МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Навършиха се 34 години от Пленума на БКП, който ознаменува борбата на реакцията в партията, земеделския съюз, комсомолската организация и профсъюза за реставрация на капитализма у нас.
Тази борба има дълбоки корени, тя започва още когато работниците са били малко и неорганизирани, по времето на I-я Комунистически Интернационал. Буржоазията чрез своите представители, проникнали в работническото и създаващият се негов авангард в движението, се опитва да го отклони от борбата с нея за властта на пролетариата. Много пъти са ме питали: защо Маркс нарича хората на труда пролетариат? Защото по негово време имало, сега не знам, в Германия един гол орел който наричали Пролетарий. Орел, орел, ама гол! За да се опери и полети той трябва да вземе властта от буржоазията и да изгради върху основата на обществената собственост надстройка която ще му позволи на първо време да премахне антагонизма между класите, характерен за експлоататорските общества, постепенно да започне да задоволява материалните, мисловните и културните потребности на работниците, селяните и народната интелигенция. Да изгради заможен живот за всеки член на обществото, да се погрижи за неговото мисловно и културно израстване. Постепенно да се осигурят условия за отмиране на буржоазните отживелици в главите на хората.
Аз сега умишлено ще пропусна етапите и начините на борбата на буржоазията с пролетариата, защото по тази тема могат да се напишат томове. Опитвам се, главно като превеждам статии по този повод, да запознавам по-прогресивната аудитория с различните характеристики и фактологията на жестокия класов конфликт, който, каквото и да ми говорят разните буржоазни недоразумения, е обективен процес и изобщо не зависи от тяхното мнение. Докато съществува частната собственост, буржоазната държава, буржоазната обществено-икономическа система, които осигуряват паразитното съществуване на една малка, жалка, паразитна класа, класата на капиталистите и представителите на международния финансов капитал, който обикновено при неизбежните икономически кризи които причинява – се фашизира, ще съществува и класовата борба на пролетариата за социализъм и комунизъм. Така че борбата на руския народ срещу украино-щатския фашизъм, не е случайно явление, не е приумица на Путин, макар че той и тези преди него, угаждайки на користния си апетит – създадоха всички условия за това. В СССР и социалистическите страни такива кървави дивотии бяха изключени, защото всеки национализъм се наказваше жестоко – за да не се стига до това което е днес.
Разбира се, такъв пленум би бил невъзможен, ако троцкистката сволоч и социалдемократическата напаст, и алчността в редовете на КПСС култивирана от тях не взеха властта с цената, вече е известно, на много комунистически и работнически жертви. Бързите кадрови промени в БКП, под опеката на Шарапов, подготвиха контрареволюцията у нас. Уповавайки се на Лукановите троцкисти и Лиловите социалдемократи, които отдавна бяха проникнали в партийния, стопанския, преподавателския състав, комсомолския актив, профсъюза и Земеделския съюз, подготвиха не само свалянето на своя създател, ревизиониста Живков, но и със съвместните усилия на своите щатски другари съставиха план за унищожаването завоеванията на социализма в родината, и за неговото разграбване от наши и чужди престъпници на социалистическата законност, по този начин предизвикаха хаос в отдавна разложеното работническо движение. Буржоазната диктатура изразена в буржоазните конституция и закони улесниха този отвратителен процес. По този начин за 34 години отново лъснаха „прелестите“ на капитализма, малкото богаташи и многото бедни, унищожаването на нашето земеделие, индустрия, наука и култура от чужди „инвеститори“. Те и да не са марксисти – не обичат конкуренцията. „По – добре е социалистическата конкуренция да се унищожи“ за да лапат те – капиталистите, а изхвърлените работници да отидат в техните предприятия и ферми, за да подбият заплатите на техните работници в града и селото за да могат върху гърба на нашите нещастни работници да трупат големи печалби. Както се казва: „Нищо ново под слънцето“! Който не се ръководи от буржоазните закони – умира, било от алчността на конкурентите, било от болести!
Казват, че комунизмът, СССР, социалистическите страни били „рухнали“, че САЩ били спечелили Студената война. Това са отвратителни лъжи! Изричани от хора, които по един или друг начин, са обвързани с разрухата в страната. Няма как да очакваме от такива гузни същества обективност, защото ще се разбере, че имат нещо в гащите, което на всичко отгоре много мирише. Социализмът в СССР и социалистическите страни можеше да живее вечно! Просто работниците в „лагера“ бяха предадени отвътре и отвън от доказани троцкисти и социалдемократи, сякаш за да ни подсетят, че борбата срещу тази измет в работническото движение трябва да се води постоянно с комунистическа упоритост и строгост. А на САЩ и неговите колониални слуги и васали тепърва ще им предстои да се сблъскат с конкурентите си и възкръстващия комунизъм за да разберат, че подаръците не са вечна даденост в условията на фашизирания капитализъм! Но на глупавия буржоазен субективизъм не му е съдено да схване тези прости неща. Субектите могат временно да прекратят действието на даден обективен процес, да го забавят, да го ускорят, но никога не могат да го спрат. Процесът на общественото развитие от капитализъм към комунизъм, както казахме е обективен и за това е неизбежен. Ние можем само да го ускорим, а буржоазията само да го забави! Как ще се развие той зависи най-много от нас и класовото съзнание на работническата класа на трудещите се селяни, на народната интелигенция, на матросите и войниците, от въоръжения пролетарски народ на България.
