Програма

ПРОГРАМА

НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

УВОД

Идеите на комунизма са се появили в зародишна форма и с примитивно съдържание още в началните стадии на развитието на човешкото общество.  Хилядолетия бедните хора, робите и крепостните са мечтали за правдини, за свобода, за по-добър живот. Борили са се за тях. Загивали са в тези борби. Но нищо не са могли да сторят. Защото не са съществували обективни условия и идеология, основаваща се на научни знания.

Възможности за реализация на комунистическите мечти са били създадени след установяването на капиталистическия способ на производство, когато на историческата сцена се е появил пролетариатът. Той е повел отначало плаха,  неорганизирана, стихийна, а по-късно мъжествена борба за своето освобождение, той обективно се е борил за освобождението на цялото общество.

Борбите на пролетариата отначало също са били безуспешни. Възможностите, породени от капитализма, оставали само възможности. С развитието на капитализма лицемерната буржоазна идеология и религиозните заблуди все повече са губели почва в обществото. Комунистическата идеология постепенно се очиства от утопичните схващания и се приближава към научните знания.

През XIX век титаните на човешката мисъл и дело – Карл Маркс и Фридрих Енгелс, замениха мечтите и утопиите със стройна научно обоснована теория за преустройството на света. Те създадоха научния комунизъм. Пролетариатът в капиталистическите страни и неговите социалистически и комунистически партии бяха въоръжени с мощно средство за революционна борба за разрушаването на капиталистическия строй и изграждането на социалистическия.

Комунизмът от прекрасна мечта стана реалност. След октомври 1917 година  няколко десетилетия той съществуваше в своята първа фаза – социализма, в бившия СССР и беше притегателна сила за работниците от цял свят. В Централна и Източна Европа той просъществува от средата на петдесетте до края на семдесетте години. Опортюнизмът го разруши. Комунизмът не беше достигнат. На пътя към него беше спусната бариера. Буржоазията се стреми да го замени с капитализъм. Комунизмът обаче се бори. Той не е унищожен и никога няма да бъде унищожен. Той е реалност във великата китайска страна, в Северна Корея, Куба и Виетнам. Той ще бъде реалност в света.

Човечеството винаги ще се стреми към комунизма. Защото той ще бъде обществен строй, при който собствеността върху средствата за производство е единна, общонародна; в основни линии ще изчезнат видовете разделение на труда заробващи човека, а именно противоположността между умствения и физическия труд; ще съществува пълно социално равенство между всички членове на обществото; човекът ще бъде всестранно развита личност; науката и техниката ще бъдат в непрекъснат възход; производителните сили ще се развиват възходящо с темпове, определящи се от потребностите на всеки конкретен етап от развитието на обществото; държава няма да съществува; обществото ще бъде стройна организация на свободни и съзнателни труженици, в които ще се утвърди самоуправлението; трудът ще престане да бъде средство за съществуване и ще стане за всички първа жизнена потребност, осъзната необходимост; способностите на всеки труженик ще се използват най-плодотворно в интерес на обществото; всички източници на общественото богатство ще потекат като пълноводен поток; ще бъде осъществен мечтания принцип „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Всички ще жиеят заможен и здрав културен живот.

Към комунизма се стреми и БКП. Към него тя ще води работническата класа, трудещите се селяни, народната интелигенция и всички съзнателни и честни българи. Тя няма други цели, задачи и интереси. Изцяло е посветила своето съществуване на интересите на народа. Такава е нейната историческа мисия. И тя ще я изпълни, защото е въоръжена с вечно живия и творчески развиващ се марксизъм-ленинизъм, защото е вярна на това велико учение. По пътя към комунизма БКП ще води продължителна, сложна и трудна борба за изпълнението на отговорни задачи, което е възможно на основата на ясна и конкретна програма. Естествено е, че в настоящия момент тя не е в състояние да разработи програма за изминаване на целия дълъг път до комунизма. Проблемите ще се решават в хода на строителството на социализма. Засега тя има възможности да състави програма

за своята дейност само за текущия период и за недалечно бъдеще. Това е една от основните и задачи на съвременния етап.

I. ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПРОГРАМАТА НА Б К П

Комунистическите идеи са проникнали в поробена България през XIX век чрез преводни статии главно от руски език. Ускореното им развитие започва през1871 г., когато е бил извършен първия опит в света за установяване на пролетарска власт. Българските революционни емигранти, прокудени от своята родина и живеещи в Румъния, са първите, които са се запознали с тях.

Парижката комуна – първообразът на диктатурата на пролетариата, беше удавена в кърви. Буржоазна Европа я прокле. Част от българските революционери обаче я приеха с възторг. Геният на България Христо Ботев я възпя в своето знаменито  произведение „Смешен плач“. Той написа „Символ-верую на българската комуна“ и заедно с Величко Попов я поздрави и организира първите български комунарски организации в Румъния. Христо Ботев е познавал „Капиталът“ на Карл Маркс и други произведения. Неговите основни разработки  приложи в освободена България изгоненият от Русия за революционна дейност Димитър Благоев.

Той със съратниците си Вела Живкова, Никола Габровски, Сава Мутафов, Евтим Бозвилиев, Георги Пенчев, Димитър Крусев, Димитър Христов, Иван Кутев, Костадин Мичев, Михаил Иванов, Михаил Кантраджиев, Тодор Постмиров, Васил Сребров, Евтим Дабев, Георги Бакалов, Михаил Боботинов, Панайот Венков, Андрей Кондов и др. е основал БСДП на 2 август 1891 г. на учредителния Бузлуджански конгрес. Тогава е приета първата й програма. В нея се заявява, че „освобождението на работниците е дело на самите работници“, че партията трябва да работи за издигане на съзнателността на работническата класа и да води борба, за да може да се „освободи нашето общество от съвременното робство и да осъществи социалистическите наредби у нас“.

През 1894 г. БСДП и БСДС се обединяват и образуват БРСДП, която на своя първи конгрес, проведен в летните дни с.г., е приела нова програма. В теоретическата си част тя е близка до Ерфуртската програма на Германската социалдемократическа партия. В нея е формулиран марксиският извод, че е необходимо да бъде премахнато частното капиталистическо владеене на

средствата за производство, че те трябва да станат обществени. Подчертава се, че социалистическото преустройство е възможно след завоюването на политическата  власт със средствата на класовата борба, която трябва да бъде съзнателна и  насочена към крайната цел: унищожаване на класите и класовото господство;

пълно равноправие за всички; солидарност с борещите се за свобода работници от всички страни.

Години наред партията не се е занимавала с програмни проблеми.

През юли 1903 г. е проведен X конгрес на БРСДП. На него е поставено началото на  тесносоциалистическия период в развитието на партията. Нова програма не е приемана, но през август с.г. ЦК е публикувал Манифест към българските работници в който се излага основното положение на марксизма, че защитата на работническите интереси и осъществяването на социалистическото общество са  възможни само със средствата на класовата борба.

В окончателен вид Програмата на партията е приета на състоялия се през юни 1904 г. XI конгрес. Тя е разработена на основата на Програмата от 1894 г. По същество са извършени поправки главно във втората й част. Тази програма е обслужвала партията до XXII конгрес, открит на 25.05.1919 г.  На него партията, възторжено приветствала Великата октомврийска социалистическа революция и приела ленинизма, е преименувана в БКП(т.с.). Този конгрес е обявен за първи на новата партия. Конгресът е приел „Програмна декларация“, издържана в ленински дух. В нея е  отразен изводът, че „революционният пролетариат се бори днес … за установяване на диктатура на работническата класа, която единствена е в състояние да даде истинска свобода на трудещите се маси, съставляващи грамадно подавляващо мнозинство от народа“. За първи път в официален документ партията поставя въпроса за диктатурата на пролетариата.

След разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. БКП(т.с.) преминава в дълбока нелегалност. Програма не е разработвала. Останала е в сила „Програмната декларация“ от 1919 г. Партията се е ръководела и от опита на  РКП(б), и от собствения си опит. Използвала е и резултатите от теоретическата дейност на комунистическия интернационал.

Задачите, формулирани в „Програмната декларация“, бяха изпълнени с победата  на социалистическата революция в България.

На V конгрес на БРП(к), проведен през декември 1948 г., програма не беше  приета. Бяха разработени под ръководството на Георги Димитров програмни задачи за периода на прехода от капитализма към социализма за победата на  социалистическия обществен строй. Впоследствие по времето на Тодор Живков  беше декларирано, че БКП приема за своя програма тази на КПСС.

Нова програма е приета на X конгрес на БКП през април 1971 г. В нея, като изключим постановките на Априлския пленум, на Брежневския „развит социализъм“ и други опортюнистични и ревизивиднични виждания, правилно са формулирани задачите на партията в строителството на социализма. Тя, както и незначителните поправки към нея, приети на следващите конгреси, не беше изпълнена. Партията и народът живееха под влиянието на многобройните „подходи“ и „концепции“ на Тодор Живков и оглавявания от него партиен и държавен апарат.

Над 100 годишната история на партията е била и е сложна и противоречива. Изпълнена е с успехи, възходи и героизъм, с неуспех, предателства и падения. Въпреки всичко тя е славна. Защото малко са партиите в света, които са се борили с такава всеотдайност и с такъв героизъм за чистотата и развитието на марксизма-ленинизма и за защита интересите на работническата класа.

Създадена като социалдемократическа, тя преминава труден път на развитие. Води титанична теоретическа, идеологическа, политическа и въоръжена борба – остра класова борба – срещу буржоазията и капитализма, против буржоазната и дребнобуржоазната идеология и особено срещу десния опортюнизъм. Преминала през огъня на три въстания и непрекъснато преследвана от буржоазните властници, тя остана на марксистки позиции и израсна като революционна партия на работническата класа в България. По своята идеология, теоретични постановки и практическа дейност тя се издигна на висота, близка до тази на болшевишката партия.

След Септемврийското въстание в 1923 г. и през тридесетте години на века тя води тежка борба срещу десния и левия опортюнизъм. Мъчително извървя труден, болезнен процес на болшевизация, за да прерасне в края на тридесетте и началото на четиредесетте години в партия от нов, ленински тип, партия болшевишка.

Като такава тя оглави борбите на българския народ против монархофашизма и капитализма и на 9.9.1944 г. след победоносното настъпление на непобедимата и легендарна Червена армия извърши народнодемократична революция, която създаде условия за преминаване към строителството на социализма. БРП(к) стана ръководна сила в обществено-икономическия живот на страната.(БКП си запазва правото, след като вземе и утвърди властта на пролетариата, да изследва и изясни причините довели до подписването на документи едновременно от името на БРП и БРП(к)). Установената народнодемократична власт изпълняваше функциите на диктатурата на пролетариата. Извършен беше успешен преход от капитализма към социализма, страната стана Народна република; проведена беше национализацията; осъществена беше социалистическата индустриализация и колективизация на селското стопанство; финансовата система, търговията, транспорта, снабдяването и съобщенията бяха организирани съобразно социалистическите принципи; извършена беше културна революция. Построени бяха основите на социализма и се пристъпи към ускорено социалистическо строителство. Работническата класа, селяните кооператори, интелигенцията – българският народ – започнаха да се чувстват стопани на своята родина. Заживяха добре.

