Съветският Съюз през очите на обикновения човек
За обикновения човек, живеещ в днешно време, Съветският Съюз не е долар по 76 копейки, не е най-мощната в света армия и не всесилния КГБ. Т.е. обикновеният човек знаеше, че армията и КГБ надеждно го пазят, но сам не виждаше тяхната мощ. Долар също не виждаше, не му беше необходим. Не виждаше със своите очи и цялата грандиозност на промишлеността и темповете на растеж на икономиката. Но виждаше друго.
Съветският Съюз – това е когато ти ходиш по всяко време на денонощието по улиците на родния си град и никой за нищо не те закача – груба дума няма да ти каже. Решетки на прозорците на първия етаж? Но вие да не сте полудели, жилището да не е затвор? Железни възпиращи врати на подлезите, железни врати на входовете на блоковете? Що за дивотия. Нито в подлезите, нито в метрото, нито на входовете на блоковете, да не говорим за входните врати на жилищата, на етажите и балконите, даже и на магазините – никакви решетки, никакви камери и СОТ-ове. Никой не се страхуваше от наркомани и разбойници, защото изобщо ги нямаше.
Съветският Съюз –това е когато ти простираш изпраните дрехи на въжето на двора и даже на ум не ти минава, че някой може нарочно да скъса въжето или да си хареса твоите дънки.
Съветският Съюз – това е когато ти познаваш всички жители на своя вход, пък и на другите входове, дори и да са над триста, и може да почукаш на всяка врата за щипка сол или клечка кибрит, ако твоите неочаквано са се свършили.
А големите магазини работеха както супермаркетите сега. Слагаш продуктите в количката и отиваш на касата. Но никакви охранители там нямаше и никакви камери за наблюдение не стърчаха от всеки ъгъл, като в колонии с особен режим, изходите покрай касите бяха колкото искаш и никой не крадеше.
Съветският Съюз – това е няй-доброто образование в света – и то безплатно. В никоя друга страна по света не можеше да получиш такова образование, дори ако плащаш милиони, а в СССР – безплатно. И гарантирана работа по специалността.
Съветският Съюз – това са безплатни спортни секции по всички видове спорт, пионерски лагери курорти, санаториуми. Това е когато ти отиваш в районната поликлиника и получаваш карта за почивка, например в Крим и то безплатно. Просто защото лекарят е открил нещо незначително, случващо се със твоето здраве и то трябва да се поправи.
Съветският Съюз – това е когато на Кавказ няма тероризъм, а курорти и санаториуми с най-добрата в света минерална вода. В Украйна няма бандеровци, а безкрайни пшеничени полета, авиационна и танкова промишленост, чисти градове и добри, щастливи хора. В Прибалтика няма маршове на СС команди и чистки на възрастното население, а има производство на високоточна електроника и радиотехника, автомобили и знаменитите в цял свят балсами, високи заплати и „излизани” до блясък улици. Съветският Съюз – това е когато до загубилото се дете се приближи милиционер и не го води в районното, а го води при развълнуваните родители, козирува и се оттегля. Хвърля се във водата и спасява падналото там дете, води го при родителите, козирува и се оттегля – не заради чинове и облаги, а защото е съветски милиционер.
Съветският Съюз – това е когато възрастен човек може да се приближи до стоящо само дете и да се поинтересува нуждае ли се то от помощ. А сега такъв човек най-малко ще бъде заподозрян в педофилия.
Съветският Съюз – това е когато във всеки втори дом оставяха ключа от дома под черджето пред входната врата, а квартирна кражба беше извънредно произшествие, което се коментираше с месеци.
Съветският Съюз – това е когато ти се жениш и в работата ти дават едностайно жилище. Безплатно. Ипотека? Що за чужда дума е това? Не знаем какво означава това.
Съветският Съюз – това е когато по телевизията не гледаме гора от трупове и ужасии, не гледаме силиконови проститутки, не слушаме клозетен хумор за долната половина на човешкото тяло, а гледахме хубави филми и познавателни предавания.
Съветският Съюз – това е когато може половин година да не влизаш в магазина и да знаеш, че цените са същите, но може и да са станали по-евтини. А заплатите стабилно и непрекъснато се повишават, рублите случайно забравени между страниците на някоя книга преди десет години, са си същите, а не някакви обезценени хартийки.
Съветският Съюз – това е когато да бъдеш стоманолеяр или полярен летец беше така престижно, както сега да си банкер. А думата „бандит” не се произнасяше с възторг, както през деветдесетте години, а с презрение. Думата „терорист” звучеше за обикновените хора като нещо подобно на „зли триглави, осмокраки чудовища от друга планета”.
Съветският Съюз – това е когато такова извращение като охранители в училищата никой не би могъл да си помисли, че може да съществува. Най-страшният човек в училището беше чистачката. Нейната дума беше закон за учениците, а сега тези жени са предмет на посмешище от страна на учениците, нарочно им правят боклук, чупят им метлите и прочие. Това е защото знаят, че при директора освен да ги погалят нежно по главата, друго няма да последва. По времето на социализма поканата да се явиш при директора звучеше за учениците като явяване пред „военен трибунал”.
Редакционна бележка: Виждаме много сходни неща с нашата действителност. И тук имаме терористи и бандити, хулигани и наркомани, решетки и охранителни камери, полицаи и охранители, а сигурност няма. Социално дело също няма. Курорти, санаториуми, почивни станции, здравеопазване, образование – всичко е за тези, които имат пари. За обикновените хора само тежък незаплатен труд, безработица и гладна смърт. Младото поколение е оставено на самотек. Родителите по цял ден на работа – решават битовите въпроси на семейството, децата безпризорни. В училище учителите затрупани с излишна бумащина и задачи са демотивирани да извършват и възпитателна дейност. Защо да си навличат излишни главоболия? Не е случайно, че тук съществуват анекдоти, например като този: „Директорките – издокарани, учителите – изпокарани, чистачките – разпуснати, учениците – изпуснати.”
