Tag Archives: поезия

РАЗПИТ

   – Име? – Гроздан. – Още? – Николов. – И друго? – Двете са достатъчни. – Как те знаят вашите – Гроздан ме знаят. Гроздан болшевикът. – Колко време прекара в болшевишко? – Дълго бех. Емигрирах през 1925. – Защо се върна, нали там е хубаво. – Искам и в България да стане като […]

Продължава →

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО ДО ЕДИН АМЕРИКАНСКИ ВОЙНИК

Едно дете лежи по гръб на тревата, в разплаканата утринна трева. Застинали са в странен гърч устата и в кръв обляна малката глава.   Ръчичката в юмруче здраво свито, в закана сякаш над трупа стърчи. Защо? Защо? – очите тъжно питат, – угасналите хубави очи.   Убеицо!… Защо уби детето?… Нима ти нямаш син първороден? […]

Продължава →

КОГАТО ГОВОРЯТ МЪРТВИТЕ

     Историята има страница, светла и кървава, за гнева на първите ·           Първото въстание на Спартак. Първата жена, изгорена на глада. Първата Комуна в Париж. Първият Манифест на Гладните. Първата революция. Първи Декрети. Първа власт на Съветите. Първото въстание в света срещу света на обречените – България, хиляда деветстотин двайсет и трета. Първият […]

Продължава →