През 1956 г. обаче под влиянието на приетите чрез измама решения на XX конгрес на КПСС в БКП, след извършения априлски партиен, а по-късно и държавен преврат, започнаха да проникват идеите на практиката на десноопортюнистически курс на Н.С.Хрушчов, който започна бясна антисталинска кампния. Целта беше злепоставяне на марксизма-ленинизма и социализма, разстройване на КПСС и международното комунистическо и работническо  движение, обезверяване на съветските и всички други народи и създаване условия за реставрация на капитализма. Причините за това поведение на Хрушчов са както лични, така и идеологически и социални. При Брежнев се забелязваше известен застой в това направление, но и той продължи опортюнистичната политика на  Хрушчов, измисли „теорията“ за „развития“ социализъм и неправилно целенасочи много сили и средства на неговото изграждане, изостави комунистическата и  идеологическата работа, занимаваше се с писателство и уреждаше личните си  работи. Започналият разложителен процес в КПСС, КГБ, Съветската армия и в народа се засилваше. Брежнев и приемниците му не „забелязаха“ този процес.

През 1985 г. за генерален секретар на КПСС беше избран М.С.Горбачов. Той започна дейността си като продължител на делото на Ленин, за да стигне до неговото пълно отричане. Той организира и проведе нова истерична кампания против Сталин и неговото време, която беше съпроводена с реабилитиране на троцкистите и на всички политически противници, с отричането на класовата борба, с очернянето на всичко съветско, с пълното отричане на Ленин, марксизма-ленинизма и комунистическите ценности. Той злепостави съветската държава и отрече героичната история на болшевишката партия, на Съветската армия на съветските народи. Той постигна пълното разложение на КГБ, на партийния апарат, на държавната администрация. Издигна на отговорни постове противниците на социализма. Подготви постепенното унищожаване на КПСС и на комунистическите партии в европейските социалистически страни, унищожаването на социализма, на могъщата съветска държава и на нейните братски страни от Централна и Източна Европа. И сполучи. В края на осемдесетте и началото на деветдесетте години всичко това стана факт. Опортюнизмът беше създал условия за осъществяване на пъкленото дело. Той беше вече прераснал от партиен в държавен опортюнизъм и осигури възможности на изроденото, предателско ръководство на КПСС начело с Горбачов, да приведе развитието на събитията в теоретическата, идеологическата, политическата и икономическата област в съответствие със собствените си замисли. Така в бившия Съветски съюз и европейските социалистически страни започна реставрацията на капитализма под измамните лозунги за демокрация, плурализъм, гражданско общество, правова държава и пр. Понастоящем във всички тях протичат процеси на буржоазни контрареволюции.

В България подобни процеси започнаха с поемането на партийното, а след това и на държавното ръководство от Тодор Живков през 1956 г. Той се солидаризира с решенията на XX конгрес и прие теорията на некапиталистически път на развитие, постановките за общонародния характер на партията и държавата, за развитото социалистическо общество и др. Проведе се кампания против Сталин и Вълко Червенков, за да се стигне в края на осемдесетте години до пълното отричане на  Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Благоев, Коларов, Димитров. Враговете на комунизма бяха амнистрирани. Започна жестока борба против комунистите, които не приеха курса на ЦК. Имаше и жертви.

Тодор Живков и неговите приближени започнаха да съчиняват разни концепции, които се сменяха, без да се разберат резултатите от тяхното прилагане. Една след друга се извършваха „реформи и революции“ в различните области на обществено-икономическия живот. Борбата против буржоазната идеология беше изоставена. И тя по всички възможни канали – държавни, партийни, средства за масова информация, начин на живот, спорт, музика, театър, кино, видео, учебен процес и пр., проникваше в партийните среди, сред народа и особено сред младежта, която Тодор Живков често ласкаеше. Личният живот на генералния секретар, на членовете на Политбюро, на по-голямата част от Секретариата, на завеждащите отдели и членове на ЦК, на правителствения елит, на ръководните екипи на всички партийни равнища, включително и на секретари на общински партийни организации, не служеше за добър пример. Той действаше разложително върху колективите, с които те работеха, върху целия народ. Последиците от тази политика не закъсняха. Икономическото развитие беше затормозено. В страната назряваше кризисно положение. То осезателно беше почуствано към средата на осемдесетте години, когато ЦК на БКП и правителството се отказаха от теорията и практиката на централното планиране на обществено-икономическото развитие на страната, от прилагането на закономерностите, характерни за социалистическия начин на производство. Приемането и прилагането на Указ № 56 от м. Януари 1989 г. беше венец на всичко. Той създаде условия и възможности за преход на все още социалистическата икономика на капиталистически релси. За няколко седмици бяха регистрирани хиляди частни фирми.

Доказателство за това е прилагането му и след 10.XI.1989 г., когато оставката на Тодор Живков беше приета и ръководството на партията и държавата поеха неговите помощници, стоящи също на десноопортюнистични позиции.

Ръководството на БКП – първо, начело с Петър Младенов, а по-късно с Александър Лилов, президентството на Петър Младенов и правителството на Андрей Луканов не направиха нищо за укрепване на партията и държавния апарат, за да се отстранят последиците на партократизма и създаденото от него кризисно положение. Напротив, под натиска на опозицията, с действията си те способстваха за задълбочаването и разрастването на кризата и за развихрянето на спекулата и корупцията. Те разстроиха армията, Министерството на вътрешните работи, администрацията и стопанския апарат. Ликвидираха собствената си БКП и създадоха дясноопортюнистическата БСП.

Опозицията се организира. Разрастваше. Набираше сили. Проведе крупни политически акции, които принудиха Петър Младенов и Андрей Луканов да си подадат оставките. На13.X.1991 г. властта премина изцяло в ръцете на СДС. Новите властолюбци започнаха бясна антикомунистическа дейност, която от политическа прерасна в държавна. Яростните атаки срещу миналото доведоха до обстановка, създаваща условия за възраждане на фашизма. Икономиката, държавният апарат, вътрешната и външна политика, науката и изкуствата изпаднаха в още по-дълбока криза. Защото управляващите представители на разгромената на и след 9.IX.1944 г. капиталистическа класа провеждаха грубоегоистична политика, насочена към възвръщането на бившите си богатства и връщането на капитализма, не в интерес на народа и държавата. Само след една година народът ги разбра. Народното събрание, в което заседават неговите избраници – също. Правителството на СДС падна. НКС започна да разпространява версията, че СДС е загубило властта напълно. БСП му вярва. В действителност власта загуби ръководството на СДС. То не оглавява правителството и неговата коалиция няма мнозинство в парламента. Всъщност обаче властта принадлежи на съюза СДС-ДПС въпреки взаимните обвинения. Президентството, независимо че крайно десните са против него, е на СДС и провежда същата антикомунистическа политика, защитава интересите на буржоазията и е за капиталистически път на развитие на България. Правителството изпълнява програмата на СДС, въпреки че е отричано от неговата върхушка. Съдебната власт на всички равнища е на СДС. Областните управители и ръководствата на значителен брой големи и средни градове и други населени места са от коалицията на СДС. В средствата за масово осведомяване – също. В министерствата, в учебните заведения, в икономическите обединения и предприятията в ликвидационните съвети и почти навсякъде преобладават привърженици на СДС. Изводът е очевиден – властта се упражнява от СДС, макар и неговите лидери да не участват в нея. Именно на тази власт разчитат неучастващите в нея, когато водят борба против президента, парламента и правителството и издигат лозунги за предсрочни избори. Поведението на СДС пречи на изпълнението на правителствената програма, създава икономически затруднения и социално напрежение. Затова кризата продължава да се задълбочава във всички сфери – социално-икономическата, политическата, идеологическата, културната и пр. Затова именно спекулантите, богатите, наследниците на реституираните имоти богатеят. Бедността и безработицата се увеличават. Престъпността расте. Американският начин на живот прониква все по-дълбоко в обществото. Културата е в упадък. Науката и образованието – също. Развратът придобива застрашителни размери. Буржоазната контрареволюция и нейната идеология шестват в България.

Следващите буржоазни правителства на Виденов – БСП, Коств – ОДС и Saxe-Coburg-Gotha – НДСВ, „Тройната коалиция“ на БСП, ДПС и НДСВ с премиер Станишев, на ГЕРБ с Бойко Борисов – натикаха страната в НАТО, ЕС и утвърдиха властта на буржоазията (чужда и аннтибългарска).

Република България се превърна в буржоазно-компрадорска държава.

БСП със своята ревизионистическа, буржоазна по същество политика способства за съществуването на тази трагична обстановка. Нейната политическа и идеологическа дейност става все по-опасна за бъдещето на социализма. Не само поради това, че тя отрече социализма като обществено-икономическа формация и историята на борбите на партията и народа за неговото построяване след 1947 г., а зщото тя продължава да мами трудещите се, че се бори за построяването на „демократичния социализъм“ на основата на „социална пазарна икономика“.

Нито една партия, коалиция, обществено движение или организация в България освен БКП няма кураж да погледне истината в очите, да направи анализ на обстановката и да вземе решение за борба с разрухата и против реставрацията на капитализма.

Единствено комунистите, останали извън БСП поради това, че съвестта не им позволява да станат социалисти, т.е. предатели на комунистическите идеи, почустваха опастността, разбраха обективната необходимост от съществуването на БКП. Затова решиха да я възстановят. Инициатор за възстановяването на погребаната от ренегатите БКП е др.Владимир Спасов. След направените от него предложения той е подкрепен от другарите Зонка Златкова, Славчо Стойков, Николай Филипов, Страхил Петров, Иван Пейчев, Иван Цветанов, Веселина Георгиева, Стефан Черешарски, Иван Агаин, Цанко Владимиров и др., с които в края на март и началото на април 1990 г. възстановяват партийни организации на БКП в с.Голям Върбовник, жк „Стрелбище“- София, с.Сапарево. От 25.IV.1990 г. е легализирана ПТН, създадена на 6.IX.1986г. в ливадите на с. Голям Върбовник, като нелегална БКП. От тогава до ноември БКП преживя динамичен период на развитие и укрепна. По-късно някои от възстановителите й, обладани от чувствата и стремежите за кариеризъм и вождизъм измениха на БКП и бяха изключени от редовете й. На 3 и 4 ноември 1990 г. в Панагюрище тя проведе своя редовен XV конгрес, на който беше приета по принцип настоящата програма. Конгресът реши програмата окончателно да бъде приета на пленум на ЦК на БКП на 5.I.1991 г., но това не стана поради саботажа на внедрената в БКП агентура, която пречеше за  изработване на истинска марксистко-ленинска програма на партията. Решението на XV конгрес на БКП беше изпълнено на проведения пленум на 4.XII.1993 г.

II. СЪЩНОСТ, ЦЕЛИ И ОБЩИ ЗАДАЧИ НА БКП

Възстановената БКП няма нищо общо с ревизионистичния курс, провеждан от  Тодор Живков от 1956 до 1990 г. Тя е същата БКП, но е очистена от всички извращения, деформации и престъпления.

По своята същност тя е политическа организация на единомишленици марксисти-ленинци из средите на работническата класа, трудовите селяни и народната интелигенция.

БКП е партия, чиито корени са посадени в обществената нива и за чието поникване, израстване и плододаване са полагани топли грижи от Димитър Благоев, Георги Кирков, Гаврил Георгиев, Христо Кабакчиев, Васил Коларов, Тодор Петров, Георги Димитров, Вълко Червенков и плеяда комунисти, поети и политически дейци в жестоката битка за тържеството на комунистическите идеи.

