския строй, за неиздържливост на съветския тил, за слабост на Червената армия и на Червената флота.

Разкривайки причините за временните неуспехи на Червената армия, другарят Сталин изтъкна, че една от причините за тези неуспехи е липсата на втори .фронт в Европа. Друга причина е недостигът от танкове и отчасти на авиация за Чер-

167
вената армия, въпреки тяхното превъзходство по качество над немските.

Другарят Сталин постави за задача да се сведе до нула численото превъзходство на немците в танкове и авиация и с това да се подобри коренно положението на нашата армия.

Това указание на вожда имаше огромно значение за изхода на войната. Изпълнявайки това указание, съветската индустрия от месец на месец увеличаваше производството на самолети, танкове и средства за борба против тях, като ликвидира в хода на войната превъзходството на врага в числеността на бойната техника.

Другарят Сталин смъкна от хитлеристите маската на „националсоциализма”, разобличи ги пред целия свят като партия на най-хищните империалисти, врагове на демократическите свободи, като партия на средновековна реакция и черносотнически погроми, като партия на убийци, изгубили човешки образ и паднали до равнището на диви зверове.

„И тези хора — казва другарят Сталин, — лишени от съвест и чест, хора с морал на животни, имат наглостта да призовават към унищожаване на великата руска нация, нацията на Плеханов и Ленин, Белински и Чернишевски, Пушкин и Толстой, Глинка и Чайковски, Горки и Чехов, Сеченов и Павлов, Репин и Суриков, Суворов и Кутузов! … [1]

Другарят Сталин призова целия съветски народ към по-нататъшно засилване подкрепата на армията и флотата, към самоотвержен труд в помощ на

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 30.

168
фронта и постави задачата — да бъдат изтребени немско-фашистките завоеватели. „Немските завоеватели искат изтребителна война с народите на СССР. Добре — щом немците искат изтребителна всйна, ще я получат” [1] — казваше другарят Сталин.

Думите на другаря Сталин „Нашето дело е право — победата ще бъде наша!” [2] изразиха мислите, стремежите и най дълбоката увереност на всички съветски хора в неизбежността на разгрома на врага.

На 7 ноември 1941 г. на Червения площад в Москва се състоя парад на войските на Червената армия. От трибуната на Лениновия мавзолей другарят Сталин говори за великата освободителна мисия на Червената армия и даде напътствие на съветските бойци, партизани и партизанки „Нека ви вдъхновява в тази война мъжественият образ на нашите велики деди — Александър Невски, Димитрий Донски, Кузма Минин, Димитрий Пожарски, Александър Суворов, Михаил Кутузов! Нека ви осени победоносното знаме на великия Ленин!” [3]

Червената армия отговори на речта на своя пълководец с укрепване твърдостта и издръжливостта, със засилване ударите по врага.

Другарят Сталин лично ръководеше отбраната на Москва, непосредствено направляваше действията на Червената армия, вдъхновяваше бойците и командирите, следеше хода на строежа на отбранителните съоръжения при подстъпите на съветската столица.

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 35.
Пак там, стр. 36.
Пак там, стр. 40.

169
През декември по заповед на другаря Сталин върху немските войски внезапно се стовариха ударите на няколко съветски армии, съсредоточени в района на Москва. След упорити боеве немците не издържаха този натиск и започнаха безредно да отстъпват. Съветските войски продължаваха да гонят разбитите немски съединения и в продължение на зимата изминаха на места повече от 400 км на запад. Хитлеристкият план за обкръжаване и превземане на Москва се провали.

Разгромът на немско-фашистките войски при Москва беше решаващо военно събитие през първата година на войната и първото голямо поражение на немците през Втората световна война. Това поражение завинаги разпръсна създадената от хитлеристите легенда, че германската армия е непобедима.

Разгромът на немците при Москва показа превъзходството на стратегическия план на настъпателните операции, разработен от другаря Сталин, пред стратегията на немците.

В заповед № 55 от 23 февруари 1942 г. И. В. Сталин отбеляза като най-важен резултат от изминалите осем месеца на войната загубването от немците на военното предимство, което те имаха в резултат на вероломното и внезапно нападение над СССР.

„Моментът на внезапност и на неочакваност, като резерв на немските войски, е изразходван напълно. С това е ликвидирано неравенството в условията на войната, което беше създадено от внезапността на немско-фашисткото нападение. Сега съдбата на войната ще се решава не от такъв страничен момент,

170
какъвто е моментът на внезапността, а от постоянно действуващите фактори: здравината на тила, моралния дух на армията, броя и качеството на дивизиите, въоръжението на армиите, организаторските способности на командващия състав на армията.” [1]

Сталиновата теза за значението на постоянно действуващите фактори във войната като решаващи фактори е по-натагъшно творческо развитие на марксистко-ленинското учение за войната, за непосредствената органическа връзка на хода и изхода на войната със степента и характера на икономическото и политическо развитие на държавата и нейната идеология, със степента на подготовката и зрелостта на нейните кадри.

Сталиновата теза за ролята на постоянно действуващите фактори на войната има огромно теоретическо и практическо значение. Отчитането и правилното използуване на тези фактори позволяват главното внимание във военната и организаторска работа да се съсредоточи за разрешаването на основните задачи, от които зависи съдбата на войната.

Другарят Сталин придава особено значение на овладяването на военното изкуство от командирите и бойците. В заповедта на първи май 1942 г. другарят Сталин отбеляза, че Червената армия има всичко необходимо, за да разбие врага и да го изгони от Съветската страна. „Не достига само едно — умението да се използува напълно против врага първокласната техника, която й се предоставя от

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 43—44.

171
нашата родина. Ето защо задачата на Червената армия, на нейните бойци, на нейните картечари, артилеристи, минохвъргачи, танкисти, летци и кавалеристи е да изучават военното дело, да го изучават настойчиво, да изучат до съвършенство своето оръжие, да станат майстори в своята работа и да се научат по такъв начин да бият врага безпогрешно. Само така може да се изучи изкуството да се побеждава врага.” [1]

И по-нататък, през време на цялата война, другарят Сталин постоянно изтъкваше необходимостта от усъвършенствуване на военното обучение, пози-шаване знанието и умението да се използува военната техника и овладяването на изкуството да се командват войски, изкуството да се побеждава врага по всички правила на съвременната военна наука. Изпълнявайки тези указания, Червената армия упорито и настойчиво овладяваше военното дело и усвои изкуството да бие врага безпогрешно.

През лятото на 1942 г., като се възползуваха от липсата на втори фронт в Европа, немците прехвърлиха всички свои резерви, включително и войските на своите съюзници, на съветско-германския фронт и съсредоточиха в югозападна посока голям брой войски.

Другарят Сталин своевременно разгада плана на германското командуване, което се опитваше да създаде впечатление, че уж главна, а не второстепенна цел на лятното настъпление на немските войски е завземането на петролните райони на Грозни и

И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 57.

