В края на месеца за пореден път ще отбележим годишнината от създаването на СССР -Съюза на съветските социалистически републики. Това беше първата в света държава на работниците и селяните, в която нямаше експлоатация на човек от човека и всички, независимо от своята националност, религиозна принадлежност, език, пол и прочие различия, живееха като едно сплотено семейство. Тази държава просъществува повече от седемдесет години. За причините за нейното разрушаване са изписани хиляди страници. Смятаме, че ще е интересно за читателите да си припомни доклада на Маргарет Тачър, произнесен през 1991 г. в Хюстън – САЩ.
„КАК НИЕ РАЗРУШИХМЕ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ”
„Съветският съюз – това е страна, представляваща сериозна опасност за западния свят. Аз говоря не за военна опасност. Такава всъщност няма. Аз имам предвид икономическата опасност. Благодарение на плановата политика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули Съветският съюз постигна високи икономически показатели. Процента на прираста на съвкупния обществен продукт у него беше средно с около два пъти по-висок отколкото в нашите страни. При рационално водене на стопанството и при наличието на огромни природни ресурси СССР имаше съвсем реални възможности да ни измести от световния пазар. За това ние винаги предприемахме действия насочени към отслабване на икономиката на Съветския съюз и създаване в него на вътрешни трудности.
Основното беше надпреварата във въоръжаването. Ние знаехме, че съветското правителство се придържаше към доктрината за военен паритет със Запада. В резултат на това СССР беше принуден да изразходва около 15% от бюджета си за въоръжаване, докато нашите страни изразходваха по 5%. Разбира се, това оказваше негативно влияние върху икономиката му. СССР беше принуден да ограничава вложенията за производство на средства за народно потребление. Ние разчитахме това да доведе до масово недоволство на населението. Един от нашите любими прийоми беше да подаваме уж изтекла информация за количеството на нашето въоръжение, много повече, отколкото е в действителност, с цел да предизвикаме в противника допълнително влагане на средства в икономически неизгодна сфера за него. Важно място в нашата политика заемаше положението в Съветската Конституция, което допускаше незабавно излизане от Съюза на всяка република, която пожелае това. /при това, чрез просто мнозинство във Върховният й съвет/. Наистина, реализацията на това конституционно право по това време беше практически невъзможна, поради циментиращата роля на Комунистическата партия и силовите структури. И въпреки това ,в тази конституционна особеност бяха нашите потенциални възможности за успех. За съжаление, независимо от нашите усилия, политическата обстановка в СССР дълго време оставаше стабилна. Сериозно място във формирането на нашата политика заемаше въпросът за създаване на система за противоракетна защита. Трябва да призная, че болшинството експерти бяха против създаването на такава система, изтъквайки, че тя ще е много скъпа и недостатъчно надеждна, тъй като щита може да бъде пробит от СССР, при това с много по-малко вложени средства, в порядъка на 5-10 пъти. Независимо от това решението за изграждането на такава система беше взето с надеждата, че Съветският съюз ще тръгне към създаването на подобна скъпо струваща система. За наше голямо съжаление съветското правителство не тръгна по този път, а се ограничи само с протестни декларации. Създаде се сложна за нас ситуация. Скоро обаче получихме информация за близката смърт на съветският лидер и се откри възможност, с наша помощ да бъде издигнат такъв човек, с помощта на който ние ще можем да реализираме нашите намерения. Това беше оценка на моите експерти, а аз винаги организирах и разчитах на квалифицирани експерти по въпросите на СССР, работещи и по въпросите на емиграцията от СССР на нужните ни специалисти.
Този човек беше М. Горбачов, когото моите експерти характеризираха като неосторожен, лесно манипулируем и много честолюбив. Той имаше добри взаимоотношения с болшинството от съветския политически елит и за това с наша помощ трябваше да дойде на власт.
Големи спорове сред нашите експерти предизвика въпросът за „придвижването” към властта на Б.Елцин. Болшинството експерти бяха против, имайки пред вид миналото му и някои особености на личността. Обаче след някои контакти и договорености решението за „придвижването” на Елцин беше прието. С голяма мъка Елцин беше избран за Председател на Върховния съвет на Русия. Веднага беше приета декларация за суверенитета на Русия. Въпросът е от кого, тъй като Съветският Съюз беше сформиран около Русия. Това беше действителното начало на разпада на СССР. На Елцин беше оказана и съществена помощ по време на събитията от август 1991година, когато ръководната върхушка блокира Горбачов и се опита да възстанови системата, обезпечаваща целостта на СССР. Елцин и неговите поддръжници удържаха властта, защото той имаше влияние над силовите структури – макар и не пълно. Всички съюзни републики се възползваха от ситуацията и обявиха своя суверенитет – някои в своеобразна форма, не изключваща членство в СССР.
По такъв начин де-факто се осъществи разпада на Съветският съюз, макар че де-юре той съществува. Аз ви уверявам, че в близките месеци вие ще чуете за юридическото оформяне на този разпад.”
Бележка на редакцията. Така завърши периодът на „мирно съвместно съществуване” между двете системи. Докато Западът нито за момент не се е отказвал от своите цели да унищожи социализма, ръководителите на социалистическите страни и особено тези на СССР, в голямата си част профани по въпросите на Марксизма-ленинизма, притъпиха бдителността на обществото, приспаха работническата класа, а някои от тях направо я предадоха. И сега всичко трябва да започне отначало.
РД