БКП е предният организиран отряд, авангард на работническата класа, трудовите селяни и на народната интелигенция, на служещите в борбата им против реставрацията на капитализма, възстановяването и изграждането на социализма и комунизма като непрекъснато развива марксистко-ленинската теория, формите, методите, пътищата, средствата и механизмите за ускореното им изграждане.

БКП признава марксистко-ленинските постановки за същността, целите и задачите на диктатурата на пролетариата.

Основен принцип в живота на партията е демократическият централизъм, освободен от бюрократичните наслоения на миналото, от либералното отношение към партийната дисциплина и комунистическите традиции. Всички членове на БКП са равноправни. Всеки комунист има право да критикува когото и да било от партийните органи и задължението да се бори против създаването на условия за авторитаризъм, култ към личността и привилегированост. Теоретическите, политическите, идеологическите и организационните проблеми се обсъждат свободно, открито в колективите на всички партийни равнища до вземане на решение, след което то е задължително за ръководствата и за членовете на партията.

Партията прилага основните принципи на демократическия централизъм в организационния си живот и в управлението на държавата: равноправие на  комунистите; зачитане правото на мнозинството; изборност на ръководните органи на партията; отчетност на пртийните органи от долу до горе и  от горе до долу; задължителност на решенията на висшестоящите за нисшестоящите партийни органи; единна желязна дисциплина за всички комунисти; критика и самокритика в цялостната партийна дейност; вземане предвид мнението на малцинството при решаване на проблемите и т.н.

Съществуването на фракции в БКП не се допуска. Борбата против опортюнизма, буржоазния национализъм, шовинизма, фашизма и капитализма е една от важните задачи на комунистите.

В БКП се членува не за лична полза, а за интересите на работническата класа, трудещите се селскостопански производители и прогресивната интелигенция, за интересите на партията и народа.

Членовете на БКП носят лична отговорност за своята и на организациите, в които членуват, дейност. За неблаговидни постъпки се наказва. Добрите прояви се поощряват.

За засилване на контрола върху партийните органи и комунистите в партията се  провеждат чистки с привличане на безпартийни.

В БКП членуват политически зрели, нравствено чисти, обичащи родината си и борещи се за справедливост граждани, които признават нейната програма и устав.

БКП е съставна част от международното комунистическо движение.

Крайната цел на БКП е построяването на комунистическото общество в България. За постигането и е необходимо да бъдат решени:

Главната и задача – възстановяване на социалистическата власт, начело с  работническата класа и БКП, която по форма и съдържание, обусловени от специфичните български условия, да бъде способна  да изпълнява функциите на диктатура на пролетариата.

Основните и задачи:

1. Организационно и идейно укрепване на БКП и водене на безкомпромисна борба срещу буржоазната контрареволюция.

2. Ликвидиране последиците от реставрацията на капитализма.

3. Възстановяване на социалистическия способ на производство и осигуряване на условия за неговото успешно развитие.

4. Организиране на защитата на социализма.

В дейността си БКП се направлява от теорията на марксизма-ленинизма и световната комунистическа идеология на работническата класа и другите трудови слоеве. Тази теория и идеология досега няма алтернатива и отразява вярно борбите на експлоатираните и прогресивните световни сили, борещи се за осъществяване на социалистическата революция и усвояване на общочовешките ценности чрез премахване на експлоатацията на човек от човека, сриване на потисничеството и робството на народите.

БКП прилага творчески марксистко-ленинската теория и въз основа на научнообоснованите и принципи определя решенията в зависимост от конкретните социално-класови, национални и исторически условия в страната и като се учи от чуждия опит, чуждите грешки. Сложните съвременни международни и вътрешни условия изискват постоянно усъвършенстване на основните постановки на марксизма-ленинизма за преодоляването на възникващите противоречия и правилното решаване на назряващите собствени национални проблеми. Партията извършва научен анализ на обстановката при изграждане стратегията и тактиката си в борбата за социализъм и комунизъм.

БКП се бори за солидаризиране и укрепване на световното комунистическо и работническо движение.

Тя е инициатор за възстановяване на революционния Интернационал като орган на международното комунистическо движение за солидарност, обмяна на опит и информация.

БКП се бори против буржоазната теория за социализма, поддържана от  западноевропейската социалдемокрация и от социалистическия интернационал. Тази теория няма цялостен възглед за социализма като нов по-висш прогресивен строй от капитализма, а говори за социализъм като определени социални придобивки за населението в условията на капитализма.

III. ЗАДАЧИ НА БКП В УСЛОВИЯТА НА БУРЖОАЗНАТА  КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ

БКП няма опит в организирането и провеждането на теоретическа,  идеологическа, политическа, организационна и икономическа борба в условията на извършваща се буржоазна  контрареволюция. Съвременният напън на буржоазията да извърши преход от социализма към капитализма е безпрецедентен. Затова борбата на партията за възстановяване на позорно загубената от съществуващата до 1990 г. БКП и от сегашната БСП власт ще бъде извънредно сложна и трудна.

Анализът на събитията, разиграли се на политическата сцена на България и резултатите от тях, на характера на субектите на тези събития, на същността на приетите закони, решения, правителствени постановления и начините на приемането им след 10.XI.1989 г. и особено след 13.X.1991г., дава основание да се направи извод, че президентствата, парламентите, правителствата и политическите сили, вървейки по инерция след събитията, са провеждали и провеждат антинародна политика, скривайки я зад лозунгите за демокрация, за реформи, за смяна на „ужасната“ система и т.н.

Обстановката в този период е сложна. Някогашната единна и силна работническа класа, главната социална база на БКП, е обезверена и разединена, което е последица от пагубната политика на бившата БКП и на БСП. Част от нея по политически и синдикални причини тръгна със СДС. Друга част върви след БСП, независимо от това, че тя се отказа от работническата класа. Трета част стои на колебливи позиции. Една част подкрепя БКП. Всичко това е неблагоприятно за развитието на партията и за изпълнението на нейните задачи.

Създадената при социализма единна прослойка на селяните кооператори, под влиянието на протичащите обществено-икономически процеси се разслои. Наблюдава се постепенно възстановяване на частнособственическите привички. Мнозинството от селяните са за кооперативно земеделско стопанство. Много селяни са за БКП. Има села, в които тя печели избори. Една част засега подържат буржоазните партии. Парадоксално е, че мнозинството от селяните не вървят след съществуващите политически формации на „земеделците“.

Класата на буржоазията е в процес на консолидация. Законите, приети след 1991 г.; протичащите икономически, политически и идеологически процеси способстват нейното укрепване и създават възможности тя да израсне като водеща сила в целокупното развитие на страната. Тя е главният класов враг. Срещу нея трябва да бъде насочена борбата на трудещите се и техния авангард – БКП.

Партията отхвърля  като ненаучна теорията за създаване на „средна“ класа у нас, която е буржоазна измислица и мами хората. Средна класа няма никъде в света, а подобна теория се проповядва в САЩ.

Интелигенцията все още не е на себе си. Тя е разочарована от рзултатите след първоначалния си порив. Със своето поведение при участието си в събитията тя показа, че дадената й от марксизма-ленинизма характеристика е правилна. Драматичните положения, в които попадна и които преживя, станаха причина тя да се опомня и да търси правилния път в живота. В нейните среди работата на партията трябва да бъде прецизна.

Необходимо е БКП да строи цялостната си политика като отчита тези реалности. Тя трябва да бъде диференцирана, съобразена с особеностите на трите класи и интелигенцията. Целесъобразно е да се провежда конкретна работа  с работниците, селяните и интелигенцията, които поддържат СДС и други политически партии. Тя ще бъде най-трудна. Подходът в тази работа трябва да е индивидуален.

Политическите сили в България се борят за утвърждаване на капитализма и създават нечовешки условия за експлоатация.

Единствената партия след 10 ноември1989 г., която правилно оцени обстановката, е БКП. Тя разбра, че ревизионистите от БКП и от БСП, както и от останалите политически сили се стремят да вкарат България в пропастта на капитализма, а те удовлетворяват личните си интереси. Тя е единствената партия, която има ясно и точно формулирани цели и задачи. Чувства своята отговорност пред родината и народа за бъдещето на нацията и затова въпреки трудностите твърдо е решила да поведе народа на борба за нова социалистическа власт, за прекратяване реставрацията на капитализма и възстановяване строителството на социализма, за да бъде преодоляна гнетящата народна криза.

За успешния изход от тази борба е необходимо:

Изграждане на единна структора на БКП върху територията на страната:  първични партийни организации в почти всички населени места (квартали, райони); областни комитети и организации в съществуващите или  в  определените  от ЦК области; ЦК с Политбюро, председателство и отдели; независима от ЦК ЦКРК и  нейни органи в областните и районните организации.Осигуряване на редовен  организационен живот. Строго спазване на принципа на демократическия централизъм и дикгатурата ва проленариата.

Установяване на тесни връзки с широките народни маси и преди всичко с работническата класа, с трудовите селяни, с народната интелигенция, с прогресивните младежки организации и особено с БКМС-РМС, който е целесъобразно да се развива под непосредствените грижи на БКП, и с други организации и с профсъюзите. Постановката на В.И.Ленин, че профсъюзите са школа за комунизъм и сега са актуални. Особено тесни трябва да бъдат връзките на партията със СБПФК и с други антифашистки и антикапиталистически сили.

2. Последователно и непрекъснато водене на научнообоснована комунистическа пропаганда и агитация в партията, сред симпатизантите и сред цялото население, като особено внимание се отделя на трудещите се.

Целесъобразно е тази дейност да се извършва на основата на теоретическите трудове на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Благоев, Кирков, Коларов, Димитров, Червенков и на лидерите на всички комунистически и работнически партии, които са били и са марксисти. В тези трудове са заложени идейните и теоретическите основи на БКП. Построявайки своята дейност върху тях, партията ще прилага изцяло марксистко-ленинската теория и световната комунистическа идеология на работническата класа, които нямат алтернатива.

Партийната пропаганда и агитацията се извършват като се използват всички известни и се развиват нови форми: обикновен разговор, лична беседа, разказ, семинар, лозунги, листовки, печатно слово, радио, телевизия, художествени произведения и др. Изключително важна е ролята на вестниците“Комунистическодело“и“Работническодело“.                                                                              В тази дейност е необходимо да участвуват всички комунисти. Провеждайки я, те ще трябва да изясняват въпросите относно: същността на комунизма (в двете му фази); носителя и разпространителя на комунистическите идеи (единствено БКП); целта и задачите на партията и важността на проблема за реализацията им при конкретните условия на България; всестранното подкрепяне на интернационализма и необходимостта от активно участие в международни прояви; възможностите за реализиране на комунистическите идеали – защо социализмът в СССР и европейските страни рухна, а в Китай, Северна Корея, Виетнам и Куба се развива успешно; бъдещето на капиталистическата система като изживяна обществено-икономическа формация; животът на хората в съответния район или населено място и т.н.

Своята стратегия и тактика партията ще сверявя и проверява с прякото участие и мнение на народа чрез допитвания, референдуми, дискусии и искания от отделните негови слоеве. Резултатите от това ще се огласяват всенародно.

Изключителна важност придобива умението правилно да се изяснява същността на буржоазната идеология, на крайно дясната реакционна и екстремистка политика и дейност на буржоазните партии, които често придобиват фашистки характер. Попълзновенията на монархистите и на всички други антикомунистически и религиозни среди, както и пропагандираният чрез „националните“ радио и телевизия и печата американски начин на живот, капиталистическата система, порнографията, упадъчния характер на изкуството и културата и пр. е необходимо да бъдат разобличавани всекидневно.