172

Заседание на Призидиума на Върховния съвет на СССР
Фотография

173
Баку. Всъщност главната цел, изтъкваше другарят Сталин, беше да се заобиколи Москва откъм изток, да бъде отрязана тя от волжкия и уралския тил и после да се удари Москва и с това да се завърши войната през 1942 г.

По заповед на върховния главнокомандуващ, др. Сталин, съветските войски преградиха пътя на врага към север, в тила на Москва. В средата на юли 1942 г. немците започнаха настъпление срещу Сталинград, разчитайки да завладеят града с пристъп, да разкъсат съветския фронт и да продължат придвижването по Волга на север, в обход на Москва. Другарят Сталин заповяда Сталинград да бъде отбранявай на всяка цена. На 5 октомври 1942 г. др. Сталин даде заповед на командващия Сталинградския фронт: „Искам да вземете всички мерки за защитата на Сталинград. Сталинград не трябва да бъде отстъпен на противника.” [1]

Започна се най-великата в историята на войната битка за Сталинград. Червената армия героично защищаваше знаменития град на Волга, носещ името на Сталин. Бойните традиции на царицинската епопея от 1918 г. се възродиха в битките за Сталинград. В разгара на сраженията бойците, командирите и политработниците от Сталинградския фронт се обърнаха с писмо до другаря Сталин. Всяка дума звучеше като клетва: „Пред нашите бойни знамена, пред цялата Съветска страна ние се кълнем, че няма да посрамим славата на руското оръжие, ще се бием до последна възможност. Под Вашето ръководство нашите бащи победиха в царицинската

“Правда”, бр. 28, 2 февруари 1944 г.

175
битка, под Ваше ръководство ние ще победим и сега във великата битка при Сталинград!” [1]

В дните, когато врагът се беше промъкнал до Сталинград и в предпланините на Кавказ, Съветската страна празнуваше 25-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция. На 6 ноември 1942 г. на тържественото заседание на Московския съвет изнесе доклад Сталин.

Другарят Сталин охарактеризира подробно дейността на съветските държавни и партийни органи за изминалата година в областта на мирното строителство и организирането на здрав тил за фронта и в областта на провеждането на отбранителните и настъпателни операции на Червената армия.

Характеризирайки организаторската работа в тила, другарят Сталин отбеляза, че през време на войната е била проведена най-трудна и сложна организаторска работа, свързана с прехвърлянето на военната и гражданска индустрия в източните райони на страната, с преустройството и коренното подобряване на работата в предприятията, които снабдяват фронта. „Трябва да се признае — казваше другарят Сталин, — че никога нашата страна не е имала такъв здрав и организиран тил.” [2]

Обяснявайки факта, че през лятото на 1942 г. немците са постигнали сериозни тактически успехи, другарят Сталин отбеляза, че липсата на втори фронт в Европа даде на немците възможност да създадат голямо превъзходство на сили в югозападна посока.

„Правда”, бр. 310, 6 ноември 1942 г.
И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 62.

176
Разглеждайки въпроса за втория фронт в Европа в исторически разрез, другарят Сталин приведе следните характерни цифри: в Първата световна война Германия, която воюваше на два фронта, беше изпратила срещу руския фронт всичко 127 дивизии, немски и на съюзните на Германия войски. В сегашната война Германия, воювайки на един фронт, хвърли на съветско-германския фронт до 240 дивизии, т. е. два пъти повече отколкото през първата световна война.

Само героизмът на Съветската армия и на партизаните, самоотверженият труд на съветските патриоти в тила и правилното ръководство на върховния главнокомандуващ, ръководителя на партията и съветската държава, другаря Сталин, превъзмогнаха гигантските трудности при отпора на нашествието на хитлеристките пълчища. С велика гордост за Съветската страна, за съветския народ и неговата армия другарят Сталин казваше:

„Аз мисля, че никоя друга страна и никоя друга армия не би могла да издържи подобен натиск на озверелите банди на немско-фашистките разбойници и на техните съюзници. Само нашата Съветска страна и само нашата Червена армия са способни да издържат такъв натиск. И не само да издържат но и да го преодолеят.” [1]

Другарят Сталин постави пред Червената армия задачата да не позволява на врага да се придвижва напред, упорито и настойчиво да подготвя удара срещу него.

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 69—70.

177
Червената армия и целият съветски народ с най-голямо въодушевление посрещнаха речта на своя вожд и пълководец. Милиони работници и колхозници увеличиха още повече производството на военни материали за фронта и продоволствие за армията. По почин на тамбовските колхозници и колхознички в страната се разгърна широко движение за събиране средства за фонд на Червената армия.

С непреклонна увереност в победата изпълни сърцата на съветските хора заповедта на народния комисар на отбраната И. В. Сталин от 7 ноември 1942 г. „Врагът вече изпита веднъж силата на ударите на Червената армия при Ростов, при Москва, при Тихвин. Не е далеч денят, в който врагът ще узнае силата на новите удари на Червената армия. И на нашата улица ще настъпи празник !” [1]

Блестящо потвърждение на тези думи на другаря Сталин беше разгромът на немците при Сталинград.

Мъдрият пълководец, с чието име на уста влизаха в бой съветските бойци, предвидя развитието на събитията и подчини на своята стоманена воля хода на гигантското сражение.

По заповед на Сталин на 19 ноември 1942 г, съветските войски в района на подстъпите пред Сталинград преминаха в настъпление. Ударът беше нанесен по фланговете, а след това в тила на немските войски. Разработен и осъществен под ръководството на другаря Сталин, стратегическият план за флангови удари осигури нова блестяща победа на Червената армия. В кратък срок съветските вой-

И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 81.

178
ски обкръжиха в района на Сталинград 300-хилядната немска армия, една част от която унищожиха, а другата плениха.

Това беше най-забележителната победа в историята на великите войни. Битката за Сталинград е венец на военното изкуство; тя показа нов пример за съвършенството на напредничавата съветска военна наука. Удържаната тук историческа победа е ярко тържество на сталинската стратегия и тактика, тържество на гениалния план и мъдрото предвиждане на великия пълководец, проницателно разкрил замислите на врага и използвал слабостите на неговата авантюристична стратегия.

По оценката на Сталин „Сталинград беше залезът на немско-фашистката армия. След сталинградския кръвопролитен бой, както е известно, немците не можаха вече да се оправят.” [1]

След като взе в дните на Сталинградската битка инициативата в свои ръце, Съветската армия продължаваше настъпателните операции. Започна се масовото изгонване на врага от Съветската страна.

В заповедта на 23 февруари 1943 г. другарят Сталин, като характеризира успехите на нашите войски и героизма на съветските хора, отбеляза: „Нашият народ ще запази завинаги спомен за героичната отбрана на Севастопол и Одеса, за упоритите боеве при Москва и в предпланините на Кавказ, в района на Ржев и при Ленинград, за най-великото в историята на войните сражения пред стените на Сталинград. В тези велики сражения

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 113.

179
нашите доблестни бойци, командири и политработници покриха с неувяхваща слава бойните знамена на Червената армия и положиха здравата основа за победата над немско-фашистките армии.” [1]

Едновременно с това върховният главнокомандуващ предупреждаваше бойците и командирите на Съветската армия, че би било пагубно да се самозабравят от успехите. Другарят Сталин призоваваше твърдо да се помнят заветите на великия Ленин: „Първото нещо е да не се увличаме от победата и да не се големеем, второто — да затвърдим победата си, третото — да доубием противника.” [2]

В резултат на зимната настъпателна кампания от 1942—1943 г. съветските войски не само сведоха до нула тактическите успехи, които врагът постигна през лятото на 1942 г., но и започнаха да освобождават районите, окупирани от немците още в началото на войната.

Съветската държава високо оцени огромните заслуги на върховния главнокомандуващ на въоръжените сили на СССР, другаря Сталин. На 6 март 1943 г. Президиумът на Върховния съвет ва СССР даде на Йосиф Висарионович Сталин военното звание Маршал на Съветския съюз.

Въпреки поражението и огромните си загуби, през лятото на 1943 г. немците предприеха ново настъпление. Другарят Сталин навреме разгада плана на противника, който смяташе с удар от две страни — от района на Орел и от Белгород, да

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 89—90.
Пак там, стр. 94—95.

180
обкръжи и унищожи съветските войски, съсредоточени в завоя на Курската дъга, за да може след това да се започне настъпление към Москва.

На 2 юли другарят Сталин предупреди командването на войските в Орловско-Курското направление за възможно настъпление на немците от 3 до 6 юли. И когато на 5 юли немско-фашистките войски с крупни сили минаха в настъпление по посока на Орел—Курск и Белгород, те срещнаха ожесточената съпротива на съветските войски. Планът на немското настъпление рухна — съветската отбрана се оказа по-силна.

В резултат на знаменитото Курско сражение съветските войски, като изтощиха и обезкръвиха отбраните фашистки дивизии, пробиха фронта на противника и сами минаха в настъпление.

На 24 юли върховният главнокомандуващ, маршалът на Съветския съюз И. В. Сталин, издаде заповед във връзка със завършването на ликвидацията на немското юлско настъпление. В заповедта се казваше, че немският план за лятно настъпление се е провалил напълно и „с това е разобличена легендата, че при настъпление през лятото немците винаги печелели успехи, а съветските войски трябвало уж да се намират в отстъпление” [1].

Настъплението на Съветската армия продължаваше успешно. На 5 август 1943 г. съветските войски завладяха градовете Орел и Белгород. Върховният главнокомандуващ, маршалът на Съветския съюз И. В. Сталин, отбеляза със специална заповед тази нова забележителна победа на съветските войски.

„Правда”, бр. 185, 25 юли 1943 г.

181
В столицата на нашата родина, Москва, беше даден артилерийски салют в чест на доблестните войски, които освободиха Орел и Белгород. Оттогава салютите на Москва станаха у нас традиция на военното време.

Разгромът на немците при Курск имаше решаващо значение за по-нататъшния ход на войната. “Докато битката при Сталинград — казва Сталин — предвещаваше залеза на немско-фашистката армия, битката при Курск я постави пред катастрофа.” [1]

С битката при Курск, с ликвидирането на Орловския плацдарм на немците се започна ново мощно настъпление на Съветската армия. Към ноември 1943 г. от нашите войски беше освободена около две трети от съветската земя, временно завладяна от врага.

За правилно ръководене операциите на Червената армия в Отечествената война против немските завоеватели и за постигнатите успехи Президиумът на Върховния съвет на СССР награди на 6 ноември 1943 г. другаря Сталин с ордена „Суворов” I степен.

В настъплението през 1943 г. партизаните оказаха голяма помощ на съветските войски. Апелите на другаря Сталин „да се разпали пламъкът на всенародното партизанско движение в тила на врага, да се разрушава вражеският тил, да се изтребват немско-фашистките мерзавции [2] предизвикаха мощно партизанско движение. Партизаните активно действуваха в тила на немците, като разрушаваха тех-

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 114.
Пак там, стр. 81.

182

И. В. Сталин
Фотография

183
ните комуникации, като унищожаваха фашистките войници и офицери. Сталин направляваше партизанското движение, събираше в Москва на съвещание командирите на партизанските отреди.

Величествената картина на историческите победи, удържани от съветския народ и неговата армия, беше нарисувана от другаря Сталин в неговия доклад на тържественото заседание на Московския съвет на 6 ноември 1943 г.

1943 г. беше „преломна година в Отечествената война” [1] — казва другарят Сталин.

„Резултатите и последствията от победите на Червената армия надхвърлиха далеч пределите на съветско-германския фронт, измениха цялото по-нататъшно развитие на световната война и добиха огромно международно значение.” [2]

Победите на съветските войски укрепиха още повече международното положение на СССР. 1943 г. беше преломна година не само в Отечествената война на Съветския съюз, но и в цялата световна война. Настъплението на Червената армия през 1943 г. беше подкрепено от бойните действия на съюзните войски в Северна Африка и в Италия, а така също и от бомбардирането на военно-индустриалните центрове на Германия от съюзническата авиация. Главният съюзник на Германия — фашистка Италия, скоро претърпя военен и политически крах и през септември 1943 г. безусловно капитулира.

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр 110.
Пак там, стр. 121.

185
Това беше сериозен удар срещу хитлеристката коалиция.

В резултат на мъдрата сталинска външна политика се провалиха опитите на врага да всее разногласие между великите държави, обединили се за разгромяване на хитлеристка Германия. На състоялата се през ноември 1943 г. в Техеран конференция на ръководителите на трите съюзни държави, на която другарят Сталин се срещна с президента на САЩ и с министър-председателя на Великобритания, беше приета Декларацията за съвместни действия във войната против Германия и за следвоенно сътрудничество на трите държави.

1943 г. беше преломна година също така и в работата на съветския тил. Създаденото с усилията на нашия народ добре уредено и бързо разрастващо се военно стопанство осигури количественото и качествено превъзходство на военната техника на Съветската армия над немската. По преките указания на другаря Сталин съветските конструктори развиваха плодотворна дейност по усъвършенствуване оръжията и създаване нови типове оръжия.

През време на войната Съветската страна воюваше и строеше. Нито за един ден не се прекратяваше работата по построяване на нови индустриални предприятия, шахти, високи пещи, електростанции. Нови металургически заводи бяха пуснати в действие в Челябинск, Узбекистан, нови високи пещи — в Тагил, Магнитогорск и т. н. Нов алуминиев завод започна да работи в Сталинск. Влязоха в строя Челябинската, Сталинската и много други електростанции.