Антифашистката, антикапиталистическата и антирелигиозната пропаганда и агитация трябва да заемат челно място в дейността на партията. Необходимо е също така много компетентно, внимателно и с такт да се разобличава ревизионистическата, грубо дясноопортюнистическата политика на БСП, способстваща реставрацията на капитализма, защото в нея все още членуват честни хора, които се чувстват комунисти. Истината за БКП(м), за ОБКП, КПБ, БКП“Г.Димитров“, БКП“Родина“, БРСП и другите подобни политически формации, които са псевдокомунистически, трябва да достигне до всеки член на БКП, до всеки симпатизант, до народа.

Във връзка с изпълнението на тази задача с особена острота се поставят въпросите относно: кадровото и материалното осигуряване, което предполага създаване на система за подготовка на кадри и за провеждане на целенасочена пропаганда и агитация чрез в. „Комунистическо дело“- орган на БКП и в.“Работническо дело“- орган на ЦК на БКП и осигуряване на поне двукратното им излизане в месеца; издаване на теоретичен орган на партията; отпечатването и разпространението на партийни брошури и преводни материали; издаване на ежемесечен информационен бюлетин. Засега това са само мечти и желания. Крайно време е партията да направи всичко възможно за превръщането им в действителност.

3. При съществуващата политическа обстановка в страната, на Балканите и в света единствено възможният път (за сега) към овладяването на властта е парламентарният. Затова БКП трябва да разработи свое виждане по проблема и да вземе мерки за спечелване на политически съюзници, с които да се обедини в Съюз на левите сили, или Отечествен фронт. Да подготви себе си и коалицията за редовни или предсрочни избори за народни представители и за органи за управление на областите, районите и общините (ако е предвидено в закона). Кандидатите за органите за управление на общините, районите и областите ще се издигат по предложение на жителите им. От Политбюро на ЦК на БКП. Кандидатите за народни представители да се предлагат от населението и от Областните комитети на БКП и ще се утвърждават от Политбюро. Предизборната борба да се води организирано и целенасочено на основата на конкретна програма на партията или на коалиционните партньори. Целесъобразно е предизборната кампания да бъде насочена към убеждаването на широките народни маси в правилността на политиката на партията и в необходимостта да застанат на страната на борещите се за работа, за хляб, за безплати образование и медицинско лечение, за свобода, правда и равенство, за по-добър живот на всички трудещи се, където и да живеят – в България или в която и да е друга държава.

4. В борбата за възстановяване на социалистическата власт и установяване на диктатурата на пролетариата БКП ще използва всички законови средства – от другарските разговори и личните беседи до общонародни митинги и шествия, стачки, референдуми, избори и др. Борбата ще се води организирано, спокойно и културно.

БКП открито заявява на работническата класа и всички трудещи се, че в рамките на съществуващия в България буржоазно-компрадорски режим коренно подобрение на социално-икономическото им положение е невъзможно. Може да се говори само за борба с икономически средства за отслабване на експлоатацията. Но тези успехи не могат да бъдат трайни и устойчиви, тъй като при най-малкото изменение на силите в полза на буржоазията тя незабавно ще ликвидира по-рано направените отстъпки. Затова работническата класа под ръководството на БКП трябва да се готви организационно и политически за вземането на властта в свои ръце.

БКП разобличава дребнобуржоазните илюзии и опортюнистически лъжи, че „очистването“ на държавния апарат от крадците и мошениците и отстраняването на антинационалните елементи от властовите структори, е основно средство, оставяйки основните средства за производство в собственост на капиталистическата класа, за изхода на страната от катастрофата.

В същото време БКП приема,че по-пълната буржоазна демокрация дава по-добра възможност за икономическа и политическа борба на работническата класа, затова партията ще подкрепя тези политически сили, които застават против фашизирането на буржоазната власт, против компрадорската ориентация на режима. Намирайки се в опозиция и борейки се за властта на работническата класа, БКП ще използва и парламентарните методи на борба, като възможност за избиране на работници, селяни и трудови интелигенти в представителните органи на властта. С помощта на своите средства за агитация и пропаганда, а също и чрез своята фракция в НС партията ще се бори за интересите на трудещите се в реалната политика на изборните органи и формиране на кадрови състав в различните звена на държавния апарат. БКП под различни форми ще работи със синдикатите и с тези организации, които на дело отстояват интересите на трудещите се и т. н. „социално слаби“. Партията ще се стреми да ликвидира монопола на десния режим върху използване на СМИ.

В икономическата област БКП, намирайки се в опозиция, ще издига, наред с принципните искания и такива искания, които могат да бъдат реализирани частично от буржоазията под натиск сега. От друга страна, реализирането на тези искания би означавало, че икономическото положение на работническата класа, селячеството и трудовата интелигенция се подобрява още днес, което дава допълнителни сили за борба. При неизпълнение на тези искания още веднъж ще се покаже антинародната същност на днешния режим.

Искания на БКП към буржоазната власт при условията на борба в опозиция:

· Прекратяване на приватизацията на държавната собственост, връщане на народа средствата за производство, насилствено отнети от него в хода на приватизацията, в нарушение на законите, приети от самата буржоазна власт;

· Пресичане разграбването на народното имущество и използването на материалната база на общественото производство от частни предприемачи, въвеждане на реална отговорност пред законите за икономически престъпления; спекула, рушветчийство и корупция, разхищение и валутни престъпления, рекет и т.н.; приемане на жестоки мерки по ликвидиране икономическите структори на организираната престъпност;

· Национализация на основните отрасли на икономиката: суровинният, енергетиката, транспорта, машиностроенето, металургията и военно-промишленият комплекс;

· Законодателно уреждане на приоритета – родната икономика да развива производства използващи български суровини и ресурси;

· Прекратяване на каналите за  паразитиране на лихварството от различни финансови и банкови структори. Национализация на банките, създаване на единна Народна банка;

· Конституционно уреждане на въпроса с обществената собственост върху земеделските земи и отказ от капитализация на земята;

· Държавни гаранции за твърди и достъпни цени на основните хранителни продукти и стоки за потребление, лекарства, жилищно-комунални услуги, транспорт, телефонни и други връзки;

· Индексация на доходите на трудещите се в съответствие с ръста на цените, приемане на закон за засилване на наказателната отговорност за задържане на изплащането на заплати, пенсии и социални разходи;

· Създаване на общодържавен (резервен) фонд гарантиращ изплащането на работната заплата, пенсиите, стипендиите и социалните осигуровки. Такъв фонд би могъл да се създаде,  например, за сметка национализацията на криминалните валутни сметки на „новите българи зад граница“;

· Възстановяване на безплатните (т.е. финансираните от държавата и обществените фондове) здравеопазване, образование, общодостъпни жилища, култура, изкуство;

· Забрана за търговската тайна, пълна гласност по решаване на въпросите свързани с изменение на структорите на народното стопанство, особено при така нареченият банкрут;

.  Забрана за ГМО;

· Преразглеждане формите на взаимоотношенията между предприятията и държавният бюджет; осъществяване на данъчна реформа при която ще се премахне данъка за добавената стойност в днешният вид, осигуряване приоритетно финансиране на аграрния сектор и производството на стоки за потребление;

· Установяване на взаимоизгодни цени между града и селото. Даване на безлихвени кредити на селскостопанските производители преди новата реколта;

· Преобразуване на данъчната система в полза на производителния сектор, най-напред на родния и държавния;

· Приемане на законодателни актове, обезпечаващи право за създаване на СТК (съвет на трудовия колектив), съвет от работници и ИТР и техни органи, упълномощени от трудовите колективи да представляват техните интереси в предприятието, независимо от формата на собственост, обществена или частна; да се обезпечат условия за развитие на работническият контрол и производственото самоуправление, в това число чрез предоставяне на работниците и служещите юридическо право за получаване на информация по всички въпроси на икономическата дейност на предприятието или учреждението; приемане на законодателни актове, обезпечаващи създаване на профсъюзи и СТК в частните и акционерните предприятия;

· Ликвидиране на системите за чиновнически привилегии, съхраняване на държавната система на привилегии на участниците във войната, инвалидите, многодетните майки и други социално уязвими слоеве от населението.

БКП смята, че дейността на комунистическата фракция в парламента е длъжна да облекчава разширяването на възможностите и подобряване условията за борба на трудещите се. БКП ще изисква да се приеме закон за банкрут на президента и правителството. Властта е длъжна да отговаря за изпълнението на своите обещания: Не ги изпълнява – оставка! Нанасяш вреда на народа – съд и затвор!

Тези мерки, няма да изведат обществото от буржоазното му състояние, но все пак ще разклатят основите на частнокапиталистическото устройство. Затова работническата класа не трябва да храни особени илюзии по отношение реализацията на тези мерки от буржоазният режим. Разбира се режимът няма да изпълни тези искания доброволно, тъй като те противоречат на неговия курс, но те ще го принудят да се саморазобличи и да прояви своята антинародна същност.

За отслабване разрушителното действие на този курс може да спомогне само организираната борба на работническата класа и всички трудещи се.

За разгръщането на тази борба БКП ще използва всички възможности на буржоазната демокрация, в това число и парламентаризма.

В рамките на съществуващият режим, Общобългарската политическа стачка служи като едно от средствата за отстраняване на този режим от власт, установяване вместо буржоазна власт – власт на трудещите се под формата на съвети на Народната власт.

Формата на диктатурата на пролетариата ще бъде определена съобразно конкретната политическа и социална обстановка в класическия вид.

БКП приема, че властта е завладяна не само със спечелването на изборите, но и след създаването на структорите й. Затова е целесъобразно да бъдат взети мерки за организиране работата на Народното събрание, което решава проблемите за нейното укрепване. То задължително трябва да бъде оглавено от народен представител, който подкрепя политиката на БКП.

Успоредно с тази дейност е необходимо да бъде, проведена политическа работа, за да бъде своевременно съставено и утвърдено от Народното събрание  правителството на новата власт, което може да бъде на Съюза на левите сили, еднопартийно или коалиционно в зависимост от резултатите от изборите и политическата обстановка. Във всички случаи обаче БКП чрез подходяща форма трябва да изпълнява ръководна роля. Необходимо е правителството да бъде силно, подкрепяно от народа. Партията и възстановената власт да имат постоянна готовност за адекватни действия срещу контрареволюционни акции.

От тези позиции е възможно да се върви напред.

IV. ЗАДАЧИ НА БКП В ПРЕХОДА ОТ РЕСТАВРАЦИЯ НА КАПИТАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИЗЪМ

Социализмътизмът, макар и деформиран, беше пуснал дълбоки корени в България. Поради това реставрацията на капитализма, осъществявана от буржоазната власт с помощта на БСП, е невъзможно да бъде извършена за кратък период. Тя ще бъде сравнително дълъг процес, който може да бъде преустановен само ако властта бъде завзета от Съюза на левите сили или от БКП. В този процес ще бъдат създавани условия за появата и разрастването на недоволства в средите на трудещите се маси. Те трябва да бъдат използвани от партията за проникване на нейната правда все по-дълбоко сред народа, за да бъде осигурено не само завземането на властта, но и за успешно извършване на прехода от капитализма към възстановяване на строителството на социализъм, освободен от черните петна на партократизма.

Продължителността на периода ще зависи от степента на реставрацията на капитализма и от готовността на партията и масите да го осъществяват. Вероятно преходът ще бъде сложен. Затова отговорността на БКП пред работническата класа, пред трудещите се, пред народа и родината нараства.