186
Другарят Сталин вдъхновяваше колективите на предприятията за достигане на още по-високи темпове на строителството и за разработване на нови промишлени обекти. През декември 1943 г. другарят Сталин поздрави строителите и металурзите на Магнитогорския комбинат, които в небивал кратък срок, в трудните условия на военното време, построиха една от най-големите високи пещи. Пак тогава другарят Сталин отбеляза успехите на работниците от Енакиевския металургически завод. Поздравявайки енакиевците, Йосиф Висарионович изтъкна, че тяхната работа е доказателство, че „трудната задача за възстановяване индустрията и ликвидиране последствията от варварското хазяйничене на немците може да бъде разрешена в кратък срок” [1].

Другарят Сталин отделяше изключително внимание за работата по възстановяване народното стопанство в освобождаваните от Съветската армия райони. По инициатива на другаря Сталин през август 1943 г. Совнаркомът на СССР и ЦК на ВКП (б) взеха решение „За неотложните мерки по възстановяването на стопанството в районите, освободени от немската окупация”.

Съветският народ героично подкрепяше бойните операции на своите въоръжени сили. Другарят Сталин характеризира като безпримерен подвиг в защита на родината самоотвержения труд на съветските хора в тила, заслугите на работническата класа, на колхозното селячество, на съветската интелигенция през време на войната.

„Правда”, бр. 321, 31 декември 1943 г.

187
В хода на Отечествената война все повече се закаляваше дружбата между народите на Съветския съюз. Всички народи на Съветската страна единодушно се вдигнаха в защита на своята родина.

В началото на 1944 г. по инициатива на другаря Сталин Върховният съвет на СССР взе решение за преобразуване на Наркомата на отбраната и Наркоминдела от общосъюзни в съюзнорепубликански и за образуване в съюзните републики на наркомати на отбраната и на външните работи.

Вземането на тези решения е нова крачка в разрешаването на националния въпрос в СССР, по нататъшно развитие на ленинско-сталинската национална политика, която осигурява успешното развитие на националната държавност на всички народи на Съветския съюз.

1944 г. беше година на решаващите победи на Съветската армия. Изпълнявайки гениалния стратегически план на другаря Сталин, Съветската армия нанесе десет последователни мощни удара на немските войски. Другарят Сталин направи подробна характеристика на тези удари в своя доклад по случай 27-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция. В резултат на тези удари бяха напълно освободени от немско-фашистките завоеватели временно окупираните от тях райони на Съветския съюз, врагът беше изгонен от пределите на съветската земя. Военните действия на Съветската армия бяха пренесени на територията на Германия и нейните сътрудници.

На 20 юни 1944 г. председателят на Изпълкома на Московския градски съвет на депутатите на труде-

188
щите се връчи в Кремъл от името на Президиума на Върховния съвет на Съюза на ССР първия медал „За отбраната на Москва” на председателя на Държавния комитет на отбраната, върховния главнокомандуващ, маршала на Съветския съюз, И. В. Сталин, награден за ръководене на героичната отбрана на Москва и за организиране разгрома на немските войски при Москва.

За изключителни заслуги в организирането и провеждането на настъпателните операции на Червената армия, които доведоха до най-крупно поражение на германската армия и до коренно изменение на фронта в борбата с немскофашистките завоеватели в полза на Червената армия, Президиумът на Върховния съвет на СССР награди на 29 юли 1944 г. Йосиф Висарионович Сталин с ордена „ Победа”.

Успешното осъществяване на Сталиновия стратегически план през 1944 г. имаше големи военнополитически резултати. Под ударите на съветските войски сложиха оръжие бившите съюзници на хитлеристка Германия: Румъния, Финландия и България, и започнаха против нея война. Унгария се намираше в навечерието на капитулация. По такъв начин почти беше завършена изолацията на Германия. Създалата се военна обстановка означаваше, че Съветският съюз е в състояние без помощта на съюзниците, със свои собствени сили да окупира цяла Германия и да освободи Франция. Това обстоятелство застави бившия министър-председател на Англия Чърчил, който се противеше дотогава на откриването на втори фронт в Европа, да предприеме

189
нахлуване в Западна Европа. През юни 1944 г. съюзниците осъществиха успешно голям десант в Северна Франция.

Хитлеристка Германия, както и предвиждаше другарят Сталин, се оказа притисната в клещите на двата фронта.

В доклада за 27-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция на 6 ноември 1944 г. другарят Сталин изрази увереността си, че Червената армия, която изпълни своя патриотичен дълг за освобождаване отечеството от врага, ще изпълни докрай своята историческа мисия, ще доубие фашисткия звяр в неговото собствено леговище и ще забие знамето на победата над Берлин.

Съветският народ на фронта и в тила посрещна с огромно въодушевление Сталиновата оценка на изминатия от страната и армията път и Сталиновото напътствие: към Берлин!

Започна решаващото настъпление на съветските войски към леговището на фашисткия звяр. Съветската армия в кратък срок освободи от немците столицата на Полша — Варшава, напредна навътре в Източна Прусия. Настъплението на съветските войски се разгърна по целия фронт.

В началото на февруари 1945 г. в Крим се състоя конференция на ръководителите на трите съюзни държави — СССР, САЩ и Великобритания.

На конференцията бяха взети извънредно важни военни и политически ргшения по въпроситесвързани с разгрома на Германия и нейното следвоенно положение, а също така решение по основните политически и икономически проблеми на освободена

190
Европа. Бяха съгласувани и подробно планирани сроковете, размерите и координацията на новите мощни удари на съюзните армии срещу Германия от изток, запад, север и юг. На същата конференция беше предрешен въпросът за влизането на СССР във война с Япония.

Съветската страна отпразнува 27-годишнината от съществуването на Червената армия в обстановката на забележителните исторически победи. За 40 дни настъпление през януари—февруари 1945 г. съветските войски със стремителни и умели действия отхвърлиха врага далеч на запад, освободиха напълно Полша и значителна част от Чехословакия, завладяха по-голямата част от Източна Прусия и немска Силезия. Под натиска на съветските войски излезе от войната Унгария — последният съюзник на Германия в Европа.

Успехите на зимното настъпление на Червената армия бяха отбелязани от другаря Сталин в неговата заповед от 23 февруари 1945 г.: „Пълната победа над немците сега вече е близка” [1] — казваше другарят Сталин.

Другарят Сталин изтъкна, че Червената армия се е научила да разгромява и унищожава врага по всички правила на съвременната военна наука: „Генералите и офицерите на Червената армия съчетават майсторски силни комбинирани удари на мощната техника и изкусната и стремителна маневра.” [2]

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 180.
Пак там, стр. 179.

191
Изпълнявайки Сталиновия стратегически план, Червената армия завладя най-важните плацдарми на немско-фашистките войски на юг, като завзе столицата на Австрия — Виена, разгроми отрязаната източнопруска групировка на немците, завладя жизнено важния за Германия Силезийски индустриален район и излезе на подстъпите към Берлин. С това бяха създадени условия за последния решителен щурм срещу хитлеристка Германия.

Призивът на другаря Сталин „Да се забие знамето на победата над Берлин” [1] вдъхнови съветските хора за нови подвизи в труда и по бойните полета.

В навечерието на щурма срещу Берлин И. В. Сталин по пълномощие на правителството на СССР подписа договор за приятелство, взаимна помощ и следвоенно сътрудничество между СССР и Полската република. В речта, произнесена на 21април 1945 г. при подписването на договора, другарят Сталин каза:

„Свободолюбивите нации, и преди всичко славянските нации, с нетърпение очакват сключването на този договор, защото те виждат, че този договор означава укрепване единния фронт на обединените нации против общия враг в Европа.” [2]

На 2 май 1945 г. радиото разнесе по целия свят заповедта на върховния главнокомандуващ до войските на Червената армия и Военно-морската флота: съветските войски „завършиха разгрома на берлинската група от немски войски и днес, 2 май, напълно

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 168.
Пак там, стр. 184.

192
завладяха столицата на Германия, Берлин — центъра на немския империализъм и огнището на немската агресия” [1]. Червената армия изпълни Сталиновия призив: знамето на победата се развя над Берлин!

Съдбата на хитлеристка Германия беше решена. На 8 май 1945 г. от представителите на германското върховно командуване беше подписан в Берлин актът за безусловна капитулация на германските въоръжени сили. За ознаменуване победоносното завършване на Великата отечествена война на съветския народ, която се увенча с пълен разгром на хитлеристка Германия, 9 май беше обявен за ден на всенародно тържество, за празник на победата.

В този исторически ден Йосиф Висарионович Сталин се обърна по радиото към народа:

„Другари! Съотечественици и съотечественички!

Настъпи великият ден на победата над Германия Фашистка Германия, поставена на колене пред Червената армия и войските на нашите съюзници, се призна за победена и обяви безусловна капитулация …

… Сега ние можем с пълно основание да заявим, че настъпи историческият ден на окончателния разгром на Германия, денят на великата победа на нашия народ над германския империализъм .. .

… Поздравявам ви с победата, мои скъпи съотечественици и съотечественички!” [2]

Съветският народ празнуваше победата. Всички мисли, всички чувства на съветските хора бяха обър-

„Правда”, бр. 106, 3 май 1945 г.
Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 192—194.

193
нати към онзи, който води нашата страна през трудностите и изпитанията на войната, който спаси страната от гибел, чийто гений посочи пътя към победата, чиято воля доведе страната до победа — към великия Сталин!

За голяма заслуга на др. Сталин пред родината трябва да се смята фактът, че той можа през време на Отечествената война да подбере, възпита и издигне на отговорни постове нови ръководни военни кадри, които изнесоха на своите плещи цялата тежест на войната с Германия и нейните съюзници. Такива са Булганин, Василевски, Конев, Говоров, Жуков, Ватутин, Черняховски, Антонов, Соколовски, Мерецков, Рокосовски, Малиновски, Воронов, Толбухин, Яковлев, Малинин, Галицки, Трофименко, Горбатов, Щеменко, Курасов, Вершинин, Голозанов, Федоренко, Рибалко, Богданов, Катуков, Лелюшенко и много други.

На 24 май правителството на Съюза на ССР устрои в Кремъл прием в чест на командващите войските на Червената армия — пълководците от сталинската школа.

Другарят Сталин държа на приема реч за заслугите на съветския народ в Отечествената война и преди всичко на руския народ като най-видната нация измежду всички нации, които влизат в състава на Съветския съюз. Руският народ, каза другарят Сталин, заслужи в тази война общо признание като ръководеща сила на Съветския съюз сред народите на нашата страна. Другарят Сталин пи наздравица в чест на руския народ не само за това, че той е ръководещ народ, но и за това, че той има ясен ум, твърд характер, не проявява привързаност и има

194
разумно търпение. Безграничното доверие на руския народ към Съветското правителство, вярата в правилността на неговата политика и всестранната поддръжка на Съветското правителство и болшевишката партия от стргна на руския народ, каза другарят Сталин, се оказаха „онази решаваща сила, която осигури историческата победа над врага на човечеството — над фашизма” [1].

По заповед на върховния главнокомандуващ, другаря Сталин, на 24 юни 1945 г. в Москва на Червения площад се състоя парад на войските на действуващата армия, Военно-морската флота и московския гарнизон — Парадът на победата. Тук, на Червения площад, Съветската армия донесе знамената на разбитите и унищожени от нея немско-фашистки армии и дивизии. Тези знамена бяха хвърлени пред краката на победилия съветски народ, в подножието на Лениновия мавзолей, на чиято трибуна стоеше великият пълководец — Сталин.

Изразявайки волята на целия съветски народ Президиумът на Върховния съвет на СССР награди на 26 юни 1945 г. маршала на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин с втори орден „Победа„ за изключителните му заслуги по организирането на всички въоръжени сили на Съветския съюз и за тяхното умело ръководство във Великата отечествена война, която завърши с пълна победа над хитлеристка Германия.

На възглавяващия Червената армия в тежките дни на защитата на нашата родина и на нейната сто-

И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского-Союза, изд. 5-е, стр. 197.

195
лица Москва, на ръководещия с изключително мъжество и решителност борбата против хитлеристка Германия, на маршала на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин беше дадено званието Герой на Съветския съюз с връчване на ордена „Ленин” и медала „Златна звезда”.

На 27 юни 1945 г. на Върховния главнокомандуващ на всички въоръжени сили на СССР Йосиф Висарионович Сталин беше дадено най-високото военно звание — Генералисимус на Съветския съюз.

На 16 юли 1945 г. И. В. Сталин пристигна в Берлин, където от 17 юли до 2 август се състоя конференция на трите държави — СССР, САЩ и Великобритания. Берлинската конференция взе важни решения, насочени към закрепването на достигнатата победа, в това число решения за Германия, за Австрия и Полша.

След като завърши победоносно войната против хитлеристка Германия, Съветската страна пристъпи към напрегнат труд за възстановяване разрушеното от немските завоеватели стопанство, към строеж на нови фабрики и заводи.

Но съветската страна не можеше да смята своята безопасност за осигурена, докато още съществуваше второто огнище на войната — империалистическа Япония, която отхвърли искането на САЩ, Великобритания и Китай за безусловна капитулация. Съюзниците се обърнаха към Съветското правителство с предложение да се включи във войната против японската агресия. Вярно на своя съюзнически дълг, Съветското правителство прие това предложение на. съюзниците и обяви състояние на война с Япония.