Предвижданата обстановка дава възможност да се направи извод, че за успешното осъществяване на прехода е необходимо:

1. Суспендиране на сега действащата Конституция като база за създаване на закони, осигуряващи реставрацията на капитализма, и възстановяване на правната сила на Димитровската конституция, която да служи за законова основа за дейността на Народното събрание и правителството до приемането на нова конституция. Формата и съдържанието на този акт ще определи Народното събрание.

То ще вземе и решение за целесъобразността от съществуването на постоянно действащ парламент. Според БКП той не е нужен на България не само защото е твърде бюрократичен и неплодотворен, но и защото не съответства на възможностите на страната.

След изпълнението на функциите на президентската институция по установяването и укрепването на властта е целесъобразно да бъде прието решение,  че нейните функции в преходния период са изчерпани и че не е необходимо повече нейното съществуване, защото е бюрократична, нерезултатна и чужда на народа. Народното събрание ще определи формата и реда за изпълнението на това решение.

Да бъде установена единна власт на Народното събрание, което само да определя формите и начините за упражняване на законодателните, изпълнителните и съдебните функции. В случай че решението за това не съответства на изискванията на Конституцията, но се приема за целесъобразно, се провежда референдум.

Възстановяване и възраждане на народните съвети като органи на самоуправление на всички равнища, чрез които трудещите се ще могат да провеждат курс на очистване, обновление и развитие на социализма, да участвуват в разработването на решения на органите на съветите и държавата и да провеждат контрол за тяхното изпълнение.

Отмяна на законите за: реституцията, приватизацията, декомунизацията, земята и използване на земеделските земи и на всички закони, укази и решения, приети през осемдесетте години и след 10.XI.1989 г. чието съдържание е антисоциалистическо. Да бъдат възстановени отменените от тях закони, които след поправки, внесени в съдържанието им от Народното събрание, да действат до изработването на издържани в социалистически дух такива.

Провеждане на избори за Велико народно събрание, или за референдум, което да изработи и приеме нова Конституция, на основата на която да бъде изградена социалистическата държава. В случай че условията за провеждане на избори са неблагоприятни, Конституцията може да бъде приета чрез референдум.

Укрепване на властта и подготовката и за организиране строителството на социализма.

2. Възстановяване на икономическите основи на социалистическия строй –  пълното господство на обществената собственост върху средствата за производство. Въпросът за собствеността е въпрос за властта. Затова е недопустимо предаването или продаването на обществена собственост на когото и  да било в България или зад нейните предели за частно владеене. Целесъобразно е да бъдат приети закони за защита на икономическите основи на социализма от всякакъв вид посегателства, включително и от парламентарни. Промени във формата на собственост са възможни в крайни случаи след общонародно обсъждане и приложение на референдум.

Възстановяването на единната планова система на основата на обективния икономически закон за планомерното и пропорционално развитие на народното стопанство, на централните планиращи, снабдителни, ценообразуващи и други държавни органи, на единната държавна  банкова система и на социалистическия пазар, на който стоките са само предмети за народно потребление. Разтуряне на пазарите за средства за производство и за работна сила. Премахване на битаците и частната улична търговия.

Провеждане на регресивна парична реформа.

Разработване и приемане от Народното събрание на държавен план за възстановяване на икономиката – достигане на равнището на промишлеността,  селското стопанство, строителството и брутния вътрешен продукт от 1989 г. и  създаване на условия за по-нататъшно развитие на народното стопанство, на планово снижаване на себестойността на продукцията и цените, за усъвършенстване прилагането на принципа на разпределение по количеството и качеството на труда, а не по количеството на капитала и наличието на собствености.

В социалистическото народно стопанство отделни отрасли ще се развиват приоритетно, каквито са селското стопанство, туризмът, енергетиката, електрониката, тежката промишленост и др.

Ще се разрешава по целесъобразност развитие на частни производства и услуги при условие, че не се експлоатира чужд труд.

Премахване на основните капиталистически елементи в икономиката и всестранната и подготовка за преминаване към ускорено социалистическо развитие.

3. Очистване на образованието, науката и културата от натрапените буржоазни планове, програми и скритите зад „възвишените“ намерения груби класови фалшификации. Плановото им организиране на държавна издръжка и на основата на българските народни традиции, на съвременните достижения на науката и съветския опит.

4. Решаването на проблемите на здравеопазването и социалното осигуряване, на пенсионното дело и повишаване на жизненото равнище на народа ще се осъществяват на основата на Конституцията и на законите отпреди 10.XI.1989г. до приемането на нови справедливи закони.

5. Провеждане на активна вътрешна и външна политика за осигуряване защитата на властта на народа и на териториалната цялост на страната. Организиране и поддържане на здрав вътрешен ред и сигурност. Безпощадна борба срещу контрареволюционни действия, против престъпността и спекулата.

Внимателно, политическо скъсване на заробващите връзки с Европейския съюз, с Международния валутен фонд, с НАТО и с други международни организации, които пречат на изпълнението на задачите през преходния период.

Укрепването и развитието на политическите, икономическите и културните връзки със социалистическите страни. Сключване с тях, както и с всички бивши социалистически и други държави, на взаимноизгодни споразумения и договори за равноправно сътрудничество.

Усъвършенстване на работата на министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на външните работи.

6. Средствата за масова информация трябва да бъдат напълно овладяни. Ръководствата им – обновени. Програмите – изменени и обогатени. От оръжие в борбата против комунизма, да бъдат преобразени в орръжие срещу реставраторите на капитализма. Те ще трябва да се използват умело за укрепване вярата на народа в социалистическата власт и за по-активното му участие в борбата за ликвидиране последиците от реставраторската политика на  следдесетоноемврийските правителства.

7. В хода на осъществяване на прехода важно значение ще имат проблемите относно: повишаване авторитета на Съюза на левите сили и сплотяване на неговите редици; заздравяване на връзките с младежките организации, със синдикатите и с други антикапиталистически и антифашистки формации и приобщаването им към политиката на БКП; водене на организирана борба против буржоазната идеология; защита и разпространение на марксизма-ленинизма, недопускане агитация и пропаганда, насочени против устоите на възраждащия се социализъм.

БКП ще направи всичко за мобилизиране на работническата класа, на трудовия народ за изпълнението на задачите, които етапът на развитието поставя. Резултатите ще бъдат преодоляване на кризата и създаване условия за разгърнато социалистическо строителство.

V. ЗАДАЧИ НА БКП В СТРОИТЕЛСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Политиката на БКП в преходния период и резултатите от нея ще създават възможности за планомерно възходящо развитие на социалистическото общество.

Строителството на социализма ще бъде процес на преминаване от по-нисши фази на социална и икономическа организация. Характерът и времето за протичането на този процес ще се определят от развитието на производителните сили и обществените отношения. Те ще определят и задачите на БКП във всички сфери на обществено-икономическото развитие.

1. Задачи на БКП по управлението на страната

Успешното изграждане на социализма ще зависи преди всичко от същността на политическата власт, от нейното развитие и методите на прилагането й. Тя ще се упражнява от държава, чиято икономическа база ще бъдат съществуващите след преходния период производствени отношения. Собствеността върху средствата за производство ще принадлежи на трудещите се. Затова и политическата власт ще бъде тяхна и ще се осъществява под ръководството на БКП. По своя характер  държавата ще бъде социалистическа република. Тя ще се развива според марксистко-ленинското учение за държавата. В основите на дейността и ще бъде партийният принцип за демократическия централизъм и дикктатурата на пролетариата. Ще става все по-силна. Ще продължава да упражнява функциите на диктатурата на пролетариата. Ръководната роля на БКП ще се осъществява не непосредствено, а чрез избраните от народа нейни представители във всички държавни структори, от което следва, че е необходимо тя да разработи научнообоснована политика за стила на управлението на държавата и да я провежда принципно и умело. Тя трябва да осигури:

Усъвършенстване на структорите и организацията на работата на Народното събрание, на правителството, на съдебната система на местните органи на държавната власт на основата на новоприетата конституция.

Съответваща законова база за пресичане на всякакви опити за нова реставрация на капитализма, саботиране строителството на социализма  и недопускане пораждане капиталистически елементи в икономиката и обществото, за създаване условия за мирно и спокойно развитие на българската нация, за защита на родината.

Непрекъснато развитие на стопанско-организаторската функция на държавата и на нейните органи, за да бъдат реализирани: организирано планово ръководство на народното стопанство и на обществения живот; най-пълно удволетворяване на растящите материални и културни потребности на народните маси.

Неотклонно развитие на всички видове производства в промишлеността и селското стопанство.

Реално осъществяване на жизнените права на гражданите – право на труд, право  на безплатно образование, право на безплатно медицинско обслужване, право на материално осигуряване при загубване на работоспособност и на старини и др.

Спазване на принципа за единство на стопанската и политическата работа.

Компетентно ръководство на всички направления в областта на културата: образование, подготовка на кадри, развитие на науката и изкуствата, печата, внедряване на научно-техническите достижения в производството, усъвършенствуване на средствата за масова информация и подобряване на тяхната работа и др.

Съчетаване на централизираното ръководство с местните инициативи, съобразно  конкретната обстановка.

Последователно разгръщане на социалистическата демокрация и непрекъснато издигане равнището на управлението.

Постоянно действащ държавен и народен контрол за спазване на законите и за усъвършенстване на работата на държавния апарат.

2. Задачи на БКП в областта на развитието на производителните сили и производствените отношения

Единството на производителните сили и производствените отношения определя характера на всеки способ на производство, включително и на проблемите, обслужващи тяхното развитие с високи и стабилни темпове. Ще бъдат използвани всички интензивни фактори и съвременни достижения на научно-техническата революция за развитието им, за да бъде осигурено изграждането на материално-техническата база на социализма и за неговото усъвършенстване.

В работата си в областта на развитието на производителните сили БКП ще провежда политика за осигуряване на успешното решаване от социалистическата власт на следните задачи:

Създаване на научна организация на производството и на труда и на тяхното управление на базата на нови, невредни за човека и природата технологии, на широко внедряване на електрониката, микроелектрониката и високопроизводителната техника, на оригинални конструкторски решения, на използването на по-качествени суровини и материали, създавани от бързоразвиващите се химическа и микробиологическа промишленост.

Развитие на енергетиката в съответствие със световните тенденции за изменения в нейната структура. Осигуряване на изпреварващи темпове на производството на електроенергия, за да се осъществи пълна електрификация на народното  стопанство и на населените места.

Осъществяване на икономически и социално обоснована концентрация и специализация на производството в съответствие с възможностите на всеки етап от развитието на икономиката. Съчетаване на отрасловата с териториалната концентрация и специализация.

Тясно обвързване на науката с производството по пътя на съгласувани планове на научните центрове, самостоятелни колективи и отделни учени с ръководствата на народното стопанство, отраслите, комплексите и стопанските единици. Науката ще стане решаващ фактор в развитието на производителните сили.

Рационално разположение на производителните сили върху територията на страната, за да бъде постигнато хармонично икономическо и социално развитие на всички нейни райони.

Усъвършенстване на междуотрасловата и вътрешноотрасловата стуктора на икономиката, за да бъде постигнато постоянно високо индустриално развитие, в което водещо място ще вземат производствата с най-голяма ефективност и отраслите, носители на техническия прогрес.