196
Съветският народ одобри и подкрепи това решение като единствена правилна стъпка, която ще може да осигури на нашата страна безопасност не само на Запад, но и на Изток, която ще съкрати срока за завършването на войната и ще съдействува за по-бързото възстановяване на общия мир.

Сутринта на 9 август 1945 г. съветските войски, кораби и части от Тихоокеанската флота започнаха бойни действия против японските войски в Далечния изток.

Квантунската японска армия беше принудена след отчаяни, но безуспешни контраатаки да прекрати съпротивата, сложи оръжие и се предаде на съветските войски. Съветската армия освободи от японците Манджурия, Южен Сахалин, Северна Корея и Курилските острови.

Влизането на Съветския съюз във войната против Япония, стремителното настъпление на частите на Съветската армия и разгромяването от тях на значителни маси японски войски принудиха Япония да капитулира. На 2 септември 1945 г. държавните и военни представители на Япония подписаха в Токио акт за безусловна капитулация.

В деня на победата над Япония другарят Сталин говори по радиото. Вождът съобщи на съветския народ радостната вест:

„Отсега нататък можем да считаме нашето отечество за избавено от заплахата на немско нашествие откъм запад и от японско нашествие откъм

197
изток. Настъпи дългоочакваният мир за народите от целия свят.” [1]

Победи съветският обществен строй, победи съветският държавен строй, победиха съветските въоръжени сили, победи мъдрата политика на Комунистическата партия на болшевиките.

През годините на Отечествената война съветският народ още по-дълбоко оцени величието на своя вожд, учител, пълководец и приятел — Иосиф Висарионович Сталин, неговата беззаветна служба на Съветската родина, неговата неуморна грижа за разрастването и процъфтяването на социалистическата държава.

Сталин вдъхнови съветския народ за борба срещу врага. Сталин доведе съветския народ до победата.

Ръководейки военните действия на съветските въоръжени сили и стопанско-организаторската работа в тила, другарят Сталин в периода на войната продължаваше огромната си теоретическа дейност, разработваше и движеше напред марксистко-ленинската наука.

В речите и заповедите на другаря Сталин, от които се състои книгата „За Великата отечествена война на Съветския съюз”, бяха развити по-нататък съветската военна наука, теорията за съветската социалистическа държава, нейните функции и източниците на нейната сила. Другарят Сталин обобщи опита от дейността на Съветската държава в условията на войната и посочи пътя за по-нататъшното

И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 206.

198
укрепване на икономическата и военна мощ на Съветската държава.

В доклада си за 26-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция другарят Сталин изтъкна великото значение на болшевишката партия, съветския строй, дружбата между народите на Съветския съюз и патриотизма на съветските хора за победата над фашистките завоеватели.

„В дните на Отечествената война партията изпъкна пред нас като вдъхновител и организатор на всенародната борба против фашистките завоеватели. Организаторската работа на партията съедини в едно и насочи към общата цел всички усилия на съветските хора, като подчини всички наши сили и средства за разгрома на врага. През време на войната партията още повече се сроди с народа, още по-тясно се свърза с широките маси на трудещите се.

В това е източникът на силата на нашата държава.” [1]

Източникът на силата на Съветския съюз е съветският социалистически строй.

„Уроците от войната говорят, че съветският строй се оказа не само най-добра форма за организация на икономическия и културен подем на страната в годините на мирното строителство, но и най-добра форма за мобилизиране всички сили на народа за борба срещу врага във военно време.” [2]

„Социалистическият строй, породен от Октомврийската революция, даде на нашия народ и на нашата армия велика и несломима сила.” [3]

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд 5-е, стр. 119.
Пак там, стр. 120.
Пак там, стр. 158—159.

199
Войната беше сурово изпитание за всички материални и духовни сили на Съветската държава, проверка на нейната здравина и жизнеспособност. Съветската социалистическа държава издържа с чест изпитанието и излезе от войната още по-укрепнала, силна и здрава, както това и предвиждаше другарят Сталин.

Другарят Сталин направи нови изводи и обобщения за значението на икономиката на Съветската държава. Опитът от войната показва, изтъква другарят Сталин, че „икономическата основа на Съветската държава се оказа несравнимо по-жизнеспособна от икономиката на вражеските държави” [1].

Докато икономиката на вражеските страни в хода на войната упадаше, Съветският съюз доби възможност не само да снабдява фронта с достатъчно количество оръжие и боеприпаси, но и да натрупва резерви. В продължение на последните три години от войната съветската танкова индустрия произвеждаше годишно средно повече от 30 хиляди танка, самоходи и бронемашини; авиационната индустрия — към 40 хиляди самолета; артилерийската индустрия — към 120 хиляди оръдия от всички калибри, към 450 хиляди леки и тежки картечници, повече от 3 милиона пушки, около 2 милиона автомата; минохвъргачната индустрия — към 100 хиляди минохвъргачки. По качество съветското оръжие не само че не отстъпваше на немското, но го и превъзхождаше.

Оценявайки значението на борбата на съветските хора против немско-фашистките завоеватели, дру-

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 158.

200

И. В. СТАЛИН
Рис. от худ. Б. Карпов

201
гарят Сталин направи извънредно важен извод за великата историческа заслуга, на съветския народ пред историята на човечеството: „Със своята самоотвержена борба съветският народ спаси цивилизацията на Европа от фашистките погромаджии.” [1]

Другарят Сталин оцени съветския народ като героичен народ, способен да твори чудеса и да излиза победител от най-тежките изпитания.

Един от главните източници на силата на Съветския съюз, казваше другарят Сталин, е дружбата между народите на нашата страна, която издържа всички трудности и изпитания на войната, която се закали още повече в общата борба на всички съветски хора против фашистките завоеватели. Великата и нерушима дружба между народите на нашата страна се създаде върху здравата основа на ленинско-сталинската национална политика и представлява невиждан в историята на човечеството образец за справедливо разрешение на националния въпрос.

Хитлеристката идеология на зверския национализъм и расовата омраза се оказа победена от съветската идеология на равноправието на всички раси и нации, от идеологията на дружбата между народите. Съветският народ не само удържа военна и икономическа победа над хитлеристка Германия, но й нанесе също така и морално-политическо поражение.

Много важно значение има развитата от другаря Сталин теза за съветския патриотизъм, който беше източник на трудовите подвизи на съветските хора

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 162.