Издигане на организационното и техническото равнище на промишлеността, за да бъдат създадени възможности за непрекъсващо производство на висококачествени черни и цветни метали, специализирано машиностроене, средства за автоматизация и на всичко необходимо за социалистическото стопанство и за народа.

Развитие на селското стопанство на базата на държавната и кооперативната собственост върху земеделските земи, прилагане на прогресивни промишлени технологии, интензификация на производствените процеси и превръщането им в  разновидност на индустриалните. Организацията на труда и неговата производителност ще се подобряват и увеличават непрекъснато. Добивите от растениевъдството и продуктивността на животните – също. При определени условия ще се допуска и лична собственост на земята в размери, непозволяващи използването на чужд труд. Държавата ще подпомага селското стопанство.

Държавната или кооперативната земя, дадена за лично ползване, е част от колективно обработваната земя.

Горското стопанство е държавно. Изгражда се на съвременни научни основи.

Разгръщане на държавно, кооперативно и лично строителство като се прилагат индустриални методи и се използват съвременни, безвредни строителни материали. Планомерно осигуряване на обществените и личните нужди на хората с необходимите сгради, жилища, помощни постройки.

Развитие на транспорта и на цялата съобщителна система, на транспортното и крайпътното обслужване на икономиката и народа. Непрекъснато обновяване на транспортната и съобщителната техника и организацията на управлението им.

Организационно усъвършенствуване и всестранно материално осигуряване на търговското и комунално-битовото обслужване. Те ще се развиват на основата на непрекъснато подобряващи се нормативни разработки за приложение в различни по характер и размери населени места и своевременно въвеждане на нови технически средства и методи.

Възстановяване на държавния монопол в областта на външната търговия. Непрекъснато повишаване на нейната роля в изграждането на икономиката на страната и в подобряването на благосъстоянието на народа.

Създаване на съвременна система за материално-техническо снабдяване, като се осъществява планомерно движение на суровините, материалите и стоките и за използване на модерна база за съхранението им и най-подходяща форма за търговска дейност.

Системно повишаване на качеството на всички видове продукция, предназначена за развитието на икономиката и осигуряване на ежедневието на народа, използвайки достиженията на науката, констукторската дейност, световния опит, държавните стандарти и действащия държавен контрол.

Планомерно участие на страната в международното разделение на труда.

Полагане на майчински грижи за най-важния елемент на производителните сили  – човека. Неговият живот, неговото обучение, неговата квалификация и преквалификация, бъдещето и всестранното развитие на неговата личност ще бъдат непрестанно в полезрението на партията.

В развитието на производствените отношения БКП ще се стреми към:

– Политика, осигуряваща възможности за безпрепятствено развитие на основата на обективния икономически закон за съответствието на производствените отношения на производителните сили. Процесът на непрекъснато развитие на производителните сили трябва да бъде съпътсвуван с процес на усъвършенстване на производствените отношения. Държавната собственост, основа на социалистическите производствени отношения, ще се развива не само количествено, защото кооперативната и личната собственост все повече ще се  доближават до нея, но и качествено. Формите на стопанисването й ще играят важна роля в това направление. Тези процеси ще доведат до безпределно господство на обществената собственост.

– Пълно освобождение на трудещите се от всякакви зависимости и форми на експлоатация. Създаване на истнско другарско сътрудничество и социалистическа взаимопомощ между хората в процеса на производството на материални блага и цялостния обществен живот. Усъвършенстване на отношенията между класите и социалните групи, между хората, принадлежащи към тях, между всички труженици. Развитието на социалните отношения ще се основават на планомерността.

– Разпределението на обществения продукт и на националния доход ще се извършва в интерес на трудещите се. Поради това, че при социализма стоково-паричната същност на производството продължава да съществува, то основният принцип на разпределение ще бъде „от всекиго според способностите, на всекиго според труда“. В разпределителните отношения държавният бюджет ще продължава да играе съществена роля.

– Създаване възможности за непрекъснато повишаване на жизненото равнище на населението. Принципът на материалната заинтересованост, както и стимулите извън нейната сфера, ще имат важно значение в хода на изграждането на социализма. Ролята на работната заплата и нейната структора, както и общественото признание на труда на всеки човек, ще продължават да нарастват.

– Политиката на БКП в областта на развитието на производителните сили и производствените отношения ще се провежда на базата на марксистко-ленинското учение и опита в социалистическото строителство на бившите и сегашните социалистически страни.

3. Задачи на БКП в областта на развитието на обществвото и издигане благосъстоянието на народа

Строителството на социализма ще бъде продължителен процес, който ще се съпровожда не само с изменения в държавните институции, в производителните сили и производствените отношения, но и в развитието на обществото. То ще се състои от две основни класи – работническа и селска. Ще съществува и интелигенция, произхождаща от тях. Наличието на капиталистическа класа ще бъде невъзможно. Тя ще бъде унищожена. Не физически, а икономически. Защото тя ще трябва да възстанови на народа и държавата заграбеното от нея в периода на реставрацията на капитализма. Остатъците от нея ще бъдат принудени от живота да станат работници, селяни или занаятчии. Постепенно обществото ще достигне до социална еднородност и до високо жизнено равнище. В този процес БКП ще играе авангардна роля, прилагайки различни форми на работа, съобразени с обстановката.

Първо: Ще бъде необходимо тя да провежда икономическа, социална и културна политика, която да създава възможности за реализиране на челната роля на  работническата класа в развитието на обществото. Под нейното политическо ръководство работническите колективи в предприятията, комплексите и отраслите постепенно ще израстват. Класата ще става все по-единна. В редиците и ще постъпват работниците от отраслите, свързани с производствата, създадени на базата на най-новите достижения на науката, техниката и технологиите и с териториалното разположение на промишлеността. Ще започне формиране на работническата класа с по-високи структорни и качествени характеристики. Работниците ще бъдат високо квалифицирани и културни, обичащи своята работа и предприятията, в които работят, предани на делото на социализма, трудолюбиви, съзнателни, дисциплинирани, патриотично настроени, уважаващи своите другари от всички близки и далечни страни, обвързани помежду си с искрени другарски взаимоотношения, подготвени да участват в управлението на производството и обществото и да защитават своята социалистическа родина. Настъпващите дълбоки структорни изменения в производството и в работническата класа, нарастване значението и в развитието на производителните сили- и особено като техен главен елемент – и в цялостния обществен живот обуславят непрекъснатото нарастване на нейната водеща роля.

Второ: Дейността на партията ще бъде насочена към издигането на качественото равнище на класата на селяните, които в по-голямата си част ще бъдат работници в кооперативните и държавните земеделски стопанства и в обслужващите ги предприятия. Внедряването на нови технологии в селското стопанство ще обуслови съществени изменения в социалното им положение, начина на живот, в психиката им. Квалификацията, съзнанието, културата им ще се повишават непрекъснато и те все повече ще се доближават до работническата класа.

Трето: БКП ще пази, както човек пази зениците на очите си, съюза на работниците, селяните и интелигенцията. Ще го издига на по-висока степен на развитие. Той може да съществува в рамките на Съюза на левите сили, във формата на единодействие на съюза със земеделски партии и движения и пр. Съществуването и поддържането на работническо-селския съюз ще има изключително важно значение за строителството на социализма.

Четвърто: Последователно и тактично ще ръководи процесите на бързото увеличаване на интелигенцията и особено на научната и техническата. Много от нейните представители, работещи в съвременните ядрени производства, по своето положение ще бъдат близко до работниците в тези производства. Художествената интелигенция и работещите в различните области на културата също ще се увеличават. Значението на интелигенцията в общественото развитие ще нараства. Развивайки се, тя непрекъснато ще се свързва с класите, от които произхожда, или със средите, в които работи, ще се сближава с тях, ще обслужва техните, своите и общонародните интереси. Участието й в управлението на страната, и на производството, в развитието на науката, образованието, в целокупния живот на обществото ще бъде все по-голямо и по-ефективно. Ролята й в обществено-икономическото развитие на страната ще е от изключителна важност.

Пето: Ще се стреми към своевременно разкриване и вземане на мерки за развитие на предпоставките, създаващи възможности за преодоляване на възникващите противоречия между класите и на различията вътре в тях. Ще провежда научнообоснована работа за постигане на социално и идейно единство по пътя на намаляване незначимите различия между работническата класа и селяните, между града и селото, между умствения и физическия труд. Преодоляването на тези различия ще създаде условия за формиране на многостранно развити личности. Сближаването на класите и социалните групи, тяхното сплотяване около политиката на партията ще обуслови постигането на историческата цел на работническата класа – изграждането на безкласово социалистическо общество.

Шесто: Подрастващите поколения винаги ще бъдат обект на внимание от страна на БКП. Ще се провеждат специални мероприятия и възпитателна работа, за да не се допускат сериозни противоречия между тях и между по-младите и по-възрастните поколения. Възникващите противоречия ще се решават своевременно. Младежта ще се обучава и възпитава в духа на революционните традиции на българския народ и на другите народи, в дух на идеите на марксизма-ленинизма. Постоянно ще се издига и усъвършенства нейната култура. Обичта към родината и готовността за защитата й от контрареволюционери и от външни врагове ще бъде характерна черта на младежите, които винаги ще са носители на всичко прогресивно и ще водят борба за осъществяване идеите на комунизма.

Седмо: Топли грижи ще полага БКП за жените. Техният авторитет, роля и място в обществото непрекъснато ще нараства. Способностите и уменията им – също. Те ще са напълно равноправни граждани, работнички, учени, служители и т.н. Активно ще участват в труда и управлението на страната и на производството. Особени грижи ще бъдат полагани за жената майка.

Осмо: Семейството ще се развива непрекъснато. Ще укрепва. Ще става все по-здрава клетка в снагата на обществения организъм.  Неговите функции в отглеждането и възпитанието на децата ще стават все по-отговорни. Успешното им изпълнение обаче ще бъде затруднено, защото външното въздействие (радио, телевизия и др.) ще оказва влияние върху възпитателния процес. Възниква противоречие между поколенията, което ще се решава с общите усилия на родителите, обществените институции и самите деца.

Девето: Важно значение в живота на народа и страната ще имат и обществените организации: работнически, селски, профсъюзни, младежки, научни, културни, спортни, туристически и пр. БКП ще провежда своята градивна политика, работейки в тях и опирайки се на тях.

Десето: Особена грижа партията полага за безработните, социалнослабите и пенсионерите. Работещите пенсионери ще прибавят прослуженото време към трудовия си стаж и ще получават пълния размер на заплатата без каквито и да е други удръжки. БКП ще възстанови държавната собственост и ще ликвидира безработицата.

Единадесето: В съвкупността на процесите за изграждането на социалистическото общество ще протича и процес на изграждането и оформянето на българската социалистическа нация.

Националният въпрос е един от най-трудните и най-сложните за всички комунистически партии и държави. Анализът на събитията показа, че националният въпрос в бившия СССР и Югославия може да доведе до кървави междунационални сблъсъци и гражданска война. Дълбоко научни постановки по националния въпрос са оставили класиците на марксизма-ленинизма, които и сега са актуални и необходими за комунистическите партии. На основата на тези постановки БКП преценява, че България е еднонационална държава, в която има различни по произход, религия, култура, нрави и обичаи народностни групи. Българската нация няма да потиска други нации и е с правото си да бъде напълно свободна и независима в пределите на своите земи и своята държава. У нас не съществува национален въпрос, а има междуетнически проблеми, които ще се решават конкретно на базата на световния и миналия наш опит. Македонската империя на Александър и Филип е елинска – гръцка империя, съществувала към половината на IV век пр.н.е. Тя няма нищо общо с днешните измислици и фалшификации.