203
в тила и на бойните подвизи на съветските бойци на фронта. „Силата на съветския патриотизъм — казва другарят Сталин — се състои в това, че той има за своя основа не расови или националистически предразсъдъци, а дълбоката преданост и вярност на народа към своята Съветска родина, братската дружба на всички трудещи се от всички нации на нашата страна, В съветския патриотизъм хармонично се съчетават националните традиции на народите и общите жизнени интереси на всички трудещи се на Съветския съюз… В същото време народите на СССР уважават правата и независимостта на народите от другите страни и винаги са проявявали готовност да живеят в мир и дружба със съседните държави. В това трябва да се види основата на растящите и крепнещи връзки на нашата държава със свободолюбивите народи.” [1]

Другарят Сталин разви по-нататък прогресивната съветска военна наука. Другарят Сталин разработи тезата за постоянно действуващите фактори, които решават съдбата на войната, за активната отбрана и законите на контранастъплението и настъплението, за взаимодействието на различните родове войски и бойната техника в съвременните условия на войната, за ролята на големите маси от танкове и авиация в съвременната война, за артилерията като най-мощен род войска. На разните етапи от войната геният на Сталин намираше правилни разрешения, съобразени напълно с особеностите на обстановката.

И. Сталин. О Великой Огечесгвенной всйне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 160—161.

204
Сталиновото военно изкуство се прояви както в отбраната, така и в настъплението. По указание на другаря Сталин активната отбрана на съветските войски беше съчетана с подготовката на контранастъплението. Настъплението се съчетаваше със здравата отбрана. Другарят Сталин майсторски разработи и приложи нова тактика на маневриране, тактиката на едновременния пробив на фронта на противника на няколко участъка, с цел да не се даде на противника да събере своите резерви в ударен юмрук, тактиката на различното по време пробиване на фронта на противника на няколко участъка, при което пробивите следват един подир друг, с цел да се застави противника да губи време и сили за прегрупирване на своите войски, тактиката на пробиване на фланговете на противника, обхождането в тил, обкръжаването и унищожаването на крупни вражески войскови групировки. Другарят Сталин разгадаваше плановете на врага с гениална проницателност и ги осуетяваше. В сраженията, в които другарят Сталин ръководеше съветските войски, са въплътени забележителни образци на военно оперативно изкуство.

Творческо своеобразие и оригиналност на замисъла характеризират всички бойни операции, осъществени от Съветската армия под водителството на генералисимус Сталин.

Другарят Сталин даде образци на научно разрешаване въпросите на международните отношения и външната политика на СССР в условията на военното и следвоенно време. Другарят Сталин разви конкретна практическа програма за действията и

205
политиката в организирането и възстановяването на държавния, икономически и културен живот на европейските народи след победата над фашистка Германия.

Още в разгара на войната — в 1942 г. — другарят Сталин формулира най-важните принципи от програмата за действие на антихитлеристката коалиция: премахване на расовата изключителност; равноправие на нациите и неприкосновеност на техните територии; освобождаване поробените нации и възстановяване техните суверенни права; право на всяка нация да урежда своите работи по свое желание; възстановяване на демократическите свободи.

В доклада си за 27-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция другарят Сталин казваше: „Да се спечели войната срещу Германия значи да се осъществи велико историческо дело. Но да се спечели войната още не значи да се осигури на народите траен мир и надеждна безопасност за в бъдеще. Задачата се състои не само в спечелването на войната, но и да се направи невъзможно възникването на нова агресия и на нова война, ако не завинаги, то поне за дълъг период от време.” [1]

Говорейки за необходимостта от осигуряване безопасност в целия свят и за създаване международна организация, другарят Сталин предупреди, че предприеманите от обединените нации в това отношение мерки „ще бъдат резултатни, ако великите държави, изнесли на своите плещи главната тежест на войната против хитлеристка Германия, действуват

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 165—166.

206
и занапред в дух на единодушие и съгласие. Те няма да бъдат резултатни, ако бъде нарушено това необходимо условие” [1].

В своята реч на предизборното събрание на избирателите от Сталинската избирателна колегия в Москва на 9 февруари 1946 г. другарят Сталин разгърна величествената картина на историческите победи, одържани от Съветския съюз в Отечествената война, и грандиозната програма за по-нататъшното развитие на силите на социалистическото общество. Другарят Сталин говори за новия, четвърти петгодишен план за развитие на народното стопанство, основните задачи на който се състоят във възстановяването и надхвърлянето на довоенното равнище на индустрията и селското стопанство.

Другарят Сталин говори за плановете на бъдещето, за нов мощен подем на народното стопанство на Съветската страна и на нейната наука, за създаване условия, които ще гарантират нашата родина от всякакви случайности, ще издигнат още и още по-високо нейната икономическа и военна мощ, ще осигурят нов подем на нейната култура, увеличаване благосъстоянието на народа.

През февруари 1946 г. съветският народ проведе въз основа на Сталинската конституция нови избори за Върховен съвет на СССР. Изборите бяха красноречиво и най-убедително свидетелство за предаността на съветския народ към болшевишката партия, към Съветското правителство, към любимия Сталин. За кандидатите на блока на комунистите и

И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 168.

207
безпартийните за Съвет на Съюза гласуваха 99.18%, за Съвет на Националностите — 99.16%.

Животът и дейността на другаря Сталин са неразривно свързани с дейността на В. И. Ленин, неговия учител и възпитател, с историята на нашата героична болшевишка партия, с историята на великия съветски народ.

Животът и дейността на другаря Сталин са свързани, по-нататък, с международното работническо движение и с националноосвободителната борба на колониалните народи против империалистическото потисничество. Под ръководството на великите вождове Ленин и Сталин расна и се развиваше Комунистическият интернационал. Както историята на Първия интернационал е неразривно свързана с имената на Маркс и Енгелс, така историята на Третия, на Комунистическия, интернационал е свързана с имената на Ленин и Сталин. Комунистическият интернационал изигра важна роля за сплотяването на авангарда на прогресивните работници в истински работнически партии. Комунистическият интернационал, след като изпълни своята историческа мисия, прекрати своето съществуване в периода на Втората световна война. През май 1943 г. Президиумът на Изпълкома на Коминтерна внесе предложение за разтурянето на Коминтерна като ръководещ център на международното работническо движение. Секциите на Коминтерна утвърдиха това предложение.

Милиони работници от всички страни виждат в Сталин свой учител, от класическите трудове на

208
когото са се учили и се учат как трябва успешно да се борят против класовия враг, как трябва да се подготвят условията за крайната победа на пролетариата. Влиянието на Сталин е влияние на великата славна болшевишка партия, в която работниците от капиталистическите страни виждат образцова партия на работническата класа, достойна за подражание. Под ръководството на тази партия беше не само съборен капитализмът и установена Съветската власт — властта на трудещите се, но и построен социализмът в СССР.

Работниците от всички страни знаят, че всяка дума, произнесена от Сталин, е дума на съветския народ, че всяка негова дума се следва от дело. Трудещите се маси от целия свят от опита на победоносната социалистическа революция, от опита на построяването на социализма в СССР и от опита на победата на съветския народ в Отечествената война се убедиха в дълбоката жизнена правда на делото на Ленин и Сталин. Сега всички свободолюбиви народи виждат в Сталин верен и твърд защитник на мира, безопасността и демократическите свободи.

И. В. Сталин е гениален вожд и учител на партията, велик стратег на социалистическата революция, ръководител на Съветската държава и пълководец. Непримиримост към враговете на социализма, най-дълбока принципност, съчетаване в своята дейност ясната революционна перспектива, яснотата на целта с изключителната твърдост и настойчивост в постигането на целта, мъдрост и конкретност на ръководството, неразривна връзка с масите — такива са характерните черти на Сталиновия стил в рабо-

209
тата. След Ленин нито един вожд в света не е ръководил досега такива огромни милионни маси от работници и селяни като И. В. Сталин. И. В. Сталин умее като никой друг да обобщава революционния, творчески опит на масите, да подхваща и развива тяхната инициатива, да се учи от масите и да учи масите, да ги води напред към победа.

Цялата дейност на Сталин ни дава образец на съчетаване огромна теоретическа мощ с изключителен по своя обем и размах практически опит от революционната борба.

Сталин, заедно със своите най-близки съратници, изпитани ленинци, начело на великата болшевишка партия, ръководи невиждана в историята многонационална социалистическа държава на работниците и селяните. Във всички области на социалистическото строителство неговите указания са ръководство за действие. Дейността на другаря Сталин е изключително разностранна; неговата енергия е наистина изумителна. Кръгът от въпросите, които занимават вниманието на Сталин, е необятен: най-сложните въпроси от теорията на марксизма-ленинизма — и училищните учебници за децата; проблемите на външната политика на Съветския съюз — и всекидневната грижа за благоустройството на пролетарската столица; създаването на Великия северен морски път — и пресушаването на блатата на Колхида; проблемите за развитието на съветската литература и изкуство — и редактирането на устава на колхозния живот, и накрай — разрешаването на най-сложните въпроси от теорията и практиката на военното изкуство.

210

Генералисимусът на Съветския съюз И. В. Сталин сред група маршали, генерали и адмирали — депутати във Върховния съвет на СССР
Фотография

211
Всички познават непреодолимата съкрушителна сила на Сталиновата логика, кристалната яснота на неговия ум, стоманената воля, предаността към партията, пламенната вяра в народа и любовта към народа. На всички е известна неговата скромност, простота, внимателност към хората и безпощадност към враговете на народа. На всички е известна неговата нетърпимост към празния шум, към фразьорите и бъбривците, към хленчещите и паникьорите. Сталин е мъдър, неприбързан в решенията на сложните политически въпроси там, където се изисква всестранно отчитане на всички плюсове и минуси. И едновременно с това Сталин е най-великият майстор на смелите революционни решения и на острите поврати.

Сталин е достоен продължител на делото на Ленин или, както се казва в нашата партия, Сталин — това е Ленин днес.

Отговаряйки на организациите и другарите, поздравили го през 1929 г. по случай 50 години от раждането му, Сталин писа: „Вашите поздрави и приветствия ще отнеса за сметка на великата партия на работническата класа, която ме е родила и възпитала по свой образ и подобие … Можете да не се съмнявате, другари, че аз съм готов и занапред да отдам за делото на работническата класа, за делото на пролетарската революция и световния комунизъм всички свои сили, всички свои способности и ако стане нужда — всичката си кръв, капка по капка.” [1]

„Правда”, бр. 302, 22 декември 1929 г.

213
Народите на СССР виждат в Сталин въплъщение на своя героизъм, на своята любов към родината, на своя патриотизъм. „За Сталин! За родината!” — с този лозунг бойците на славната Съветска армия разгромиха своя най-зъл, най-коварен враг — фашистка Германия, и забиха знамето на победата над Берлин.

„За Сталин! За родината!” — с този лозунг бойците на Съветската армия и на Военно-морската флота разгромиха империалистическа Япония и осигуриха границата на Съветската държава откъм Далечния изток.

С името на Сталин работническата класа на съветския съюз извърши безпримерен трудов подвиг във Великата отечествена война, като снабди Червената армия с първокласна бойна техника и боеприпаси.

С името на Сталин колхозното селячество се трудеше самоотвержено по нивите, като снабдяваше Червената армия и градовете с продоволствие, а индустрията със суровини.

С името на Сталин съветската интелигенция работеше предано за отбраната на страната, усъвършенствуваше въоръжението на Червената армия, техниката и организацията на производството, движеше напред съветската наука и култура.

С името на Сталин целият съветски народ успешно лекува раните, нанесени от войната, и се бори за нов мощен подем на народното стопанство и на съветската култура.

Името на Сталин е символ на мъжеството, символ на славата на съветския народ, призив към нови героични дела за благото на нашата велика родина.

214
Името на Сталин носят в своето сърце юношите и девойките на страната на социализма, пионерите и пионерките. Тяхната най-заветна мечта е да бъдат като Ленин, като Сталин, да бъдат политически дейци от ленинско-сталински тип. По призива на партията, на другаря Сталин съветската младеж строеше гигантите на социалистическата индустрия, създаваше градове в тайгата, строеше и строи чудесни кораби, завоюва Арктика, усвоява новата техника в индустрията и в селското стопанство, укрепва отбраната на нашата страна, творчески работи з науката, в изкуството, показа образци на героизъм и на мъжество по бойните полета на Отечествената война и образци на самоотвержен труд в тила за победата на Съветската армия. Възпитаният от Ленин и Сталин Комсомол е верен помощник на болшевишката партия, надеждна смяна на по-старото поколение борци за комунизъм.

Народите на Съветския съюз създават на многобройни езици песни за Сталин. В тези песни е отразена великата любов и безграничната преданост на народите на Съветския съюз към своя велик вожд, учител, приятел и пълководец.

В народното творчество името на Сталин се слива с името на Ленин. „Ние вървим със Сталин като с Ленин, говорим със Сталин като с Ленин, знае той всички наши мисли, мислички, цял живот той за нас се грижи” — се казва в една от забележителните руски народни приказки.

Името на Сталин е символ на моралното и политическо единство на съветското общество.

215
С името на Сталин цялото прогресивно човечество, всички свободолюбиви демократични народи свързват своите надежди за продължителен мир и сигурност.

„Щастие е за нас, че в трудните години на войната Червената армия и съветският народ бяха водени напред от мъдрия и изпитан вожд на Съветския съюз — великия Сталин. С името на генералисимус Сталин ще влязат в историята на нашата страна и в световната история славните победи на нашата армия. Под ръководството на Сталин, великия вожд и организатор, ние пристъпихме сега към мирно строителство, за да достигнем истински разцвет на силите на социалистическото общество и за да оправдаем най-добрите надежди на нашите приятели от целия свят.” [1]