БКП отхвърля начина за изпълнение решението на Коминтерна по националния „македонски въпрос“, което е взето под натиск на титовци и е псевдоисторическо, тъй като македонска нация не е имало в географска област Македония. В тази област винаги са живеели българи и други етнически групи като евреи, цигани, турци, албанци, колонизатори сърби и др.

България е единствена страна в света, която по силата на несправедливите международни договори, сключени от великите сили, граничи отвсякъде със свои територии и народ, заграбени от съседните държави. По силата на Ньойския договор и Берлинския договор на България са отнети 125 хил.кв.км площ с над 3,5 милиона население. БКП определя тези договори като крайно несправедливи и унизителни.  У нас живеят в мир и сговор от векове евреи, арменци, турци, гърци, черкези, татари, цигани, власи, немци и др. от друг национален произход. Не се помнят политически и въоръжени конфликти между етническите групи и българското население в историята. БКП е последовател и защитник на идеята на Васил Левски по националния въпрос – зачитане националния произход и правата на всички етнически групи, правото си да използват те вярата си и да говорят майчиния си език. Българския език е официален в учреждения и учебни заведения. Трицветното знаме с герба на републиката е задължителното национално знаме.  Решаването на националния въпрос е възможно на основата на прогресивното технологично развитие на страната и активното и включване в международни икономически и социални отношения. Някои политически сили използват етническите различия и противоречия у нас като отдушник и с користни цели, с което се засилва политическото напрежение. Етносите у нас показват високо национално съзнание.

БКП подкрепя борбата за нормализирането на отношенията между националните групи от населението за решаване на назрелите проблеми в международните ни отношения. В България отдавна не съществува турски въпрос, а има политически спекулации с такъв въпрос. Ние сме за равноправие между малките и големите нации и националностни групи в еднонационалните държави, каквато сме и ние. Поддържаме принципа на самоопределението всеки народ сам да определя към коя държава да принадлежи, какъв обществен строй да приеме и какво управление да използва. Пред националните интереси и закона всички националностни групи са равни. Независимо от националния произход всички живеещи в България са българи с равни права и задължения. БКП е против всякакви ограничения на свободните отношения между етническите групи.

По македонския въпрос БКП приема, че територията на  цялата географска област Македония е била от векове българска, преобладаващото население от Вардарска, Пиринска и Егейска Македония е българско и говори български език. Партията се бори за осъществяване на идеалите на хиляди български възрожденци и революционери от ВМРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) от Македония за нейното освобождение от турско и югославско робство. ВМРО винаги е търсела помощ от родината си – България, в своята борба за освобождение на Македония. Това не е случайно. България е чувствана като родина на българите, живеещи в географската област, наречена Македония.

Обаче империалистическите държави създадоха, по примера на Тито, една васална на тях държава Македония. Която се роди като пряко следствие от раздробяването на СФРЮ. Българската компрадорска буржоазия първа я призна официално.

По този начин,съществуващите възможности за присъединяване на българското население от поробените територии към Родината чрез обществен натиск стана невъзможно.

Единственият възможен начин за решаване не само на българския, но и на балканските държави национален въпрос, е изграждането на една мощна балканска, многонационална,централизирана, съветска, социалистическа, държава.

Друг по-малко ефективен, но възможен, начин е обособяването на няколко балкански социалистически страни и образуване с тях на Балканска икономическа и политическа социалистическа общност,влизащи в един общ отбранителен съюз.

Партията се бори против създаването на политически партии и движения на етническа основа, насочени против целостта и общонационалните ни интереси и пораждащи верска омраза.

Партията ще работи за укрепване на националната ни сигурност. България не се нуждае от членуване в НАТО и други империалистически военни и политически съюзи, които следва да бъдат разпуснати след разпускането на Варшавския договор.

БКП ще разработи и провежда политика, осигуряваща запазването на българското национално самосъзнание на милионите българи, живеещи по света, напуснали своите родни места преди столетия, преди години, по друго време или в сегашния етап от развитието на нацията. Ще се стреми към приобщаването им към българската нация. Специални грижи ще полага БКП за българите, които живеят на територията на незаконно и насилствено отнетите от България земи. Тази политика тя ще провежда без конфронтация, със съгласието на правителствата и народите, в чиито държави живеят българи и на самите българи, живеещи там.

Партията работи за осигуряване на благоприятни условия за духовното сближаване и развитие на българите от чужбина с нашата нация. Постоянна специфична нейна задача е разширяване и задълбочаване на контактите и съвместната дейност с прогресивните организации и институции в областите с преобладаващо българско население в съседните и другите страни с цел да се подобри културната информация, обмяната на духовни ценности и осигуряващи възможности за свободно изучаване на българския език. Ще се осигурява обмяна на литературно-музикални, театрални, оперни програми, различни художествени самодейни и спортни колективи, туристически групи и други възможни форми на общуване.

Повишаването на народното благосъстояние ще зависи главно от увеличаването на реалните доходи на трудещите се, поради което БКП ще провежда неизменна политика, насочена към осигуряване на по-високи заплати, разширяване фондовете за обществено потребление и намаляване цените на стоките за широко потребление и на всички видове услуги.

На основата на увеличаването на реалните доходи БКП ще полага усилия за бързото повишаване на равнището на потреблението и за напредничави промени в неговата структура.

БКП ще води обоснована в социално и икономическо отношение политика за постепенното решаване на острия жилищен проблем. Тя ще се базира на единен перспективен план за развитието на населените места в цялата страна, за окончателното и срочното изпълнение на който ще бъде провеждан строг контрол и отчетност. Жилищата ще бъдат на достъпни за всички цени.

Ще бъде обърнато внимание на проблемите на развитието на всички видове услуги (търговия, обществено хранене, комунално-битови, транспортни, здравни, съобщителни и др.). Защото благосъстоянието на народа в значителна степен зависи от тях. Развитието ще се извършва на основата на непрекъснато изграждащата и усъвършенстваща се материално-техническа база, въвеждането на съвременни методи, технологии и форми на обслужване.

Опазване здравето на всички граждани ще бъде постоянна грижа на партията. Ще се развива мрежата от здравни заведения, обзаведени и снабдени с всичко необходимо за изпълнение на своето предназначение. Ще бъде усвоено производството и ползването на лекарствата със значителни лечебни свойства. Профилактичните мероприятия ще се разширяват и усъвършенстват.  Непрекъснато ще се повишава квалификацията на всички медицински кадри. Ще се усъвършенстват медицинските науки, здравната култура на гражданите, санаториалното лечение и почивното дело. Здравеопазването ще бъде безплатно. Цените на лекарствата – достъпни. Те постоянно ще намаляват. Когато икономическото развитие създаде възможности, те ще са безплатни. Дотогава правата на безплатни лекарства ще се установяват от правителството.

БКП ще работи и за усъвършенстване на пенсионното дело. Размерите на пенсиите ще се определят от количеството и качеството на труда, положен от всеки гражданин. Увеличението им ще става съразмерно с увеличението на заплатите на работещите в отрасъла (службата и пр.), в който е работил пенсионерът. Уравняване на пенсиите не ще бъде допускано. Пенсионерът е равноправен гражданин и никой не може да го лишава от правото на труд, който той може и иска да извършва в различните отрасли и направления на икономиката, администрацията, културата.

В зависимост от развитието на обществената производителност на труда партията ще се стреми към системно намаляване на работния ден и на работната седмица.

БКП винаги е провеждала и ще провежда политика в интерес на човека, на народа. Тя ще се бори той да живее все по-добре.

4. Задачи на БКП в областта на образованието, науката, културата и средствата за масово осведомяване

Субект на строителството на социализма са работническата класа, трудещите се селяни и интелигенцията народните маси. Развивайкисе,социализмът обославя необходимостта от развитието и усъвършенстването на субекта. То ще се осъществява като се използва рационално изградената обществена система за образование, наука и култура и в хода на строителството на обществото под ръководството на БКП.

След ликвидиране господството на реставраторите на капитализма в тази система в преходния период и на основата на резултатите от него БКП ще пристъпи към решаването на следните задачи:

Уточняване целите на образованието, науката и културата и средствата за масова информация и пропаганда. Според нея те са: подготовка на висококвалифицирани кадри за всички области на икономиката и обществения живот, които да бъдат способни не само да обслужват строителството на социализма, но и да решават всякакви новоизникващи задачи и да усъвършенстват непрекъснато своите знания и опит; изграждане на творчески мислещи личности, способни да се ориентират във възникващите проблеми в областите, в които работят, да разкриват зараждащите се противоречия и да ги преодоляват, да извършват самостоятелни и колективни научни изследвания и да внедряват резултатите от тях в практиката; формиране на специалисти с марксистко-ленински мироглед, с развито социалистическо отношение към труда и към социалистическата собственост,  с високо нравствено, патриотично, интернационално и естетическо възпитание, способни навсякъде и всякога да водят борба срещу буржоазната идеология и опортюнизма, против монархическите и фашистките възгледи, против религиозните заблуди и чуждите на народа нрави и навици, да умеят изкустно да използват средствата за масово осведомяване, да бъдат висококултурни и физически здрави.

Създаване на условия за постигане на тези цели: усъвършенстване на системата на образованието на базата на марксистко-ленинските възгледи и достиженията на съвременните научни знания и методи; разработване на учебни планове, съответстващи на етапа на развитието; коренно преработване на учебния материал; усъвършенстване на организацията управлението на учебния процес, на научноизследователската работа и на културните дейности; въвеждане на ефективни методи на обучение и възпитание, на изследване и творчество; създаване на съвременна материална база за обучение, научна дейност и културни прояви, която да се обогатява непрекъснато;  развитие на самоуправлението на ученическите, студентските, научните и творческите колективи.

Основното и средното образование ще бъдат всеобщи, задължителни и безплатни.

Висшето образование ще придобива все по-голямо значение за строителството на социализма. То постепенно ще приема научноизследователски характер. Ще бъде безплатно. Във висшите учебни заведения ще бъдат приемани най-подготвените и достойни младежи, завършили средно образование и показали на конкурсните изпити знания, отговарящи на изискванията за приемането им.

Обучението, квалификацията и специализацията ще продължават през целия работоспособен период от живота на работниците, учителите, лекарите и на работещите във всички останали области. Затова е необходимо да бъдат организирани на съответстващо научно и методическо равнище курсове, школи, семинари и центрове за следдипломна квалификация.

Ролята на науката ще става все по-голяма. Затова ще трябва теоретическото и методологическото и равнище да се издига непрекъснато. Тя постепенно ще се утвърждава като непосредствена производителна сила, като основа на производителните и социалните процеси и на икономическия, техническия и обществения прогрес. Ще се развиват в необходимите съотношения фундаменталните, приложните и развойните изследвания. Ще бъде необходимо коопериране, сътрудничество и координация в различните научни области с научния потенциал на социалистическите и на други развити страни. Обмяната на опит и законното ползване на достиженията на световната наука и практика ще бъдат поощрявани.

Планомерно финансиране на всички видове научни и внедрителски дейности.

Подобряване на системата за подготовка на научни кадри чрез аспирантура, докторат и хабилитация.

При социализма образованието и науката ще бъдат в непрекъснат подем.

Художественото творчество и културната дейност също. Техните възможности за планомерно влияние върху човека и обществото ще стават по-големи. Затова БКП и на тях ще обръща сериозно внимание и ще полага усилия за:

Разкриване възможности и тяхното използване за развитието на народната култура, за пълна изява на творческата същност на човека, строящ социализма и израстващ в неговите условия, и за нацелване на неговия устрем към хубавото и моралното, към прекрасното и възвишеното, към тържеството на комунистическите идеи в родината и в света.

Планово и интелигентно провеждане на културната политика на партията в средите на писателите, художниците, композиторите, музикалните дейци, архитектите, театралните и кинодейците, както и творците в областта на художествената самодейност, за да бъдат обединени и целенасочени техните творчески сили и майсторства към създаване на високохудожествени творби, които да задоволяват естетическите вкусове и потребности на широките народни маси и да оказват непосредствено познавателно и възпитателно въздействие в комунистически дух. Осигуряване на условия за развитието на художественото творчество и културната дейност на основата на ленинския принцип за партийността и народностния характер на изкуствата и за прилагане на социалистическия реализъм.

Разработване на високо научно равнище теоретичните проблеми на марксистко-ленинската естетика и умелото и използване в борбата срещу буржоазната идеология и нейната разновидност – опортюнизма в художественото творчество.

Развитие на културните процеси в тясно взаимодействие с творците от социалистическите страни и с прогресивните култури в останалите държави.

Реорганизиране на творческите съюзи, запазвайки техния самодеен характер и обединяване усилията им за създаване на широки простори за изява на дарованията и талантите на техните членове и за разцвета на социалистическата култура.

Създаване на съвременна материално-техническа база (училища, институти, библиотеки, читалища и др.), която да осигурява възможности за всестранно развитие на художественото творчество и културната дейност върху цялата територия на страната.

В строителството на социализма и в неговото развитие решаваща роля ще изпълняват печатът, радиото, телевизията, киното, книгоиздаването, информационните агенции, интернет и другите средства за масово осведомяване и пропаганда. Те имат огромни възможности да въздействат върху съзнанието, чувствата и поведението на хората, върху обучението и възпитанието, върху цялостния обществен живот. Те могат да въодушевляват народа, да го вдигнат на крака и да го целенасочат към ускорено развитие на социализма и обратно – да го настроят против него. Те могат да мобилизират народа за решителен отпор на всеки агресор и обратно – да го дезориентират. Изхождайки от тази оценка, БКП ще води ясна и категорична политика, а именно:

Постоянни грижи за осигуряване на здраво и компетентно ръководство. Популяризиране политиката на социалистическата власт. Разобличаване на враговете на социализма – вътрешни и външни. Аргументирана борба против буржоазната идеология. Разпространение на идеите на марксизма-ленинизма.

Усъвършенствуване на структурите, материално-техническата база, на управлението и денонощната работа на всички средства за масова информация и пропаганда.

Непрекъсната работа за обогатяване на формите и съдържанието на плановете за развитие на печата, книгоиздаването, радиото и телевизията и пр., и на ежедневните им работни програми, за да се засилва с всеки изминат ден тяхното идеологическо, политическо, образователно, възпитателно, нравствено, естетическо и културно въздействие върху народа.

Изпълнението на партийните задачи в областта на образованието, науката, художественото творчество, културната дейност и средствата за масова информация ще способства развитието на социализма, което ще осигури благоденствие на народа и пълноценен културен живот.

5. Задачи на БКП в областта на вътрешната и външната сигурност на Народна република България

В хода на строителството на социализма остатъците от ликвидираната по време на преходния период буржоазна класа и поддържащите я социални прослойки, подпомагани от капиталистите извън България и от специалните органи на чужди държави, ще продължават да оказват съпротива – легална и нелегална. Враждебните на социализма държави ще засилват външнополитическия натиск. Ще заплашват и шантажират. Ще извършват провокации. Възможно е да предизвикат намесата на ООН, превърнала се в инструмент на империализма. Не  са  изключени опити за предизвикване на гражданска война, за увеличаване на политическата и криминалната престъпност, за създаване на обстановка на неверие, несигурност, хаос. При подобна вероятна обстановка БКП не ще има друг изход освен да реорганизира въоръжените сили и да създаде органи, сили и средства за защита на народа и държавата от капиталистическите остатъци, от външните врагове на отечеството.

На базата на силите за борба с контрареволюцията по време на преходния период ще бъде създадена силна формация от специални органи и подразделения, които въоръжени и добре обучени, ще бдят за сигурността на държавата и нейните граждани. Конкретните структури, форми, цели и задачи ще зависят от обстановката, при която се пристъпва към строителството на социализма, от хода на неговото развитие и от характера на вражеските действия. Тази формация ще води борба срещу вътрешните врагове и техните господари и сътрудници от капиталистическите страни. Ще бъде възстановена Народната милиция, която ще осигурява вътрешния ред и спокойствие на гражданите, ще води борба срещу всички видове престъпност и против корупцията. Тази дейност ще бъде организирана и ръководена от обновено министерство на Втрешните работи, или от специален орган, съгласно решение на Народното събрание. Първичните  партийни организации ще се създават на теротиален принцип по местоживеене.

Не е изключено изграждането на социализма да бъде извършвано при непосредствена заплаха от страна на империализма, който осигурява благоденствие на развитите страни чрез ограбване на неразвитите. Затова БКП ще трябва да разработи конкретна, съобразена с нормите на международното право външна политика, която да провежда с необходимото дипломатическо умение, за да бъде постигнато максимално съдействие за осигуряване на мира и установяване, поддържане и укрепване на външнополитическите връзки на държавата; заздравяване позициите на социализма и осигуряване неговата защита и развитие; издигане на международния авторитет на социализма.

Външната политика ще се основава на принципите на интернационализма.

Тя ще бъде насочена към по-нататъшно развитие на отношенията със социалистическите страни и осигуряване на още по-тясно и плодотворно сътрудничество с тях във всички области на икономиката, политиката и културата.

С капиталистическите страни тя ще бъде провеждана във всички сфери на международните отношения на принципа за  взаимната изгода и за траен мир в света.

БКП ще води политика  на  сплотяване на международното комунистическо движение върху теоретическите, идеологическите и политическите основи на марксизма-ленинизма. Във връзка с тази постановка тя ще се бори и за единство на международната работническа класа и ще подкрепя борбата на народите и на всички антиимпериалистически сили против империализма и потисничеството. Ще води неотслабваща борба срещу антикомунизма, неофашизма и реакционната буржоазна идеология.

Партията, използвайки всички вътрешно и външнополитически средства, ще се бори за осигуряване на мир и спокойствие на трудещите се в България, за недопускане на военно нападение срещу нея, нарушаване на границите и териториалната й цялост. В случай, че дипломацията не успее да реши тази задача, Народна република България ще бъде принудена да защити с военна сила своя суверенитет и земите български. Поради това БКП ще направи всичко възможно за:

Своевременно възстановяване на Българската народна армия и нейната реорганизация в съответствие с новоразработена военна доктрина, с изискванията на стратегията, оперативното изкуство и тактиката, чиито характер ще се определя от военнополитическата и военностратегическата обстановка на Балканите и света.

Укрепване на армията с верни на комунизма кадри. Възстановяване на политическия апарат и първичните партийни организации в ръководния орган на народната отбрана (според решението на Народното събрание), във видовете въръжени сили и специалните родове войски, в обединенията, съединенията, частите и самостоятелните подразделения.

Овладяване от офицерския състав на марксистко-ленинската теория. Организиране на политическата подготовка на войските на високо научно и методическо равнище. Реорганизиране на системата за подготовка и преподготовка на офицерския състав съобразно изискванията на марксистката педагогическа наука и на основата на достиженията на съвременните военни, общи, технически и специални науки. Отделяне на особено внимание на проблемите по усвояването на способите за воденето на войната, операцията и боя. Организирано провеждане на бойната подготовка в съответствие с плановете за бойна готовност и с изискванията  на  съвременните  теоретически, практически и методически разработки при наличието на широко развита учебно-материална база.

Непрестанното укрепване на единоначалието и съзнателната воинска дисциплина, възпитанието на целия личен състав на войските в дух на колективизъм, лична отговорност, другарство и взаимопомощ.

Непрекъснато осигуряване на Българската народна армия  с бойна техника и въоръжение с високо технически данни и експлоатационни качества и с всичко необходимо за живот и бойни действия при всякакви условия и обстановки.

Поддържане на висока мобилизационна готовност.

Установяването на здрави военнополитически съюзи със социалистически и с някои съседни страни.

Изграждането на съвременни въоръжени сили с необходимата мобилизационна и бойна готовност и боеспособност е най-важната задача на БКП след тази за овладяването на политическата власт. Защото ако социализмът не бъде защитен, не е възможно да бъде построен.

Осигуряване на вътрешен ред и спокойствие  на гражданите, мир и неприкосновеност на границите, дружба и сътрудничество със социалистическите, съседните и други народи ще създаде реални възможности за успешното построяване на социалистическото общество в Народна република България.

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Програмата на БКП е разработена на основата на изводите от изстраданата и  поучителна повече от вековна история.

С настоящата Програма партията документира своя отказ от по-нататъшни опити за съвместна работа с ръководството на БСП, което, скривайки дейността си зад измислени лозунги, подпомага буржоазните партии в борбата им  за  възстановяването  на капиталистическия строй в България. С различните марксистки течения обаче тя ще търси допирни точки, за да бъдат създавани възможности за съвместна борба против опортюнизма и реставрацията на капитализма. С членовете на БСП – също. Защото по-голямата част от тях продължават да се чувстват комунисти, но по някакви лични съображения все още се колебаят да напуснат „своята“ опортюнистическа натовска неофашистка партия.

Програмата предлага: организиране на общонародна борба срещу контрареволюцията; възстановяване на социалистическата власт; път за преминаване към строителството на социализма и за преодоляване на кризата; път за обновление и изграждане  на  социализма в по-съвършени форми и с по-дълбоко съдържание.

Изпълнението на Програмата е възможно да бъде осъществено само от партия от ленинско-сталински тип, към какъвто се стреми БКП. Само тя ще съумее на базата на революционния марксизъм-ленинизъм да обедини усилията на работническата класа и на всички трудещи се и да ги поведе по предвидения в нея път.

В програмата е показан антинародния характер на извършващите се процеси и тенденции за поемането на цялостното ръководство на държавата и пълната реставрация на капитализма от буржоазията. Нейните сили обаче няма да стигнат за извършване на това пъклено дело.  Пагубната  и  политика  ще  усили недоволствата и съпротивлението на народните маси. Общественото съзнание все повече ще отрезвява. Овладяването на тези процеси и насочването на усилията на народа към прекратяване на буржоазната контрареволюция, установяване на социалистическа власт, ликвидиране на резултатите от реставрацията на капитализма и поемане на пътя към спасителния бряг на социализма е свещен дълг на българската  марксистко-ленинска комунистическа партия.

Програмата е призив към всички комунисти, симпатизанти, трудещи се, към народа, за сплотяване около политиката на БКП и в единен строй с прогресивните сили в света – и особено със социалистическите страни – да вървят след нея в борбата за преустановяване на контрареволюционните процеси, на задълбочаващата се  икономическа  и обществена криза, за възстановяване на социалистическия строй, за тържеството на идеите на комунизма. Този призив ще бъде чут. Защото той е точен, искрен, целеустремен и научно обоснован. Той ще бъде възприет от народа. Програмата ще бъде изпълнена. Социализмът ще победи.

София, 20 март 2010 г. -XXII конгрес на БКП